Девети септември - преврат ... ли?

           

              Безспорно, Девети септември е една от най-важните дати в новата и най-новата история на България. Дата, възхвалявана в продължение на десетилетия, и дата, обругавана от вече повече от две десетилетия. Всичко е в рамките на библейската максима – от осанна до разпни го. Съвременното младо поколение има само една клиширана представа за Девети септември като дата на победилия комунизъм, който е едва ли не най-отвратителното нещо на Земята, нещо едва ли не по-отвратително от ада. Без младото поколение, всички останали хора в България имат своята личностна оценка за Девети септември, позиция, формирана на базата на характерните личностни ценности, преживявания и личностни, понякога и  пристрастни оценки.

            И сега, 72 години след събитието, всеки може да си направи равносметката за него и последиците от него. Най-лошото е, че в оценките за Девети септември обикновено се използват манипулативни внушения от типа Сорос, матрица, която ежедневно залива информационното пространство и не дава възможност на младите хора да се вгледат трезво и внимателно в миналата историческа обстановка, в миналите потребности и интереси на общественото развитие и да преценят дали хода на действията е отговарял на обществените потребности. За съжаление, дори мастити български историци се превърнаха в безпощадни отрицатели и черногледи съдници на делото на Девети септември. Е, така се заработват соросоидните хонорари.  За да се прецени и оцени вярно и обективно станалото на Девети септември, трябва да се разбере много добре каква е била политическа ситуация, и каква е била конкретно-историческата обстановка в страната и в света. За да стане това е добре да си отговорим на поредица от въпроси.

            Каква е политическата ситуация в навечерието на Девети септември?

         Повечето български историци успешно избягват търсенето и отговора на този кардинален въпрос. А картината исторически е безпределно ясна. В България на власт и управляващи са монархофашисти, които ако не членуват пряко във фашистки политически и обществени партии и организация, пряко подкрепят немския национал-социализъм и италианския фашизъм. Нелепо е да се твърди, че в България не било имало фашизъм. Забравят се еврейските трудови лагери, концлагерите и масовите интернирания на политически противници на властта, изгорените къщи и хонорарите за отрязаните глави. Забравя се, че властващите изцяло подкрепят фашизма в Германия и Италия и нещо повече поставят българската икономика в услуга на военните намерения на Германия и Италия. Като цяло малката и най-бедната в Европа (заедно с Албания) България дотира силната Германия. В резултат Германия дължи 73 млрд. райхсмарки (по сегашни цени приблизително 12-13 млрд долара) на България, неразплатен износ на руди, храни, кожи и т.н., използвани за развитие на немската военна индустрия и за изхранване на немските войски.  България се поставя в услуга на Германия и изпраща окупационни корпуси в Македония и Беломорска Тракия под маската уж на обединение на българските земи. Но в договорите с Германия и Италия няма уреждане на териториалните въпроси на принадлежност след войната, а само клаузи за администриране на териториите. Във вътрешен план в страната действа типично фашисткия Закон за защита на държавата (ЗЗД), забранени са политическите партии, които не са с властта. Нешо повече, българското правителство подписва договор с Тройния пакт и обявява безсмислено война на САЩ и Великобритания. Но обявявайки война на съюзниците на СССР, по същество България реално е във война не само с тях и не само е подложена на варварски бомбардировки на мирно население, но е и във война с СССР, макар, че формално не е във военни действия и поддържа дипломатически отношения. В страната има масов фашизоиден политически терор и масова въоръжена съпротива. В този масов терор срещу политическите противници са въвлечени не само тайната и явната полиция и жандармерията, но и армията. В страната има убийства без съд и присъда на комунисти и земеделци и разбира се, ответни действия на бойните групи на БРП (к). Властта плаща пари за предадени партизани и за отрязани и набучени на кол партизански глави. Избити са множество невинни деца и непълнолетни (Ястребино и мн. др.). В много селища в страната горят къщите на ятаци и симпатизанти на левите партии. Във външен план картината е ясна. Страните от тройния пакт губят войната. Големите (великите сили СССР, САЩ и Великобритания) са се договорили за разпределението на Европа, за сферите на влияние в отделните географски райони. В прочутата салфетка Чърчил и Сталин са определили България за сфера на влияние на СССР. През август 1944 г., особено след Яш-Кишиневската военна операция и излизането от войната на Румъния, българските управници търсят спасение чрез дипломатически маневри да останат на власт, като лъжат народа, че сменят политическата си ориентация. Правят всичко възможно властта да не бъде взета от антифашистите, тези, които се борят срещу фашизма и монархофашистката власт. Идеята България да стане сфера на влияние на Великобритания не може да се реализира. Големите в международен план вече са се договорили и салфетката е факт. 

            Можеше ли без смяна на властта през септември 1944 г.?

През август и септември 1944 г. властта в България  е парализирана, тя няма полезни ходове и е налице класическата революционна ситуация, когато старата власт вече не може да управлява, а огромната част от хора не искат да бъде управлявани от тази власт. Обявеният от правителството на Багрянов неутралитет във войната е твърде много закъснял и не дава резултат. Опитите за създаване на ново правителство, от неярки поддръжници на фашизма и уж независими политици, водено от К. Муравиев, дори символичното обявяване на война на Германия, също не дават резултат. Въпросът вече е бил не дали да се смени властта, а кога и по какъв начин да стане това. Управляващите до последно се надяват на Великобритания и водят безсмислени преговори в Кайро.  Чак след като на 8 септември Съветската армия започва да навлиза в България, правителството обявява решението за обявяване на война на Германия. И навярно в историята няма друг пример, когато една страна е едновремeнно в  състояние на война с две противостоящи се групировки от най-мощните  и силни държави – Германия, СССР, САЩ, Великобритания. Политическите предатели на българските национални интереси: Борис III, Богдан Филов, Иван Багрянов и К. Муравиев са пропуснали да обявят война на Италия, Франция и Япония. А има и някои индикации, че за да се избегне идването на власт на антифашистките сили и управлението на страната с участието на антифашистката коалиция, България  трябвало било да бъде окупирана от турски войски, тъй като Турция формално не участва във Втората световна война. А това, ако е вярно, е било невероятна опасност. Много редки са случаите, когато чужди войски доброволно напускат завладяни земи.

Да, смяната на властта е била неизбежна. Въпросът е бил по какъв начин, при упоритата съпротива на управляващите профашистки партии, това да стане. Първият и най-елегантен начин е пряко предаване на властта на реалната опозиционна сила. Самите управляващи не разглеждат този елементарният и напълно реален ход – напускане на властта, разпускане на профашистките организации, на Народното събрание и създаване на правителство на Отечествения фронт – единствената реална политическа сила, която в онези обстоятелства е можело да управлява страната. Добри Терпешев от БРП (след падането на правителството на Багрянов) води преговори с К. Муравиев за доброволно предаване на властта, но властниците не искат я изпуснат. Тази реална и елегантна възможност е пропиляна от политическия инат на управляващите и нереалистичната оценка на политическата ситуация. Вторият начин за предаване на властта е чрез избори. Но това не е било възможно по две причини: Народното събрание не се е саморазпуснало, регентите не са го разпуснали и няма технологично време за провеждане на предизборна кампания и смяна на избирателната система. Третият начин за смяна на властта е държавен преврат. А това означава според българския тълковен речник „насилствена смяна на управлението“. При превратите се сменят управляващите партии и лица по обяснения от проф. Д.Драганов модел СДС (Стани Да Седна). При превратите движещата сила е част от управляващият елит, висш държавен (министри, зам. министри) и предимно военен и полицейски елит. Но в грамадният брой случаи целта на военните преврати е прекратяване на някакви отклонения от предварително начертана политика (напр. в Турция предотвратяване на отклоняването от светския характер на държавата) или въвеждане на ред, организация, дисциплина и стабилност в управлението на страната. Четвъртият възможен подход е превземане на страната и окупация и от чужда военна сила, пряко назначаване от тази сила на управниците. Петият начин е мощно, стихийно или планирано и организирано, въстание на хората срещу властта. А пак според Българския тълковен речник въстанието е „масово народно надигане срещу потисническа власт, бунт“.

 Какъв е характера на промяната на властта на Девети септември?

Това е най-спорният момент в оценката на Девети септември. В българската историография до преди 45 години нямаше колебание – Девети септември е масово антифашистко въстание. Това беше заради планомерната организация на въоръжената съпротива срещу фашистката власт, наличието на обединени антифашистки, (но не толкова военни формирования) сили под формата на Отечествен фронт, продължителна въоръжена съпротива срещу властта, ръководство на превземането на властта от обединени политически сили и партии, които привличат на своя страна част от военните. Самата смяна на властта предварително е определена като въстание. На 26 август ЦК на БРП с Окръжно № 3 поставя задача да се вземе властта чрез въоръжено въстание. След обявяването, в изпълнение на съюзническите договорености на антихитлеристката коалиция,  от Съветския съюз на война на България (5 септември) в страната местните организации на Отечествения фронт започват  да установяват контрол над местната администрация (Варна, Бургас и др). В София на 6 септември избухва стачката на трамвайните работници. Кой ли я е организирал? Дали Генералния щаб и ген. Маринов? Правителството веднага мобилизира стачкуващите работници, разпръсква със сила тяхната демонстрация и убива един работник. На 7 септември антифашистите нападат, разбиват затворите в Плевен и Силистра и освобождават политическите затворници. Това дали е преврат? И кой офицер командва разбиването на затворите?  В Перник против властта има миньорска демонстрация и „нефашистките“ управляващи убиват 6 протестиращи.  Всичко това показва, че Девети септември не е самата смяна на властта на 8 срещу Девети, а е продължителен организиран и ръководен политически протест и въоръжена съпротива срещу профашистката власт.

Почти същите историци, а и някои нови, предимно стипендианти на Сорос, на „Америка за България“ и на разни вносни фондации и неправителствени организации поддържат сега поддържат тезата че Девети септември е преврат. Дори в Голяма енциклопедия България (издание на БАН) тази теза е единствената застъпена в текста. Дори статията е озаглавена „Деветосептемврийски преврат“. Изброени са превзетите обекти (министерства на войната, на вътрешните работи, пощата и др. и е посочен състава на отечественофронтовското правителство. Но авторите „страшно“ мълчат за противонародния и профашисткия характер на  характер на свалената власт, за нейното участие в хитлеристката коалиция. Тази позиция е залегнала и в масово използвания сайт „Уикипедия“. Вероятно повод за такава позиция на историците им дава участието на военните в превземането на централната власт. Това става чрез Военния съюз. Това е организация на офицери от българската армия, която преди това участва в два преврата: на Девети юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. Като участници в Отечествения фронт те са знаели за Окръжно № 4 на БРП за подготовка и провеждане на въоръжено въстание и завземане на държавната власт. Ръководството на Военния съюз привлича на страната на Отечествения фронт малка група от военни. В нощта на 9 септември в завземането на Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи и др. обекти участват няколко малки военни части като прожекторната рота, учебната рота, пионерната дружина  и др. Но авторите в Уикипедия „страшно“ мълчат за участието на членовете на БРП и партизаните. Без всенародната съпротива срещу властта, организирана и провеждана от БРП и другите отечественофронтовски организации и обявяването на война на България от Съветския съюз, нямаше да има парализа на основните военни и полицейски формирования в цялата страна. С тази привлечена военна подкрепа, Военният съюз си осигури стабилно участие във властта след Девети септември.  

  Клишето, че  Девети септември е начало на военна окупация от комунистическия Съветски съюз е в устатата на маститите български антикомунисти и русофоби. Да, Съветския съюз обявява война на България. Това е политически и  дипломатически факт. Само че това е странна война.  България и Съветския съюз са членове на две воюващи една срещу друга международни коалиции: Тройният пакт и Антифашистката коалиция. България пряко не участва с войски на Източния фронт, но тя като съюзник на Германия и Италия и заедно с Унгария и Румъния активно подпомага предимно Германия в материалното осигуряване на войната срещу Съветския съюз и другите антихитлеристки държави. Осигурява своята инфраструктура за придвижване на немските войски срещу Гърция, администрира завладяните от немците територии в Македония и Беломорска Тракия, предава евреите от тези земи в немските концлагери, осигурява българските дунавски и черноморски пристанища за ползване от немските войски, осигурява лечение и възстановяване на ранени немски войници (справка немските гробове в Горноплевенските гробища на починалите от раните си войници и офицери), прави огромен за българските мащаби износ на руди, храни, кожи, редица други изделия и стоки за потребностите на немската армия. С това по същество България е пряк участник във войната срещу Съветския съюз. И съвсем естествено е Русия, на основата на коалиционните споразумения със САЩ и Великобритания, да обяви война на България и съветските войски да навлязат в българска територия. Така постъпи  Съветския съюз и спрямо другите участници в хитлеристкия блок, какъвто е например случая с войната на СССР срещу Япония. Странното във войната е не самото обявяване на война и повода за това, а начина на водене на военните действия. При всяка война има две воюващи страни. Тук има една – Съветска армия, която навлиза в страната, но вместо съпротива и военни действия (забранени от министъра на отбраната) армията е посрещана с цветя.  

Някои политици, журналисти и историци правят невярна аналогия с подобно посрещане на немските войски. Да, това е факт, но немските войски са посрещани не като противници, а като съюзници на българското правителство, което пропагандно организира посрещане с цветя и музика на немските ешелони, пътуващи за Гърция. Това посрещане не пречи след това българските войски да воюват с немските войски в Унгария. Обаче сред българите все още е бил пресен примерът от Първата световна война, когато пак България и Русия са от двете страни на линията на фронта. Но става нещо уникално за цялата Първа световна война – на фронта българските войници се побратимяват с руските, независимо от заповедите на офицерите. И сега при навлизането на съветските войски не само няма съпротива, а има посрещане и то не е организирано от държавните власти, а е спонтанно. Задейства синдромът „Здраствуйте братушки“.

Но „окупиращата България“ Съветска армия не се държи като победителка във война и не управлява директно българската държава, не назначава министри, областни управители и т.н. Управлението е местно, национално, българско. Но както и в другите победени страни, в България действа Съюзническа контролна комисия, която се занимава предимно с денацификацията на страната. По същество няма окупация, няма смяна на властта от чужда армия. Армията преминава транзитно и продължава на територията на Югославия и Унгария да участва във военните действия срещу Германия. Страната се управлява от местната отечественофронтовска власт.

      И трите посочени тълкувания не отразяват пълно станалото на Девети септември.  По точното е, това което бе определено след 1971 г. и не бе оспорвано до 1989 г. като характер на Девети септември –  социалистическа революция. От историята и историческата практика отдавна е изяснено, че политическата революция е дълбока обществена промяна в обществената система и във функционирането на държавната власт. Девети септември, независимо дали е определян като въстание, или като държавен преврат или като чуждестранна „окупация“, предизвиква по своите последици много дълбока и същностна социална и икономическа промяна и промяна във функционирането на държавната власт. В България: е ликвидирана експлоататорската същност на използването на собствеността предимно за лични егоистични цели; обществената оценка за хората започна да се прави не според притежаваните богатства, а по количеството и качеството на труда; ликвидирано е такова отрицателно обществено явление като неграмотността; ликвидирани са крайните прояви на бедността, изчезват просяците, безделниците, няма хора по кофите за боклук; осигурена е действително безплатна медицинска помощ; създадена е мощна индустрия, появяват се нови професии; има ново, по-високо качество на жизненото равнище на почти всички хора. И най-важното – формирана бе социална стабилност, социална сигурност, престъпността бе сведена до минимум. България влезе в групата на 30 -те най-развити държави в света.

Едва ли може да се твърди, че Девети септември е социалистическа революция, но с пълна увереност може да се твърди, че Девети септември бе социална революция, осигурила на българите социална стабилност, преодоляване на голямата предишна бедност, довела до икономическо и социално развитие не само на страната, но и на почти всички хора. Азбучна истина, е че всяка власт и всяко държавно управление имат своите слабости. Такива имаше в изобилие и в утвърдената след Девети септември власт. Но истинският политически и исторически анализ трябва да се базира не на отделните слабости, не на отделните постижения, а на цялостната общата картина, на реално съществуващите и използвани конкретно-исторически възможности. Историческата оценка не бива да се използва за политическа пропаганда, както сега се прави, подобно, но обратното по съдържание, на онова, което се правеше по-рано.

9.09.2016 г.

Автор: Анко Иванов