Лявото бъдеще е без "Третия път"

В последните няколко години вече дори  на слепите и манипулаторно-соросоидни и неолиберални  политически анализатори стана ясна несъстоятелността на „Третия път“ на обновление на социалдемокрацията в Европа, на „Новия лейбъризъм“ на Гидънс, Блеър, Браун, Шрьодер и други западни социалдемократи и техните преписвачи от бившите социалистически страни.

За същността на Третия път

Идеята за Третия път се заражда в края на XX век. Тя е разработена от английския политолог и социолог Антъни Гидънс. Той преразглежда социалната теория за развитието и обосновава потребността от синтез на социализма и капитализма под мотото „Третия път“, т.е. политика нито на капитализъм, нито на социализъм. Тези идеи той развива в своите книги   „Отвъд лявото и дясното“ („Beyond Left and Right“, 1994) и „Третият път: обновяване на социалната демокрация“ („The Third Way“. The Renewal of Social Democracy“, 1998). По същество третият път е отказ от класическите ценности на западноевропейската социалдемокрация, като солидарност, равенство, колективизъм и от крайната цел – формирането на социалната държава със смесена или социална пазарна икономика, със силно държавно участие в икономиката и другите обществени сектори, социална защита на човека. Гидънс разглежда „Третия път“ като приспособяване на социалдемокрацията към променения свят и отиване отвъд класическата (старомодната) социалдемокрация и отвъд неолиберализма. А това означава отказ от „ляво“ и „дясно“, т.е. от лява и дясна политика.  Десните партии усвояват леви ценности, а левите партии – десни. „Третият път“ е пътят на компромиси, но капитализмът по Гидънс няма алтернатива. Той посочва, че: „Политиката на третия път трябва да изгражда позитивна нагласа към глобализацията …“. Прокламираната главна цел на Третия път бе разширяване на електоралната база на социалдемократическите партии към центъра и вдясно. А в същност главната цел, без официално да е прокламирана, бе подкрепата за фундаменталисткия неолиберален модел на глобализма. На основата на  тази „третопътна“ идеология бе формирана политическата платформа на „новия лейбъризъм“, довела на власт във Великобритания лейбъристката партия  и правителствата на Тони Блеър (1997-2007) и Браун (2007-2010), а в Германия ГСДП с правителствата на канцлера Шрьодер (1998-2005). По късно с подобна платформа и модернизирани медийни техники и интернет във Франция на власт идва Френската социалистическа партия начело с президента Оланд (2012-2017).

Третият път в България

Идеите на третия път в България в зародишна форма си пробиват път след 1989 г. Първоначалните тези за „модерното ляво“, за „демократичния социализъм“, разработени на основата на социалдемократическата идеология са на Ал. Лилов. Те влязоха в програмните документи на БСП, но като основополагаща позиция за практическа политика никога не бяха прилагани.  В периода до 1998 г. в страната се създадоха множество нови социалдемократически по имена партии, но без някакво значимо политическо влияние. След „нежната революция“, т.е. омайданването на България („кой не скача е червен“) в началото на 1997 г. и особено след 1998 г. ръководството на БСП възприе идеите за компромис с дясната политика първоначално като идеи на социал-либерализма. Дори Първанов публично пред екраните постави въпроса за социал-либерализирането на БСП. След това тази терминология бе изоставена, но мълчаливо ръководствата на БСП и другите лявоцентристки партии в България започнаха да се придържат към позициите на Третия път и политиката провеждана тогава от Лейбъристката партия във Великобритания (Блеър и Браун) и Германската социалдемократическа партия на Германия (Шрьодер), т.е. линията Блеър-Шрьодер. 

Придържането към политиката на Третия път стана особено видима по време на управлението на Тройната коалиция, когато като „компромис“ с коалиционните партньори от НДСВ и ДПС, с решаващото участие на Овчаров и Орешарски бяха въведени десните неолиберални глобалистки решения, включително намаляване на безсрамно ниско равнище на корпоративните данъци, въвеждането на плоския данък без необлагаем минимум и намаляване на осигуровките, в пряк интерес на едрия и частично на средния бизнес и в безкраен ущърб на хората на наемния труд. Овчаров наложи невярната позиция, че неолиберализма е безалтернативен. Колективното ръководство се подведе по този десен уклон в политиката. Провеждането на подобна компромисна с десните политика доведе до срива на изборните резултати на БСП през 2009 и 2014 г. Загубата бе предимно не заради липсата на харизма и привлекателен телевизионен образ на първите ръководители, а на провежданата с десни партии дясна политика.  Официално в България третият път се официализира предимно като “няма ляво, няма дясно“ от „Движение 21“ (Т. Дончева), АБВ, партийката на  Кадиев и някои други.

Европейският провал на Третия път  

В началния период на реализацията на доктрината на Третия път имаше възбуда, привличане на мнозина неориентирани избиратели и достигане, не без помощта и на професионални избирателни медийни техники, на значими изборни резултати.

През последното десетилетие възприетата от почти всички европейски лявоцентристки партии доктрина на Третия път (налагана понякога силово от ПЕС)  търпи съществени политически сътресения и електорални загуби, провали на партиите на власт. В повечето от тези партии се образува партиен елит (наричан метафорично „паркетен“, „хайверен“ и т.н.), който се грижеше предимно за своите лични удобства и благополучие, а не за защита на интересите на работещите хора. Не случайно в едно интервю на Маргарет Тачър, на въпроса кое е най-голямото и достижение, тя отговори – Тони Блеър, т.е. преминаването на лейбъристката партия под влияние на Блеър на десни неолиберални тачъристки позиции. Формирането на т.нар. „големи коалиции“, само и само лявоцентристките партии и партийния елит да са на власт, доведе до отрезвяване на голяма част от привлечените от лявоцентристката идеология избиратели. Те разбраха, че става дума за една и съща политика, независимо дали управляват десни, леви (третопътни) партии или големи коалиции. В Европа се установи едно неолиберално статукво, което се вписва в глобалната стратегия за световно господство на САЩ.

В последните години електоралното сгромолясване на лявоцентристките партии е видимо дори от слепците. В Гърция ПАСОК след управление с „Нова демокрация“ има огромен спад в доверието на избирателите и се превърна в третостепенна партия. Във Великобритания след 2010 г. лейбъристите претърпяха значително поражение. На последните избори в Нидерландия Партията на труда има значително отстъпление. Във Франция избирателите просто разгромиха ФСП, която остана само с 6% електорален резултат. ГСДП на последните избори постигна най-ниския си резултат след Втората световна война. Преименуваната и преобразувана италианска социалдемократическа партия на последните избори остана третостепенна политическа сила.

В Европа, в повечето европейски страни, ляво мислещите хора започнаха да търсят път за излизане от това статукво, подходи и методи за решаване на тежките социални проблеми и преодоляване на непрекъснатото, галопиращото нарастване на социалното неравенство. В резултат от провала на политиката на Третия път започнаха обществени промени в четири посоки. Първата е създаване и разширяване влиянието на нови националистически партии, обиращи общественото недоволство от глобалисткия неолиберализъм и принизяване ролята на националната държава. Такива има, макар и с различно влияние, в почти всички европейски страни, но най-отчетливо видни и най-значими са в Австрия, Франция, Германия и т.н. Втората посока е съхраняване на сегашното статукво, изчакване от по-малките лявоцентристки партии развоя на събитията в големите западноевропейски страни и партии. Към тази позиции се придържат повечето партии от ПЕС, включително и БСП (с някои нюанси). Третата посока е създаването на нови по-радикално леви партии, отговарящи на обществените потребности за по-добра защита на интересите на хората на труда и на националните традиции и достойнство. На тази основа в Гърция се роди „Сириза“, в Испания „Подемос“, в Германия „Новите леви“, във Франция партията и движението на Меланшон („Неподчинената Франция“) и др. Четвъртата посока е промяна в самите лявоцентристките партии, отказ от третопътната идеология и политика, връщане към изконните социалистически и социалдемократически ценности. Такъв подход избра Лейбъристката партия във Великобритания и в резултат на това значително увеличи своето влияние и изборен резултат на последните парламентарни избори.  

А сега левите накъде?

        В България малките социалдемократически партии, както и АБВ и Движение 21 се придържат към изчакване и оглеждане с мисълта „бурята“ да отмине и те да се съхранят на политическата сцена в страната. Ръководството на БСП и най-вече социаллибералната прослойка в него, ярките привърженици на Третия път като Лобиста-„главен икономист“, социаллиберала Овчаров, милионерите Гергов, Гуцанов, Лечева, Майдановеца, Натовеца и т.н. чрез социалистическа фразеология по същество отстояват социаллиберални и третопътни идеологически и политически позиции и решения. Новото  и различното е само  стремежът за отстояване на национална самостоятелност пред ПЕС по важни въпроси като Трансатлантическото сътрудничество, санкциите срещу Русия и Истанбулската конвенция. Няма го главното в БСП и другите леви български партии – радикална лява политика насочена към повече справедливост, социално-икономическа свобода и равенство, социална солидарност и взаимопомощ, колективизъм и т.н. А повечето хора разпознават партиите не  само по медийните изяви и заяждането с властващите, а по предлаганата действителна лява политика, засягаща устоите на неолибералното статукво, а не само фризиране на външния му вид (от типа алтернативен бюджет на Стойнев).

В българското общество има дълбоко разочарование от прехода, довел до разрушаване на българската икономика, до принизяване на ролята и мястото във функциониране на българското общество, безработица и емиграция на млади хора, „работещи бедни“, мизерстващи пенсионери, търговия със образование, наука, култура, здраве, спорт и т.н. В българското общество има крещящото усещане за липса на справедливост, за дълбоко неравенство, за повсеместна корупция и рекет, за власт на  олигархически кръгове т.н. В същото време ръководството на БСП и отделни дейци на другите леви партии остро медийно критикуват сегашното управление. Формирана е остра ситуация на образно медийно противопоставяне, на наличие на критикуващите медийни образи на Нинова, Бойчев и др. И в същото време има почти всеобщо усещане, че левите и най-вече БСП не предлагат алтернатива. А хората очакват силна лява алтернатива. 

В сегашната ситуация в страната няма реални условия за формиране на нова лява партия, подобно на това, което стана в Гърция, Испания, Франция и др. страни, тъй като у нас липсва значим протестен потенциал, макар че има огромно обществено напрежение. Платените от соросоидите протести през 2014 г. обезличиха всякаква идея за реален протест. В България националистическите партии от патриоти станаха патриотари и се превърнаха в най-верните поддръжници на задкулисното олигархическо управление на страната. Пред левите партии, и най-вече пред БСП, останаха две възможни посоки. Пътят на снишаването и изчакването и по същество продължаване на плъзгането по надолнището по пистата на Третия път. Това може, а и е най-вероятно, след няколко години да доведе до пълен банкрут на БСП, подобен на този на ФСП, на ПАСОК, на Нидерландската партия на труда. Това хлъзгане ще бъде засилено и от намаляване на членската маса, тъй като вече стана ясно, че Третия път не привлича млади привърженици на левите партии в Европа и в България. Втората възможност пред БСП е пътят, по който пое Корбин във Великобритания, т.е. връщане към изконните социалистически и социалдемократически традиции за защита на интересите на работещите хора, а не на капитала, не на глобалния и национален капитал и към привличане на младите хора.  

БСП е пред труден избор. Запазване на статуквото чрез неговото фризиране и борба за отделни незначителни социални отстъпки от международния и българския едър капитал и олигархия или радикална промяна на политиката към олевяване. На конгреса на БСП през май 2016 г. бе приета една плаха лява платформа. Но тя бе захвърлена в кошчето от новото ръководство на БСП, което започна да изчиства от партията по-ляво мислещите предишни дейци. В момента в България само БСП може да бъде алтернатива на сегашното безскрупулно неолиберално-олигархическо управление. Но за това са потребни не само критични медийни изяви срещу властта, а разработена умерена радикално лява социално-икономическа политика, основаваща  се на действително леви ценности и нови актуални потребности.

Опит за такава по-радикална, умерено радикална социално-икономическа политика предложи РС на БСП-Красна поляна. Тя бе публикувана на сайта на в-к „Дума“ и може да стане основа за дискусия в БСП за бъдещата политика на социалистическата партия. В нея се предлагат основополагащи положения за социално-икономическата политика на БСП като:      

Първо. Политиката на БСП да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на труда (наетите лица, семейния и дребния бизнес и бившите работници, сега пенсионери), повишаване на техните доходи, на жизненото им равнище и значимо намаляване на социалното разслоение.

    Второ. Повече справедливост, равнопоставеност, недопускането на привилегии и дискриминация, справедливо заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда, намаляване на големите неравенства, равен достъп до качествено образование, до качествени здравни грижи.

Трето. Солидарност, чрез която се съчетава обществения с личностния интерес и се осигурява приемствеността между поколенията, преодолява се личния егоизъм; развива се колективистичното начало, осигуряват се права на личността, но и на нейните солидарни задължения към обществото, към другите хора.

            Четвърто. Съхраняване и развитие на българската нация, на опазване на националната памет и традиции, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа.

           Пето. Опазването на природната среда, разумното  използване на българските природни ресурси и богатства, предимно в интерес на българските граждани и на развитието на България. 

            Тези принципи и ценности могат и трябва да станат нравствените основи и жалони на социалистическата политика и те да се реализират чрез политическите действия на БСП на власт и в опозиция, в условията на действителна политическа демокрация, политически плурализъм, свобода на словото.

          Има излизане от идейната криза, наложена от линията на Третия път. То зависи предимно от членовете на БСП, от партийните организации и партийните органи, които могат да наложат отдолу-нагоре на ръководството в най-значима степен да изразява и отстоява истинските социалистически ценности и интереси на огромната маса на българите. БСП трябва да си избира  ръководствата не само и не толкова по медийния образ и атака на политическия „противник“, а по действителната социално-икономическа политика, целяща значително повишаване на качеството на живота на всички българи, а не само на богаташите.

28.03.2016 г.

Автор: Анко Иванов – доктор по философия