(„Проект
Визия за България“)
Предложения документ „Проект Визия за
България“ е позитивен опит на концептуално равнище да се предложи изменение на
неработещата социална система в страната и функционирането на държавата. Този незавършен
документ може успешно да послужи за изготвянето на по-конкретна програма за
управление преди следващите парламентарни избори. Визията дава акцент и реални
идеи за решаване на няколко възлови и определящи за страната проблема. Тя
съдържа редица верни констатации за състоянието на българското общество.
В предложения текст на Визията има редица
заслужаващи внимание нови и правилни идеи и послания към българското
общество. Това са идеите, свързани с новите процеси, които протичат в
съвременното общество в световен и европейски план, идеи свързани с формирането
и развитието на дигиталната икономика и живот в дигиталното общество.
Предвидено е въвеждането на национални
електронни системи. Внимание заслужава идеята за развитието на нови и с висока
добавена стойност производства, създаване на български иновационен индустриален
модел, макар, че не е достатъчно добре развит. Разбира се има и отделни други позитивни
аспекти. Сред добрите идеи са: осигуряването на икономически растеж, базиран на
потребление и износ; раздвижване на българския капитал; създаване на социален
инвестиционен пакет; подобряване на
бизнес-средата; въвеждане на таван на земеделската субсидия на база
стопанисвани площи; одобряване от парламента на финансирането на значими
инвестиционни, инфраструктурни и енергийни проекти.
Доминиращи са позитивните идеи в сферата
на социалната политика, макар че са разпръснати в различни раздели. Сред тях
най-значими и интересни са: въвеждане на диференцирани понижени ставки за ДДС
за основни храни, лекарства, детски храни, учебници и учебни пособия; въвеждане
на прогресивно подоходно облагане; въвеждане на семейно подоходно облагане;
повишаване събираемостта на данъчните приходи; преизчисляване на всички пенсии,
отпуснати до 31 декември 2015 г.; премахване на максималния месечен размер на
социалните и здравни вноски; увеличаване на приноса на стажа за определяне на
размера на пенсията като той достигне до 1.33; поемане от държавата на
социалните плащания, които сега са за сметка на осигуровките, отпадане на
таксите за детски ясли и градини и др. Одобрение заслужават идеите за:
премахване на търговския статут на държавните (а може би и общинските?!)
болници; заплащане на медицинските услуги в държавните заведения по цени от
държавата (НЗОК); осигуряване на достойни трудови възнаграждения на работещите
в държавните лечебни заведения; безплатно обучение в университетите и колежите
по медицина с ангажимент на робота в страната минимум пет години, финансиране
от държавата на медицински специализации в чужбина срещу ангажимент за работа в
държавни болници, рязко намаляване на частните плащания от пациентите;
повишаване на качеството на медицинските услуги; заплащане от държавата на
пълния размер на здравноосигурителните вноски за деца и пенсионери, премахване
на обществените поръчки за лекарства и медицински изделия; информираност и
прозрачност за търговията (на едро и дребно) с лекарствени продукти и
медицински изделия. Има и редица социални идеи за промяна в сферата на образованието,
науката и културата като: задължително ранно включване на ромските деца в
детски заведения, създаване на условия за целодневна организация н обучението в
училище, въвеждане на изисквания за отговорност на родителите за обучението на
децата и т.н. със социална насоченост са и редица предложени мерки в сферата на
социалната сигурност и обществения ред. Тези социални идеи за мерки ще
подпомогнат намалят отрицателното влияние на демографската криза.
Във „Визията“ правилно се посочва „главното – социална
държава вместо краен либерализъм и самоуправство“. Правилни са и идеите
за върховенство на закона и възстановяване на доверието в съдебната система и
превръщането на държавата в равноправен участник в икономиката, идеята за
укрепване на държавните активи в икономиката.
Силният социален акцент напълно
кореспондира с лявата същност на БСП, както и на всяка социалистическа,
социалдемократическа и комунистическа партия. И това е един опит да се смекчи
крайният либерализъм, върлуващ у нас като чумата през средните векове в Западна
и Южна Европа. Всяко действие към подобряването на хала на народа се възприема
добре. Ама дали това, което се предлага, и както се предлага, е достатъчно
добре? Ето тук се разминават оценките на експертите, политиците и дори партийните
дейци, включително и тези на БСП.
Формира се и разбирането, че във Визията
има вътрешно противоречие между леви социални идеи и десен неолиберален подход
на функциониране на държавата. А дали е така? Нека всеки сам да прецени. При
представянето на визията Нинова, Стойнев, Добрев и компания непрекъснато
говорят за някакви 10 милиарда лева равнище на корупция, които пари би могло да
се използват за постигане на социалните идеи. Това е фантастика. При
доминиращият в България и ЕС неолиберален модел на развитие на обществото със
силно доминиращ егоизъм, наричан „предприемачество“, това е невъзможно.
Корупцията, контрабандата, спекулата и рекета (бандитски или
държавно-олигархически) са иманентно присъщи на всеки либерализъм и най-вече за
глобалния неолиберализъм от англосаксонски тип. Евентуално правителство на БСП
би могло да намали размерите на корупцията и контрабандата до някакви
по-поносими за обществото размери, но това в никой случай не може да е
необходимия ресурс за решаване на тежките социалните проблеми на обществото.
Другата идея във визията за осигуряване на
ресурс за решаване на социалните въпроси е постигането на по-висок икономически
растеж. В нея като ориентировъчен резултат се посочва 6-7% ежегоден ръст. Но
авторите на проекта на визията, явно не са отчели изчисленията на Петър Кънев,
че около 4.5% от БВП е приход в парични средства от работещите българи в
чужбина и че по същество това изкривява икономическата ситуация. За да догони
средното равнище на страните от ЕС на България ѝ е необходим средно ежегоден
реален икономически ръст от над 8-9%.
Авторите на Визията се страхуват да
използват традиционните за левите партии и за благоевското минало на БСП понятия,
отразяващи грубата социална действителност в България като: преразпределение на
произведеното съвкупно обществено богатство между труд и капитал и експлоатация
на труда на наемните работници, специалисти и експерти.
И това не е случайно. Авторите, и най-вече техните ръководители, са вътрешно възприели
линията на Третия път на Блеър и Шрьодер, на фалиралият Оланд и Френска
социалистическа партия, на изчезващите гръцка ПАСОК и нидерландска Партия на
труда.
След трикратното внимателно прочитане на
документа „Проект визия за България“ излагам само някои частични съображения,
които ако се прецени, че са правилни могат да намерят отражения в преработката
на визията. Ето някои от тях:
Първо. Главното и
най-същественото (според Визията) е промяна на мястото на държавата в
производството и преразпределението на произвежданото ново богатство в сферата
на икономиката. В увода на „Визията“ правилно е подчертано, че „По
силата на договора за присъединяване към ЕС българската икономика става част от
европейската и тя трябва да се подчинява на правила, наложени към всички
икономики – големи и малки.“ И вярно са разкрити главните слабости: ниска
покупателна способност на населението, сред темп на икономически растеж от едва
2.4% (за 10 години), българското население е най-застрашено от бедност и
социално изключване (40%), три четвърти от хората са с доход под средния
стандарт за водене на нормален живот, огромното неравенство – доходите на 20%
най-богати спрямо тези на 20% най-бедни са 8 пъти. Но не се поставя акцента
върху главният проблем, който най-силно влияе и върху демографската криза:
голямата бедност, ниското равнище на доходите въобще и най-вече на работещите,
което силно стимулира емиграцията и износа на интелигентни и образовани хора от
България. Крайно недостатъчни са средствата за решаването на социалните
проблеми и за действително превръщане на България в социална държава.
Важни са причините. А те много лесно богат
да бъдат потърсени и намерени чрез сравненията. Сравненията са голямо нещо. За
да се преодолеят всички тези места в опашката на ЕС по доходи, жизнено равнище
и т.н. трябва да се открият причините. Най-лесно това се прави чрез сравнение с
ключови показатели.
Първата причина за голямата бедност
е крайно
ниското равнище на държавната собственост. За 30 години държавната
собственост спадна като дял в българската икономика от 97-98% на по-малко от 9%
(по някои неофициални експертни оценки). Огромната част от българската
икономика бе плячкосана от чуждестранни инвеститори и български приватизатори.
Държавата не е лош стопанин, лоши са само мениджърите. Частната собственост
дава 10% отчисления от печалбата в държавния бюджет, но държавните фирми отчисляват
цели 75%, а по времето на Дянков и 80%. Логическият извод показва, че колкото е
повече държавната собственост, толкова повече средства влизат в държавния
бюджет. По дял на държавната собственост България е на последно място в ЕС. Не
е случайно че държавната собственост в редица страни от ЕС, които са значително
над нашето равнище, държавната собственост е над 30 и дори над 40%, и значимо
ни изпреварват. Такива са Франция, Швеция, Словакия, Унгария, Чехия, Полша и
т.н.
Визията не предлага увеличаване на
делът в икономиката на държавните предприятия. А
това може лесно и елегантно да стане чрез различни лостове и механизми, дори
без национализация на производствени активи, а предимно чрез целево инвестиране
на държавни средства като: построяване на АЕЦ „Белене“ с държавни средства и
кредити; изграждане на нови заводи и фабрики; разваляне на приватизационни
сделки; обратно изкупуване на възлови предприятия (например, елктроразпределителните
дружества и др., ТЕЦ „Варна“ и т.н.); купуване на доминиращ дял от акции на
борсата и др. Целевото инвестиране на държавни средства за създаване на производствени
фирми ще подпомогне оживяването на икономиката в изоставащите райони на
Северозападна и Средна Северна България, Краището, Странджа, Родопите. Чрез
подобни механизми до 2025-2030 г. държавният дял може и трябва да достигне
средното европейско равнище – около 40%.
Трябва да се въведе мораториум върху отдаването на концесии на работещи
и печеливши държавни фирми на частни чужди или български лица, както и природни
богатства (като „Летище София“ и др.).
Втората причина за голямата бедност е въведената
в България абсурдна крайно либералната данъчна система, в която са
въведени най-ниските корпоративни данъци (в полза на едрия, средния бизнес и
предимно на чуждестранния бизнес) в съотношение между преки и косвени данъци
25:75. При корпоративните данъци в ЕС най-ниска стойност има в България – само
10% при плосък данък, най-високи стойности при прогресивен корпоративен данък
до 38% във Франция, 33% в Германия и 31.5% в Португалия, а при плосък – Малта
35%. От 28 страни в ЕС по данни от 2014 г. 6 са
с прогресивен корпоративен данък (Ирландия, Германия, Люксембург, Португалия,
Италия и Франция), при плоския данък до 19% са 6 страни (Кипър 12.5%, Латвия и
Литва по 15%, Румъния 16%, и Словения 17%), между 19 и 24% са 9 страни (Полша,
Чехия и Унгария по 19%, Финландия и Хърватия по 20%, Естония 21%, Словакия и
Швеция по 22% и Великобритания 23%) и 9 страни с данък над 24.5%. В същото
време има изключение в облагането на българските фирми, като едноличните
търговци (ЕТ) се облагат с данък 15%, а ООД и АД с 10%. А ЕТ са предимно дребни
бизнесмени и семеен бизнес. Това е крайно несправедливо. А май че социалистите
са за справедливост и солидарност?
Щом непрекъснато говорим за европейски
ценности, то нека да приемем като ценност и норма средните европейски стойности за
корпоративния данък – между 19 и 22%, както е в сходните ни
източноевропейски страни (Полша, Чехия, Унгария, Хърватия, Естония и Словакия).
Една от главните причини за успешните решения в социалната сфера, особено в
демографията на Унгария, се корени в по-високия размер на корпоративните
данъци. В предложената ни „Визия“ вместо нормалното преструктуриране на
данъчната система се отива към нови облекчения за бизнеса – „преференциални
ниски или нулеви нива (?!?!), за областите на икономиката, които са
национален приоритет“. Такава данъчна
система в нулево облагане не е европейски тип система, тя е характерна само за арабските
кралства, емиратства, шейхства и султанати в района на Персийския залив и
остров Борнео. У нас би трябвало плоският корпоративен данък да бъде поне на равнището
на 19%. Подобно увеличаването на ставката му ще позволи намаляване на
изтичането на национален доход. Например, унгарската ОТП банк (собственик на
българската ДСК) ще намали износа на печалба от България с 9%. Подобна ще бъде
и картината с гръцките банки, които ще могат да изнасят с 16% по-малко от
реализираната печалба в България. Така стои въпросът и с „Булбанк“ и редица
други чуждестранни фирми, банки, застрахователни организации, търговски вериги
и т.н.
Във „Визията“ са предвидени редица
правилни неща по отношение на ДДС, предимно неговото намаляване, макар и в
скромни размери и обхват. Сега в България по отношение на ДДС е възприет
най-антисоциалния аспект – еднаква ставка за всичко без хазарт (0%) и туризъм (9%).
Действително на България е ѝ потребен диференциран данък ДДС с облекчения не
само за туризма. Но справедливо е и въвеждане на необлагаем минимум за доходите на
физическите лица, каквато практика има в страните от ЕС (Франция до
5973 евро, Полша 3 091 евро и др.).
Като цяло крайно необходимо е
преструктуриране на данъчната система като се увеличат общите приходи в
държавния бюджет от сегашните около 37% на около 45%, каквато е
средната европейска практика. И това да бъде за сметка на увеличаване на
корпоративните данъци и намаляване на ДДС ставките за предложените и за други
стоки по примера на Полша (0% за медицински услуги, 5% за храни, 8% за
лекарства и пътнически превози и др.).
Европейските сравнения показват още и че
българския бизнес има сравнително нисък дял в социалните осигуровки – около
18%, при 28% в Гърция, 27% в Унгария, в Полша между 19.5 до 24%, в Румъния
между 22.75 и 38.45%, Чехия 34% ,
Естония 34% и др. В България в
осигурителната система е правилно не само държавата да привежда целия размер на
осигурителните вноски за деца и пенсионери, но и да възтържествува справедливостта
държавните служители, армията и полицията, получаващи трудово възнаграждение,
както всички други български граждани, да имат личен дял в социалните
осигуровки, т.е. да им се удържа като процент от заплатата на равнището на
всички останали граждани на България. А нали в Конституцията пише, че
всички граждани на България са равни?
Второ. Визията
за България почти не разработва съществено политиката по доходите и охраната на труда.
А това засяга пряко около 80% от гражданите на България. Във Визията пише само:
„Политиката по доходите включва цел за минимални възнаграждения не по-малки от
60% от средната работна заплата за страната за предходната година, както и
по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд и труда в извънработно
време. В момента ставката за нощен труд е 25 ст. на час“. Хората на труда
(работници, земеделци, специалисти, експерти, служители и т.н.) очакват разгърнати
идеи и цели за преодоляването на бедността. Със 60% на минималната работна
заплата от средната за страната не се постига нищо съществено, по-скоро се
имитира дейност. Ако вземем публикуваните данни за средната работна заплата за
м. юни 2018 г. и добавим още толкова за до края на годината, тя ще достигне до
около 1170 лева. Тогава минималната работна заплата ще е около 700 лева, т.е.
на равнището на средните заплати в хотелиерство и ресторантьорство –
най-ниските в България. В условията на масово нарастващи цени, гонещи
европейските, ще има изоставане на равнището на доходите спрямо европейските. Минималната работна заплата бързо следва да нараства
с около 75% от равнището на средната работна заплата за страната. Правилно е да
се иска повишаване на ставките за извънреден и нощен труд. Крайно наложително е
да се променят условията на труд и охраната на труда, да се предвиди
реорганизация на Дирекцията по охраната на труда, така, че тя да защитава
хората на труда, а не собствениците на капитала. Крайно време е да се приравнят
трудовите договори и договорите на хонорар, които сега се използват прекомерно
от редица работодатели.
Значителното увеличаване на доходите
на наетите лица по трудови договори ще помогне за решаване
няколко кардинални проблема. Първият е за производителността на труда. Сега българските работодатели търсят
увеличаване на производителността на труда предимно чрез интензифициране на
труда на наемните работници и удължаване на работното време, а не чрез
внедряване на нова по-производителна техника и технологии. В същото време се
оплакват от липсата на работна ръка. А големите си печалби инвестират предимно
в луксозни стоки, вили, жилища в чужбина, самолети, яхти, джипове и т.н. Производителността
на труда се повишава предимно чрез модернизация и реконструкция на
производството, чрез внедряване на нови технологии и нова техника. Дори десният гербер Томислав Дончев (речта при
откриването на Пловдивския панаир) разбра, че с ниски заплати, евтин труд не може да се развива съвременна продукция и
да се привличат чуждестранни инвестиции, а Др. Стойнев и К. Добрев още не могат
или не искат да го разберат. А истината
е проста. Ако работодателите не искат да изчезнат от полето на бизнеса, трябва
да модернизират производството си и да плащат по-високи заплати. Вторият проблем, който ще реши по-високата
минимална работна заплата в определена степен е демографският. По-високите
трудови възнаграждения ще улесняват решенията на младите хора за раждането и
отглеждането на повече деца в семействата с по-високо образование и по-висока
квалификация и култура. И на трето място по-високите заплати ще доведат и
до връщане на част от неуспешно интегриралите се в западните държави българи.
Трето. Думата
„визия“ е чуждица и на български тя се подразбира като идея, възглед,
стратегия, виждане за това какво трябва да бъде нещо или каква трябва да бъде
определена дейност. В случая става дума за политически възглед каква да е
България към 2025 или 2030 година. А каква да е тя, като резултат от
приложението на стратегията? Следователно е правилно първо да се поставим целта
към каква България се стремим. А тя е ясно посочена в Конституцията на
Република България – социална държава. А това означава на всеки българин, не
само на богатите 20%, да се осигури сигурен, достоен и надежден живот, високо
жизнено равнище. Тази цел следва да пронизва цялата визия, всички нейни части и
аспекти. А в този вариант на документа не е така. А би трябвало да стане така. Визията
е пълна с баласт. Тя трябва да стане кратка и ясна, с използването на по-малко
чуждици, за да е разбираема и достъпна до повече граждани на България, а не
само и не толкова до политици, специалисти и журналисти.
Има и още много неща, които да се напишат
или кажат за Визията. Но главното е в подобряване на икономическата
основа за решаване на социалните проблеми чрез преструктуриране на
разпределението на произведения БВП, на данъчната система, мораториум върху
по-нататъшната приватизация и даване на концесия, нов закон за земеделието,
стимулиращ кооперациите и дребните и семейни производители и т.н. И на тази
основа – решителното повишаване на доходите и жизненото равнище на населението.
Сегашното ръководство на БСП, след големия
успех с избора на Радев за президент, допусна редица грешки, които не
позволяват на партията да повиши общественото доверие към нея. Става дума за продясната предизборна
платформа на Стойнев за участието в парламентарните избори. Предимно поради нея
не се постигна очакваната изборна победа. Последва второ Стойнево действие – алтернативния
бюджет. Огромната маса от хората не го възприеха като значима проява на БСП.
Нещо повече, той спомогна да дозатвърждаване на убеждението, че всички партии в
парламента са за статуквото. Какво от това, че в бюджета за едно перо ще
посочиш половин процент повече или по-малко? Все тая. Няма да се пребори
статуквото. Последваха грешни гласувания заедно с ГЕРБ, особено тези за АЕЦ “Белене“
и увеличаването на военния бюджет. Стотиците хиляди хора, гласували на
референдума за АЕЦ „Белене“ не могат да простят на ръководството на БСП
защитата на герберската проамериканска и антируско-антибългарска позиция за АЕЦ
„Белене“. На мнозина избиратели вече им прави впечатление, че Визията мълчи за
потребен на България инфраструктурен иновационен проект като АЕЦ „Белене“, но в
същото време се предлага намаляването на данъците на бизнеса. Вярната позиция
за Истанбулската конвенция не е достатъчна за разрастване на влиянието в обществото.
Ако сега с Визията не се покаже желание за радикална промяна на общество, не
толкова на ляво, а предимно към средното европейско равнище, БСП има опасност
силно да дерайлира.
А на България ѝ трябва истинска силна лява
партия, а не партия от продесни политици, кичещи се с леви фрази, като и редица
милионери и бизнесмени в ръководните органи.
25.09.2018
г.
Автор:
Анко Иванов – д-р по философия
Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар