Народният съд е съдил правоверни фашисти

Престъпна манипулация е съюзниците на Хитлер и Мусолини да бъдат обявявани за „жертви на комунизма”

Една група български историци напоследък активно пренаписва историята и отрича наличието на фашизъм в България. У нас нямало било фашизъм, а само някакъв си авторитаризъм. Тази теза бе доразвита с невярното и спекулативно твърдение, че съдените от Народния съд не са били фашисти. Известен историк написа ни повече, ни помалко, че “Народният съд е една разправа. Там хората са съдени като фашисти, а те никога не са били такива. Единствената цел е да бъдат убити. Какъв фашист е бил известният археолог проф. Богдан Филов? Никой от избитите не е споделял фашистка идеология”. Дали фактите потвърждават тези твърдения? За това дали някой е бил фашист трябва да се съди не по публично афишираната му фашистка партийна принадлежност, а по реалните фашистки дела по насаждането на фашистки практики, по провежданата политика, довела до реализирането у нас на фашистките принципи, на фашисткия начин на функциониране на властта, на фашистките методи на терор над населението.

Да си припомним какви закони приеха “нефашистът” Филов, министрите и депутатите в XXV ОНС. Започва се с икономическата власт. През април 1940 г., по подобие на немската фашистка практика, е приет Закон за гражданската мобилизация, чрез който правителството поема прякото ръководство на по-голямата част от българското стопанство. На 29.12.1940 г. по инициативата и под патронажа на “нефашиста” Филов е приет “Закон за организиране на българската младеж”, на чиято основа се създава фашистката младежка организация “Бранник” (издържана от държавата), чиито членове носят фашистки униформи и фашистки отличителни белези. На 21.01.1941 г. е приет фашисткият антисемитски Закон за защита на нацията. На 1.03.1941 г. във Виена Богдан Филов подписва присъединяванeто към фашисткия Тристранен пакт, за което е ратувал повече от Борис III дори. През април 1941 г. е създадена “Дирекция на националната пропаганда” по националсоциалистически Гьобелсов модел. На 13.12.1941 г. Народното събрание приема декларацията за обявяване на безсмислена и от нищо не предизвикана война на Великобритания и САЩ, донесла масовите бомбардировки над София, хиляди жертви, огромни разрушения. По предложение на правителството на Богдан Филов XXV ОНС (септември 1941 г.) приема изключително тежките поправки във фашисткия ЗЗД (Закон за защита на държавата). Допълват се 13 и се добавят 15 нови члена на закона, в които санкциите се увеличават дори за най-малкото провинение, смъртното наказание се въвежда широко, включително и за непълнолетните. С активното участие на Филов през август 1942 г. се създава антисемитската държавна терористичната организация “Комисарство по еврейските въпроси”. През същата година с решение на Богдан Филов и неговото правителство се разтурят 20 обществени организации (масонски ложи, рoтaрианци, пен-клуб и т.н.), свързвани с еврейството. На 12.02.1943 г. Министерският съвет на “нефашиста” Филов приема спогодба за изселване на 20 000 евреи в Германия, която по-късно не е реализирана заради протестите на депутати, борбата на БКП и реакция в обществото. През март 1943 г. обаче българската администрация в Македония и Тракия, ръководена от Филов, депортира в лагерите на смъртта 11 343 евреи.

Тaзи фашистка дейност в цялата й съвкупност е правна основа на характерната за фашизма терористична дейност, включително - рязане на глави, палене на къщи, убийства без съд и присъда, без сражения, масови депортации, концлагери, включително убийства на деца и непълнолетни. Фашистката правна система в България е подсигурена от специализирани типични фашистки властови структури. Филов говори и действа като убеден фашист. На 13.12.1941 г. той заявява: “...ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем за създаването на новия ред в Европа” (Стенографски дневник на 21-о заседание на XXV ОНС). Разбира се, никой не съди Филов като археолог, съдят го за престъпления против мира и човечеството, за военни престъпления, за които в световната практика няма давност.

 Крайно невярна е тезата, че никой от осъдените на смърт не е споделял фашистката идеология. Да започнем с първия управлявал български фашист - Александър Цанков, известен много преди Втората световна война с прозвищата “кръволока”, “кървавия професор”, “фашиста”. Той никога не е крил, че е последовател на Мусолини. Цанков създава фашистката партия “Народно социално движение”, която си поставя за цел да превземе властта чрез “Поход към София” по подобие на “Похода към Рим” на Мусолини. След Девети септември в Австрия Цанков организира български военен корпус, командван от немски СС войски, за участие във войната на страната на Райха. Ген. Никола Жеков пък е един от главните виновници за националната катастрофа на България в Първата световна война. Той има лични връзки с Хитлер и е почетен председател на българската фашистка организация “Съюз на българските национални легиони”. Жеков е яростен националист, антисемит и антикомунист. Награждаван е от Хитлер с Железен кръст I и II степен. Носител е на германските ордени “Червен орел”, “Сакс Ернес” и “Вюртенбергска корона”. В списъка на осъдените е и идеологът на легионерите проф. Л. Владикин, най-значимият пропагандатор и идеолог на националсоциализма в България, награден лично от Хитлер с най-високия нацистки орден За него Хитлер е “най-великият държавен мъж на нашето време”. Е, този ли не е фашист?

Любимият на Богдан Филов и цар Борис III министър на вътрешните работи Петър Габровски е един от основателите и ръководител на националистическата фашистка партия “Ратничество за напредък на българщината”. Христо Калфов - председател на XXV ОНС е участник в Деветоюнския преврат, един от водачите на Демократическия сговор, член на фашисткото “Народно социално движение”. Министърът на правосъдието Александър Сталийски е член на фашистката организация “Съюз българска родна защита”, а по-късно оглавява и крайно дясната фашистка “Национална задруга за политическо единство и възраждане”. Съденият от втори състав на Народния съд Крум Митаков е един от първите публично обявили се за фашисти в България. Той е създател на крайнодясната фашистка организация “Съюз на бойците” (1923 г.), идеологически плътно близка до италианския фашизъм. Неин продължител е ръководеният от него “Съюз на българските фашисти” (1926-1932 г.), прокламиращ краен национализъм, антикомунизъм, антимасонство, ксенофобия и антисемитизъм, както и отхвърляне на парламентарната демокрация. Като депутат в XXV ОНС при гласуването на предложения по немскофашистки образец Закон за защита на нацията той предлага най-жестоки мерки срещу евреите. И Митаков не бил фашист?

Известният Иван Дочев (“българският фюрер”) е един от основателите на фашисткото движение “Съюз на българските национални легиони” СБНЛ). Ген. Иван Русев е един от организаторите на Деветоюнския преврат и министър на вътрешните работи 1923-1926 г., член на Демократическия сговор, а след това и на Народното социално движение, депутат в XXV ОНС. Сред членовете на фашистки организации е и Ярослав Калицин (ратник), началник на административния отдел на Комисарството по еврейските въпроси, участвал в организирането на концлагера за евреи “Сомовит”. Много известен и високопоставен ратник е съденият от Народния съд д-р Димитър Вълчев - близък сътрудник на ген. Луков, шеф на германската нацистка печатна пропаганда в България, човек, известен в обществото с много тесни връзки с германците. Народният съд съди още множество лица за служба в полза на фашистка Германия - палачи, убийци, мъчители, резачи и разносвачи на отрязани глави, включително и убийци на деца. Крайно грозно е да се твърди, че тези хора “никога не са били фашисти”. Именно те и деянията им стават причина България да бъде третирана като победена хитлеристка държава във Втората световна война и подложена на санкции и наблюдение от съюзниците при сключването на примирието и на мирния договор, вкл. за създаването на Народния съд. ГЕРБ, патриотарите и ДПС в Народното събрание на 1 февруари - Ден на признателност и почит към “жертвите на комунистическия режим”, почитат по същество българските фашисти, съюзниците на Хитлер и Мусолини. Нормално ли е бивши комунисти, деца на комунисти, държавни ръководители и депутати да почитат фашистите, осъдени от Народния съд, и манипулативно да ги обявяват за “жертви на комунизма”!? Дали тези хора четат и спазват Резолюцията на Европейския парламент от 25.10.2018 г., в която ясно се “призовава за обща култура на памет за миналото, която “отхвърля фашистките престъпления на миналото” (т.30), зверствата от Втората световна война и “системната дехуманизация на жертвите в течение на редица години” (т.31)?

Анко ИВАНОВ, д-р по философия
В-к "Дума", бр. 22 (8121), 1 февруари 2019 г.