Малцина българи днес знаят какво се
крие зад географското име Дурмитор. И с какво то е свързано с българската
история? Незнанието е резултат от осакатеното образование по география,
заложено в примитивните учебни програми на МОН. Ограничени знания за Дурмитор
дава Уикипедия и няколко туристически справочника за Черна гора. А за Дурмитор
е редно да си спомним, понеже има вече доста опити в България за неофашистки
прояви, прославяне на фашиста ген. Луков, паметни плочи на отявлени фашистки главорези,
смяна на имена на улици и т.н..
А
Дурмитор си е значима планина от Динарската планинска система, брънка от
огромната плетеница от планини, дълбоки каньони, карстови терени, пропасти,
пещери, ледникови езера, сипеи, стръмни и отвесни склонове, дълбоко всечени и
буйни бързи реки и т.н. Това е огромна скална гънка, изградена от
разноцветни пластове от скали. Най-висок връх на тази красива планина е Боботов
кук (2523 m).
Сега Дурмитор е огромен национален парк в Черна гора, привличащ милиони
посетители от цяла Европа. В близост до тази планина са дълбоките и импозантни,
известни в цяла Европа каньони на реките Тара и Пива.
И
ето този изключително красив, но безкрайно труден за преминаване район, е
свързан с едно непознато за няколко поколения българи събитие по време на
Втората световна война. Тогава бивша Югославия е окупирана и разделена на
части, управлявани от Германия, Италия, България, Унгария и марионетъчната
фашистка Хърватия (северната част на днешна Хърватия и големи части от Босна и
Херцеговина). Българско управление е въведено във Вардарска Македония, Поморавието
и Западните покрайнини. През 1942 година се създава български окупационен корпус
с над 33 000 числен състав, който замества изпратените на Източния фронт немски
войски и служи за „омиротворяване“ на Сърбия, управлявана от правителство на
ген. Нешич. Полето на действие на корпуса е почти цяла днешна балканска територия
на Сърбия, без района на Белград. Българските войски провеждат самостоятелни
операции или участват заедно с немски, италиански и хърватски войски в крупни
акции срещу югославските партизани.
От
акциите по-известни са две. Първата са сраженията през 1942 г. в планината
Капаоник (Стара Сърбия). По време на акцията за „прочистване“ на тази планината
от югославски партизани, една група от тях са обкръжени в гориста местност.
Ротният командир дава заповед за атака на нож. Пленени са 8 души – един
английски офицер, двама австралийски войници и петима сръбски „бандити“ (т.е. партизани),
а около 10 други са избягали от обкръжението. Отличили се трима войници от 36 пехотен
козлодуйски полк, от селата Сомовит, Брегаре и Ракита. Те са наградени с германски
железен кръст за храброст „при борбата с бандите в окупираното пространство“.
Втората
акция е през 1943 г. Германските фашисти си поставят за цел унищожаването на главните
сили на югославските партизани, разположени в историко-географската област Санджак,
северните части на Черна гора и югоизточните райони на Босна. Тя е известна
като немската операция „Шварц“ или петото настъпление срещу югославските
партизани. Главните сражения са в долината на р. Сутиеска и поради това често е
наричана Битката при Сутиеска. Тази акция е проведена между 15 май и 15 юни
1943 г. По данни на югославски и други изследователи в нея участват 4 немски
дивизии (67 000 души), 3 италиански дивизии (43 000 души), хърватски
военни, пехотен български полк (2 000 души), и още 7-8 артилерийски полка, един
немски танков батальон и 160 самолета, с обща численост от над 115 000
военни. Срещу тях се противопоставят около 18 000 партизани. В резултат от
операцията загиват 7543 партизани и 1200 цивилни граждани. Убити са и изчезват
1008 немски, 251 хърватски и 1792 италиански войника. Много са и ранените –
1760 немци, 541 италианци и 166 хървати. Няма данни за убитите, изчезнали и
ранени български войници.
Българският
61 пехотен полк е придаден към една от немските дивизии и е под командването на
ген. фон Лудвигер. В състав е от 2 дружини,
които от Западна Сърбия се придвижват до Дурмитор в две колони. Походът започва
на 19 май 1943 г. в условията на проливни, почти непрестанни дъждове, а във
високите планински части и от сняг. Придвижват се през областта Санджак,
преминават през буйната р. Лим. Изминават пешком около 300 km през труден планински район с ридове
с надморска височина около 1500 m.
На 27 май заемат заповяданите им позиции в източните склонове на Дурмитор, в
съседство с германските бойни части. Тук е първото бойно кръщене на този
български полк. На 2 юни българските войници достигат до р. Тара, до нейния
стръмен десен бряг с височина около 1400 м. Брегът е почти отвесен, изграден от
варовити скали. За преминаване на другия бряг се създава въжен мост. Въжетата
от стария мост са паднали във водата. Един български смелчага преплува буйните
студени води и на другия бряг опъва телените въжета. Изгражда се въжен мост с
ширина 150 см. И по него българските войници преминават на другия бряг. Там те
се катерят по скали, сипеи, стръмнини, носейки на гърба си оръжие, боеприпаси,
разглобени планински оръдия и храна. На 8 юни българските войници се включват в
настъплението. В битката при Сутиеска (операция „Шварц“) участва (по югославски
данни) и още един – 64 български пехотен полк. При сраженията един български
отряд участва в превземането на главната квартира на югославските партизани,
намираща до малко красиво езеро (едно от 18 –те ледникови езера в Дурмитор)
близо до градчето Жабляк.
В
сраженията, съюзените немски, италиански и български войски, постепенно се
изкачват от подножията към високите части на планината Дурмитор. След
изтласкването на югославските партизани е решено сборна група, командвана от
немския генерал Щетнер да изкачи най-високия връх на планината. Тази група е от
8 германци, 8 италианци и 8 българи. Всяка група носи своето национално знаме. Стартовата
база е край едно езеро в подножието на върха. След четири часа мъчително
изкачване групата достига до 80 м. под връх Боботов кук (2523 m; 43°07′40″
с. ш. 19°02′00″ и. д.).
Духа изключително силен студен вятър. На
самият връх се изкачват по двама войници с националните знамена, които ги поставят
на върха и се снимат. Тези снимки са широко разпространени, появяват се не само
в българските вестници, а и в издания в други страни. В българските вестници
има възторжени публикации.
Така
български войници (от 24 пехотна дивизия) участват не само в сраженията с югославските
партизани на Тито, но и в изкачването на най-високият връх на Дурмитор. Това
изкачване е използвано като масова фашистка пропаганда не само в България. Участието
на български войски под немско командване, в чужди земи, към които България
никога не е имала каквито и да били народностни и държавни претенции, разкрива позорната
истина, че българските фашистки управници са използвали българската армия в
пряка услуга на германските фашисти, против българските национални
интереси. По този повод в 25
Обикновено народно събрание (ОНС), на 26 януари 1944 г. проф. Петко Стайнов
ясно заявява, че „ние никога не сме имали претенции към тези земи, … това са
земи, които са ни чужди във всяко отношение. Щом ние не сме във война с
Югославия (България не е обявявала война на Югославия – б.м.), щом редовни
представители на тази държава не са се отнесли до нас, то не можем да твърдим,
че населението на Западна Сърбия, в Стара Сърбия, в санджака Нови пазар ни е
повикало да го пазим… Както е известно нашето правителство биде – да не кажем
заставено – биде му изискано и то се съгласи постепенно-постепенно, на два-три
пъти постепенно да разширява тази окупационна зона в Сърбия. Така,
през пролетта нашите войски, по искане на германците стигнаха до Черна гора: а
някои наивни дописки … просто изложиха престижа на българската войска, като ликуваха
…, че ние сме достигнали до Дормитор, … че българското знаме било забито в
сърцето на Черна гора.“ (Ст. дневник на 25 ОНС, 33 заседание, с. 473).
Подобна
позиция в същото заседание заема и старият политик-демократ Никола Мушанов. Но
и Мушанов, и Стайков пропускат да отбележат, че нашите войски там служат в
ролята на чуждестранен жандарм. И съвсем не е случайно, че Хитлер награждава
командващия първи български окупационен корпус ген. Асен Николов с железен
кръст I
степен за „омиротворяването“ на значителни части от Сърбия и големи успехи в
борбата с партизаните и както пише в едни от тогавашните вестници „за участието
на българските войски в обкръжаване на комунистическите банди в Черна гора и
поставяне на българското знаме на Дурмитор“ (Устрем, бр. 6, 1943 г.). Ген.
Николов през март 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд. Сражаването на
българска войска под германско фашистко командване, на територията на страна, с
която има договор (1937 г., българо-югославски пакт за приятелство и вечен мир), на която не е
обявена война, си е позор за българските политици и българското военно
командване.
Тази
окупация, преследването и унищожаването на борците за свобода на Югославия, си
е позор за фашистките политици и управници. Но има и малка светла страничка.
Българските войници са от новосформирано поделение, без сериозна военна
подготовка и боен опит. Но те показват чудеса от дисциплинираност,
издръжливост, инициативност, смелост и усърдие в изпълнение на заповедите. Немските
войници са от специално обучен алпийски полк, кален в бойни действия в
планински условия. Българските войници за пръв път попадат в такива тежки
условия, но се справят с трудната задача не по-зле от германските алпийски
части. Командирът на германската дивизия (като награда) разрешава на
българските войници от 61 полк да носят тяхната военна емблема (еделвайс) –
почетния знак на германските планински стрелци.
Историческите
събития не веднъж разкриват с късна дата лошото и доброто в определена
ситуация. Когато се осветлява дадено събитие трябва да се показва и доброто и
лошото от съвременна гледна точка, но винаги да се търси кое е водещото и
определящото, в какви условия е станало. А това винаги се прави от историците субективно,
макар и в различна степен на равнището на субективност. Нека читателите сами да
преценят кое е водещото и определящото – позора или славата на Дурмитор.
Автор:
Анко Иванов
Вестник
„Дума“, 20 февруари 2019 г., стр. 20 (с леки редакционни съкращения)
Няма коментари:
Публикуване на коментар