В
средствата за масова информация (по-скоро дезинформация) почти няма сведения за
това как партиите формират своите листи за евродепутати. От време на време
пламват искри на напрежение между опасните за обществото патриотари от т. нар.
„Обединени патриоти“, както и политически и журналистически провокационни
внушения, интерпретации и провокация за водача на листата на БСП. Ограничена
информация има и обсъжданията на кандидатурите за листата на Коалиция за
България, които приключват в БСП. И на четящото и гледащото българско общество
не става ясно какво и за какво избираме в Европарламента.
Ясно е, че Европейският парламент е
една почти немислима говорилня по всякакви въпроси, само и само да се намира на
работа и да оправдава огромните заплати на огромния депутатски и обслужващ
персонал. Това не е класически парламент. Европарламентът не приема закони и не действа в
условията на конституция. Апропо, нея гражданите на Франция и Нидерландия
я прецакаха. И поради това Европейският парламент започна да обсъжда всякакви
политически въпроси. Вярно е, че българската делегация е малка. Макар и
малобройна тя може да представи и да защитава в определени граници българските
национални интереси.
Досегашната практика депутатите български
да се подчиняват безусловно на решенията на партийните централи на ЕНП, ПЕС и
АЛДЕ превръща ги превръща в колониално-васални служители и своеобразни предатели
на българските национални интереси, извършването на действия от типа на тези на
„Мадам ес“. „Европейската солидарност“
трябва да бъде в определени параметри. Всеки народ и всяка европейска държава има
свои специфични социални и национално-патриотични интереси, които следва да се
съблюдават от общността.
Назряло е времето българските депутати в
Европейския парламент да се подбират по други критерии. Такава възможност имат
само левите и националистическите партии, които могат да предизвикат промяна не
само в Европейския съюз, но и собствените си държави. В съвременното европейско
политическо пространство има вълна на недоволство от досега провежданата
неолиберална глобалистка политика, пренебрегваща националните интереси на малките
държави в подкрепа на т.нар. „евроатлантически ценности“ (обогатяване на
богатите и обедняване на бедните), решително подкрепяща разрастването на
неравенството. Тази традиционна европейска евроатлантическа политика ще
бъде и в предстоящите избори силно подкрепяна от партиите на ЕНП. В
изключително трудна позиция са партиите от ПЕС, които поради колаборацията с
ЕНП в редица европейски страни като Германия, Нидерландия и др. и поради провеждането на власт на дясна
политика от типа на Третия път на лорд Гидънс и Тони Блеър (Великобритания,
Франция и др.), поради невярната политика по отношение на емигрантската вълна и
поради подкрепата за третия пол. Партиите от групата на Новите леви имат
проблеми, предимно по отношение на неправилно определената позиция към
националната държава, емигрантския поток и статута на емигрантите в ЕС. В
активна силна позиция са дясноконсервативните националистически и неофашистки движения
и партии в Германия, Франция, Унгария, Полша, Литва и др. В тази обстановка
центърът на политическите борби се измества не към социално-класовите и
социално-икономическите проблеми, а към националните идеи и политики.
При тази политическа картина в
България БСП остана единствената теоретична възможност за политическа промяна
от неолибералното статукво към бързо придвижване към политиката за формиране
социалната държава на основата на социалното пазарно стопанство и
демократическия социализъм, към решително намаляване на социалното неравенство,
към повишаване на доходите на бедните и решително издигане на жизненото равнище
на населението, към защита на националните интереси на патриотична
основа, тясно свързана с лявото социално движение, към бързо и ускорено
преодоляване демографската криза.
В БСП върви масово издигане на кандидатури
за депутати за Европейския парламент в основните организации, клубове, районни
и общински конференция. Някъде достигат до 39 предложения на общински
конференции на БСП. Това подсказва, че има някаква своебразна мания за издигане
на кандидатури, предимно под впечатленията на представените образи от
телевизионните екрани. Да, в неолибералното общество, в което
живеем, изборите най-често не са избори по качества и възможности на
кандидатите, а избори на телевизионни образи. Но в Европейския
парламент гласуват не образите, а реалните личности със своите експертни
качества, политически ценности и морал. Поради това Националният съвет на БСП
ще трябва така да формира листата от 17 имена на основата ясни принципи и
показатели.
Главното в изборите е политиката, а
не политическите личностни екранни образи.
По образа обикновено до сега избирахме различни видове депутати и съветници, но
ги изпращахме с оценката не според образа, а според проведената в живота политика.
В политическо отношение БСП направи значима крачка напред с приетата визия за
България, но не като цяло, а предимно в нейната социална част. Но тези послания
в нея (71 стр.) са неразбираеми за огромната част от българския народ. Преди
изборите за Европейски парламент от тази следва да се извадят не повече от 2
страници, кратки и ясни послания, чрез които да се разкрива към какво се стреми
БСП и за какво се бори. Подобна е Визията за Европа приета на последния конгрес
на БСП (11 стр.). От нея като политически послания пред българското общество
трябва да има не повече от една страница ясни цели за каква Европа и за
какво в ЕС ще се бори БСП чрез своите депутати от Коалиция за България.
Но тези две кратки и ясни послания от визия за България и Визия за Европа
трябва да са в съдържателно отношение подкрепа на социалистическите (свобода,
справедливост, равенство, солидарност, истинска демокрация), а не на
евроатлантическите глобални неолиберални ценности. Не бива БСП да допусне
отново грешката преди парламентарните избори, когато състави продясна (за
интереса на бизнеса) предизборна платформа.
Освен политиката са много важни и хората,
които в Европейския парламент ще отстояват тази политика. И става дума не само
за техния телевизионен и медиен образ, за
същността на политиката и качествата на личностите, които ще работят за нея.
За да се привлекат да гласуват за листата на Коалиция за България, хората несвързани
с партиите в нея, е потребно това да силни доказани личности. Критериите по
които Националния съвет на БСП ще ги подбира и подрежда би могла да са
следните:
1/. Дългогодишно членство в БСП и не
променяно партийно членство (без кандидатите от гражданската квота и
коалиционните партии) или членство в организации или пък индивидуално
финансиране от Сорос и „Америка за България“; доказано ляво мислене, лява
позиция и практическа дейност; 2/. Висока професионална експертност, призната
не само в България и в чужбина и то предимно по право, икономика и политология,
висок професионален авторитет; 3/. Опит в парламентарната дейност и наличието
на опит в международни отношения, контакти и връзки; 4/. Отстояване на социалистическите ценности в
политиката в симбиоза с националните български интереси, отразяващи доминиращите
обществени интереси на гражданите на България. 5/. Висок обществен и партиен авторитет
и морал, липса на действия за лобизъм на бизнес интереси, развитие на собствен
или личен (респективно семеен) едър и среден бизнес. Бедните хора в България с
право нямат вяра в спекулативно забогателите и държащи милиони левове в кутии
за обувки хора, дори да са членове на БСП. В момента на включването им в
листата кандидатите да са с чисто съдебно минало и без висящи разследвания и
дела в българския съд, хора за които в общественото мнение да не са свързвани с
корупционни съмнения, лобиране или на тази основа да носят прякори като „Свинаря“, „Лобиста“, „Майдановеца“,
„Натовеца“ и др.
Но включваните в листата освен да са експерти, да имат професионален и
политически опит и висок обществен авторитет и морал, би следвало да са готови и да
спазват основните положения на политиката на БСП и на Коалиция за България,
да имат ясни твърди позиции, които при обсъждания и вземането на решения в
Европарламента да подкрепят:
Първо. Повишаването на
доходите на хората на труда, повишаване на жизненото равнище на всички хора,
без колаборация с десни неолиберални икономически и социални решения, стремеж
чрез решенията и политическите позиции да се отстоява постигането от България
на средноевропейското равнище за период от 7-8 години, т.е. интересите на
хората на труда да бъдат по-високо от интересите на капитала (бизнеса).
Главната цел – намаляване на неравенството в обществото и доминиране на свободата,
справедливостта и солидарността.
Второ.
Защита
на европейските християнски ценности и особено на православните такива,
недопускане на проявите на расизъм, джендъризъм и неофашизъм, против изменение
на национално-религиозния състав на европейските страни, членуващи в ЕС.
Трето.
Защита
на демократичните правила за провеждане на политиката в ЕС, широко допитване до
населението и отчитане на неговото мнение при приемането на нормативните актове
на ЕС и по време на тяхното парламентарно обсъждане. Всеки значим акт в
Европейския парламент предварително да е обсъден чрез референдуми, допитвания,
обществено обсъждане, репрезентативни за целия ЕС социологически изследвания, а
не само и не толкова чрез публикации в официални сайтове. Намаляване на
бюрократичния диктат на брюкселските институции и запазване на българското
национално достойнство
Четвърто.
Развитието
на ЕС на равноправна социално-икономическа, финансова и правно-нормативна
основа, отказ от развитието на различни скорости, противопоставяне на диктата
на новата международна политическа и икономическа двустранна ос „Берлин-Париж“,
зачитане на интересите на националните държави, реално преодоляване на диспропорциите
в жизненото равнище, в доходите на населението и в качеството на потребяваните
стоки и услуги, отказ от създаването на нов военен пакт („Обединени въоръжени
сили“, един ни е предостатъчен. Бедните нямат повече пари за оръжие и издръжка
на армии;
Пето.
Ясна
позиция и действия за запазване на мира, за недопускане на ескалация на
напрежението и въоръженията, на разполагане на ядрено оръжие на Балканите и в България
против създаването и разширяването на чужди сухопътни, ракетни и военно-морски
бази в България;
Шесто.
Недопускане
на дискриминационни социално-икономически действия, включително и ембаргови
срещу които и да са държави, понеже всяко ембарго вреди на българското
социално-икономическо развитие. Жизненото равнище и икономическото развитие на
България са по-важни от амбициите за налагане на международно господство чрез
ембарго.
Преди парламентарните избори ръководството на
БСП се занимаваше с „отлюспването“ на стари опитни кадри – юристи, политолози и
икономисти и това в крайна сметка повлия негативно върху общия резултат от
изборите. Сега има подобна опасност е по-нататъшното разчистване от терена на
„старите кадри“, елиминиране на новите неудобни на ръководството. Особено
опасна е скритото напрежение около това кой да води листата. Националният
съвет на БСП ще трябва да прояви мъдрост и да не се подвежда под моментни
пристрастия. Най-добре за влиянието на БСП в обществото ще бъде водача на
листата да бъде обществено авторитетен деец на БСП, доказан и опитен
парламентарен експерт, политик и дори учен или творец, а да не се води
по моментните политически постове, мнения и пристрастия, приятелски и
неприятелски внушения. Подобни неща твърде често носят сред избирателите негативна
оценка и могат да повлияят негативно на привличането на повече
симпатизанти.
8.03.2019 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар