В последните дни станаха
няколко интересни неща около БСП. Най-напред главният европейски социалист
Сергей Станишев в явно неудобен момент, непосредствено преди събора на
Бузлуджа, разбуни социалистическите духове със статията си във в-к „Дума“
(Докъде ще стигнем?) с критика към сегашното ръководство на БСП главно за
вътрешнопартийните отношения, демокрацията и стилът на ръководство.
Още същият
ден като същински Матросов проф. Шаренкова застана на амбразурата да брани
Корнелия Нинова и стилът на нейното ръководство (естествено в прониновия сайт
„Епицентър“). Нищо ново под Слънцето. Всяко различно мнение, независимо дали е правилно
или не, веднага е обругавано, независимо от неговото съдържание, носител и
идейна специфика.
Последва импозантния събор на Бузлуджа. И там чухме важни и
интересни неща, главните от които бяха непримиримостта към ГЕРБ, призивите за
обединение, за „изправяне“, вследствие на което едва ли не ГЕРБ сами ще паднат.
Да, Нинова има усет към телевизионната камера, има добър, възприемчив от
телевизионните зрители образ, умение да говори с кратки и ясни изрази и
послания. Но май че отсъстваха характерните за партията на Дядо Благоев
социалистически идеи. Но накрая, при награждаването на проф. Искра Баева с наградата
„Георги Кирков“ най-после стана дума за нещо много съществено – към какво се
стреми и за какво се бори БСП. И прозвуча думата „социализъм“, макар в общата
опаковка „модерен социализъм“. И на
следващия ден (Поглед.инфо) се появи статия на проф. Баева, озаглавена със знаковото „Потъване“, т.е. намек за състоянието и
бъдещето на БСП.
Заслужа си да се разгледат
някои от позициите в тези статии. На първо място поставям вътрешнопартийното
единство, стил на ръководство и организация на социалистическата партия.
Може да се каже, че е вярна позицията на Станишев. Да, вярно е, че за да
печелиш избори е необходимо вътрешно единство, т.е. „За да събираш гласове и
подкрепа отвън, нужна е най-вече единност отвътре“. Но очаквах тази теза да
бъде продължена от него след верния извод, т.е. да се даде убедителен отговор
на въпросите: „Единство в името на какво?“; „Единство в името на какви цели и
задачи?“; „Достатъчно ли е само да свалим ГЕРБ и Борисов от власт?“. Моето
продължение е, че единството е нужно за защита на интересите на трудовите хора, на
наемните работници, земеделци, служители и експерти, т.е. за идеите и
политиката. Единство, служещо като основа за нова социално-икономическа
политика, а не само за събаряне от власт на ГЕРБ и Борисов. Това събаряне от
власт на мутроолигархията е необходимо нещо, но не е достатъчно за хората на
наемния труд. Възниква естествения въпрос: „А какво след това?“ Дали
ръководството на БСП предлага действително алтернативна лява политика на доведената
до абсурд неолиберална дясна политика на ГЕРБ? Нали неолибералът и лобистът на
Уестингхаус Стойнев предложи на конгреса на БСП т.нар. „алтернативен бюджет“, в
който се запазваха всички привилегии на
българския бизнес и въобще на капитала, незначителните промени от 0.5 до 1.0-1.5%
от отделните пера на предложения от МС бюджет. Това ли е алтернатива на ГЕРБ?
За да има организационно единство преди това
трябва да има идейно и политико-стратегическо единство. Сега какво единство
може да има в Националния съвет на БСП и парламентарната група между
милионерите (Гергов, Кънев, Добрев, Лечева, Масларова, Гагаузов и др.), между
едрите и средните бизнесмени и хората на наемния труд? А дали има единство на
тези милионери с потребностите и интересите на десетките хиляди хора, живеещи
под жизнения миниум?
На второ място намирам, че е
неточна
и непълна позицията на Станишев за това, че в БСП има „фундаментално изменение
… от социална и интернационалистка в традиционалистка и патриотарска партия.“
По същество позицията на ръководството на БСП по Истанбулската концепция, за
мигрантите и пакта за мобилност е по-скоро патриотична. Патриотизмът се разбира
като любов към отечеството, Родината, народа, историята, народностните традиции
и обичаи, народностните ценности (като семейство, нравственост, деца и т.н.). Патриотарството,
по мое убеждение, е нещо друго – слово и действие чрез патриотичен изказ, но с
меркантилни икономически, политически и други цели, т.е. лъжепатриотизъм. Няма
доказателство за патриотарство (т.е. за лъжепатриотизъм) на ръководството на
БСП. Нещо се е объркал Станишев.
Струва ми се, че е неточно и
твърдението на проф. Баева, че БСП „постепенно еволюира към национализма както
при обсъждането на Истанбулската конвенция, така и по въпроса за чужденците“. Името
на социалистическата партия у нас е „българска“, а не „брюкселска“
социалистическа партия, т.е. тя е патриотична национална партия. БСП не
е и никога не е била националистическа партия, т.е. не е разглеждала българите
като привилегирован етнос, спрямо други европейски народи. Никога в миналото и
сега БСП не е подценявала достойнствата, достиженията и културата на другите народни и нации. Тя се обявява
само срещу антипатриотичното отношение към българските ценности и традиции и
конкретното съдържание на част от Истанбулската конвенция, обявява се против джендъризма
като антихуманна посока на развитие на българското общество. БСП винаги е била
и е патриотична партия.
Неуместно е да се използва и израза
„егоизма на бедните хора“. Егоисти са предимно, най-вече богатите хора.
И те поради своя неолиберален егоизъм са богати. В нашият случай става
дума за неприемането на позицията бедните работещи у нас да получават два пъти
по-малко доходи от прииждащите бежанци, сред които има и големи групи
терористи. Трябва ли от залъка на бедняка да се дава два пъти повече на
терориста? Това ли е „егоизма на бедните хора“?
Струва ми се, че трябва да
боравим още по-прецизно с принципа на солидарността. Да, той е „един от
най-старите принципи на социалистическото движение“. Но дали е солидарност на
бедните българи да се дават, да получават, два пъти по-малко пари (доходи), отколкото
на неработещите придошли чужденци, понеже така рекла Меркел? А тези пари откъде
се вземат? Нали от данъците на същите тези бедни работещи българи. Солидарно е
да храниш нуждаещият се до твоето собствено социално равнище, а не два пъти над
него. Защитата на българските бедни срещу прекалено високата издръжка на
чужденците не е по расов, религиозен, културен и по политически признак, а е на
социална основа, т.е. по равнището на
доходите. Интернационализмът не е признаване на джендъризма, толериране на
бежанците мигранти, част от които са бягащи ислямски терористи.
На трето място е
въпросът за същността на промяната на курса и на личностното ръководство на
партията. Съгласен съм, че
въпросът не опира „до смяната на лицата, а става дума за идейната посока на
политическото съдържание на БСП“ (Станишев). Но би следвало кратко и ясно да се
каже за кои и за какви идейни посоки става дума. Струва ми се, че е непрецизна
позицията на проф. Баева за смяната на ръководството на БСП през 2016 г. И че
това станало чрез преливането на гласовете на Красимир Янков и на Георги Гергов
и довело до избора на Корнелия Нинова. Причината за смяната е по-дълбока. Тя не
е „неуспехът на Михаил Миков … да промени образа на партията, като направи ляв
завой“. Ляв завой е силно казано. Това е опит Миков и тогавашното ръководство на
БСП за оттласкване от първановия социаллиберализъм, от Третия път на Блеър и
движение към социалдемократизъм. Смяната не е неуспех на Миков, а на БСП. Имаме
налице силно ляво мислеща членска маса на партията и неолиберално и
социаллиберално ръководство. Такава е горчивата истина. Конгресът (49 –ти) прие
по-лява по съдържание политическа декларация, която Нинова, Добрев и Стойнов
хвърлиха в кошчето за боклук. Още преди конгреса, вече е публична тайна, че се
формира една инициативна група за смяната на Миков. Главен организатор и координатор в нея стана неолиберала Р. Овч.
Активните участници в
„преврата“ не бяха отчели едно изключително важно обстоятелство, а именно, че
Нинова не е мекотело, не е послушко, а амбициозна властолюбива натура. И се
започна трагедията. Първоначално, под благовиден уж демократичен предлог, че на
хората са се втръснали „старите муцуни“ бе наложен Макроновия подход за
обновление с изискването за до два мандата. Но навреме се усетиха, че и те
самите ще изхвърчат и увеличиха мизата на три мандата. В резултат в Народното
събрание влязоха „нови муцуни“ известни със своята младост и неподготвеност по
основни юридически и политически въпроси.
След това започна разчистването на терена чрез отстраняване на
поддръжниците на Нинова според народната мъдрост „няма ненаказано добро“. И
последователно бяха отстранени голяма част от поддръжниците на Нинова на
конгреса през 2016 г. Разчиства се терена, чрез привличане на послушковци за
елиминиране на колективизма в БСП.
На четвърто място е
главният въпрос, а именно за характера, „за идейната посока на политическото
съдържание на БСП“ като политическа партия. Идеята на проф. Баева за „модерния
социализъм“ е провокативна към партията. Това понятие (модерен социализъм“) се
използва най-често като опит за отграничаване от комунистическото и
социалистическото минало. През последните години това понятие бе въведено от
Китайската комунистическа партия. През декември 2017 г. Си Цзин Пин заяви: „В
Китай ще изградим модерна социалистическа страна“. Този рефрен за „модерен
социализъм“ бе подет и от Председателя на Социалистическата партия на Сърбия
Ивица Дачич (2018 г.). Ако са верни интерпретациите на доклада на Дачич, то
„модерният социализъм“ се основава на традиционните социалистически ценности
като справедливост, солидарност, свобода и равенство. Модерният социализъм
означава антирадикализъм, антикапитализъм, повишаване стандарта на живот на
хората, зачитане върховенството на закона и правата на човека, демократична
държава, която справедливо разпределя социалните и национални богатства. В
България привърженик на „модерния социализъм“ стана Калоян Паргов, който бе
гост на конгреса на Сръбската соцпартия. Ако се вгледаме в историческите
характеристики на социализма от края на XIX век до наши дни, ще видим, че това са
почти едни и същи характеристики. От „модерния социализъм“ остана само
разграничаването от социалистическото минало. В близкото социалистическо минало
бяха достигнати най-големите икономически, социални и културни успехи на
България в цялата нейна история. И от тях ли да се разграничим? А самата дума „модерен“ по речниците
означава „съобразен с модата“ и „съобразен със съвременните изисквания“, т.е.
социализъм в съвременни условия.
Главното е възвръщане на БСП
към истинските социалистически ценности, пълен отказ от неолиберализма и
първановия социаллиберализъм. Права е проф. Баева, че възприемането на
неолиберализма от повечето бивши комунистически партии в Централна Европа е
главната причина за техния политически крах. Но такава е и главната причина за краха
на редица западноевропейски социалистически партии. Типичен пример в това
отношение е Френската социалистическа партия. За да не „потъва“ БСП трябва се
следва не само и не толкова конкретната политическа конюнктура и стремежа на
всяка цена да си власт, не моментните идейни позиции на отделни ръководители, а
истинските
социалистически идейни ценности, принципи и позиции.
29.07.2019 г.
Анко Иванов –
доктор по философия
Няма коментари:
Публикуване на коментар