Десните фалшивки за Народния съд

Десните фалшивки за Народния съд

            

           Чета че министър Вълчев е разпоредил учебниците по История и цивилизация за Х клас да бъдат спрени и че ще има корекции за комунизма. И това под натиска на група прекалено шумни антикомунисти като професорите Шарланов, Ивайло Знеполски, Келбечева, журналистът Хр. Христов и плеяда още журналисти, десни политици (В. Лилков, Ал. Йорданов и сие) и т.н., лица предимно обилно спонсорирани от т.нар. „Неправителствени организации“, зад гърба на които прозират чуждестранни интереси (Сорос, „Америка за България“, германски фондации). Зад завесата на шумната комунистофобска кампания на бойкопеевските медии и сайтове изчезна историческата истина. Главната атака срещу комунизма са инсинуациите за т. нар. „жертви на комунизма“, разбирани обективно като фашистите в България, извършвали преди Девети септември огромни престъпления. Главната атака е срещу Народния съд.

Оценките за Народния съд 1944-1945 са твърде противоречиви, дори фронтално противоположни. Различията се дължат на изходните идеологически и политически позиции на авторите на книги, статии, интервюта, постове в Интернет и т.н. Много често т.нар. „нов прочит на историята” е извеждане на преден план на отделни съждения, дори без факти и обосновка, или с незначителни, дори спекулативни доказателства. От този порядък е използването на фразата „т. нар. Народен съд”, най-масово и спекулативно прилаган неофашистки подход в Уикипедия. в която Народният съд съвсем спекулативно, а и инструментално е поставен в кавички.

Кои са инициаторите за провеждането на народен съд?

Налага се да припомним, че идеята за Народен съд в България е на Ал. Стамболийски - „Аз мисля, че трябва да създадем още сега един народен съд, не само за вчерашните управници, а и за утрешните такива престъпници. Естествен съдия за такъв род престъпници е народът – нека той избере съдиите” (в-к „Миръ“, бр. 5850, 1919 г. ). Поражението на България във Втората световна войната, огромните жертви, големият брой на осакатените, стопанската разруха, огромната спекула, страшната бедност и пр. неминуемо водят до народна ярост срещу виновниците за новата национална катастрофа. 

            Главната фалшивка  е, че Народният съд е самобитно и самоцелно българско деяние на комунистите, „жестока разправа с политическите противници“ на БКП. Идеята за съдене на фашистите, на виновниците за престъпления и против мира по време на Втората световна война не е български патент и някаква си самоинициатива на българските комунисти. По време на Втората световна война, страните от Антихитлеристката коалиция поемат ангажименти след победата да бъдат наказани виновниците за войната и военнопрестъпниците. На 13.01.1942 г. представители от девет страни подписват „Декларация за наказване на престъпленията, извършени по време на войната от фашистка Германия и нейните съюзници”. На Московската конференция на министрите на външните работи на 22.10.1943 г., Молотов (СССР) предлага „Арестуване на главните военнопрестъпници и след това предаване им в ръцете на правосъдието.” Това предложение е възприето от външните министри Идън (Великобритания) и Хъл (САЩ). В манифеста на ОФ (28.08.1944 г.) за Народен съд стоят подписите предимно на некомунисти като К. Георгиев, Д. Велчев, Н. Петков, Гр. Чешмеджиев, Ан. Държански, проф. Венелин Ганев, проф. Петко Стоянов, Димо Казасов, Димитър Нейков, Христо Стойков. Законите за народен съд в редица други страни изпреварват нашата Наредба-закон. Съденето на престъпленията против мира, човечеството или на военнопрестъпниците е обща политика на страните-победителки във войната.

Обвиненията в Народния съд към арестуваните фашисти са за: поставяне на народните интереси в опасност, чрез  сключени международни договори и обявяване на война на САЩ и Великобритания; не взети мерки за опазване на населението; използвалите служебното положение за набавяне за противозаконна имотна облага;  служене на Германия и на съюзниците ѝ; заповядвали или извършвали убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, изтезания и пр., както и редица други провинения.

По данни на Главния обвинител Георги Петров (3.06.1945 г.) общият брой на подсъдимите е 10 919 души. От тях осъдени на смърт са 2618, на доживотен затвор - 1226, на 20 години - 8, на 15 години - 946, на 10 години - 687, и 3741 – на по-малко от 10 години, 652  с една година условна присъда и оправдани 1485 души. Освен тези присъди съдилищата налагат също и глоби до 500 000 лева, но и конфискация на недвижимо и движимо имущество. От издадените смъртни присъди са изпълнени 1046. Една част от присъдите са отменени от Върховния съд, а присъдите със затвор са намалени с поредица амнистии. 

            Съденето на фашистите в Западна Европа.

Отричането на Народния съд в България е поредната гавра с борбата в Европа срещу фашизма. Съд над виновниците по време на Втората световна война има не само в България, не само в бившите социалистически страни. В западните страни комунистите не са били на власт, но съдилищата са съдели фашистите.  Ето някои проверими и достоверни данни (по Т. Бакалов, Васил Т. Василев, К. Иванов, Христокудис  и редица други):

1/. В Германия по Закона на Контролния съвет № 10 от 20.12.1945 г. за наказване на нацистките престъпници съюзените държави (САЩ, Великобритания, Франция и СССР) съдят виновните за фашистките насилия и войната. В американската окупационна зона, освен главния Нюрнбергски процес, американският съд  води 12 „малки” Нюрнбергски процеса. Общо са осъдени 1517 души, като 324 на смърт; 247 с доживотен затвор; 946 на различни срокове затвор.  В британската окупационна зона съдят 1085 души като издават 240 смъртни присъди.  За френската окупационна зона са осъдени 2107 лица, от които 104 на смърт. Освен в Германия нацистки престъпници са съдени и в Италия, Франция и Северна Африка, в Полша (5352 немски военни), Гърция, Югославия, СССР. 

2/. Във Франция в извънредни съдилища са заведени и разгледани 124 751 дела срещу колаборационисти, 97 000 с присъди, от които 7037 смъртни, 13 211 на принудителен труд, от които 2777 доживотно. Към декември 1944 г. са интернирани около 49 000 души. На публично обругаване, са подложени и около 20 000 французойки за проституция с германски военнослужащи. В тази страна са съдени и известни журналисти и писатели. Сред тях е Робер Бразилах – журналист, за чиято смъртна присъда са настоявали френските интелектуалци Албер Камю, Жан пол Сартр, Пол Елюар.

3/. В Нидерландия са осъдени на смърт 200 души, 127 000 души са лишени от граждански права. За престъпление са смятали членството в нацистки и пронацистки организации, публичното използване на хитлеристки поздрав, наричането на съюзническите летци „убийци”.  

4/. В Белгия са образувани 346 283 дела. Военните съдилища (трима офицери и двама цивилни) обявяват 4170 смъртни присъди, осъждат 48 835 на затвор, от тях 1839 с доживотни присъди.

5/. Масово възмездие получават фашистите и колаборационистите и в Гърция. От ноември 1944 до май 1945 водят 2642 съдебни процеса срещу 3600 души. От април 1946 до подписване на Парижкия мирен договор има още нови 1800 дела срещу 2500 души. Осъдени са трима гръцки министър-председатели.

6/. В Норвегия са издадени 45 смъртни присъди за колаборация, а почти 30 000 души са санкционирани, осъдени с глоби или лишени от граждански права, включително правото на самостоятелна стопанска дейност. Членовете на нацистката партия носят колективна финансова отговорност и конфискация на имуществото.  Осъден е и известният писател, носител на Нобелова награда за литература (1920 г.) Кнут Хамсун, приветствал нацистката окупация на родината си, дарил отличието си на Гьобелс.

7/. В малката държавица Люксембург са произнесени 4 смъртни присъди, а около 4 000 души са осъдени на различни срокове затвор.

            Политическите манупулации за Народния съд

            Освен главната фалшивка има и множество други манипулации за Народния съд като: 1/. Народинят съд е „антиконституционен“ (при недействаща Конституция!) и „противозаконен“ (противозаконен закон?); 

2/. Народният съд е „отмъщението на комунистическата партия” и „планомерно унищожаване на политичeските противници”; 

3/. Съдените от Народния съд не били фашисти. Но припомняме, че тези „нефашисти“ включили страната в Тройния фашистки пакт, обявили война на Великобритания и САЩ, приели антисемитския закон за защита на нацията, създали „Комисарство по еврейските въпроси“, ужесточили ЗЗД, въвели смъртно наказание за непълнолетни, създали фашистката младежка организация „Бранник“, фашистката „Дирекция на националната пропаганда“, участвали в масови убийства, получавали пари за убити, разнасяли отрязани глави и т.н. 

4/. БКП организира Народния съд „зад гърба на своите съюзници от Отечествения фронт”; 

5/. Народният съд е унищожил цвета на българската интелигенция (осъдени отявлени фашисти професори като Б. Филов, Л. Владикин, Ал. Цанков, Ал. Станишев и т.н. и пр.);

6/. Народния съд е разправа с генералите и военните (тези, които потушили Драмското въстание, ръководителите на акциите срещу партизаните, убийствата на ятаци и малолетни деца ли?); 

7/. Народният съд не трябвало да съди министри и депутати; 

8/. Народният съд осъдил прекомерно много хора, в другите страни били по-малко; 

9/. Конфискациите на имоти и глобите на осъдените са „фактически присъди над невинни близки на осъдените” (Виж: Политически хоризонти, бр.1-2, 2019 г., стр. 134-177).

Искат или не искат това, организаторите на поредната антикомунистическа акция за изкривяване на националната памет дават своя принос за възраждането на фашизма под маската на неофашизъм. Щом фашистите са „жертви на комунизма“ то те са герои, а комунистите са „палачите“. Сред „жертвите на комунизма“ са и българските антисемити (палачите на евреите), следователно българските нацисти-антисемити са оправдавани.  Антикомунистите и министърът на образованието явно не познават или не желаят да спазват Резолюцията на Европейския парламент от 25.Х.2018 г., в която е ясно подчертано, че „познаването на историята е едно от необходимите условия за предотвратяването на такива престъпления (неофашисткото насилие – б. м.) в бъдеще и играе важна роля за възпитанието на по-младите поколения” (т. 28)  и да се противодейства на „всички форми на отричане на Холокоста” (т. 29). Европейският парламент „призовава за обща култура на памет за миналото, която отхвърля фашистките престъпления на миналото” (т. 30), зверствата от Втората световна война  и „системната дехуманизация на жертвите в течение на редица години” (т. 31). Присъдите на Народния съд не трябва да се отричат, а да се използват като предупреждение към новите кандидати за фашисти.

27.06.2019 г.

Автор: Анко Иванов – доктор по философия

           

            Статията е отпечатана във в-к „Нова Зора“

            Год XXIII, бр. 27, от 2 юли 2019 г.