Отминаха поредните
избори в България. И всеки ги тълкува както намери за добре, тълкува
резултатите от своята камбанария и не по-далече от носа си. А резултатите не
миришат. Те само показват моментната ситуация в деня на изборите. В дясното пространство
всичко е ясно. Олигархическата
организация ГЕРБ спечели изборите с невероятни машинации. Бай Ганю и Алеко
Константинов ряпа да ядат. Десните, подкрепени от левите, завоюваха редица районни
кметски места в София. В лявото пространство се появиха множество разнопосочни оценки
– от тържественият тон на изявленията на Добрев и след това на Нинова, упорито
преповтаряни от една свободна телевизия и един епицентрален сайт до критичния
проевропейски анализ на Станишев във Фейсбук. Тук не става дума за безкрайните
оценки и тиради на всякакви политолози, социолози, социални антрополози,
психиатри и т.н.
Всяка една оценка трябва
да се базира на ясни и обективни критерии, а не от манията за лично величие и
непогрешимост. На предишните местни избори
(2015 г.) БСП претърпя огромен политически крах. И вината е не толкова в
тогавашното ръководство, както сегашното ръководство на БСП , Епицентър и други
твърдят. Нека да си припомним политическата обстановка и политическата ситуация
тогана. В страната, с най-активното безогледно участие на всички десни, добре
подкрепяни от странство, се надигна вълна срещу правителството на двойната коалиция
БСП-ДПС. Прекомерното разширяване на властовите позиции на ДПС в това
правителство и свързаните с него обръчи от фирми и най-вече тези на Делян
Пеевски, нажежи до краен предел обществената обстановка. И огромната част от
обществените негативи целево се стовариха върху БСП, независимо от някои
отделни положителни действия на това правителство. В тази ситуация Станишев
подаде оставка и бе избрано ново ръководство, което нямаше време за съществена
промяна в политиката на партията, в самата партия. Вътре в партията
привържениците на либерализма отвориха яростен фронт срещу Миков и новото
ръководство. По същество се оформи продясна част на ръководството с участието
на Овчаров, Гергов, Паскалев, Лечева, Паргов, Кутев, Асланов, К. Янков, К.
Добрев. Това допълнително отслаби партията. На местните избори 2015 г. БСП се
изправи срещу обединения фронт на крайно десните („умните и красивите“), обилно
соросоидно финансирани от чужди НПО, от мутроолигарсите от ГЕРБ, от мощните
финансово бизнес- организации. Всичко това бе подплатено с „новата технология“
на Цв. Цв. за провеждане на избори, с мащабното купуване на гласове, на цели
изборни секции, с невероятни манипулации. И резултатът за БСП бе плачевен.
На местните избори 2019
г. обстановката вече бе друга. И не бива
механично да се сравняват двете политически ситуации. В обществото вече имаше
една вълна на протест срещу ГЕРБ по време на президентските избори. В тази
обстановка ръководството на БСП предприе правилен ход с избора на подходящ
кандидат за президент и в резултат на протестната вълна и добрия кандидат мутроолигархията
бе победена за пръв път на избори. Обстановката се промени и
обществото очакваше промяна, дълбока радикална политическа и икономическа промяна
на провежданата политика. И погледите съвсем естествено се насочваха към БСП с
надеждата, че тя ще стане носител на дълбока социално-икономическа промяна в
интерес на хората на труда, на бедните и на неоправданите слоеве на българското
общество. Вместо това ръководството на БСП, с най-активното участие на Стойнев
разработи дясна предизборна платформа ориентирана към интересите на бизнеса
(чуждестранен и български). Втрев в БСП започна гонене на инакомислещите,
предимно на тези с по-леви политически възгледи. В същото време редица леви
идеи бяха афиширани от популиста Марешки, от десните американофили от ВМРО и
НФСБ и десните русофили от „Атака“. И естествено, те с леви послания влязоха в
парламента. Социалистическото
обществено поле бе изгубено в интерес на бизнеса и в полза на националистите. И като резултат БСП пропусна
уникалният шанс да изхвърли мутроолигархията от власт на парламентарните избори.
Ръководството на БСП, част от което е и част от едрия бизнес, не се ориентира в
политическата ситуация и предприе грешен подход.
Последваха грешните подходи с изготвяне от Стойнев и
компания на т. нар. „алтернативни бюджети“, с което се фризираше либералното
статукво довело до масовата бедност на българите. По същество това бе симулация на лява активност. Не помогна и фанфарно
разработената и приета помпозна „Визия за България“, в която имаше само отделни
леви идеи и която потвърди защитата от ръководството на БСП на интересите на
едрия и средния бизнес в България. А и този документ от 71 страници трудно се
чете и бе прочетен от малцина. Последва
и грешния подход при изборите за Европарламент и вместо събаряне на ГЕРБ бе
постигнат частичен минимален успех – един депутат повече. С лекота бе профукана още една възможност да
се нанесе решителен удар на мутроолигархията, разсипваща страната. След президентските избори с лека
ръка бяха пропилени два огромни шанса – парламентарните и европейските избори.
Но за да използваш шансовете, трябва да имаш съответната подготовка, позиция и
умение да отговориш вярно на обществените потребности и нагласи.
И на току-що преминалите местни избори (2019 г.),
както пише Станишев, резултатите са разочароващи, местните избори станаха нов
пропуснат шанс за БСП. На сегашните местни избори от БСП бе пропуснат трети
шанс за решителен удар срещу статуквото, поразяващо от корен българското
общество. Независимо от изхвърлянията на К. Добрев, резултатите са повече от
скромни. Напредък,
но твърде незначителен и то постигнат предимно в четири по-големи общини –
София, Русе, Разград и Перник. Постигнатият общ резултат е крайно неудовлетворителен. В цифрите, посочени от Станишев,
личат голяма част от резултатите от изборите и оценката му за тях. Но не е зле
част от тях да ги преповторим, а и да добавим нови.
По същество, в основни линии, БСП повтори резултатите от 2015 година, но ги
постигна при много по-благоприятна обществена обстановка и политическа
ситуация. Кметовете на общини от БСП са увеличени с един – от 60 на 61. Променена
е само тяхната структура като има четири големи общини – областни центрове. Броят
на съветниците в общинските съвети се увеличи със 76 или от 930 на 1006
съветника. Броят на подадените за листите за общински съветници на БСП гласове
са увеличени с 43 367 гласа, а не двойно както в неделя вечер рече К.
Добрев.
Но картината като цяло е много по-тревожна. Във
всички области на България по брой на общинските съветници БСП не е на първо
място. В преобладаващата част от областите БСП е на второ място. Но в 10 области по брой на съветници
БСП е на трето място. Особено внимание заслужава случаят в Благоевград,
където на картата го оцветяват в червено, а реално той е в синьо. Делът на
съветниците на БСП от общия брой в областта е само 11.09%. Победилият с
подкрепата на БСП кмет е непартиен човек, едър бизнесмен и не е изключено в
близко време герберастката група бизнесмени с помощта на прокуратурата и
полицията да му видят сметката, подобно на Бенчо Бенчев в Бургас и др.. В
Благоевград още малко и БСП ще остане партия с някакво влияние само в няколко общини.
Изключително тежка е картината и в някогашната
яркочервена област Монтана. Там от десетина, а може би и повече години,
националното ръководство на БСП води организационна война с местната структура
на БСП, налагайки в ръководството чужди на общината и областта лица. Тази линия на демонизиране на местните
структури успешно е продължена от Добрев. И като резултат Живков стана личен
авторитарен почти пожизнен „владетел“ на Монтана и от уж независим кмет
най-после пристана на ГЕРБ. А БСП има
все по-ниски изборни резултати. В област Монтана делът на общинските съветници
на БСП е само 13.26%. Подобен нисък изборен резултат (14.08%) има БСП и в
Добрич, където има непрекъснато боричкане „за“ и „против“ влиянието на К. Янков. Прекалено ниски са
изборните резултати и в проблемните общински и областни структури в Пловдив
(12.64%), в Бургас (12.15%), Стара Загора (14.06%) и Варна (14.20%). Това се
дължи не толкова на силата на ГЕРБ и ВМРО, колкото на слабостта на
ръководствата на БСП и загубата на влияние сред обществеността в тези области.
Загуба на влияние, дължаща се на сгрешена полотика и послания, както и организационна
саморазправа с местни структури на БСП, които не „играят по гайдата“ на
националното ръководство. Това в най-драстична форма проличава вече няколко
години в Казанлък, по време на самите избори и във Варна. Може Нинова, Добрев и Стойнев да не харесват Гуцанов (а
може би и имат основание?), но той е избраният и по време на изборите да го
отстраняваш с мотивировка непредвидена в устава е почти целево сриване на
местната организация и на резултатите от изборите. Не е нормално крупни и
средни бизнесмени от Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора да влияят на
решенията и ръководят работата на местните органи и организации. Няма как безпартийните бедняци от тези, а и от други
области, да припознаят БСП на милионерите, като Б. Бенчев, Г. Гергов, Гуцанов,
Лечева, Масларова, К. Добрев и т.н.
С най-значими резултати за листите за общинските
съветници на БСП са областите Русе (24.50%), Ловеч (22.94%), Перник (21.07%),
Ямбол (20.50%), Шумен (20.47), Видин (20.08%) и София (18.05%). Те са най-значими
за тези избори, но като цяло за партия, с претенции за социалистическа, това са
твърде ниски резултати. С подобни ниски резултати не може да се промени
олигархическо-мутренското статукво в страната.
В тази обстановка най-важното е Националният съвет на БСП да вникне
в причините и да промени на първо място идейните и програмните си послания към
българското общество. Наложената от Луканов идеологема,
че БСП трябва да е партия на целия народ е политически нонсенс. Още от първи
курс студентите по политология знаят, че думата партия произхожда от френското „parte“, т.е. част. Всяка партия изразява част от
интересите на обществото и обединява хората за изразяване, защита и прокарване
не решения в съответствия с тези интереси, но чрез политиката. Огромната част от
членовете на БСП, както и симпатизантите ѝ, а и обществото като цяло, я
разглеждат като партия на трудовите хора, на хората на наемния труд, а не като
партия на едрия и средния бизнес. Когато предизборните платформи станат в съответствие
с интересите на трудовите хора, които са огромното мнозинство в българското
общество, тогава решително ще се повиши обществената подкрепа за
социалистическата партия. Има десни и самостоятелни бизнес-партии, десни
синдикати, които да си подкрепят бизнеса.
Да, вярна е оценката на Станишев, че БСП се
деидеологизира. Но може би акцентът трябва да бъде не само в леви послания за
доходи, политики за децата, за здравеопазване и образование. БСП трябва да се върне към
истинските социалистически ценности в тяхното съвременно звучене. Освен повишаване на доходите и
средствата за здравеопазване и образование, трябва да бъдат на преден план
и предлаганите мерки за подобряване на условията
на жизнената среда, в която растат децата, работят и се трудят милиони българи.
Трябва де се преодолее и неправилното разбиране за патриотизма. Не може и не бива под диктовката на
неолибералните възгледи на брюкселската администрация всяка проява на
патриотизъм да се обявява за национализъм и едва ли не за фашизъм. Един от
подценяваните от сегашното ръководство на БСП проблеми е този за демографския
срив. Предлаганото в нечетената от почти всички българи „Визия за България“ е крайно недостатъчно. И
колкото на някои да им е противен Орбан, от неговата политика БСП може да
използва само и единствено подхода за решаване на демографския проблем.
Имам по-различно мнение за т.нар. „обединение на
лявото“, „обединение на всички в ляво-център“ и др. подобни брюкселски
измишльотени. С кого да се обединим, с бутиковите леви на Първанов, Дончева,
Томов и т.н. ли ренегати от БСП? Там, в Брюксел, те с високите заплати, да си се
обединяват както искат. В най-бедната страна в Европа, в България може и трябва да има една
силна лява партия, действително социалистическа по програма и действия, а не
социаллиберална по политика на ръководството. Партия, която заради
самоцелното „обединение на лявото“ и „обединение ляво –център“ да не отстъпва решаване
на същностните проблеми на хората. Двете коалиции с ДПС трябва винаги да са на
ухото на всички ръководни дейци на БСП какво следва от обединението в
ляво-център.
БСП до голяма степен допусна младите хора да се
ориентират към други партии. Причините са много, но една е много важна. Новите
млади поколения, които не са живели при социализма, нямат реална представа за
неговите предимства. Те отвсякъде, от учебниците в средното и висшето училище,
от телевизионните екрани, от списания и вестници, от антикомунистическата
Уикипедия слушат и четат едно и също нещо – колко лошо нещо бил социализма. За
съжаление ръководствата на БСП и най-вече сегашното и особено триото Нинова,
Стойнев и Добрев играят на хорото на десните ругатели на социалистическия
период и на антифашистката борба. Нито един от тях не говори за достойнствата на социалистическия период.
Е, и как младите хора да харесват социалистическа партия, когато ръководителите
на тази партия се разграничават от продължителен период от своята история, но
не само история, а от реалните социалистически достижения за обикновените
българи.
За да успее да повиши своето влияние в общество и
предимно сред хората на наемния труд, ръководството на БСП трябва да общува с
тях не чрез официални срещи, букети с цветя, светване на камерите на
телевизиите, а на обикновен кратък и ясен разбираем език. За да побеждава в изборите БСП
трябва да говори, да предлага кратко и ясно решение за най-важните, за жизнените
въпроси на мнозинството от обществото, а не да се съсредоточава в бизнеса. В Народното събрание да не
гласува милиарди за непотребни самолети, а само за нещата свързани със
социалните, демографските и младежките проблеми, решавани чрез икономическата
политика. На
хората трябва да се каже кратко и ясно към какво се стреми и за какво се бори
БСП.
Да се отправят послания, които опират
предимно до отстояване интересите на хората на наемния труд – от обикновения
строителен, фабричен, търговски, транспортен или друг работник до експерта по
програмно осигуряване, банковия и държавния служител и т.н..
7.11.2019 г.
Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Няма коментари:
Публикуване на коментар