Кого представлява БСП?

            На преминалите в БСП отчетно-изборни събрания и в редица общински и районни конференции все по-често се задава въпросът: „Кого представлява, чии интереси изразява БСП“? И се чуват най-различни отговори. Огромната част от мненията вече не се придържа към традиционното определние, че партията е партия на работническата класа, трудовото селячество и прогресивната интелигенция. Търсят се нови определения за социалната база на партията. След Десети ноември 1989 г. записаха в Устава в чл. 2 ал.2, че БСП е „лява народна партия“. Следователно изразява и защитава интересите на всички социални групи в обществото, т.е. на бедни, богати, на олигарси, на просяци, крадци и т.н., т.е. на целия народ. Или пък записаното в Програмата на БСП за „широко съгласие в обществото“, „национално съгласие като незаменима основа за прогреса“. Какво е съгласието между работодател и работник в условията на безработица? Работникът има само една алтернатива – да се съгласи на прекалено скромно или дори мизерно трудово възнаграждение за да не останат децата му без хляб и дрехи. Проследете работата на тристранната комисия за да разберете, че съгласието е почти изключително само в полза на работодателите. Какво съгласие между бедняк и богаташ? Съгласието до голяма степен е демагогска мисловна конструкция и възможност за оправдаване на отстъплението от позициите на левите партии.    

            В годините на безкрайния преход от социализъм към капитализъм се появиха твърдения на дейци на БСП, които по подражание на лорд Гидънс, Тони Блеър, Шрьодер, Макрон, застанаха на социаллибералните позиции на т. нар. „Трети път“. Георги Първанов дори определи БСП за социаллиберална партия, нищо че името ѝ е социалистическо. Татяна Дончева се произнесе, че  в България „няма ляво, няма дясно“ и  създаде отделно уж центристко движение.

А много добре известно е от историята, философията и политологията, че политическото пространство през последните над 200 години е структурирано на дясно, център и ляво и съответно партиите са леви, центристки и десни. Азбучна истина е, че левите партии изразяват и защитават интересите и потребностите на хората на труда, десните партии на хората на капитала, а центристките партии изразяват интересите и тревогите на дребния бизнес (дребната буржоазия). Подменен бе критерият за леви и десни партии. Десните партии под натиска на широките маси и за да се удържат на власт започнаха да провеждат някои социални политики и се превърнаха в популистки партии (ГЕРБ, ВМРО, НФСБ и др.) с лява народна реторика и отделни социални решения. А някои леви партии, включително и БСП от ерата на Първанов, Калфин, Овчаров и др. дейци на БСП, с участието на неолиберала Орешарски, започнаха да подкрепят десни крайно либерални политики. И се разми политическото пространство. Поради това хората на труда, бедните, безработните, трудещите се земеделци и др. не виждат свой изразител на политическите, икономическите и социалните си интереси. Лявото (БСП), Дясното (СДС, ДБ и др.) и лявото на дясното (ГЕРБ) започнаха да се свиват, да губят политическо влияние сред хората. И както сега почти всички са против ГЕРБ, така и никой от останалите партии не получава значима  обществена подкрепа. Обществото е напълно обезверено и с все по-голяма сила звучи байганьовското „Всичките са маскари“.

            Дошло е време в България отново да се преструктурира политическото пространство и на хората да стане най-после ясно кой кой е. И именно на БСП приляга първа да определи по-ясно своята социална база. Това го желаят голяма част от членовете и особено привържениците и симпатизантите на партията.  В търсенето на верен подход се появиха и някои грешни внушения. Един от ръководните дейци на БСП, изрази пред една от телевизиите становището си, че БСП трябвало да е партия на средната класа. А в Хасково той доразви тезата си (както пише по сайтовете):  „Средната класа е гръбнакът на стабилната социална държава“. За да има социална държава трябва да има обществено богатство, чрез което да има възможност за формиране на социална държава. Социалната държава възникна в Европа като средство за противостоене на социализма, принуди западните либерали да предприемат действия, които доведоха да формирането на средната класа. След изчезването на Съветския съюз тази западноевропейска средна класа се смалява непрекъснато. Средната класа обхваща хората, които не са богати, имат доходи не колкото богатите, но над средното равнище за страната, което им осигурява високо жизнено равнище.  

А дали в България и доколко има условия в сегашния исторически момент да има широкообхватна средна класа? Правилно е отговорът да го потърсим в равнището на доходите, т.е. в преразпределението на новопроизведената продукция и добавена стойност.  В условията на бедна България да си в някаква си средна класа трябват високи доходи на едно заето лице (което има и издържа семейство). Високото равнище на доходите е условие за добър жизнен стандарт, за пълноценен, неограничаван от липса на достатъчни доходи, живот. По мнение на някои експерти за пълноценен живот в българските условия на едно четиричленно семейство са необходими месечни доходи на двамата родители над 5000 лева. Такива могат да имат само получаващите месечни възнаграждения над 3000 лева. А колко са тези хора в България? По данните за 2018 г. при всичко заети лица 3 136 523 с доходи над 3000 лева са само 3.55% от наетите лица.. Дори да намалим границата на доходите под 2000 лева то получаващите над тази сума ще е само 7.1%. Е, къде е средната класа? При тази социална обстановка ако БСП стане партия на средната класа, тя ще се свие още по-значително и постепенно ще изчезне от политическия хоризонт.     

     

Въпросният политик от БСП правилно задава въпроса: „Вече 30 години ни задават въпроса чия партия е БСП. Време е да си отговорим. Кого защитаваме?“ Е, на предстоящия 50 –ти конгрес БСП трябва ясно и категорично да се отговори на този въпрос. А отговорът е лесен. Няма смислена политическа партия, която да изразява и защитава интересите на всички класи, слоеве, съсловия, прослойки, групи и т.н. в обществото, на целия народ. Самата дума партия произхожда от фр. partie; от лат. partire – деля, т.е. партията е част от нещо, подмножество от някаква общност от хора, тя не може да е на целия народ. 

Явно в новите обществени условия БСП трябва да търси ново определение на социалната си база. Но има погрешно направление в твърдението: „Нашият стремеж, дългосрочната ни цел трябва да бъде изграждането отново на средна класа, която да бъде здравата основа на една стабилна социална държава. БСП е партия на трудещите се (к.м.). Но не само на хората на наемния труд“.

И като някакъв си политически наивник си задавам въпроса: „А капиталиста, едрият бизнесмен не се ли труди? Неговото ежедневие не е ли посветено на бизнеса му?“. А отговорът е безпределно ясен. И едрият бизнесмен също се труди. А каква е разликата в труда на едрия бизнесмен (капиталиста), собственика на фирмата и неговия наемен работник? Разликата е в разпределението на произведения нов продукт на труда, в разпределението на добавената стойност. За бизнесмена (капитала) отива лъвската част, а за наетия работник (труда) минимална част, колкото да не умре от глад, той и неговото семейство. По данните на експерт (от Позитано 20) съотношението в разпределението на новосъздаденото богатство в стойностно отношение е 6:1 в полза на бизнесмена, в полза на капитала. Е, това ли е социалистическата справедливост, солидарност и равенство? И с такова ли съотношение ще създадем средна класа?

Призовават ни да се опрем: „на прагматичността, на балансираността, на достойнството и патриотизма“ и тогава щели да дойдат резултатите. Коя прагматичност? Прагматичността е постигане на резултати, но и всяко приспособяване към съществуващите условия. Прагматично си е да се приспособим към сегашните условия и да направим лична кариера (постигаме резултат). Непрагматично ли е да се борим за интересите на милионите хора на наемния труд. А с такъв прагматизъм и голите фрази за достойнство и патриотизъм няма да се променят нещата. За политическа партия като БСП главното е  политиката, която тя предлага в чии интерес (на труда или на капитала) е, как тя го изразява и прогласява, как го защитава и реализира в опозиция и на власт.

            Трябва да се опрем на нещо друго и много по-важно. БСП исторически се е формирала, действала и развивала като лява политическа партия, изразяваща и отстояваща интересите на работническата класа, на бедните и на експлоатираните хора, на трудовото селячество и прогресивната интелигенция. Сега тя трябва, в новите обществени условия ясно и открито да заяви, че е партия, която изразява, отстоява и осъществява чрез цялостната си дейност в опозиция и на власт политиките, осигуряващи с предимство интересите на хората на наемния труд (а не на работодателите), повишаване на техните доходи, жизнено равнище и намаляване на социалното неравенство между българите.

Репликата, че в тази формулировка ги няма безработните е несъстоятелна. Безработните са бивши наети лица, бъдещи наети лица, които с наемен труд са си изкарвали и ще си изкарват прехраната. Необоснована е и репликата за самонаетите.  Това също са трудови хора, живеят от труд,  а не от капитал. Те, както и семейния бизнес, се трудят и произвеждат блага. Разликата при тях е, че  възнаграждението им зависи пряко от пазара. А БСП може да помогне за реализацията на тяхната продукция на пазара чрез икономическата политика, която предлага, отстоява и реализира на власт.  БСП може да се стреми и чрез политиката си да подпомага трудовите хора да издигнат своето жизнено равнище и на тази основа някои от тях да достигнат равнището на средна класа.

Всеки може да членува в БСП, независимо от образование, квалификация, доходи и богатство, да работи за нея, но само на основата на нейните ценности и в полза на интересите на хората на наемния труд (работници, селяни, интелигенти, специалисти, експерти, служители, лекари, учители, учени и т.н.), безработните българи, самонаетите и заетите в семейния бизнес. И Георги Кирков е бил богат, но в Народното събрание и във всички си обществени изяви е защитавал интересите на работническата класа.

Всеки български (настоящ, бивш или бъдещ) наемен работник има правото на достоен живот, а не само богаташите. Във Великобритания лейбъристите (англ. Labour Party, т.е. Партия на труда) не се срамуват от своето трудово име. Подобни партии с имена на трудови и/или работнически има из цяла Европа (Нидерландия и др.). Защо БСП се срамува да се нарече партия на наемния труд, партия на труда? Навярно понеже трябва да се разграничи от капитала.

В БСП трябва да се преодолее вътрешното противоречие между доминиращата социалистическа по убеждения членска маса, симпатизанти и поддръжници на лявата идея и политика от една страна и от друга – група ръководни дейци, стоящи на неолиберални и социално-либерални идеологически, политически и икономически „прагматични“ позиции, но широко използващи социалистическа фразеология.

Най-после конгресът на БСП трябва ясно да провъзгласи, че БСП е партия на трудовите хора, изразява и защитава техните интереси, провежда в опозиция и на власт политика, съответстваща на техните интереси.

 PS. Материалът е публикуван, с малки съкращения, във в-к "Дума" на 4 март 2020 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия