Отново за историческата истина

 

(Едно малко оповестено научно изследване)

 

Относно едно изследване на Института за изучаване на близкото минало (ИИБМ) през 2010 г. за безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. и до края на годината.

 

Предварителна информация

По тази гореща тема има писано много. Това налага да отминем без коментар тенденциозните становища на политици, журналисти, млади лаици-историци и др. Голяма част от тях са идеологически обременени с политически пристрастия и техните писания обслужват определени интереси. Интересува ни главно отговорът на въпроса за мащабите на беззаконията, извършени непосредствено след 9 септември 1944 г. Всички български историци, засегнали тази тема, са съгласни, че след 9 септември 1944 г. са допуснати убийства без съд и присъда.

Противоборството, острата класова и политическа борба още от 1923 г. достига размерите на кървава гражданска война. Народът е подложен на жестокост и насилие. Ежедневни убийства без съд и присъда се извършват над антифашистките борци.

На 9 септември 1944 г. се извършва коренна политическа промяна в страната. Свалена е фашистката върхушка. Властта преминава в ръцете на Отечествения фронт. При тази обстановка се допускат отплата, отмъщение и незаконни убийства. За мащабите на извършените беззакония историците изказват различни становища – от 850 при Д. Желев (1) до 26 860 при Д. Шарланов (2).

Нужно е да се отбележи един основен недостатък на изразените от авторите становища. Това е, че те слагат знак на равенство между безследно изчезнали и убити без съд и присъда. Безследно изчезналите са по-широко понятие. Освен безследно изчезналите вътре в страната има и убити или безследно изчезнали в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия, избягали зад граница в Турция, Виена и др.

Повечето автори по тази тема дават свои предположения без обосновка и неопровержими доказателства. Други приемат на доверие изказаните вече предположения. Необходимо е да посочим, че им само две изследвания пряко по темата. Първото на полк. Ангел Топкарев – извършено през 1982 – 1985 г. Той открива в Държавен вестник (ДВ) имената на безследно изчезналите със смъртни присъди след 9 септември 1944 г. За месеците септември и октомври същата година той сочи 1734 имена (тетрадката на Топкарев (3). В този брой са включени имената на безследно изчезнали лица в страната, но и в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия, а също и безследно изчезналите зад граница. Второто проучване е на ИИБМ през 2010 г. под заглавие „Време за убиване“, направено от Г. Зеленгора (4).

Това проучване на ИИБМ е предмет на нашето внимание. Издирването на имената на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. е по материали от ДВ от 1945–1946 г. Списъците са по области и околии. В тях се съдържат данни за имена, откога е изчезнал, в кой брой от ДВ са данните. Общият брой на издирените безследно изчезнали е 2046 души.

 

Основен документален източник

Законодателно терминът „безследно изчезнал“ се използва във връзка с бомбардировките на България по време на Втората световна война през 1943 – 1944 г. С решение на Министерския съвет се уреждат въпросите за имуществото и имотите на безследно изчезналите по време на бомбардировките (5). С него законът се разширява, като се добавят думите безследно изчезнали при „военни събития или граждански смутове“ (6). С това се включват безследно изчезналите в периода на антифашистката борба 1941 – 1944 г., Отечествената война 1944 – 1945 г. и лицата в неизвестност след 9 септември 1944 г.

Какви данни могат да се извлекат от списъците?

Първи източник са личните молби на лица – бащи, майки, синове и др. на безследно изчезнали с главна цел уреждане на наследствени въпроси. В тях се посочва при какви обстоятелства се губят следите на издирваното лице. Особен интерес представляват молбите за издирване на лица, убити в Беломорска Тракия и Македония от гръцки и югославски партизани (7).

Вторият източник са публикуваните протоколи на временните общински управи с молба до прокурора за издирване и съдебно признаване на безследно изчезналите в общините. Ето един пример. ДВ публикува протокол на временната общинска управа на Фердинандска община (Пловдивско) с искане за произнасяне за безследно изчезнали 12 души от с. Фердинандово (сега с. Първенец) и трима души от с. Извор (8).

Третият източник на информация са и публикуваните искания на военните окръжия до общините да съобщят за безследно изчезналите с оглед проверка на състава на запасните (18). Например, с писмо на Пловдивско военно окръжие до временната общинска управа в с. Стряма се иска сведение за запасните офицери, осъдени от Народния съд, но безследно изчезнали. Общинският съвет дава сведения за двама подпоручици (10). Особен интерес представляват публикуваните решения на военнополевите съдилища с присъди на офицери, подофицери и войници, изчезнали от частите след 9 септември 1944 г. (11). В ДВ се съдържа и друга информация, важна за изследването.

Изложените по-подробни данни за информацията, която може да се извлече от Държавен вестник, са с цел да се обори твърдението, че не са обхванати всички лица в неизвестност, че има такива, които не влизат в никакви отчети. Данните категорично доказват, че всички (или почти всички) лица в неизвестност се издирват чрез молби, обяви и решения, публикувани в Държавен вестник.

 

Беззакония, мотиви, вина

Става въпрос главно за безследно изчезналите вътре в страната (убити без съд и присъда). Тази тема заема централно място в обобщителната част от изследването на ИИБМ. Изнасят се факти за единични и групови убийства в дните непосредствено след 9 септември:

1. При слизането на партизаните в селата се произнасят смъртни присъди на общоселски събрания. „В името на народа“ се извършват преки убийства на известни участници в разстрел на партизани и ятаци. Допуснати са и лични отмъщения без политически мотиви.

2. Разстреляни са и агент-провокатори от БРП (к), предавали нелегални.

3. Ръководни полицейски кадри са убити от Държавна сигурност (поделенията във Варна и Бургас) при опит да избягат зад граница (Н. Гешев и Л. Димитров), при с. (дн. град) Куклен и др.

4. Редица офицери и политически лица пред страха от възмездие за техните престъпления срещу антифашисткото движение се самоубиват (ген. Христов, ген. Киров, ген. К. Стоянов, Иван Попов, Славейко Василев и др.).

5. След 9 септември 1944 г. продължава кървавата война между крилата на ВМРО.

Според проучването на ИИБМ втора вълна на незаконни убийства следва в края на септември и началото на октомври 1944 г. Допускат се както разстрели на арестувани лица, така и групови убийства. Описани са разстрелите край с. Макреш (Видинско), край с. Вакарел (Ихтиманско), край с. Козаревец (Великотърновско) и др. Няколко групови ликвидации се извършват в Пловдивско – в Голямо Конаре – 22 души, в Брезово – 17, и в с. Стряма и съседните села – десетки убити (12). В с. Стряма вина за станалото има партизанският командир Леваневски (Запрян Фазлов), който по-късно е изключен от Комунистическата партия. В тези села има силно антифашистко движение: Брезово – 50 партизани и над 200 ятаци и помагачи; Ръжево Конаре – 16 партизани, 60 ятаци и 17 политзатворници; Перущица – 15 партизани и 28 политзатворници, Стряма – 14 партизани и 4 политзатворници.

В тези пловдивски села полицейските и военните репресии са най-силни. Само няколко месеца преди 9 септември 1944 г. озверелите фашисти на 21 май 1944 г. при блокада на с. Перущица убиват без съд и присъда 22-ма ятаци, а на 31 май 1944 г., близо до с. Стряма, са разстреляни 35 ятаци, на 10 юни 1944 г. в с. Ръжево Конаре са арестувани над 100 души и са подложени на жестоки инквизиции (13). В тези села борбата срещу фашистката власт приема най-остър характер и след 9 септември тук разплатата е най-силна и най-бърза.

От информацията, която се съдържа в ДВ, се вижда, че груповите убийства са в отделни села, единични случаи и ограничен брой. Повечето са персоналните разстрели. От списъците на безследно изчезналите в изследването на ИИБМ се вижда също, че в много райони на страната и в цели области безследно изчезналите са малко на брой. Прави впечатление, че чрез натрупването на факти и тяхното емоционално представяне в обобщението се цели да се подсили изводът за всеобща масовост и огромен брой на избитите.

Проучването засяга и въпроса за мотивите за извършените беззакония. Посочва се, че най-много разстреляни след 9 септември стават в районите със силно партизанско движение и много ликвидирани партизани. Научната добросъвестност е принудила както Г. Зеленгора, така и Ал. Везенков да подчертаят, че главният мотив за извършените беззакония са възмездието, отплатата за извършените убийства на партизани и ятаци. „Изобщо – пише публикуващият данните, – в селата, в които е имало загинали партизани и ятаци преди 9 септември, почти сигурно са давани жертви след това“ (14).

В потвърждение на тезата, че там, където е най-силно партизанското движение, и има най-много убити партизани, ятаци, политзатворници, там отмъщението е най-очевидно. Ще посочим само едни факт. В двата района – София и Пловдив, в които партизанското движение дава най-много жертви: в Софийски окръг – 393 души, и в Пловдивско – 524 души (15). В тях безследно изчезналите са най-много. Според списъците, изготвени от ИИБМ, безследно изчезналите в София и околните села са 441. В Пловдив и Пловдивски район са 317 души: Пловдивска околия – 235, Карловска – 71, Асеновградска – 11 души (16).

Кои са безследно изчезналите? Според списъците на изследването това са кметове, секретар-бирници, полицаи, жандармеристи, свещеници, членове на реквизиционни комисии и др., които са предавали или лично са участвали в издевателства и убийства на партизани, ятаци, политзатворници. Освен посочените има и политически, полицейски и военни началници и съдебни лица от висшия ешелон на властта, които са вземали решения за наказателни акции, преследване и унищожаването на антифашисти и/или са участвали в тях.

В общите изводи на проучването се посочва, че терорът след 9 септември 1944 г. е брънка от веригата насилия преди това. Беззаконията, извършени след 9 септември 1944 г., не са едностранен и самостоятелен акт. Те са пряко следствие на терора и насилието на профашистката власт.

Списъците са изготвени по местоживеене. Това означава, че посочените лица може да са изчезнали в други райони на страната или в Беломорска Тракия, Македония, където са работили като кметове, околийски управители, полицейски началници и др. София и Пловдив са дали основната част от администрацията на висшия полицейски и военен апарат в цялата страна и в т. нар. нови земи. Засега е невъзможно да се установи колко са безследно изчезнали (убити без съд и присъда) в София, Пловдив и други градове.

За да се даде представа на общата картина на безследно изчезналите (според изследването на ИИБМ), ето данни само за Плевенска област по околии: Плевенска – 33; Габровска – 4; Севлиевска – 17; Никополска – 14; Луковитска – 10; Ловчанска – 43; Дряновска – 5; Търновска – 21; Горнооряховска – 24 души или общо 171 безследно изчезнали (17).

*       *       *

В обобщението на изследването липсва отговорът на един важен въпрос – за вината и отговорността за извършените насилия преди 9 септември. Създава се впечатление, че са съдени и убити невинни хора. Премълчава се фактът, че това е битка между профашистки и антифашистки сили в България по време на Втората световна война. Оправдават се лицата, които преди това са издевателствали и са избивали антифашисти. Имат ли вина тези, които се съюзиха с фашистка Германия, и станаха проводници на хитлеристката политика в България, подпомагаха хитлеристката армия срещу Съветския съюз, обявиха война на САЩ и Великобритания? Имат ли вина и носят ли отговорност тези, които издаваха наредби, заповеди за наказателни акции срещу антифашисткото движение, които пряко участваха в ликвидиране на антифашисти?

На тази плоскост трябва да се разглеждат отплатата, възмездието, допуснато след 9 септември 1944 г. Без да се отрича незаконността на извършените убийства, без да се омаловажава трагедията на стотици хора.

 

За мащабите на незаконните убийства

Главният спорен въпрос е за мащабите на безследно изчезналите вътре в страната и по-точно броят на убитите без съд и присъда. Общият брой на безследно изчезналите по списъците от изследването на ИИБМ е 2046 души. Този брой се нуждае от уточняване.

Първо. В списъците има имена на лица без дата на изчезването. Има и повторение на имена.

Второ. В тях са включени безследно изчезнали в Беломорска Тракия, Македония и от окупационния корпус в Сърбия, лица, убити от гръцки и югославски партизани. За да избегнат възмездието, редица офицери, подофицери, сержанти и войници, участвали в разстрели в Беломорска Тракия, Македония и Сърбия, доброволно се предали на германското командване. В броя на безследно изчезналите се включват и пленени от германската армия офицери и войници, чиито следи се губят във военнопленническите лагери в Австрия и Германия, както и лица от българската администрация и полиция от Беломорска Тракия и Македония, избягали в чужбина, които отначало се водят за безследно изчезнали.

С други думи, в списъка са включени (в общия брой) всички, които са убити и безследно изчезнали както вътре, така и вън от страната. Това значително намалява общия брой на убитите без съд и присъда вътре в страната. Тези уточнения ни приближават до истинския брой на разстреляните след 9 септември 1944 г.

Зеленгора, който прави обобщение на изследването, и Везенков, който пръв публикува резултатите от него, дават свое предположение за общия брой на убитите без съд и присъда. Те отхвърлят твърдението за десетки хиляди убити без съд и присъда. Необяснимо обаче остава защо въпреки резултатите от изследването те също завишават броя на убитите. Вместо да защитят научния характер на проучването, те търсят други документи, за да обосноват по-високи цифри. Зеленгора прави едно нелогично предположение. „В следващите години – пише той – тази бройка намалява, но със сигурност надхвърля 5 хил. души“ (18). В книгата си „9 септември 1944 г.“, която прави достояние на научната общественост резултатите от изследването, Везенков отхвърля завишените цифри от 20–25 хил. убити без съд и присъда на редица автори. Но и той елиминира резултата от изследването и приема с предположение, без научни доказателства, че безследно изчезналите (убитите без съд и присъда) са между 4 и 7 хил. души (19).

И двамата автори базират своите предположения на едно писмо на Главния обвинител на Народния съд Георги Петров до ЦК на БРП (к), в което се съобщава, че до влизането на Наредбата-закон за Народния съд от 6 октомври 1944 г. „за безследно изчезнали могат да се счита 5 хил. души“ (20). Истината е, че Г. Петров говори за безследно изчезналите както вътре, така и вън от страната. Тук са включени разстреляните без съд и присъда вътре в страната, убитите и безследно изчезналите вън от страната (Беломорска Тракия, Македония и Сърбия) (21). Включени са също и политически, военни и полицейски лица от висшия ешелон на профашистката власт, избягали зад граница (22). В този обем безследно изчезналите могат да наброяват около 5000. Представянето на безследно изчезналите вън от страната за убити в България е явна фалшификация на историята.

Да се върнем към основния резултат на изследването. Списъците на безследно изчезналите в България след 9 септември 1944 г. до края на годината по списъка на ИИБМ са 2046 души. Този брой, уточнен и намален в значителен размер, спрямо другите цифри за броя на лицата убити без съд и присъда вътре в страната, не намалява трагедията, изживяна през тези дни. Дори да се приеме, че броят на безследно изчезналите по списъците, изготвени от ИИБМ, 2046 души се приближава до истината за извършените беззакония, следват няколко извода.

Първо. В Държавен вестник се намира пълна информация за безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. Опитите да се твърди, че хиляди са убити без отчети е невярно. Публикуваните протоколи на временните общински управи, молбите на отделни лица до прокурора и редица други съдебни решения и обяви дават достоверен отговор за броя на безследно изчезналите.

Второ. С тази цифра 2046, уточнена и намалена, се слага горна граница на безследно изчезналите. Всички твърдения за многото хиляди и десетки хиляди убити без съд и присъда са груба фалшификация на историческата истина.

Трето. Убийствата без съд и присъда, допуснати след 9 септември 1944 г., са последната брънка на борбата между фашизма и антифашизма в България. В този период задачата за пълен разгром на фашизма е задача на всички световни антифашистки и прогресивни сили и е на дневен ред.

Четвърто. В задачата за ликвидиране на фашизма са ангажирани всички политически партии на Отечествения фронт. Сред тях няма разногласия по въпроса дали да бъдат наказани и съдени виновниците за новата национална катастрофа на България. Те подкрепят наказанията на Народния съд.

И двете изследвания пряко по темата – на полк. Ангел Топкарев (1985 г.) и на ИИБМ (2010 г.), водят до сходни числа. В списъците на Ан. Топкарев за безследно изчезналите през септември и октомври 1944 г. са 1734 души (23), а в изследването на ИИБМ са 2046 (24). Както се вижда, бройките са близки и сходни.

Засега не може да се даде точен отговор на въпроса колко са безследно изчезналите (убити без съд и присъда) вътре в страната. Трудността произтича от това, че в списъците, използвани от Топкарев и ИИБМ, са дадени имена за безследно изчезнали както вътре в страната, така и в „новите земи“ – Беломорска Тракия и Македония, от окупационния корпус и избягали зад граница. Може да се направи обосновано предположение, че убитите без съд и присъда вътре в страната са значително под 1731 (по Топкарев) и 2046 (по ИИБМ). Но точният брой остава неизяснен. Във всеки случай тези изследвания ни доближават до историческата истина.

Към този общ извод води и един друг първостепенен документ – справката към отчета на Главния обвинител на Народния съд Г. Петров до ЦК на БРП (к) от 3 юли 1945 г. (25). От нея се вижда, че са издадени 2618 смъртни присъди, а изпълнени – 1046. В разликата от тези цифри (но не цялата) трябва да се търси броят на убитите без съд и присъда и узаконени от Народния съд.

Когато се разглеждат тези трагични събития непосредствено след 9 септември 1944 г., трябва да се има предвид, че войната срещу фашистка Германия не е завършила. Световният фашизъм е разгромен, но не е ликвидиран. Армиите на Съветския съюз, Великобритания и САЩ са в настъпление. През есента на 1944 г. въпросът за пълния разгром на фашизма е на дневен ред. Такъв е световният фон на събития, задачи, стремежи и настроения.

След 9 септември 1944 г. става смяна на политическата система в България. Старата профашистка власт е свалена. Сменя се целият политически, полицейски, военен и съдебен елит, служил на фашистката политика. Тези, които решаваха, нареждаха и лично участваха в мъчения и убийства на антифашисти – партизани, ятаци, политзатворници, се оказаха в ръцете на тези, които избиваха. В такива условия е трудно да се избегне възмездието без съд. Терорът ражда контратерор. Такава е изстраданата истина на цялата световна история.

 

Въпросът сега

Сега пред обществото стои без отговор въпросът, защо данните от изследването не са публикувани, а са едва ли не засекретени? Защо няма обществен дебат по това изследване? Това действие на ИИБМ кореспондира с грубото политизиране на българското общество, с отричането на антифашистката борба, с дълбокото разделение в обществото, развитие на конфронтацията и на омразата на политическа основа. Премълчаването на фактите от близката история е една от най-силно влияещите предпоставки за развитие в съвременни условия на политическа конфронтация в страната.

Бедата е там, че погрешното твърдение за невероятно големия брой на убитите се утвърди в общественото пространство като научно доказана истина. В научни издания, учебници, радио, телевизия и всички информационни институции политически оцветените исторически манипулации се приемат като категорично твърдение. В настоящия момент главното пред управляващите е целенасоченото налагане на общественото мнение чрез средствата за масова информация, политически речи и в учебниците за младото поколение на неверен мащаб на събитията непосредствено след 9 септември 1944 г., значително преувеличаване на истинските размери на случилото се. Министерството на образованието и просветата (МОН) задължи авторите на учебници по история да посочат предполагаеми, а не доказани научни твърдения за голям брой от убитите без съд и присъда.

Редица историци от БАН и университетите, редица политици и публицисти са радетели за помирение в обществото. Помирение на основата на премълчаване и манипулации на историческата истина? Каквото и да е помирение извън историческата истина е невъзможно и неправилно.

Сега в българското общество се формира нормативно предписана „историческа памет“ у младите хора, т.е. политически идеологизираната, а не истинската история. И правителството на Борисов налага чрез наредби и задължително използвани понятия за учебниците на учениците тази нормативно предписана история, деформираща историческата памет на българския народ. Историческата истина не е феодално-крепостно владение на политическата власт и на доминиращата неолиберална идеология. Младото поколение на България не бива да бъде манипулирано с политически обагрени исторически неистини.

 

Бележки и източници на информация:

1. Желев, Д. Още около фалшификацията на тема убити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. – в-к „Дума“, 18 ноември 1991 г.

2. Шарланов, Д. История на комунизма в България. С., 2009, т. 1, с. 253.

3. Тетрадката на полк. А. Топкарев се съхранява в архива на МВР (без номер).

4. Списъците на безследно изчезналите и заключението се съхраняват в архива на ИИБМ на БАН.

5. Държавен вестник, бр. 101, 17 май 1944 г.

6. Държавен вестник, бр. 224, 12 октомври 1944 г.

7. Държавен вестник, бр. 158, 11 юли 1945 г. Такива обяви има и в бр. 153, бр. 157 и др.

8. Държавен вестник, бр. 151, 11 юли 1945 г.

9. Държавен вестник, бр. 160, 13 юли 1944 г. Държавен вестник, бр. 100, 30 април 1945 г.

10. Държавен вестник, бр. 157, 10 юли 1945 г.

11. Държавен вестник, бр. 100, 30 април 1945 г. и , бр. 165 от 19 юли 1945 г. Отново за историческата истина

12. Село Стряма на два пъти е освобождавано от партизаните – на 18 октомври 1943 г. и на 18 май 1944 г. След всяко слизане на партизаните в селото следват предателства, терор и насилие. Тук борбата между фашисти и антифашисти взема крайни форми. Вж: Енциклопедия България, С., 1988, с. 522.

13. Енциклопедия България. Статиите за отделните села.

14. Везенков, Ал. 9 септември 1944 г., С. , 2014, с 369.

15. Победа. Годишник на Музея на революционното движение в България. С., 1969, с. 161.

16. Архив на ИИБМ. Списъци на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г.

17. Пак там.

18. Зеленгора, Г. Време за убиване. Архив на ИИБМ, с. 68.

19. Везенков, Ал. 9 септември 1944 г., С., 2014, с. 269 и следващите.

20. Шарланов, Д. Тиранията, жертви и палачи. С. 1997, с. 8.

21. България във Втората световна война. Кратка историческа енциклопедия, В. Търново, 2019, с. 191, 200, 258.

22. Недев, Н. Александър Цанков, 2015 с. 231; Никола Гешев, С. 2017, с. 157.

23. Иванов, А. Още веднъж по горещата тема за безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. Сп. „Ново време“, Година XCV, бр. 7-8, 2020 г., 199-218.

24. Архив на ИИБМ. Списъци на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г.

25. Отчет на Г. Петров до ЦК на БРП (к) от 3 юли 1945 г. В: Шарланов, Д. История на комунизма в България, т. 1, С., с. 505.

 

Забележка:

Статията е публикувана в сп. „Ново време“, Бр. 1-2, януари-февруари 2021, Година XCVI, с. 208-218.