Филството и фобството в новото Народно събрание

Филството и фобството в

новото  Народно събрание

                                                             автор: Анко Иванов

Наскоро приключилите избори за Народно събрание формираха негов нов състав. Погледите на всички интересуващи се от политическата обстановка в страната са вперени в безсмислените преговори между второешалонните представители на партиите и коалициите, влезли в Народното събрание. Върви подмяна на истинската политика със задкулисна политика, но не толкова българска, колкото международна задкулисна политика.

            Кои са изходните позиции на партиите и коалициите при формирането на новото правителство и съответното му мнозинство в Народното събрание.

            Първата позиция е формирането на правителство на основата на неолиберализма като политическа и икономическа теория и практика. Тази позиция е най-лесната и ясната в новото Народно събрание. Нея пряко я подкрепят, защитават и реализират чрез властта 7 от 8 политически партии и коалиции. Тя е налагана външно на българските политици от САЩ и водещите западноевропейски страни. Вътрешно тя се защитава и отстоява в най-чистата и форма от т.нар. Реформаторски блок, т.е. от бившите дейци на СДС и от ДПС. С популистки отклонения тази позиция се отстоява и от ГЕРБ. В случая популистката загриженост за народните интереси е начин за маскиране. Подобна, но по-силно проявена е и позицията на ББЦ. Особено деликатна е позицията към неолиберализма на АБВ. Известно е, че именно Първанов отклони БСП от социалистическата и социалната позиция към неолиберализма с неговото проповядване за новия социал-либерален курс в партията.  Сага АБВ и Първанов се опитват да смекчат позицията си към неолиберализма, без да се отказват от него. В най-деликатна позиция остава БСП. Партията при две управления отстояваше позициите на неолиберализма, въпреки социалните и социалистически нагласи на своята членска маса и привърженици. Безумното въвеждане на плоския данък, подкрепата за безумната приватизация и затварянето на структуроопределящи предприятия, на закриването на цели стопански отрасли, на въвеждането на делегираните бюджети в образованието и т.н. в крайна сметка отблъсна голяма част от нейните привърженици и гласоподаватели. Опитът по време на правителството на Орешарски леко да се тушират някои от недостатъците на неолиберализма не можаха да прикрият подкрепата за неолибералния курс в политиката и икономиката диктуван от САЩ. В новата предизборна платформа на БСП се прави нов плах опит за смекчаване на неолибрализма и вмъкване на някои леки поправки в него по посока на социалните дейности.

В проведените досега консултации от ГЕРБ всички спорят не по същността на неолиберализма, а по детайлите, кое да е първо, кое да е по-силно, кое да се „реформира“, но без посочване на посоката на промяната и т.н. Тези заемани позиции са по същество израз на чуждофилство, на стремеж да се угоди на чуждите сили, диктуващи политиката в определени географски региони. Седемте политически сили не разбират или разбират, но не се съобразяват от потребността за развитие на България по друг политически и икономически модел. България вече 25 години функционира на основата на неолибералните политически и икономически позиции и това доведе до закриване на хиляди предприятия, масова икономическа емиграция от страната, масова безработица и масова бедност. И в същото време безпрекословно се изпълняват прищевките на богатите страни България да издържа за сметка на бедното си население военни континенти в различни райони на света. В този състав на Народното събрание само Атака официално политически е против този модел. Идеите за новото развитие Атака не успя достатъчно ясно за изложи и да отстоява, но е явно против досегашния неолиберален модел на управление на страната. При нея лошото е често пъти неадвекватното политическо говорене и поведение на лидерите на партията.

            Втората позиция при формирането на новото Правителство и мнозинство в Народното събрание е за отношението към икономическата и социална криза на българското общество. Всички партии говорят за криза, но влагат в това говорене различно съдържание. В досегашните преговори се поставя акцентът предимно към политическата криза, финансовата стабилност и дълговете на държавата.  По същество само Реформаторският блок ударно акцентира върху необходимостта от реформи, но реформи не в главното – в икономическите и социални устои на обществото, а в съдебната система, която е призвана да подпомага функционирането на другите обществени системи.

Позициите на всички парламентарно представени партии по отношение на икономическите и социалните проблеми са естествено продължение на неолибералния курс, поддържан от тях. Дори в духа на неолибералния курс може да има реформи, които да подпомогнат излизането на страната от кризата. Става дума най-вече за плоския корпоративен данък. Почти всички партии и коалиции не поставиха този проблем. Само ГЕРБ се опитаха да привлекат повече хора към себе си с възможността общините да увеличават размера на данъка. Безкрайно ниското равнище на корпоративния пропорционален (плосък) данък позволява безпрепятствено изнасяне от България на национален доход и богатства. Става дума за чуждестранните фирми, владеещи над 70% от българската икономика и най-вече банките, застрахователните компании, големите търговски вериги, електроразпределителните дружества, крупните промишлени предприятия като Лукойл, Аурубис и т.н. И в Полша, и в Чехия, и в Унгария се прилага неолибералния модел на стопанисване, но там няма плосък данък. А в Литва, Латвия и Естония, които също прилагат наложеният им неолиберален модел, плоският данък е в размер на 22%, 25% и 27%. Защо в България е 10%?  Отговорът е безкрайно прост. За да могат национален доход и богатства да се изнасят безпрепятствено от страната.  Баснята за ниския данък и големите чуждестранни инвестиции приключи. Неолибералните соросоиди се провалиха. Атака пряко постави искането за отказ от плоския данък, а БСП се опита за представи своето искане само в сферата на облагането на физическите лица и то в някакви смешни форми. Подобен подход избра и АБВ, но само че по-ясно и с цифри предложиха скала за облагането на физическите лица.

            Пряко свързан с този проблем е и въпроса за размера на ДДС. Сега само отделни партии поставят отделни искания за намаляване на ДДС за учебници, лекарства и т.н. Проблемът обаче е в съотношението между преки и и косвени данъци (ДДС и акцизи). У нас е най-неблагоприятното в света съотношение между тези данъци и това е една от главните причини за бедността на българското населението. Бюджетът на страната се пълни предимно за сметка на масовите бедни потребители. 

            Вторият аспект на излизането от икономическата и социалната криза е проблемът за реиндустирализацията. Без реиндустирализация няма да има повишаване на социалната заетост и равнището на доходите. А такава може да има само с активното участие на държавата и разширяване на държавния сектор. Само БСП и частично Атака поставят въпроса за реиндустриализацията, но БСП го поставиха общо и от невъзможната позиция, че реиндустриализация ще има, но без използване на държавни средства. Това е определен политически нонсенс. Против държавното участие в икономиката са повечето политически партии в новото Народно събрание. Дори има такива партии и коалиции като ГЕРБ и Реформаторския блок, които искат да се приватизират и последните останали държавни предприятия в железниците, пощите, енергетиката и др.

По същество всички парламентарно представени партии симулират загриженост за бедността, за безработицата. Но пряко проблема за равнището на доходите малко от тях го поставят. А си заслужава. Това разкриват данните посочени от проф. Иван Анагелов. „Ако по БВП на човек от населението сме 47% от средното ниво на ЕС, по доходи сме 22-23%. Динамиката на БВП и на доходите в съпоставими цени от 1989 г. до сега показва, че доходите у нас нарастват два пъти по-бавно от растежа на производството и производителността на труда. В структурата на БВП по елементи на доходите сме на най-ниското последно място в ЕС – около 40% от брутната добавена стойност, около 50% от БВП, при 68% в Словения и около 80% в развитите страни членки.“ Това пропускат повечето политически партии и се чудят защо хората не отиват на избори да гласуват, защо си продават гласовете за смешни суми и правителството се съставя с помощта на купен вот. Проблемът за доходите не е централен за почти всички парламентарно представени партии, включително и за демагогските послания на ББЦ. Проблемът за доходите и бедността партиите поставят предимно преди избори. Това е така, понеже в основата на управленските програми в България лежи неолибералната концепция за икономическо и политическо развитие на страната. Реалните доходи на населението, а не на най-богатите, могат да се повишат само чрез реиндустриализация с активното участие на държавата и промяна на данъчната система.

Третата изходна позиция при формирането на новото правителство и новото парламентарно мнозинство е балансът на интересите между национално и европейско.   Европейският съюз със всички свои действия се стреми да изкорени националните особености и националните традиции, да елиминира националните приоритети и зда ги замени с някакви отчуждени общоевропейски приоритети. Това се прави с оглед постигането на целта за общоевропейско не само икономическо и валутно пространство, но и човешко пространство и обща нова европейска идентичност. И това се прави все по-упорито. На еврочиновниците не им стига отказът от национален суверенитет на държавите. Те отстояват някакви уж общи „европейски ценности“. От тези евроценности до нас достигнаха главните – бедност, безработица, високи цени, ниски доходи, русофобия и т.н. Всеки политически напън в отделните страни членки на ЕС за успешно национално развитие се атакува като национализъм. Под европейска диктовка априори се налага изключването на отделни политически партии от управление на собствените им страни под етикета „националисти“. Такова отношение в момента се формира и у нас под влияние на еврочиновниците срещу евентуалното участие в правителството на Атака, ББЦ и някои от партиите на Патриотичен фронт.

В България картината на противоречието европейско-национално е усложнена поради наличие на силна политическа изява на етническото начало. ДПС се утвърди първоначално като етническа турска партия и с времето се превърна в етническа турско-ромска партия. Тази партия поради деструктурирането на българското политическото пространство я превърна в регулатор на важни политически решения, закулисен икономически властови център и привлекателно мясот за политическо развитие на етнически български кариеристи.

На основата на европейския натиск за денационализиране в съюза, острата икономическа и социална криза и демографската катастрофа в страната има частично възвръщане към българските национални ценности и интереси на част от избирателите. Партиите, които открито заложиха на националните чувства на българите, влязоха в Народното събрание, макар, че социолозите твърдяха друго. Така в Народното събрание влязоха Патриотичния фронт, Атака, ББЦ, а евроориентираните ГЕРБ и БСП получиха значително по-малко гласове и места в Народното събрание от очакваните. Официално бе декларираното съвпадане в позицията на почти всички партии на политическите им интереси за спазване и сляпо придържане към „евроценностите“ и европейските директиви, разбира се без собствена позиция и искания към ЕС. Тази позиция се отстоява от ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок, АБВ, ББЦ, както и чрез неясната и необоснова позиция по този повод на Патриотичния фронт. Това е реална предпоставка в бъдеще да се разраства конфронтацията по линията „национално-европейско“. Оказа се че лидерите на ГЕРБ, БСП, АБВ, ББЦ трудно разграничават разликата между патриотично, национлано отговорно и националистическо и действат като послушковци на указанията на европейските чиновници.

Формално в програмните си документи всички политически партии в България се обявяват за приоритет на българските национални интереси, т. е. за българофили. Но някои от тях с лакейското си отношение към САЩ, ЕС и Турция по същество, без да го искат или дори без да го разбират, действат като българофоби.    

Четвъртата позиция при формиране на новото правителство и мнозинство в Народното събрание е за отношението към външните на България сили, които определят политическите процеси в света. През последната година отново ясно пролича силната намеса на САЩ във вътрешната и външната политика на България. Последните примери са обучението на Борисов в САЩ като техен човек по определението на Байърли и последвалите събития и разиграни сцени за предизвикване на финансова криза в страната, натискът върху Орешарски за спиране на Южен поток, подписването на споразумението с Уестингхаус, възобновяване на проучванията уж за въглищен газ в Добруджа, а по същество за шистов газ и др.  Главните цели на американската политика в България несъмнено са насочени към препятстване на руското икономическо и политическо влияние, насаждането на русофобията и отслабването на Европейския съюз за да бъде принуден да подпише Трансатлантическото споразумение със САЩ. Русия се стреми да задържи позициите си на европейския пазар на горива и премахване на политическите пречки за реализация на доставките на стратегическото за Европа гориво – природният газ, износа на ядрени технологии и оръжие за други страни. Европейският съюз усложнява ситуацията като подкрепя политиката на САЩ и в същото време се опитва да реши своите проблеми за сметка на новите страни членки на ЕС и приемането на нови други страни, чрез което да реши сложните си проблеми с пазара на продукцията, недостига на природни и трудовите ресурси и т.н. В българското политическо пространство има различно отношение към тези външни за България сили. То е парцелирано на следните групи:

В първата група са явните американофили и едновременно русофоби. Това са ГЕРБ, Реформаторския блок, повечето партии от Патриотичния фронт. Особено верни на САЩ и силно русофобски изявяващи се  са Реформаторския блок, които винаги и като СДС и като отделни партии и като РФ са отявлени русофоби. НФСБ са яростни русофоби в прикрита форма. Те винаги са против участието на Русия в инфраструктурни проекти на територията на България. Бяха явно против нефтопровода Бургас-Александруполис, против АЕЦ „Белене“, и в по-скрита форма против Южен поток. Промени се позицията на ГЕРБ. Те уж бяха за Бургас-Александруполис и АЕЦ „Белене“, но те ги прекратиха под натиска на САЩ. 

Във втората група са явните русофили и американофоби като Атака и част от партиите на Патриотичния фронт.

В третата група са партиите с предимно русофилски настроени членове и симпатизанти като БСП, но със силни позиции в ръководството на русофобски настроени американофили като Вигенин, Найденов, Стойнев и на европоиди (еврофили) като Станишев, Миков, Стоилов и др. и разбира се няколко русофили и др. Тази объркана позиция изигра много лоша шега на БСП, особено на европейските избори, когато поради изцепките на Вигенин и Найденов БСП получи много по-малко гласове.

Четвъртата група се държи от АБВ и ББЦ, които съчетават различни нюанси на русофилство, еврофилство и американофилство, но им липсва ясно и ярко българфилство.

В петата група попадат ДПСq част от Реформаторския блок (партията на Касим Дал и Корман Исмаилов) и ръководството на ГЕРБ, което съчетава американофилство с туркофилство и русофобия.

В тази филско-фобска ситуация в Народното събрание под влиянието на САЩ се очертава възможност за американофилско правителство и мнозинство в Народното събрание включващо ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт като цяло или отделна група. То може да бъде негласно подкрепено от туркофилите на ДПС. Формално този блок ще се определи и самообяви като блок за европейските приоритети. В тази конструция ще се работи на основата на неолибереализма, запазване на икономическото статукво, отказа от социална политика, формало подкрепяне на ЕС, а по същество проамериканска и антируска политика. Ще се изгуби типичното българофилство и приоритет на българските национални интереси, ще се засилва русофобията и проамериканското влияние в страната.

Възможна, но катастрофална би била коалицията на ГЕРБ и БСП. Позициите са непримирими. От една страна ГЕРБ са не само членове на Европейската народна партия, но в България те са и синоним на включване в управлението на задкулистието на различни икономически и някои бандитски кръгове. ГЕРБ са носители на крайния неолиберализъм и прекалено силна защита на едрия бизнес и ограничаване на социалните действия на държавата, на русофобията и на американофилството. От друга страна БСП все още е някакъв носител на социалната грижа и социалната справедливост в обществото, на ярко изразено желание за отказ от неолибералните позиции на предишните ръководства, изразител на доминиращите национално признателни чувства към Русия на мнозинството от българския народ. Формално „голяма коалиция“ може да има, но тя няма да изразява реалното съотношение на силите на политическата сцена. БСП ще бъде поставена в подчинено, а не в равностойно положение и в края на управлението отново ще понесе огромни негативи. Съвместното управление на двете партии ще бъде гибелно и за двете от тях. Вероятно едната ще понесе повече негативи от другата. При подобно управление ще отпадне и последната надежда за социална справедливост. И тогава на политическата сцена в страната ще възникнат спонтанно нови политически образувания от типа на крайно левите (по подобие на гръцката Сириза), на крайните националисти и неофашисти. Именно такъв би бил резултатът от съвместното управление на ГЕРБ с БСП. Това не могат да видят политическите слънчогледи в БСП от рода на Мерджанов и компания, които си позволяват прекалено свободни от идеология и последици трактовки на ситуацията в страната по повод формирането на ново правителство.

ГЕРБ правеха всичко възможно да дискредитират политически БСП, дори задкулисно се съюзиха с нейния съюзник в правителството на Орешарски. От 25 май 2013 г. до 5 октомври 2014 г. те имаха една единствена цел – да съборят правителството на Орешарски и да поемат цялата власт, да дискредитират БСП и да я отстранят от политическата сцена. И макари частично успаха. Ако БСП се съгласи да формира правителство с ГЕРБ (или дори само да го подкрепя) тя ще се превърне в политически лилипут. ГЕРБ обаче не оценят, че подобна коалиция може самите тях да ги измете въобще от политическата сцена. Натискът от Европейската народна партия и от партията на европейските социалисти за двустранна голяма коалиция продължават. За съжаление българските политици се поддават на такъв външен натиск. Европейската колаборация между десни и леви прави десните в Европа псевдодесни, а левите - псевдолеви. И поради това в Европа избуяват т.нар. националистически партии както тези във Великобритания, Франция, Италия, Гърция, Австрия и др. Псевдополитиката (смекчена и фризирана дясна политика, неотговаряща на националните интереси) отваря път на задкулисието в политиката. А българското общество се измъчи и отчая от това задкулисие.   

Възможността за нови избори не е най-опасното нещо и няма за какво да ни плашат с избори. Новите избори са опасни за голяма част от народните представители, тъй като те едва ли ще имат нов шанс да бъдат избрани. Поради това те ще се стремят да се съхрани този състав на Народното събрание и да си се ползват от депутатските облаги. Част от партиите, особено тези, които масово купуват гласове, също са против нови избори, понеже попривършиха парите, а вероятно мизата да новите избори ще стане по-висока. Несъстоятелни са заплахите за липсата на средства в бюджета, ако не се приеме нов бюджет. Практиката е показала, че в такъв случай правителството харчи ежемесечно  1/12 от настоящия бюджет.

Новите избори ще дадат възможност на голяма част от избирателите, които на предишните избори не можаха да се ориентират, най-после да разберат истинските стойности на партиите и да направят нова своя суверенна оценка. Новите избори ще са успешни, само ако новоизбраното Народно събрание успее да промени избирателния кодекс и да остави решаването на въпросите за управлението на страната на тези, които живеят в нея, плащат си данъците в нея и с техните пари се правят държавните разходи и се осъществяват държавните политики. Крайно време е да се изчистят избирателните списъци, да се въведе образователния ценз за участие в изборите. Неграмотният не може да прави самостоятелен избор. Незнаещият български език не може да участва в управлението на страната.    

     

    18.10.2014 г.