Размисли за ценностите и борбите в БСП

Размисли за ценностите и борбите в БСП

автор: Анко Иванов

               Четох във в-к „Преса“ интервюто на Мадам В. с г-н Дъбов и се мая и се чудя за стойността на моралните ценности в българското общество. Правят ми впечатления множество неща, но най-силните ми усещания за са няколко.

      Първата „морална“ ценност за която ми дойде наум е за „независимата“ журналистика  и още „по-независимата“ Мадам В. Политическият и финансов слугинаж на българските журналисти е отдавна известен на четящата, гледащата и слушащата българска публика. Тук става дума за мащабите на слугинажа и скоростта на смяната на личностните приоритети и навеждането към последния господар. Въпросната Мадам В. бе върла поддръжничка на СДС и на технологията „който не скача е червен“. След това стана върла „царистка“ и поддръжничка на Кобурготската демагогия. След това стана в близки връзки със Сокола и дитирамбираше депесарската политика. След прословутото писмо на Сокола, тя позатихна и търпеливо изчакваше четящата публика да позабрави нейните журналистически конвертирания. Преди известно време придоби ново амплоа – славословене на банкянския Винету. А първият и най-омразен враг на Винету бе и си остава Станишев. И Мадам В. започна яростна кампания срещу въпросният бивш лидер и вече само  европолитик. Сегашното интервю с г-н Дъбов бе ясен сигнал за новата поредна атака на обединените сили на сини, псевдопатриоти, граждани за европейско развитие и скритите (анонимните, задкулисните) собственици на ефирните телевизии и т.н.  срещу БСП. Това много добре си личи от характера на въпросите на Мадам В. към „сивия кардинал“. Тя прави внушения за някакви действия на Станишев чрез интервю с Дъбов. Внушения за които не показва факти, а преразказва свои догадки или махленски клюки. Но по-важното следствие от това интервю бе, че цитираните от „кардинала“ млади богаташи, още на другия ден се появиха във всички възможни телевизии и започна едно плюене срещу БСП, каквото отдавна зрящата и гледаща  телевизионна публика в България не е виждала. Стартът бе даден с интервюто на Мадам В. и провокативните и въпроси към „кардинала“.

            Втората морална ценност, която ми направи впечатление е пълната липса на лична отговорност за грешно стореното или за бездействието, с което се проваля собствената политическа формация. Господин Дъбов, наричан „сивият кардинал на БСП“ отново показа особено върла привързаност към политическия кокал. Много превъплъщения има г-н Дъбов. Изглежда за Мадам В. са неизвестни фактите от миналото на интервюирания господин. Почти през цялата си обществена кариера г-н Дъбов е професионален (т.е. платен) политически функционер – ДКМС, БКП, БСП, БСП. Само няколко години работеше за фирмата на СИК – ПИМБ. В това да си професионален политически деец няма нищо лошо. Лошото е когато започнат задкулистните маневри за запазване на властовите позиции, независимо от общия и личностния провал. А въпросният зам. председател на БСП започва политическата си кариера в миналото в Комсомола и достига високи постове – секретар на ОК на ДКМС в Шумен, работник на ЦК на ДКМС и партиен секретар на този Централен комитет. След това е виден партиен функционер – секретар на ОК на БКП в Шумен. През 1987 г. става Председател на областния съвет на Българските професионални съюзи във Варна. Някъде в Интернет прочетох, че на митинг на синдикатите през 1990 г. символично си е хвърлил партийния билет. След това става сътрудник на банката на СИК – Първа източна международна банка, регионален директор в Шумен, т.е. по времето когато неговият авер Евгени Узунов е шеф на тази банка. Сега тя е известна като банката на Маджо. Дъбов се върна в БСП, с пряката протекция на неговия авер от ЦК на ДКМС – Николай Добрев, подобно и на връщането на Узунов на ръководни постове в БСП. Първоначално бе само ръководител на организационния отдел на БСП, а след това и вече на ръководни възлови места. Проблемът на Дъбов е, че много здраво е „хванал кокала“ и не го пуска на по-младите агресивни богаташчета (Кадиев, Ангелов, Добрев).

В общественото мнение съществува неправилно разбиране, че Станишев бил загубил всички избори. Това не е вярно. През 2005 г. БСП спечели изборите, но не спечили мнозинството в Народното събрание поради задкулисната игра на Първанов и Румен Петков с ДПС. Оттогава и досега Дъбов е тарторът в предизборните кампании, той пряко отговаря за коалиционните споразумения, за организацията на предизборните кампании и т.н.. Но той нито веднъж не пое лична отговорност за поражения и дори за отделни слабости, нито веднъж не призна своя лична грешка. Това е неетично от негова страна – да оставя последиците от неудовлетворението от изборните резултати само на Станишев. Голямата отговорност за провалите на изборите в БСП е първо в провежданата политика, когато партията е на власт, второ в изборът на коалиционните партньори и трето в организацията на предизборната кампания. За първите две носи отговорност пряко лидерът на партията, но при вземането на решенията по тях винаги са участвали Дъбов, Узунов и Николова, тъй като в БСП решенията са колективни, а не както е в ГЕРБ и в Атака - еднолични. Следователно и те тримата носят политическа отговорност. При третото главната отговорност е на Дъбов, Узунов, Николова и Кутев и в по-малка степен на лидера на партията. Дъбов и компания вместо да поемат отговорност и да освободят постовете, поради невъзможност и неспособност да постигнат резултати, се опитват да прехвърлят отговорността на местните ръководства на БСП, както най-очеизвадно това стана след изборите за Европейски парламент 2014 г.   

В интервюто личи, че Дъбов не е достатъчно искрен. Работните контакти между БСП и ДПС, включително и за назначаването на ръководни длъжности в областите ставаха и чрез посредничеството на земляците приятели Дъбов от БСП и Камен Костадинов от ДПС. Грубата намеса в отношенията между местните ръководства на БСП и ДПС в Шумен спрямо местните фирми са отдавна известни. Дъбов командваше пряко и дистанционно областната организация на БСП в Шумен, но губеше авторитет в партията. Това го принуди да влиза в състава на Националния съвет на БСП чрез представителната квота по области, а не чрез пряк избор от делегатите на Конгреса на БСП. Нещо повече напоследък самите шуменски социалисти не го поискаха в своята листа за последните избори и той бе спасен от милионера Гергов с номинацията в Пловдивско. Съвсем не случайно богаташчетата Добрев и Ангелов развиват бизнес в Шуменско. В близкото минало те вероятно са били под неговата протекция.  Дъбов е неискрен и по отношение на това кои „взривяват, разбомват“ БСП. Това са не само тримата, а смело може да се добави и четвъртият - Румен Овчаров. Тези четиримата са активните щурмоваци на задкулисните атаки срещу БСП от телевизионните екрани, във Фейсбук, във вестниците. Няма сутрешен блок, в който да няма изява на някой или на всички четирима и то изява, чрез която се нанасят медийни вреди на БСП.     

            Третата морална ценност, като за човек на зряла възраст като мен, силно ме впечатлява е отношението към бащините дела. И то най-вече на Главния критикар на „сивия кардинал“ - Кирил Добрев. Какъв морал и какви ценности трябва да изповядваш за да критикуваш и очерняш приятелите на баща си, довчерашните ти покровители, които ти прикриваха поредици от недостатъци, грешки, а може би нещо повече. Не всички са забравили как Кирчо бе заловен на границата с някаква голяма сума германски марки? Вероятно не всички знаят, как Кирчо бе насилствено наложен по поръка на Първанов от Станишев като партиен вожд в Софийска област, но това помнят активистите на БСП от тази област. Малцина знаят, но Кирчо много добре знае, че в ръководството на БСП Дъбов, Николова и Узунов бяха наложени от баща му. Те работеха и осъществяваха през последните двадесетина години вътрешнопартийния модел на Добрев-старши, модел на малък и тесен конгрес от апаратчици, избор на членове на Националния съвет от местни структури, „постоянно заседаващ конгрес“ и други недемократични тъпотии. Благодарение на тази „бащина система“ Кирчо Добрев достигна до ръководни постове във Висшия и Националния съвет на БСП. Самият той навярно е наясно, че ако сред членовете на БСП в Софийска област се направи допитване за оценка на неговата работа, тя ще бъде безалтернативно отрицателна. Димитър Дъбов и Катя Николова непрекъснато през годините му правеха заслон и защита. Да, те е време да бъдат отстранени от ръководните си позиции, понеже нямат собствен морал и достойнство да се оттеглят сами. Но не Кирчо има моралното право да ги съди и определя като „фараони“.    

            Не по-малко нахална и е и въведената „морална ценност“ от Антон Кутев, че в БСП няма място за самокритика. БСП била развивала самокритиката, когато била единствената партията в страната. Антон Кутев не разбира или не му отърва да каже, че в демократична партия като БСП вътрешнопартийната критика не е самокритика, а средство за контрол върху ръководните дейци за грешно взети или пропуснато да бъдат взети необходимите верни решения. Защитата му на тримата „фараони“ е и негова лична защита, защото той отговаряше за медийното присъствие на БСП в обществото. Само че в последните проведени избори медийната политика на БСП бе вероятно най-слабата страна от предизборните кампании.

            Да, вътре в БСП вървят тежки вътрешни борби. Най-лошото е че борбата е не за политики на основата на социалистическата идея, а за властови позиции в партията и в обществото. „Взривявянето, разбомбването“ на партията е болезнен вътрешен процес. Победата има много бащи, но загубата  е анонимна. Така е и след последните парламентарни избори. И вече трябва да се излезе от тази анонимност и прикриване зад колективните решения. Всеки най-после да има своята лична отговорност и доблест. Главното „взривяване“ в БСП трябва да бъде по отношение на прокарваната и подкрепяна политика – социалистическа, а не неолибералната политическа линия на Луканов, Първанов, Станишев, Овчаров, Стойнев и компания. Сегашното властово вътрешнопартийно напрежение е на личностна основа и личностни стремежи за изява на политическата сцена. То, дали нарочно или несъзнателно, закрива пред погледите главното за БСП – промяната политическия курс. Ако не стане тази промяна, няма значение кои са ръководителите. В БСП трябва да се отърват от властовото нахалство на някои партийни кадри да стоят начело, макар че силно допринесоха за огромния срив в обществото на БСП. В тези редове трябва да бъдат предимно Дъбов, Узунов, Николова, Кутев, Пирински, Найденов, Вигенин, Стойнев. И не само заради провалите в политиката и в организацията на партията, а предимно за тяхната поддръжка и защитата на неолибералния икономически курс и за крещящото американофилството на Надейнов, Вигенин и Стойнев.

От ръководните органи в БСП трябва да си тръгнат и остарелите „млади“ като Кадиев, Добрев, Ангелов поради няколко главни причини. Първата от тях е, че в БСП членуват и на нея и симпатизират предимно бедни работни и безработни хора. За тях е необяснимо и нежелано да бъдат в една партия с богаташи от рода на Кънев, Гергов, Кадиев, Ангелов, Добрев. Втората причина е тяхното (на богаташите) сляпо придържане към неолибералния, а не на социалистически политически курс на БСП. Третото е, че нарочно или случайно тримата уж „млади“ и малко по-големичкия Овчаров, подпомагат външните атаки към БСП чрез безкритичното си поведение и липса на адекватна реакция пред телевизионните екрани. И не е случайно, че именно по-богатичките в ръководството на БСП са за безотговорно възприемане на политиката на ГЕРБ и създаване на коалиция с тази популистка вождистка партия на закулисието.

Обновлението на БСП трябва да преминава първо през обновление на политиката, второ през промяна в организационния строеж и вътрешнопартийния живот, наложени от Добрев-старши и трето чрез разумна смяна на кадри. Изхабените и “взривавщите“ партията хора трябва де се оттеглят или да бъдат оттеглени.

23.10.2014 г.