Политическото отвращение

Политическото отвращение

Автор: Анко Иванов

Ако отворим българския тълковен речник, лесно ще намерим думата отвращение. Там е записано, че тя означава „чувство, което отблъсква силно човека от нещо или от някого; погнуса“. А ако направим съчетанието „политическо отвращение“ означава погнуса от политиката. В дадения случай няма как да има погнуса от нещо, което не се вижда, което няма физически измерения – обем, дължина, ширина, форма, цвят, мирис и т.н.. В политиката отблъсква не толкова самата политика, нейното съдържание и проявление, а нейните носители – политиците.

В медийното пространство отново вървят дитирамби за Бойко как бил се променил, как бил станал едва ли не нов човек и европейски политик! Театралните преговори на „трите лелки“ и на самия Борисов с реформаторите и Миков нищо ново и съществено не дават. Това е представление за наивници. Отново баламосват българската общественост с празнословие и прикриване на истинските цели. Ситуацията след изборите е добре описана от Волгин в статията му „Партийно лицемерие и евронахалство“. Става дума не само за лицемерието на ГЕРБ и повечето български политици, а за много повече неща.

 

            Първото е за същността на политическите партии. Всяка политическа партия и политическо движение изразява интересите на определена част от българското общество, независимо дали и колко тя е голяма или малка. Това са интереси така да се управлява държавата, че да се подобри общото равнище на живот на хората в страната и най-вече на тези, които са гласували за тази партия, които членуват и подкрепят тази партия или движение. Хората разпознават партиите по техните идейни основи и политически програми. Политическите лидери и ръководства на партии са избрани не за да правят компромиси с тези основополагащи социални и политически идеи, с предизборни и управленски програми, а да работят за тяхното осъществяване и да пречат на други да реализират противоположни идеи и програми. Това е азбуката на политиката. Преди избори никой политик не казва с кого ще се коалира, а защо неговата партия отстоява съответните идеи и програмни намерения, защо е по-добрата от другите и защо другите са по-лошите от нея. Това дава възможност на неориентираните гласоподаватели да направят своя мотивиран политически избор.

            У нас сега след изборите става точно обратното, независимо че политическото пространство е толкова много раздробено и нестабилно. Какво стана след 5 октомври 2014 г.? Повечето лидери и политици забравиха към какво са призовавали членовете на своите партии, поддръжниците и симпатизантите, неориентираните граждани до 3 октомври и започнаха да правят точно обратното.  България без цензура (ББЦ) начело с Бареков още на 6 октомври призова да се състави правителство от ГЕРБ начело с Борисов, макар че преди това този политик декларираше, че е против управлението на ГЕРБ, на Борисов и Цветанов. Реформаторският блок и особено Радан Кънев твърдяха, че са против участието в управлението на Борисов, но сега са щастливи, че могат заедно да управляват. Патриотичният фронт и особено НФСБ и телевизията на Симеонов „Скат“ с участието на видните си журналисти-доносници, години наред остро атакуваха Борисов и ГЕРБ, но сега са щастливи от братската прегръдка с Буда и са готови да управляват с програмата на ГЕРБ. Особено щастливи са и от АБВ. Първанов уж беше против ГЕРБ и Бойко Борисов, но изведнъж откри, че е социалист, но има дясната програма на Бойко Борисов чрез  съвпадението на 14 от 18 програмни позиции на ГЕРБ. Преди изборите мнозина в България знаеха и твърдяха, че Първанов е патерица на Борисов, но над 100 000 души се подведоха и пренесоха гласовете, които по-рано даваха за БСП на тепсия на ГЕРБ. Уважавам позицията на Кунева и Лукарски, които още преди изборите казваха, че са за съвместно управление с ГЕРБ и че нямат нищо против Бойко Борисов да е министър-председател. Уважавам и честната позиция на Волен Сидеров, който веднъж бе измамен от ГЕРБ и Бойко и се поучи от грешката си и си остана на позицията против управление на Борисов. Дори сред основния опонент на ГЕРБ и Борисов, в редовете на БСП, се формира лоби на ГЕРБ и Борисов. Кадиев, който на лягане и ставане демонстрираше уж, че е против Борисов сега в компанията на Кирил Добрев и на Ангелов призовава БСП за съвместно управление с Борисов и ГЕРБ.   

Ето от всички тези съм отвратен за тяхното политическо безгръбначие и подлост към избирателите. Аз, както и над 3 млн. българи, съм гласувал за определена политическа позиция и програмни намерения за управлението на държавата, представено от определена партия или коалиция. Не съм гласувал за ГЕРБ и Бойко Борисов и не съм искал да ме управляват хората, свързани със задкулисието на СИК, кръга Капитал, кръга Котараците, Догановите обръчи, Пашата, Каратиста и т.н. Ако исках това, щях да си гласувам за ГЕРБ и Борисов. И сега тези, за които съм гласувал, не съм ги преупълномощил да пренасят моят вот в полза на Борисов, независимо от каквито и да са демагогски аргументи. Ако са честни могат да ме попитат отново на избори или поне на вътрешнопартиен референдум.   

     

    Второто важно в сегашната следизборна ситуация е въпросът за коалицията и за колаборацията. В България думата коалиция стана мръсна дума. Основен принос за това имат ГЕРБ и Борисов, както и ДПС и Доган. По време на управлението на Тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) през 2005-2009 гг. се формираше ГЕРБ. Шансът ГЕРБ да влезе през предните врати в политиката бе сатанизирането на коалицията. Борисов и политинженерите, създали ГЕРБ, с помощта на купени медии и журналисти, наложиха тотално оплюване на Тройната коалиция, превръщането на самата дума коалиция в нещо нечистоплътно и мръсно. И тази вълна на отрицание на коалицията доведе ГЕРБ на власт. След 2009 г. Борисов и ГЕРБ пак с помощта на купените медии продължиха атаката срещу Тройната коалиция и въобще срещу всякаква коалиция. Дори с помощта на безгръбначната прокуратура започнаха преследване срещу министрите от Тройната коалиция. Водевилната история с документите и безкрайното следствие на прокуратурата срещу Станишев, изфабрикуваното дело срещу Николай Цонев и не по-малко изфабрикуваното дело срещу Масларова насипваха масло в огъня срещу думата коалиция и конкретните лица. Неимоверен бе и приносът на Доган. ДПС с всяко свое участие в управление проваляше коалиралите се с тях и договорилите се с тях партии – СДС, НДСВ, и на два пъти БСП. И като резултат падаше от власт съответното правителство. Сега по същество се създава невидима задкулисна коалиция между ГЕРБ, ДПС и АБВ (разбирай Борисов-Доган-Първанов). Думата коалиция стана толкова отвратителна за широката българска общественост, че тримата основни играчи на задкулисието не смеят да формират открито и ясно коалиция. И за маскировка се започнаха едни преговори с „трите лелки“ до безкрай.

Първото значение на латинската дума коалиция е „обединение на доброволни начала за достигане на общи цели“. Тъй като става дума за политическа коалиция за управление на държавата, трябва коалицията да се създава на основата на общите цели, а не на протовоположните. Най-обобщено политическите цели се свеждат до това какъв политически приоритет и модел да се следва. В световната политическа практика има различни типове и модели и многообразни и разнообразни преплитания на тези модели. В най-обобщен вид те са: неолиберален (десен); консервативен (десен); центристки; социалистическо-социалдемократически (ляв), националистически. Когато привържениците на нито един модел на управление нямат мнозинство, се съставят ясни коалиции при оптималните варианти: неолиберали и консерватори; неолиберали, консерватори и центристи; леви и центристи, т.е. социалисти, социалдемократи и центристи. В Европа тенденциозно са прокълнати националистите, но са възможни и варианти: социалдемократи и предимно патриотични социално ориентирани националисти и екологични организации; неолиберали, консерватори и десни  националисти.  

             В момента в България произволно се говори и се обсъждат варианти за различни коалиции без да се държи сметка за политическите цели на политическите субекти, които ги съставят. Най-типичният случай на несъвместимост на прокламираните цели и участие в коалициите е поддръжката от АБВ на ГЕРБ и тяхното желание за коалиране на ГЕРБ с БСП и АБВ, т.е. дясна неолиберална партия, свързана със съмнителното задкулисие на олигархическите кръгове, да се коалира със левите – БСП и уж левите – АБВ. Най-естествената коалиция в момента е ГЕРБ, ДПС, РБ и ББЦ. ГЕРБ и РБ се обявяват за десни и членуват в ЕНП, ДПС се обявяват за центристи, но по същество са десни, а ББЦ са демагози, но се обявяват за консерватори.  Второто, което обединява тези партии е задкулисието и връзките с олигархическите кръгове на Котараците, кръга Капитал, кръга Доганови обръчи от фирми, Пашата, Каратиста и соросоидните чуждестранно платени неправителствени организации.   

            Напъните за колаборация между дясно и ляво в политическото пространство на България могат и да са успешни. Външният натиск подсказва, че България напълно е загубила своя държавен суверенитет, щом брюкселски чиновници ни казват кой може да влезе в управлението и кой не може. Колаборацията ляво и дясно е непродуктивна, особено за лявото. Общата основа на тази колаборация, както е в Германия, Испания, Италия и т.н. е неолибералната идея. Основната причина за спада в доверието към БСП в България е отказа от лява социална и икономическа политика и придържане към ценностите на неолиберализма. А тази партия е лява по състав и привърженици. ПАСОК в Гърция е първата жертва на тази колаборация на лявата с дясната идея. И там се появи крайнолявата СИРИЗА. Такава крайно лява партия се появи и в Испания. Следващите избори във Франция ще са катастрофални за Френската социалистическа партия. Подобен резултат може да се очаква и в Германия. Надигането на национализма и национал-шовинизма в редица страни като Великобритания, Франция, Испания, Нидерландия е предимно в колаборацията на левите партии с десните. В България, ако Миков не преодолее лъкатушенията в лява фразеология и отново даде подкрепа на дясното, вероятно до една-две години ще се озове не срещу АБВ и Движение 21 на ренегатите, но на изцяло нова българска СИРИЗА. 

            Третото важно в сегашната следизборна ситуация е въпросът за користния личен интерес и неговото място в политиката. С огромно отвращение следя ситуацията след изборите. Голяма част от политиците, почти единогласно, като под команда твърдят, че сега не трябва да има нови избори. А защо да няма нови избори? Защо суверенът да се произнесе отново? Главната причина никоя партия да не иска нови избори  е страхът. Кой се страхува от нови избори? Отговор с понижена трудност – всички политически партии от новото Народно събрание и новоизбраните депутати.

            Това най-напред е ГЕРБ като партия и Борисов като неин лидер. На всички вече е ясно, че балонът на ГЕРБ е пробит. От 2009 г. досега, независимо от гръмките изявления на Борисов за безкрайни изборни победи, резултатът непрекъснато се смалява, независимо от платените пари на телевизиите, вестниците, журналистите, на избирателните комисии и т.н.. Това вече разбират не само Борисов и ръководния екип на ГЕРБ, но и най-обикновените депутати. Последните са наясно, че вероятно повече няма и да помиришат Народното събрание, властовите функции, светлината на прожекторите, материалните облаги и т.н.

             След това е ДПС. Доган и  Местан бяха силно изненадани от нежеланието на нито една партия да се коалира и да управлява повече с тях. Двойното предателство към БСП доведе и до силно снижение на обществения авторитет и подкрепа, макар и не на изборните резултати. Вече в България никой не се съмнява в това, че най-големият купувач на гласове е ДПС, че тази партия може да подведе всеки един участник в управленския процес. Дори само формалната поддръжка в Народното събрание носи негативи за получилите тази подкрепа. ДПС са наясно, че има риск новоизбраното Народно събрание да промени Избирателния кодекс, да въведе образователен ценз и машинно гласуване. Тогава ДПС би получила значително по-малко гласове, особено сред българските роми. В момента важното за ДПС е не толкова участието във властта, а съхраняване на икономическите позиции на Догановия обръч от фирми.

            От нови избори много се боят и ББЦ. Техните депутати са наясно, че при нови избори вече не може да сработи прекалената им демагогия и говорено срещу Борисов, с което отнеха гласове от БСП и други партии, а след това да искат Борисов да управлява. Това означава че нито един от тях няма как да влезе в Народното събрание повече.      

            В подобна ситуация е и АБВ. Всички привърженици на БСП, които гласуваха за АБВ вече са наясно, че АБВ е крило на ГЕРБ при съвпадения на 14 позиции от програмите им. Първанов, Калфин, Петков и Янакиева вече са наясно, че при нови избори отиват в политическото небитие и им остава само подобно на Яне Янев да подтичкват след Борисов.

            Формално погледнато Реформаторският блок би трябвало да знае, че при следващи избори, ще получи по-голяма подкрепа поради нарастващото недоволсто от ГЕРБ, а те са единствената смислена алтернатива на тази лидерска демагогска бойкова партия. Проблемът е във вътрешното разпределение на силите и кой да води бащината дружина. Всяка от партиите в тази коалиция, както и повечето нейните представители може да изхвърчи от състава на бъдещо Народно събрание след нови избори.

            Може би най-голям е страхът от нови избори на Патриотичния фронт. И в тази коалиция има значими вътрешни напрежения по различни оси: за и против Борисов; русофили и русофоби; за и против крупните инфраструктурни проекти. Особен е страхът след като напълно наяве излезе подкрепата на Симеонов и Каракачанов за Бойко Борисов и яростната русофобска позиция на Симеонов. Това няма как да не налее вода в мелницата на Сидеров, който вече е по-хрисим и премерен в публичните си изяви. Всички депутати на Патриотичния фронт са наясно, че е много голям шанса при нови избори да изпаднат от Народното събрание.

            Макар че не показват страха си, по-голямата част от депутатите на Атака и самият Сидеров са наясно, че са на ръба, но те разбират че няма как да подкрепят Борисов. Подкрепата на Борисов при следващите избори би се оказала фатална за тях.  

            В много деликатна ситуация са по-голямата част от депутатите, избрани с листата на БСП и лява България. Поради предстоящите вътрешнопартийни промени, голяма част от сегашните депутати въобще няма как да попаднат в листите, особено дискредитералите се по един или друг начин Найденов, Стойнев, Вигенин, Кадиев, Добрев, Ангелов и т.н. Поради това и те са Борисов да състави правителство, независимо дали ще е подкрепено от БСП или не.

             Най-общо казано, почти всички парламентарни партии са против избори, не толкова загрижени за бъдещето на страната, преди всичко заради личностното си бъдеще и ползване на естествените и изкуствените скрити привилегии на властта. 

            Особено внимание заслужава личностния интерес на Борисов да управлява и използването на личностната му демагогия с цел добиране до властта. Докато БСП и ДПС управляваха чрез правителството на Орешарски, почти всеки ден Борисов искаше незабавни избори с надеждата това правителство да бъде свалено и той да се върне на бял кон. Дори подтикваше Първанов и Дончева да излязат от БСП и да участват самостоятелно в избори, за да се намали влиянието на БСП. Нещо повече, след връщането му от обучение в САЩ, непркъснато тъврдеше че България е пред катастрофа. Неговите хора се опитаха изкуствено да предизвикат, съгласувано с ДПС и ръководството на БНБ, финансова криза с подкрепа на предложението за банкова ваканция. От кризата с КТБ политическа полза имаха и имат само две партии – ГЕРБ и ДПС. В центъра на събитията застанаха техните хора – Искров, Йордан Цонев, Делян Пеевски, Владислав Горанов, Сотир Цацаров и др., които волно или неволно бяха готови чрез банковата ваканция да разтресат цялата държава. Това значеше след изборите Борисов да се върне на бял кон в политиката, след като преди година и половина бе изгонен от уличните протести. А чрез банковата криза кръга Капитал, навярно тясно свързан с президентската институция, както и ДПС разчистват свои икономически интереси с разрушаването на КТБ и отстраняването на мощен икономически играч като Цветан Василев.

            Но чрез изборите Борисов неочаквано за него не можа да получи цялата или почти цялата власт в държавата. Двете сили (ГЕРБ и ДПС), които бяха против макар и бавното стабилизиране на икономиката на страната, сега се оказаха в положението, че искат да управляват, но не могат и поради това искат да споделят отговорността с другите политически партии, т.е. негативите да поемат другите партии. ГЕРБ и ДПС се прикриват с националния интерес да има реформи и стабилизиране на държавата, но без нови избори.  А това е нова престъпна демагогия. При нови избори суверенът, разбрал някои свои грешки в избора на управляващите, може да се поправи решително. Не е вярна тезата, че ще се възпроизведе сегашното положение. Така се говореше и преди падането на правителството на Орешарски от власт. Но вместо четири партиите станаха 8. Сега броят им може и вероятно отново ще се намали и ще може по-лесно да се състави ясно политическо ориентирано, а не колаборационистко правителство.

               Отвращението и погнусата на голяма част от грамотните български избиратели  от повечето български политици може да бъде преодоляна чрез много по-ясни политически платформи, политически дебати и вътрешнопартийни референдуми и допитвания по най-важните въпроси, честно отстояване на общопартийните и общонародните интереси, а не на интересите на задкулисието, на обръчите и кръговете от фирми, на соросоидите и брюкселските чиновници. За да стане това е необходима и бърза промяна на Изборния кодекс, нови и бързи избори. Сегашната ситуация е отвратителна. Дори да се състави някакво правителство, то ще е малотрайно и малоценно и най-важното няма до може да реши нито един съществен проблем на общественото развитие и ще бъде бракувано като негодно. Вероятно то само ще може да състави нов бюджет, който ще е 95% копие на досегашния бюджет.

В съвременната политическа история на България политическото отвращение от политиците е главният фактор за масовото неучастие в изборите за Народното събрание и за Европейския парламент.

26.10.2014 г.