Реформите - потребност и демагогия - 2 част

Реформите -

потребност и демагогия

(размисли след парламентарните избори 2014 г. 2 част)

Автор: Анко Иванов

           Сега на България са и потребни решителни реформи за преодоляване на главния недъг от функционирането на обществото – бедността, социалното неравенство и социалната безперспективност. Решаването на този главен проблем изисква съществени реформи в социално-икономическата сфера. Преодоляването на бедността и неравенството са възможни само с наличието на големи финансови средства, а те от своя страна не падат като манна небесна от Европейския съюз или от бледоликите задокеански „братя“ във вид на „братска“ помощ. Те трябва да се заработят и заделят за решаване на главните социални проблеми, за преодоляване на бедността и намаляване и преодоляване на неравенството. Тази потребност от дълбоки реформи сега се заменя от явната демагогия на повечето политически партии за грижа към положението в страната, но по същество е за запазване на сегашното статукво – привилегии за богатите и недоимък за бедните, продължаване на неолибералния социално-икономически и политически курс на развитие на страната. Предлаганите реформи и действия по-скоро засягат периферията на проблема, а не неговата сърцевина. Подобен характер имат предлаганите частичната реформа на плоския данък, въвеждането на някои социални облекчения и доплащания за бедните и т.н.

             Когато се чете внимателно „Програмната декларация по ключови приоритети за формиране на стабилно парламентарно мнозинство в 43-тото Народно събрание за съставяне на проевропейско реформаторско правителство за стабилно развитие на България“, подписана от квартета партии, коалиции, блокове и фронтове, се разбира, че по същество става дума не за борбата с бедността, а за подобряване на условията и изгодите на частния бизнес. Например, предвидена е „Подкрепа за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на участието на държавата след успешното им развитие. Подобряване на бизнес средата в България за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители.“ От текста разбираме, че държавата, т.е. целият български народ, ще свърши работата и главно финансирането на високотехнологични производства и след това тази дейност ще бъде предоставена със създадената база, организация, кадри, пазари и т.н. на някакви бизнесмени, които ще използват благините от тази целенасочена държавна дейност. А най-вероятно това ще са фирми от прословутия Доганов „обръч от фирми“, „Котараците“, кръга „Капитал“ чрез офшорки или други бизнес-форми и др. И не по-малко важното – подобряване на бизнес-средата, но не и за държавния бизнес, а за частния мафиотски бизнес. Нещо повече, предвидено е и „Запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата до 39% от БВП“ или с други думи запазване на бедността и неравнопоставеността.

В Програмата за реформи на ГЕРБ под т. 7. е записано: „Да създадем условия и постигнем значим и бърз растеж и развитие на страната, за да можем да увеличаваме доходите на базата на напредъка в икономиката. Всяко самоцелно или политическо решение извън обективните възможности на приходите в бюджета крие опасност от нестабилност и несигурност.“ С други думи казано, ние сме за реформи, но без да ги правим, понеже ще има опасност от нестабилност и несигурност.

            Някои политически парламентарно представени партии се обявиха за реформи и обновяване на политиката, но в стратегическите им цели липсва както главното направление, така няма и дума за борбата с бедността, ниските доходи, безработицата, мизерното жизнено равнище на 95% от народа. Четем от предизборната платформа на участника в „Реформаторското правителство“ Първановото АБВ: „Коалиция АБВ предлага три основни цели на българската политика, по които да започне работа незабавно след изборите: Първо. Възстановяване на българската държавност – дълбока реформа на държавното устройство, институциите и съдебната власт. Второ. Коренна промяна на политическия модел – промяна на избирателната система и ролята на партиите. Трето. Предотвратяване на демографския срив и възраждане на нацията – икономическо, социално, образователно, културно и духовно възраждане.“ Да, в конкретизацията на третата цел са посочени някои идеи, но те са частични и не променят облика на съществуващата система. Това е „лявата част“ (АБВ) в крайно дясното „Реформаторско правителство“.

По същество тъй нареченото “Реформаторско правителство“ е за реформи по периферията на функционирането на държавното управление, а не за бъркане в дълбоката рана на бедността, социалното неравенство, социалната несправедливост и безперспективност, за излекуване на страшната социална болест – бедност, ниски доходи, безработица, мизерно жизнено равнище.

Реформите в българското общество могат да бъдат класифицирани през призмата на различни съществени признаци. Те трябва да са пряко обвързани със съответните приоритетни стратегически цели. Към приоритетите за развитието на България различни политици и различни икономисти посочват някои приоритети: високи технологии; висока икономическа и социална ефективност; развитие на отделни области на дейност (здравеопазване, образование, наука, туризъм, инфраструктура, земеделие и т.н.); равнището на потребление.

На първо място реформите в България трябва да започнат от секторите, които водят до увеличаване на националния доход, до икономически растеж,  икономическа ефективност и увеличаване на работните места. Тези промени ще доведат до създаването на икономическа основа за акумулиране на необходимите средства за социалната сфера и другите сфери.  В предизборните платформи почти всички партии се обявяват за икономически растеж, но всяка от тях има предвид нещо различно и на-често само крайни цифри на БВП. А по същество три са основните източници и направления на необходимите промени (реформи) в икономиката на страната: първо, създаване на нов мощен държавен сектор, който да е основен двигател на икономическия растеж и източник на средства за социалните програми; второ, реиндустриализацията на страната и осигуряването на нови работни места; трето, коренна промяна на данъчната политика. Реализирането на тези направления на дейност в страната ще доведат до реални възможности за акумулиране на средствата за повишаване на жизненото равнище на населението на страната, преодоляване на огромното неравенство и социалната несправедливост.

В предизборната ситуация само БСП ясно изрази идеята, че ще бъде за провеждане на курс на реиндустриализация, но не разви главния въпрос за ролята и мястото на държавата в този процес. Изявленията на проф. Румен Гечев, че държавата не трябва да влага средства в индустрията, показват още веднъж неразбирането на мястото на държавата в процеса и на ресурсите и технологиите за реиндустриализация. Развитието на промишлени мощности без намесата на държавата и ресурси на държавата е стихиен процес, който може и е по-вероятно да завърши като процеса за привличане на повече чуждестранни инвестиции, т.е. без никакъв резултат. Отделни аспекти на същностните реформи в икономическата сфера като пожелания има и в платформите на АБВ и Атака. Почти всички останали и най-вече ГЕРБ, РФ, ДПС, Патриотичния фронт (ПФ) и БДЦ са против участието на държавата в стопанската дейност, против реиндустриализацията и за запазване на сегашната данъчна система, която до безкрайност облагодетелства най-богатите в България и не доведе до очаквания приток на чуждестранни инвестиции.

Изключително важна е ролята на държавния сектор в икономиката. Сега той дава скромните 10-11% от произведения БВП на страната. В него са развити предимно производствата на предприятията от сектор енергетика. Преобладаващата част от фирмите са чуждестранна, включително и чуждестранна държавна собственост не само в промишлеността, но и в търговията, банките, застраховането и др. А това не само предполага, но и реално води до огромен износ на капитали от страната чрез износа на печалбата. Ако тези предприятия са държавна собственост капиталът няма да изтича, а ще остава в България за реинвестиция и повишаване на доходите на населението. В България се премина от едната (социалистическата) от 97% държавна собственост върху средствата за производство до другата (неолибералната, капиталистическата) крайност – до 10%. Раздържавяването, подобно на движението на махалото, вече се приближава до своята абсолютна противоположна крайност - над 90% частна собственост. Нарушен е естествения баланс между видовете собствености.

По същество държавната собственост чрез различни текстове от закони, е поставена в неравностойно положение в сравнение с частната собственост. Най-крещящият пример за това е изземването на печалбата на държавните предприятия. При равнище на корпоративния плосък данък от 10%  фирмите с частен капитал плащат тези 10%, ако не ги укрият и не избягат от данъчно облагане. В същото време държавните фирми, с държавна собственост върху средствата за производство привеждат в държавния бюджет около 75-80%. Държавните фирми не могат да укрият данък и осигуровки за разлика от частните. Това прекомерно засмукване от държавата на доходите на държавните фирми и ги поставя в неравностойно положение не само по финансови резултати, а и по възможности за рефинансиране, разширяване на производството, повишаване на заплатите на работещите в държавните фирми, разкриване на нови работни места и т.н.      

Изходът от това положение е реформа в отношението към държавната собственост и бизнеса на държавните предприятия. Подобна реформа и осъществяването на дълбока промяна в отношението, ролята и мястото на държавната собственост не предлага нито една парламентарно представена политическа партия. Нещо повече българските политици не разбират или не смеят „да разберат“ потребността от подобна промяна. За успешното икономическо и социално развитие, за преодоляване на бедността, неравенството и несправедливостта е наложителна реформа в собствеността на производствения и обслужващия сектори на българското национално стопанство. Не е нормално държавният сектор в Швеция да е около 60%, във Франция около 50%, а в България 10%.

В България държавният сектор може да се увеличи чрез:

1/. Стабилизиране, обновяване и разширяване на производството на държавните фирми. За целта е необходимо държавата да не изсмуква всички средства от тези фирми, а да остави достатъчно ресурси за саморазвитие и технологично обновяване, за разширяване на производството и пазарния дял.

2/. Обратно придобиване на държавната собственост от фирмите, на които са продадени държавни предприятия със структуроопределящ характер и особено в районите с много голяма безработица, възвръщане на държавната собственост на фирми, при които не се спазват договорите за приватизация.

3/. Повишаване на дела на държавата във фирмите със смесен капитал с оглед придобиване на мажоритарен дял в тях. Това да става предимно чрез търговски операции с акции и търговски преговори и други техники.

4/. Инвестиране от крупните държавни фирми за създаване и развитие на нови производствени мощности. Разширяване на стопанския профил на повечето държавни фирми. Крупните държавни форми да могат да имат и свои собствени строителни, транспортни и търговски дружества, чрез които да достигнат по-пряко до потребителите на техните изделия и да намалят себестойността на произвежданата и продаваната продукция.

5/. Целево държавно инвестиране за създаване на нови фирми от сферата на новите технологии, преработката на български природните ресурси и селскостопанска продукция;

6/. Създаване на благоприятни условия за кредитиране на български държавни и общински предприятия, работещи предимно в сферата на ИКТ, преработващата промишленост, здравеопазването, образованието, социалните дейности, транспорта чрез развитие на Насърчителна банка и съсредоточаване в нея на паричните средства на държавните форми, министерствата, агенциите и общините, а не в частни банки от типа на КТБ. 

Второ, реиндустриализацията на държавата е продължителен и бавен процес, но е осъществим в рамките на около 8-10 години. Той може да се реализира чрез сложни и продължителни инвестиционни механизми, средства. Реиндустриализацията може да върви по няколко начина: 1/. Разширяване на производството на съществуващите фирми от добивната и преработващата промишленост, чрез тяхната реконструкция и модернизация; 2/. Намаляване на износа на капитали и печалба от стопанска дейност в страната и влагането на тези средства за развитие на нови промишлени дейности; 3/. Привличане в страната за съвместна промишлена дейност на фирми от страните извън Европейския съюз. 4/. Админстративно-правни улеснения на чуждестранните и български фирми при изграждането и разширяването на производствени мощности на добивната и преработващата промишленост.

             Трето, коренна промяна на данъчната политика.  Чрез нея да се реализира акумулирането на повече средства в държавата, които да послужат като инструмент за развитие на държавния сектор и най-вече за преодоляване на бедността, за намаляване на социалната поляризация в обществото и излизане от сферата на безнадеждността. Главните посоки на данъчната реформа трябва да бъдат по мнението на редица икономисти в:

1/. Изравняване на равнището на данъчното облагане на фирмите в България като процент от БВП с преобладаващото в страните от Европейския съюз данъчно равнище;

2/. Повишаване дела на преките данъци спрямо дела на косвените данъци в данъчното облагане в България. Сега съотношението е обратното на това в страните от Европейския съюз и корпоративните данъци у нас са в размер на 25% от общото данъчно облагане при 75% на косвените данъци. Съотношението би трябвало да стане 60-65% за преките данъци спрямо 40-35% за косвените.

3/. Отказ от прилагането на плоския данък и при облагането на фирмите, на физическите лица и на едноличните търговци. Би могло да има преходен период, но плоският данък да стане поне на равнището на този в Словакия (19%). Това ще позволи не само да се вливат в държавния бюджет повече средства, но и ще намали делът на изнасяните от страната капитали. Повсеместното прилагане на прогресивното данъчно облагане може да бъде в различни съотношения и граници на степените. В предизборните платформи на партиите и в редица публикации на икономисти има предложени различни скали. Коя скала да се използва е въпрос на дискусии.

4/. Повишаване събираемостта на данъците от фирмите и физическите лица като се обърне особено внимание на предотвратяване и намаляване на масовото укриване на данъците в сферите на строителството и търговията със строителни материали; туризма и туристическите услуги; автомобилния превоз на пътници; псевдоконсултантските договори на чуждестранните и местните фирми; въвеждане на лимит за консултантски услуги като процент от цялата инвестиция или друга стопанска дейност; въвеждане на по-строга наказателна отговорност за укриване на данъци и социални осигуровки, включително и затвор и редица други. 

5/. Намаляване на социалното неравенство чрез въвеждане на прогресивното данъчно облагане за физическите лица и едноличните търговци. Опорни елементи на скалата би следвало да бъдат минималната и средната работна заплата. Примерно при доходи в размер до минималната работна заплата да не се заплаща данък. От минималната работна заплата до равнището на средната работна заплата (от 31 декември предходната година) закръглена към горното равнище на стотиците да бъде 10%. Доходите над еднократния размер на средната работна заплата и до нейният двоен размер да е в размер на 13%. От двойния до тройния размер на средната работна заплата да бъде 16%. Над тройния и до петорния размер да бъде 20%. Над петорния и до десеторния размер на средната работна заплата данъкът да бъде в размер на 25%. Всички получаващи доходи като заплата и/или и печалба от еднолична търговска дейност и хонорари над десеторния размер на средната работна заплата да плащат 33% данък.  

   6/. В до двегодишен срок след въвеждането на прогресивното подоходно облагане да се въведе и семейното данъчно облагане за семействата с до три деца, чрез което ще са намалят данъчните тежести на семействата с две и три деца. Това да стане почти едновременно с намаляване поне с 10%  на ДДС за лекарствата, бебешките и детските стоки, учебниците и напълно за консумативите, използвани при лечението на болните     

С корената промяна в икономическата сфера, в мястото и ролята на държавната собственост, в развитие на процеса на реиндустриализация и промяната на данъчната система може да се осигури по-значим икономически растеж, по-висока производителност на труда, повече средства за повишаване на жизненото равнище на населението на България. С тези дейности ще се балансират отношенията между капитала и труда, ще се намали поне частично социалното неравенство в обществото, ще се прекрати безпочвеното толериране на бизнеса и ще започне  възобновяване на социалната справедливост. Предлаганата идея и и мерки са в посока на сферата на лявото и социалното политическо течение. Ако сега ръководството на БСП и най-вече председателят на партията отново не се ориентират правилно в близкото бъдеще ще последва катастрофа на БСП и тя ще се смали и редуцира до равнището на остатъчните  СДС и НДСВ. Бунтът на богатите десни (уж социалистически лица) телевизионни проповедници от типа на Кадиев, Гергов, Ангелов, Добрев, Овчаров и т.н. ще продължат да наливат олово в краката на БСП. Сега БСП няма възможности да реализира подобни идеи, но сега БСП има възможности да прокламира, пропагандира, отстоява в Народното събрание тези идеи. Иначе хората ще я няма как да я припознават като социалистическа, а ще продължат да я разглеждат като неолиберална партия, участник в обогатяването на малцина членове на обществото.

15.11. 2014 г.