Разногласието - начин на употреба

Разногласието – начин на употреба

                                                                                    Автор: Анко Иванов

            След парламентарните избори 2014 г. в БСП и около БСП непрекъснато се използва думата разногласие. Само че всеки я разбира по различен начин. Започна надпреварване в определянето на разногласията в БСП. Дори Корнелия Нинова постави акцент върху разногласията по два въпроса.  Разногласието е нещо нормално за една политическа партия, понеже, както говори тълковният речник, разногласието е „несходство, различие в мненията, в разбиранията, в мислите“. Когато става дума за разногласия в политическа партия, това са различия в мненията по политически въпроси. Всяка демократично устроена партия се отличава с наличието на множество различни мнения, разбирания и мисли. Само в лидерските и авторитарни партии като ГЕРБ и Атака няма различия в мненията, има пълно сходство в мненията с мнението на вожда. Опитът да се придаде някакъв скандален оттенък на разногласията в БСП идва по журналистическата аналогия с това, че такива няма в ГЕРБ и в Атака. А наличието на различни мнения, на различни разбирания на политическата ситуация и различна оценка на политическите действия или бездействия, е нещо нормално за демократично устроена партия като БСП.

            Изваждането на преден план на различните от официалните решения на демократична партия мнения има само за цел да атакува тази партия. И това правят успешно подвластните на вожда на ГЕРБ средства за масова дезинформация на българското общество. Някои от носителите от БСП на тези различни мнения и политически позиции по определени въпроси съзнателно или неволно се поставят в услуга на тези, които атакуват собствената им партия. Напоследък такъв характер носят телевизионните изяви на някои кариеристично настроени дейци на БСП от състава на Националния съвет.

            В сегашния политически момент, след негативния изборен резултат, акцентите са поставени върху два главни въпроса. Първият, както справедливо посочва Нинова, е за политическия курс на партията или както тя го формулира – „преместването вляво“. Да, става дума за преместване в лявото политическо пространство, понеже досега под давление на Луканов и неговите последователи Първанов, Овчаров, Петков, Калфин, Станишев, Стойнев, Найденов, Дъбов, Узунов, Димитър Иванов (Гестапото) и компания БСП бе преместена в дясното политическо пространство. С дислоцирането вдясно, БСП загуби своята социална опора и симпатии на избирателите и трудно можеше да бъде различена по характера на осъществяваната политика от десните партии. „Преместването вляво“ за сега поне е само на думи, декларации, решения и отделни фризиращи имиджа на партията социални идеи и предложения. Разбира се, че на последователите на Луканов все още останали в БСП, не им харесва желанието за „преместване вляво“. На богаташите в БСП (Георги Гергов, Кадиев, Кирил Добрев, Ангелов и др.) това „преместване вляво“ никак не им харесва и не го желаят. Те, нещо повече, се стараят да се подмени решението на Конгреса и на Националния съвет за възвръщане към социалистическите основи на партията и да няма практически движения към реализация на леви идеи. 

            Вторият главен въпрос, предмет на разногласията, е за коалирането на БСП с ГЕРБ и формирането на „голямата коалиция“ по подобие на формирането на правителството на Германия. Това е разногласие предимно в ръководството на БСП, където се оформиха две групи. Първата е за коалирането с ГЕРБ и в нея се включиха новобогаташите Гергов, Кадиев, Добрев, Ангелов и бившите министри Найденов и Стойнев. По същество в една група попаднаха симпатизанти на Станишев (Стойнев, Найденов, Манолова-Найденова)  и неговите противници (Кадиев, Ангелов, Добрев, Гестапото, Гергов и др.). За тази група дейци властта е преди всичко, а идейните и политически позиции, интересите и мненията на членовете на БСП не са важни. Голямата част от ръководството на БСП правилно поотделно личностно и групово прецени, че коалирането с ГЕРБ ще е смъртно опасно за БСП.  

            Самото наличие на разногласия не е опасно. Опасното е, когато то се фетишизира и използва целево или по наивност за намаляване силата и влиянието на БСП. Най-опасното е, че двете страни в спора по двете разногласия не сметнаха за необходимо да се допитат до членовете, симпатизантите и поддръжниците на БСП как да се решат двата главни въпроса на настоящия политически момент. Призивите на Манолова за изборни събрания и нов Конгрес по същество са правилни, но те са не по демократичните подбуди, а бяха възприети като семейно-личностно огорчения, че Найденов е могло отново да е министър и то в правителството на ГЕРБ, че Националния съвет го е освободил от важните функции в партията. По същество Миков, Стоилов, Великов, Кутев и компания реализират фундаменталното дъбово-узуново изискване и организационна технология - никакви обсъждания в партията, въпросите се обсъждат от националните, областни и общински структури и се решават само от националното ръководство. 

            Разногласието в БСП започва да взема пародиен характер. Привържениците на оставането в дясното политическо пространство и за съюз с ГЕРБ, вместо в партията  и сред членовете на партията, провеждат дискусия по същество само със себе си в телевизионните предавания, безбройни интервюта в радиостанции и вестници. Техните изяви са насочени предимно към широка българска аудитория, с която ням как да влязат в дискусия, да използват аргументи и да оборват други мнения и политически позиции. Там волно или неволно целта е да се атакува и злепоставя БСП като „национално безотговорна партия“, която не „поставя националните интереси над тяснопартийните“. По същество тези разногластници застават на позициите на журналистите-подръжници на Боко – мадам Велева, Беновска, Цонева, Николаев, Диков, Хекимян, Бойко Василев и др. Ама никой не пита тези телевизионни гастрольори дали милион българи са гласували за дясна политика и за коалиция във вождистката конюнктурна партия ГЕРБ. Човек може да ги разбере, само ако са поискали вътрешнопартиен референдум за това дали в БСП да има отказ от предизборната платформа и подкрепа на 18 –те основни десни политически искания на ГЕРБ. В демократичните партии така се постъпва, а не с публично ругаене на несъгласните.

            Много силна демагогия прави и милионерът-социалист Георги Гергов. В пловдивската организация на БСП той е нещо подобно на Боко за ГЕРБ. В него са властовите позиции и най-важното парите. Първото действие от комедията бе изиграно – искане на вот за доверие, при който само 4 души не са дали изрично доверие на Гергов. Сега се разиграва второто действие. Предстои развръзката – най-вероятното е оставката да не бъде приета. Довод за подобно съждение дава факта, че Гергов не изключи възможността отново да му бъде издигната кандидатурата. Подобно демагогски нагло поведение вероятно цели да се укрепи в БСП, във втората по численост организация на позицията на оставане на БСП в дясното политическо пространство и неявна подкрепа на ГЕРБ.

            Вътрешно партийни разногласия и дори противоречия винаги е имало и винаги ще има в демократичните партии. Главният въпрос е как те да бъдат преодолявани. Историята ни учи, че ако искаме да се учим от историята, трябва да правим широки вътрешнопартийни обсъждания, допитвания и т.н. За подобен подход в тази сложна политическа обстановка се изисква от Миков и неговите заместници мъжество и открит разговор със всички членове, симпатизанти и поддръжници на БСП,  а не само с областни и общински структури и властогонни дейци.       

30.11.2014 г.