Псевдодейност на Националния съвет на БСП

Псевдодейност

на Националния съвет на БСП

автор: Анко Иванов

            В дeня на Великата Октомврийска Социалистическа Революция (ВОСР) Националният съвет на БСП заседаваше и решаваше по дългоочакван проблем – промени в ръководните органи. Заседаваше и решаваше, решаваше и заседаваше, Напъна се планината и накрая роди мишка. На 7 ноември не стана революция в БСП, а бе направена фризура на старата ситуация.

            Много отдавна са назрели проблемите в националните ръководства на БСП. Това са проблеми с избора  и прокарването на политическата линия, Това са проблеми на политическите отношения с другите субекти на политиката в страната, Това са и проблемите на вътрешнопартийното функциониране и ролята и приноса на ръководните дейци. След 2005 г. насам има непрекъснат спад в доверието на българските избиратели към БСП. Има множество причини за това, но водещите са две. Първата е политиката. Не тази, която се прокламира преди избори, а тази, която реално се провежда в живота и която българите усещат пряко по своето  жизнено равнище. Тази първа причина е водещата, Тя предопределя до голяма степен и влиянието на следващите причини. Избирателите могат да бъдат заблудени веднъж, дваж, но на третия път стомната се чупи. Социалистическа идея и неолиберална политика са несъвместими по принцип, на теория и на практика. Но под влияние на Първанов, Овчаров, Петков, Станишев, Пирински и компания и с пълната подкрепа на Дъбов, Узунов, Николова, Кутев, Стойнев, Нинова и т.н. вместо социалистическа или поне соицал-демократическа се реализира неолиберална политика. Второто е, че подкрепяната и реализирана неолибералната политика, както и политическата коалиция с ДПС, имаха много силно влияние върху негативните резултати. Това бе съчетано с лоша вътрешнопартийна организация и подготовка и провеждане на предизборните кампании, ръководени и направлявани от Дъбов, Узунов, Николова, Найденов, Кутев, Жаблянов, Мерджанов и т.н.. 

            След поредицата от изборни провали  се надигнаха много гласове за промяна на партията и завой наляво, към социална и социалистическа политика и отказ от неолибералната политика. Тези призиви за лява политика са от повечето кадри на Националния съвет. Но в повечето случаи това прилича на лицемерие. Промяната в политическия курс става чрез промяна в програмните документи и в ръководните лица на БСП.

            Сега повечето от главните адепти на неолиберализма в ръководните органи и на възловите ръководни позиции в БСП ги няма. Изчезнаха Първанов, Петков и Калфин, които пряко пристанаха на неолиберализма и на Боко. Станишев и Пирински отлетяха към Брюксел, Формално Овчаров е никой, но неформално ръководи вътрешнопартийното софийско социалистическо задкулисие. В тази обстановка се появиха няколко лица на средна възраст (Кадиев, Добрев, Ангелов и др.), обидени от минали личностни кариерни неблагополучия и поискаха смяна на ръководството и то предимно на „фараоните“ (Дъбов, Узунов, Николова, Пирински).

            След провала на изборите за Европейски парламент, исканията на Стоилов, Йотова и други за провеждане на бързи отчетно-изборни събрания в партията и обсъждане на ситуацията, „фараоните“ Дъбов, Узунов, Николова, Кутев успяха да убедят Станишев и другите ръководни дейци да не се провеждат събрания, да не се чува гласа на обикновените членове на партията. По-същество това предопредели до голяма степен последвалия провал на парламентарните избори. Девизът на Дъбов, че сега партията имала други задачи, а не да решава вътрешнопартийни проблеми се оказа сериозна политическа грешка. Сега, след новия провал, отново чуваме същото. А решенията на Националния съвет го потвърждават.   

            Решенията да бъдат освободени като зам.председатели и от Изпълнителното бюро на НС Дъбов, Узунов, Найденов, Пирински е бутафория. Тези лица остават на възлови позиции като членове на предизборния щаб. Парадоксът е в това, че тези които организираха изборните провали на БСП в последните десетина години отново им се доверява да се занимават с организация на избори.

            Не по-малко парадоксално е решението на Националния съвет на БСП да се проведе пълен цикъл от отчетно-изборни събрания в 5 области, в които има най-слаби изборни резултати. Без много да се напрягам, мога да посоча, че това са Кърджали, Разград, Търговище, Шумен и Силистра, т.е. районите със смесено население и прекомерно силно влияние на ДПС. Това са областите, в които сътрудничеството с ДПС, наложено от ръководството на БСП, нанесе най-големите политически вреди на БСП. За местните структури на БСП това е обективно обстоятелство, а не резултат от техни субективни грешки. И какво, Националния съвет иска да наказва невиновните, за да прикрие собствената си вина за неблагополучията. Това е новата измислица на Дъбов и компания и за жалост подкрепена от редица други ръководни дейци на БСП.

            Възниква и естественият въпрос: „Дали ръководството на БСП и Миков са доволни от работата на партийните организации, клубове, съвети и т.н. в останалите 23 области?“ Логиката сочи, че всеки резултат, под равнището на този от 2013 г. е провал. При провал трябва цялата партията да обсъди състоянието и резултатите, причините и отговорностите, а не само организациите от 5 области. В БСП под влиянието на „фараоните“ Дъбов, Узунов, Николова, Кутев, Найденов, Овчаров, Пирински и пр. се принизи ролята на членовете на БСП, на привържениците и симпатизантите. Политиката на БСП се формира от няколко души и се представя пред партията по думите на Овчаров като „безалтернативна“ и като необходима за безотказно следване. В демократично устроена партия трябва да бъде обратното – политическата линия и решенията по най-важните въпроси на партията да се формират отдолу нагоре. Само тогава БСП може да бъде изразител на интересите на своите членове, привърженици и симпатизанти. Повече от месец след съкрушителната загуба пак чиновниците от Позитано не искат да чуят членовете на партията, а се опитват по модела от вече по-далечното минало вината да се прехвърля на средните равнища в партията.  Така бе през 1987 г., когато Милко Балев и компания твърдяха, че Политбюро и народа на България са за преустройството, а само средното равнище на партийните кадри е противник на това преустройство. Сега позицията се повтаря, но вече с устата на г-н Дъбов.    

            Упоритото и тъпо нежелание на Изпълнителното бюро и на Националния съвет да се направи общопартийно обсъждане на ситуацията в БСП само показва, че ръководните органи са далеч от членовете на партията, привържениците и симпатизантите и безкрайно далеч от промяната на политиката, политическия курс и състоянието на БСП. Декларациите за ляв курс остават само празни приказки. За каква промяна ще ми говорят ръководните дейци на БСП без променят негодния си Устав за функциониране на партията, позволяващ десетина души от област да избират по своя лична воля или под натиск член на Националния съвет, без пряк избор от делегатите, в състав на Националния съвет да са Дъбов, Узунов, Петков, Овчаров и  т.н., избрани само от представители на местните структури.

            БСП е заплашена от още по-голяма катастрофа, ако бързо не бъдат направени промени не само във всички етажи на партията, но предимно в програмните и устройствените  принципи и документи, в състава на ръководните органи. За целта би било полезно бързо да се направят следните неща:

           Първо. Да се проведе пълен цикъл отчетно-изборни събрания в цялата партия. Те в първата си част да са открити и в тяхната работа да могат да вземат участие и симпатизанти на БСП. На тези събрания да се изберат нови партийни ръководства, делегати за общинските конференции и да се направят предложения за промяна на Програмата и Устава на БСП.

            Второ. Националния съвет да увеличи нормата за представителството на организациите на Конгреса и той да бъде в по-разширен състав, но не по-малко от 1200 души.

            Трето. На конгреса първо да се приеме нов Устав и Програмна декларация и се възложи на екип, но без апаратчици от Позитано, който да подготви нова програма. За партийните събрания да се дадат предварително алтернативни идеи за промяна на Устава, които да послужат както своеобразно допитване до членовете на партията за тези промени. 

            Четвърто. В ръководните органи и състава на депутатите и съветниците в общинските съвети не трябва да влизат милионери, собственици на офшорни компании, масони, хора пряко или косвени свързани с мутренските групировки от началните години на прехода, на хора прибежчици от една партия в друга.

            Сегашният Национален съвет на БСП не е в състояние да взема адекватни на новата политическа обстановка решения и да ръководи политически партията си. От него трябва да бъдат отстранени на Конгрес привържениците на чужда на социалистическата партия неолиберална идеология. Различните мнения и свободата на обсъжданията, демократичните процедури в социалистическа партия трябва да има, но те да бъдат в лоното на социалистическата идея. От НС трябва да отпаднат привържениците на политическите позиции на други партии като например на ГЕРБ. Като такива се изявяват някои обявените „млади милионери“ като Кадиев, Ангелов и т.н. По същество те уж са за промяна на БСП, но чрез средствата за масова дезинформация наливат вода в мелницата на РФ и ГЕРБ за унищожаването на БСП. В тази категория може да бъде поставен и Георги Гергов и  още много други, готови за власт с ГЕРБ против интересите на бедните в България. Не е целесъобразно в ръководството на БСП да са и силно изявили се русофобски и по същество стоящи на русофобските позиции на Реформаторски блок лица като Стойнев и Найденов. От ръководните органи на БСП трябва да отпаднат и симпатизантите на Първанов, на „троянските коне“ на АБВ в БСП (а по същество на ГЕРБ и АБВ, т.е. на кликата Борисов-Първанов) като Кирил Добрев и Шаренкова. До голяма степен масата поддръжници на БСП съдят за партията не по програмата и Устава, а по полотичаската линия, която се следва  и по лицата, които се показват по телевизорите и се изявяват в негативна за социалистическата идея светлина. 

            Промените в БСП, при моментната кадрова ситуация и вътрешнопартийно блокиране, са възможни само при бърза реализация и бърза промяна на програмните документи, на Устава и на ръководните лица. А всичко това в момента е възможно само чрез активна роля и позиция на Михаил Миков. Неговата спокойна и премерена позиция преди изборите бе оправдана. Но вече колебливата му позиция, повече от месец след изборите, започва да дава негативен ефект върху процесите в БСП. Не е нормално да се правят очаквани промени, но те хем да са промени, хем да не са промени и да се запази във друга фризура статуквото. Ако Миков продължи да е неуверен и половинчат, подобно на действията на Станишев, скоро може да последва нова промяна на политическата ситуация в страната и да възникне нова политическа лява и дори крайно лява българска СИРИЗА, а БСП подобно на много други партии да изчезне от политическия хоризонт. По историята от над 100 години разпознават БСП, но я признават по политика и делата и.  

8.11.2014 г.