Номенклатурата като политическа манипулация

Номенклатурата

като политическа манипулация

автор: Анко Иванов

       Един от механизмите за масова политическа манипулация в българското общество в годините на прехода и след него е терминът „номенклатура“. На обществото се втълпяваше, че в цялата номенклатура, че всички, включени в нея, са лоши хора, че са крадци, мошеници, използвачи, нагаждачи и всякакви „отрицателни“ хора. Стана модно всеки по всякакъв повод, всеки неудачен ход или резултат от каквато и да е дейност да се обяснява с номенклатурата, да се приписва на номенклатурата. И се започна един безкраен „лов на вещици“, явно и негласно преследване на всички бивши членове на БКП, които като Иван Костов (преподавател по политикономия на социализма), Бойко Борисов (напускащ МВР за да остане член на БСП) и огромно количество други известни сега „демократи“ не са прегърнали идеята на неолибералната политика и икономика, на реставрирането на дивашкия капитализъм в България. Уволнявани бяха от всякакви ръководни постове в министерства, ведомства, общински съвети, полиция, армия и т.н. Анатемосвани бяха не само те, но и техните деца и внуци, без тези деца и внуци, които сега слугуват на  „новодемократите“ от прехода. Деца и внуци като Бойко Борисов, Росен Плевналиев, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Ивайло Московски и т.н.

            Вече 26 години се громи “номенклатурата“, громят я отляво и отдясно, громят я от центъра, громят я неолиберали, радикали, псевдонационалисти, социал-либерали, социал-демократи и т.н. Особено злостно я громят някои платени неправителставени граждански организации, намиращи са на хранилката на Сорос и Америка за България, прекомерно високо заплатени журналисти и т.н. Най-лошотко е, че дори смятани за свестни учени по обществени науки вече повтарят като папагали идеологическата мантра на неолибералите, че за всичко е виновен комунизма, който никога и никъде не е бил построен и, разбира се,            номенклатурата.  

            В уважаваният от мен сайт Поглед.инфо се появи статия от много уважаван от мен философ (проф. П. Ганчев) под заглавието „Граждански манифест за радикални промени в България“. В нея има множество верни изводи за сегашната ситуация в България, за политическата, икономическата, социалната и т.н. кризи в българското общество. Има и интересни виждания  и предложения за бъдещи промени. Но в нея има някои неща, които са продукт на идеологическа и политическа манипулация на общественото съзнание и които водят до промиване на мозъците на цялото общество.

Ето някои цитати от тази саттия, които дават представа докъде е стигнала идеологическата манипулация в съвременна България. Първият цитат: „Така със своята некадърност и историческо предателство към своите народи и към човечеството комунистическите номенклатури (к.м. – А.И.), в бившите социалистически страни от Източна Европа и бившия Съветски съюз вляха свежа кръв на заглъхващия в края на 80-те години неолиберализъм и допринесоха за утвърждаване на неговата световна доминация чрез приемане принципите на Вашингтонския консенсус.“ Изводът, който ни се внушава е ясен – социализмът го няма, понеже номенклатурата го е предала, т.е. всички от номенклатурата са предатели.

Вторият цитат вече привежда равнището на вината на номенклатурата на национално равнище. „Логично беше в изминалия четвърт век на т.нар. “преход” ситуацията в България да стане катастрофална, защото тук за разлика от другите бивши социалистически страни, където в онази епоха все пак имаше различни дисидетски групи, то в България те се пръкнаха под зоркото око на ДС и комунистическата номенклатура (к.м. – А.И.), която в лицето на А. Луканов подготви основните параметри на сценария за преход към капитализъм с доклада “Ричард Ран – Донъл Ът”, които параметри се следваха с леки козметични отклонения от всички правителства независимо от политическите им етикети през изминалия период. Широко разпространено е мнението, че през изминалите години във властта се сменяха различни ешалони на комунистическата номенклатура (к.м. – А.И.), за да дойде този последния в лицето на ГЕРБ, който изправи страната пред колапс …“ Този цитат правилно разкрива идейната основа на „прехода“, но отново се опитва да прехвърли вината не там, където е. Вярно, е че Луканов бе един от прекалено дългият списък на номенклатурата, но само на номенклатурата на Политбюро на ЦК на БКП. Но вярното е и това, което се пише масово в Интернет, че Луканов бил важен агент на чужди специализирани служби и като такъв изпълнявал техните решения, а не тези на ЦК на БКП. По паметливите ще си спомнят как Ал. Лилов обявяваше едно политическо действие, а на другия ден Луканов като Министър-Председател предприемаше точно обратното действие, това, което му нашепваха от чужбина.

Авторът на статията се опитва да ни внуши, че през всичките години управляваща е била „комунистическата номенклатура“ и че едва ли не просто са се сменяли лицата. Авторът пропуска верният факт, че повечето лица, управлявали страната са били свързани с номенклатурата, но че почти всички те са били ренегати на социалистическата идея и са си сменили политическите убеждения. Изключения бяха хора като Жан Виденов, които не станаха ренегати. И поради това социал-либералното крило в БСП подпомогна Ивман Костов и СДС в смяната на властта и свалянето на правителството на Жан Виденов в интерес на поклонниците на Вашингтонския консенсус. Това бяха хора, които под маската на социалистическата партия работеха за дясна неолиберална политика. Хора от рода на Георги Първанов, Николай Добрев и компания работеха, а някои продължават да работят в БСП за неолибералните идеи, а не за социалистическите.         

            Тези два цитата са повод да се разгледа по-широко проблемът с манипулативното използване на термина „номенклатура“. Той е от латински произход (nomenclatura)  и означава „Списък с имена“. Използва се в три значения: 1/. Списък или сбор от всички термини, които се използват в дадена специалност или научна област; 2/. Списък от всички изделия, които се произвеждат в някаква фирма, предприятие и т.н. или се продават в някакъв търговски обект (синонимът на термина „асортимент“); 3/. Списък на кръга от длъжностни лица, чието избиране, назначаване или утвърждаване се отнася към компетенциите на определен орган.

В политически аспект терминът „номенклатура“ се отнася към политическите партии и държавните властови структури на управление на национално (Министерски съвет, министерство, ведомство, областна управа и т.н) и местно равнище (област, община, район, кметство), т.е. в третото му значение.

            И преди 1989 г., и преди 1944 г. политическите партии и ръководените чрез тях властови органи на управление са имали своята номенклатура, т.е. списък с имената на лицата, които те могат да избират, назначават и уволняват, утвърждават и други властови процедури. Да вземем последното българско правителство. Нима в номенклатурата на кадри на Председателя на Министерския съвет не попадат министрите, зам. министрите, областните управители, лицата, заемащи ръководни длъжности в Министерския съвет! Нима в списъка с ръководни кадри на МВР не попадат началниците на областните и общинските структури на МВР! По същество това са номенклатурни кадри на ГЕРБ, РБ, АБВ, ПФ. Подобна е картината и вътре в политическите партии. Нима ГЕРБ, ДПС, ДСБ нямат списъци на своите кадри на областно и общинско равнище? Нима нямат списъци с имената на активистите от младежките си организации? Нима в Германия партиите на ХДС и ХСС, на ГСДП нямат списъци с имената на своите кадри по равнища! Нима те не работят за тяхната подготовка и включване в органите на държавната власт! Навсякъде, където има демократична форма на управление и функциониране на политически партии, има номенклатура на кадрите за всяко йерархично равнище.

            Както всички политически партии на власт или стремящи се към власт, БКП е имала своята номенклатура, т.е. списъци с ръководни кадри и кадри, които се подготвят за заемане на ръководни длъжности в органите на държавната власт и в партийните структури. Особеното в номенклатурата на кадрите на БКП бе, че тя бе много по-широка, за разлика от сегашните номенклатури на политическите партии. Това бе така, понеже БКП, изпълняваше по Конституцията на страната ръководната роля в обществото. И втората особеност бе, че всички преподаватели във ВУЗ и всички сътрудници по идеологическите дисциплини в институтите на БАН бяха в списъка на номенклатурните кадри на БКП. Авторът на статията бе научен сътрудник в института по философия на БАН и както такъв също е бил в списъка на номенклатурните кадри на БКП. И срещу коя част от номенклатурата автора? Дали срещу себе си и себеподобните си специалисти по марксистка философия?   Дали и авторът на статията не е част от „историческото предателство“ и не е част от някакъв структурен „ешалон на комунистическата номенклатура“.

            За разлика от много днешни политически партии, в номенклатурата на кадрите на БКП общо в страната на всички структурни равнища, са включвани и множество безпартийни, които имат добро образование, квалификация, подготовка и възможности за развитие като стопански ръководители, специалисти в органите на държавната власт. В електронната система на резервните кадри на БКП бяха включени общо около 1.1 млн. имена. От тях между 300 и 400 хиляди бяха на безпартийни специалисти, на младежки дейци и хора на науката и изкуството. Включвани бяха дори хора, които са от семейства на политическите врагове и противници на БКП. Например, внукът на генерал Рачо Петров, който дори стана зам.министър. Но не е само той. Имаше и много други имена дори на някои политически дейци, които сега се пъчат, че никога не са били членове на БКП, но забравят да кажа, че са от номенклатурния състав на БКП или са деца и внуци на „номенклатурчици“. Сега на такива хора, включвани от партийните централи в различни изборни листи, длъжности и места на ръководни позиции им казват скромно „гражданска квота“, а по-рано им казваха „номенклатура“.  

            Заклеймяването на определени политически лица като „номенклатура“ по своята същност са политически внушения за комунистическата същност на определени политически лица, политически действия и бездействия. Понякога се използва дари изваждането на отделни факти за грешки, слабости и дори престъпления от отделни хора, в списъка на номенклатурата на БКП извън контекста на конкретната сегашната политическа ситуация. Във всяка партия, дори в БКП, е имало, а и в БСП сега, както и в другите сегашните партии има приспособенци, хора, които сменят своята партия с цел заличаване на някакво минало и използване на облагите във властта. Например, Бойко Борисов премина от БКП, неформално в НДСВ (водач на две листи) и сега в ГЕРБ; Кунева (СДС, НДСВ, ДБГ), Цецка Цачева (от партиен секретар на БКП до член ръководството на ГЕРБ); Ивайло Калфин (БСП, Камовски социалдемократ, сега виден АБВец) и множество други.

            Експлоатацията на единични факти за цялостни обобщения против определена идеология и партия са същностен белег на масовите политически манипулации, използвани от антикомунистите и русофобите. Малцина вече си спомнят как западно ориентирани български журналисти през 1990 г. клеймяха комунистическата номенклатура за возенето в мерцедеси (10 броя), а сега същите добре платени от съмнителни източници журналисти мълчат като риби, че новата политическа номенклатура се вози в не по-малко от 400 мерцедеса (Министерски съвет, Народно събрание, централни ведомства и т.н.), в джипове, че ходи на мачове с правителствени самолети. Няколко години бездарни български журналисти се упражняваха върху имотите на Тодор Живков, но сега си траят за привилегиите на висшите държавници и техните имоти.

В този порядък, за омаскаряване на „комунистическата номенклатура“, бе и акцията през 1990 г. за Правителствената болница. Ха сега да видим дали новата номенклатура не ползва по същия и дори по-драстичен начин Правителствена болница. Басни се пишеха за апартаментите и вилите на номенклатурата, но се оказа, че някогашните зарзаватчии и месари имаха многократно по-големи и хубави апартаменти и вили дори от най-едрата „комунистическа номенклатура“. А сегашните имоти на Президент, министри и т.н. дали са по-малки и по-малко скъпи от „номенклатурните“ вили на Милко Балев и Тодор Живков!

            Използването на понятието „номенклатура“, като заклеймяващо, има своите политически цели: да бъде омаскарявана политическата система на управление в България („управляват различни ешалони на комунистическата номенклатура“); да бъде принизявана и омаскарявана БСП като политически приемник на БКП; да бъде провеждана политическа чистка в държавните, областните и общинските структури на държавната власт; за отклоняване на общественото внимание от реалните социални проблеми. Използването за омаскаряване на идеология, политика, власт и политически противници в България най-често става чрез неадекватно използване на термините „номенклатура“ и „агенти на държавна сигурност“.

            Използването на термините в публичните изяви е добре да бъде в съответствие с тяхното съдържание, още повече, когато се използват в писмен вид или публицистичен текст от уважавани хора.

9.09.2015 г.