Разправата с добрите учители

Разправата с добрите учители

                                

                                               Автор: Анко Иванов

И пак е 15 септември. И пак родители и деца с големи букети цветя потеглят рано сутринта към училищата. И са все по-малко  и по-малко на брой.  И все по-малко радост носи този иначе светъл за българщината ден. Радостта на родителите и децата все повече намалява. Но тя вече изчезна за българските учители. И думата днес е за учителите, за тяхното битие и положение.

            Гледаме по сутрешните новини и почваме да не вярваме. Учениците от 91 -ва Немска езикова гимназия в София искат оставката на своята директорка поради това, че е уволнила най-качественият учител в училището, качествената марката на образованието в Немската гимназия, известният на цяла София Григор Димитров, невероятният учител по география с най-известният сред ученици и родители прякор – Грегъри. Изключителният авторитет на Димитров не е от днес. Такъв е той още от началните учителски години. И винаги е бил трън в очите на част от колегите си в училище и особено на ръководствата на училището, и преди 10 ноември и след това и до ден днешен. В никое българско училище директорите не обичат учителите, които имат по-голям от техния авторитет сред учениците, родителите и другите учители, които имат свое собствено мнение по въпросите на управлението и работата в училище. Директорите, с малки изключения, най-обичат подмазвачите учители. Димитров никога не имал мек гръбнак. Той винаги си остава изправен.

            На какво се гради огромният авторитет на учителя Димитров?

На първо място това е изключителната подготовка и всестранно владеене на учебния материал, владеене до детайлите, владеене до равнището на енциклопедичното географско знание. И особено с изключителното владеене на учебния материал по География на България. Няма кътче от България, което Димитров да не познава. Но цялото това знание не е на академичното, понякога псевдонаучно равнище имплантирано в учебниците, а на разбираемото за младежите и девойките разговорно равнище.

На второ място, Димитров има този висок авторитет на основата на високи критерии и изисквания за овладяване на географските знания и умения. И този висок критерии  се прилага към оценката на всички ученици, независимо от това кои са техните родители, независимо дали учениците са му симпатични или не са му симпатични, дали са кротки и послушни или са повече или по-малко рогачи. Еднаквият критерии и справедливост са важен критерии за авторитета на всеки учител.

На трето място, Димитров е невероятен майстор на вплитане на национално-патриотичното отношение към България, към българите, към българското православие, едновременно с усвояване на географското знание. Със всяка своя учителска дейност и  подход той формира родолюбци. Авторитетът, марката Грегъри се разнасят от неговите ученици, които следват висше образование в чужбина в цял свят, а такива са над две трети от учениците в това училище. И тази знаков емблематичен за българското образование учител бе изритан от едно от реномираните софийски училища по собствените егоистични подбуди на директорката, натрапена преди години СДС като въшно седесарско тяло за учителския колектив на знаковата немска гимназия.  

Такива кадърни хора като Димитров трябва да бъдат използвани докато могат да обучават, а не по измислени критерии. В България не достигат учители, дори във София. В същото това време най-кадърните по–възрастни способни и авторитетни учители са отстранявани от работа по капризи на директорите на националните и общинските училища или от собствениците на частните училища. От тази учебна година в едно от най-реномирани частни училища, лаикът в образователното дело, крупен бизнесмен отстрани едни от качествените си учители по български език, математика, испански език, география поради това, че две млади майки не им харесвало, че има възрастни учители, които изискват техните деца да учат и да овладяват по-добре и по-широк кръг знания и да са по-добре подготвени. За съжаление, това не са отделни случаи, а масова практика. Ако има излишък от учители и има наплив на млади и с качествена професионална и методическа подготовка учители, тогава би било по-естествено да се освобождават част от по-възрастните учители. Да, все някога идва моментът, когато по-старите учители отстъпват своите места. Но когато това, което идва е с недостатъчна подготовка и с нагласата, че  стават учители само докато си намерят по-високо платена работа или емигрират от България.

Проблемът с качеството на учителския труд е решаващ за качеството на българското образование. Тъй наречените „демократични промени“ успешно ликвидираха българското образование. И една от причините бе принизяване на ролята на учителя в българското образование. Дори един бивш министър се изцепи, че не учителите са с главна роля в училището, а учениците. Той определи водещата роля в училището на учениците, чe едва ли не училището съществува за да може учениците да обучават учителите.  Принизяването на ролята на учителите продължи с мизерното им трудово възнаграждение. Начинаещите български учители започват със стартова заплата почти на равнището на минималната работна заплата за работещите без образование и квалификация работници. Общество, в което трудът на ватмана на тролейбуса, на събирача на боклука от сметопочистването се цени два пъти повече от учителя, е загнило общество, общество без перспектива.

Учителите бяха смазани от огромния чиновнически рекет на просветните чиновници. Всеки чиновник почти ежедневно съчинява все нови и нови правила  изисквания за спазване от учителите, без да им се предоставят права. Учителите вече изпълняват функции на КАТ, на лекарски персонал, на социални работници, на строително-ремонтни работници и т.н.. В България през последните 40 години броят на учениците намаля над два пъти, броят на училищата намаля с около 1600-1700, чиновническият просветен персонал се удвои. Ако през 1957 г. в България има само 13 регионални инспектората по образованието (РИО), които регулират процесите в два пъти повече училища и с два пъти повече ученици, сега има 28 регионални инспектората, които регулират с два пъти повече административен и т.нар. експертен персонал два пъти по-малко училища и ученици.

Учителят е творческа фигура, той трябва да има много повече свобода на действието, тъй като учениците са твърде разнообразни по интелектуални възможности, психични и физически състояния, равнище на концентрация, трудодолюбие, възпитание и т.н.  На българското училище му трябват учители - творчески личности, а не послушковци, изпълняващи всякакви чиновнически измислици. 

Проблемите на българското образование са огромни. Те се породиха поради възприемането на неолибералният модел на остатъчно и намаляващо финансиране на образователно дело, успешно наложено от правителството на Иван Костов и  СДС и още по-успешно тикващо българското образование по нанадолнището със сега приеманият закон за народното образование на ГЕРБ и РФ (разбирай СДС и Ив. Костов).

Не е нормално хора лаици в образованието като Милена Дамянова да ръководят като зам. министър образованието и като Председател на комисия в Народното събрание приемането на  нов закон. За хора подобни на нея, на директорката на Немската гимназия, на експертите на РИО, на повечето директори не са им потребни авторитетни качествени учители като Грегъри. На тях им трябват примерени послушковци. Но с послушковци няма творчески учебен процес, няма трайни знания и умения. 

15.09.2015 г.