БСП и реалността след изборите

Автор: Анко Иванов

            Трагичните събития във Франция са във фокуса на световното и на българското обществено мнение. Всеобщото осъждане на тероризма, ислямския фундаментализъм и агресията са изключително важно събитие. В тази обстановка се проведе и пленум на Националния съвет на БСП за анализ и оценка на резултатите от местните избори 2015 г.. Единствената новина, която излезе в медиите бе, че Изпълнителното бюро било оцеляло и че Драгомир Стойнев, Илияна Йотова и  Калоян Паргов са подали оставки и вече не са членове на Изпълнителното бюро. Остава се с привкуса, че БСП е пред „разпятието“ и пред разпад, подобно на Полската партия и ПАСОК.

            Съвсем оскъдна бе информацията за предмета на обсъжданията и за оценките на работата и резултатите. В отделни материали, предимно в Интернет, и най-вече в Bgness и Pogled.info се даде повече съдържателна информация. Разделението в гласуването на оставката н Изпълнителното бюро, голямата група въздържали се и отсъстващи от това заседание, дори количествено, разкрива неспособността на Националния съвет на БСП да действа като обединен орган в името на социалистическата идея.

Избуяха личностните кариеристичните нагласи на част от противниците на Миков. Но зад позицията на социал-либерала и русофоба Ангел Найденов явно личи личностната му обида от промяната курса на БСП след избирането на Миков за председател, на невъзможността той отново да е министър на отбраната, но под ръководството на Бойко Борисов. Ех, това да си министър, вярно го разбрал и много точно описал в миналото комедиографа Ст.Л. Костов, чрез монолога на Големанов. Подобна е позицията и на Стойнев, който като министър, зад гърба на партията и обществото, сключи договор с Уестингхаус, който не бе в интерес не само на авторитета на БСП, но предимно на България. Протежето на Станишев, явно не иска БСП да има ляв идеен курс, да си продължава по утвърдения и внедрен в БСП социал-либерален курс, чийто автори в Европа са Тони Блеър и Герхард Шрьодер (т.нар. „Трети път“). Явно против левия курс е и социалистът-милионер с незнайно как спечелени милиони – Кирил Добрев. Явно против левия курс в БСП е и създателят на „политическия проект Бойко Борисов“, небезизвестният Бригадир Аспарухов. Разбира се, че да е против левия курс на БСП е и Димитър Дъбов, който в миналото правеше многократните договорки с ДПС и сриваше авторитета на БСП.

            В БСП може и трябва да има различни мнения, но мнения не против лявата идея, не против самата идея, не против лявата политика, а различни мнения и предложения за пътищата за тяхното реализиране в конкретните политически позиции и условия. Иначе, партията може да стане политически турлюгювеч с разноговорене и по-опасното – с разнодействие, с политическа мимикрия, т.е. едно говорим за да се харесаме, а друго правим на дело.

            На това заседание на Националния съвет на БСП Миков правилно защити лявата идея, лявата политика и левия курс на Националното ръководство. Той правилно анализира резултатите от изборите и посочи някои от причините. Успял е да открои някои от същностните организационни причини като:

Първо. Организационно укрепване и порочното самовъзпроизвеждане на тесен партиен кръг. В този извод на Миков има два аспекта. Те са взаимно свързани, но първият, организационното укрепване, е водещият и решаващият. След Десети ноември 1989 г. в стремежа се БСП да се „демократизира“ и „реновира“ се отказа от традиционни за БСП организационни механизми на работа. Приет бе и многократно бе изменян Устава, в който партийните ръководства са „скопени“ органи, които не могат да задължават никого да действа в съответствие с колективно формираната политика. И активността на членовете на БСП се сведе до това да изказват свободно мнения, но когато дойде време за действие – да ги няма. Вторият аспект за възпроизвеждането на „тесен партиен кръг“ има много аспекти. Най-често това възпроизводство става на общинско равнище, където „сработили се“ дейци на БСП не допускат в ръководните органи млади хора. По този начин бе прекъсната връзката с младите хора и БСП постепенно се превърна в бързо застаряваща партия. Възпроизводството на тесния кръг става и под влиянието на външни фактори, предимно чрез преизбирането на членове на БСП, които в условията на финансов недоимък непрекъснато търсят и намират пари за издръжка на организациите. В резултат на тази ситуация се появи и синдромът милионер-социалист-ръководител („Гергов“ в Пловдив, „Гуцанов“ във Варна и други) и т.н. Това е явният механизъм, но не по–малко опасна е неявната връзка на местните ръководители с месни бизнесмени. Тесният кръг се възпроизвежда и на национално равнище. Такъв тесен кръг е характерен за всички партии по света, включително и за БСП. Това са група единомишленици, които са си симпатични един на друг, добре се разбират и се възпроизвеждат в ръководството. Така бе в случая с обкръжението на Първанов в БСП – Румен Петков (Плевенски), Румен Овчаров, Ивайло Калфин, Николай Добрев, Сергей Станишев, Ангел Найденов, Пирински (последователите на Луканов и политиката за социал-либерализиране на БСП). След като Сергей Станишев стана председател на БСП този кръг се възпроизведе с някои малки допълнения – Драгомир Стойнев, Антон Кутев, Димитър Дъбов, Кристиян Вигенин. Този кръг се възпроизвежда и чрез въведеното формално демократично правило всяка областна организация, чрез своите делегати да избира делегиран представител в Националния съвет. И в резултат Дъбов, Овчаров и т.н. станаха несменяеми.

Второ. Правилно се поставя ударението за необходимостта от „край на зависимостите“. Още Сергей Станишев започна някои действия за прекратяване на някои от зависимостите, но той допусна внедряването на нови. Той правилно разбра, че в интерес на БСП е лица, свързани с обществено компроментирани фирми като Мултигруп (Дончева и Кадиев) и др. да бъдат изтласкани от водещите позиции в Националния свет и ръководството на БСП. В същото време той не набра кураж да отстрани Дъбов и Узунов с минало в структури на СИК, а въведе и нови протежета от хората, които нямат нищо общо с БСП, са на чужди идейни позиции като Чобанов, Орешарски и т.н. В БСП трябва да се прекрати гражданската квота. Който иска да се изявява политически и има леви убеждения - да членува в БСП.  По-страшни са идейните зависимости и политическия конформизъм, колаборацията с десните идеи и дясната политика. Колаборацията доведе до почти пълен крах левите в Европа. Така стана с лейбъристите в Англия, със социалдемократите в Германия, с ПАСОК в Гърция и т.н. Подобно нещо стана и у нас по време на ръководството на Станишев. Колаборацията с ДПС почти напълно унищожи влиянието на БСП не само в смесените райони, но в почти цялата страна. В Правителстовото на Орешарски и Чобанов ДПС провеждаше социал-либерална политика с мълчаливото одобрение на ръководството на БСП.  Правилото трябва да бъде ясно и БСП да го спазва – който има десни убеждения и харесва дясната политика – да членува в дясна партия.

          Трето. Край на привидностите може да има само при ясна социалистическа идеология, леви политически цели, стратегия и тактика, лява практическа политика при управление и открити механизми за тяхното достигане. Не може да се обявяваш за социалист, а да инициираш и приемаш крайно десни, дори бесни антисоциални закони и действия като най-ниския корпоративен данък в света (10%) какъвто е той само в Македония, Киригизия и Монголия, а да не го направиш такъв, какъвто е в Естония, Литва, Латвия, Словакия – около 20%. Не можеш да въвеждаш делегирани бюджети в образованието по неолиберален модел и да искаш социални резултати и социална справедливост, а в същото време да пишеш и издаваш книги „Защото сме социалисти“.  

            Това, което вероятно Миков не е казал на заседанието на Националния съвет, а и вероятно там не е станало дума, е за някои организационно-практически подходи и действия, които не се предприемат, а трябва да се въведат в действие.

            Най-напред става дума за начина на формиране на политиката на БСП. След Десети ноември бе въведена лесната политическа практика политиката да се формира само от тесен кръг в ръководството и да се налага на Националния съвет и на депутатите. А политиката в демократична социалистическа партия трябва да се строи отдолу-нагоре. Не е нормално в БСП да няма извършено в последните 25 години вътрешно допитване до членовете и симпатизанти за важни цели и аспекти на политиката, която да следва ръководството на БСП. Кощунствено е след поредицата от провали на местни, национални, президентски и европейски избори, проблемите и провалите да не се обсъждат веднага в партийните организации, да не се чува мнението и гласа на хората. Така се постъпва и сега. Пак ще чакаме редовните отчетно-изборни събрания, когато са избледнели спомените от допуснатите грешки и слабости и проблемите са заметени. Без опора на мненията и предложенията на социалистите, няма как да се гради социалистически тип политика и политическо поведение.

            Трябва да отбележим и скъсването на връзката между членовете на партията и симпатизантите от една страна и ръководните органи от друга. В навечерието на местните избори, ръководните дейци на БСП и особено Михаил Миков проведоха стотици срещи в цялата страна. И това е много добре. Миков и другите дейци се срещнаха с партийния актив, те чуха него, той чу тях. Но я нямаше връзката с хилядите членове, симпатизанти и поддръжници. Връзката с „масите“ с митинги  и концерти вече не става, не работи поради огромното политическо отчуждение на хората в страната. В БСП вече почти няма прословутата някога много действена индивидуална работа с хората. Живото слово е най-добрия проповедник на социалистическата идея, на социалната справедливост и социалната солидарност, на хуманизма. В отреченото „тоталитарно“ минало БСП редовно провеждаше открити партийни събрания и чуваше стотици хиляди мнения и предложения. Всеки можеше да присъства на тези партийни прояви. Сега БСП и да ги обяви, няма кой да дойде, понеже се прекъсна и връзката с младото поколение. Остава индивидуалната работа с всеки близък, познат, съсед, син, дъщеря, внук, роднина, дори с непознати, но убеждаване с факти и аргументи. Но за това членовете на партията и особено младите и тези в зряла възраст трябва да бъдат подготвени от ръководните дейци. Политическите послания на БСП трябва да стигат до хората не само „по телевизора“ и чрез вестника, а предимно чрез живото слово. Колкото и да са усъвършенствани ИКТ, живото слово и личното убеждение остават много важни за политиката на лява социалистическа партия.

            Връзката на партията с хората, особено на преминалите току що местни избори, бе скъсана и чрез телевизионното полузатъмнение.  Формално телевизиите, най-вече ефирните, даваха думата на представители на БСП, кандидати за кметове и политически дейци на различни равнища, отразяваха някои предизборни мероприятия на БСП. Но по същество се формира изкривена представа у хората за политиката. Ръководствата на БСП бяха целево увлечени по формално логичния довод на властващите, че за местните избори не трябва да се говори за националната политика, а само за решаване на местните проблеми. И това измести центъра към градинките, тротоарите, каналите и т.н. Тези неща са страшно важни за ежедневието на хората, но те не решават главния проблем в България. В същото време ефирните телевизии по няколко пъти на ден пускаха рекламни клипове за успехите на управляващите, за магистралите до „селото на баба“, за борбата с контрабандата и т.н. И то рекламни клипове с държавни средства. Много от представителите на БСП пред екран се държаха като хора, които не отстояват конкретна социалистическа политика, а само свое лично и то критично мнение по отношение на националното ръководство.  От екраните лъхаше на разнобой в БСП. В предизборна агитация винаги разнобоят е сигурен белег за загуба, той вдъхва неувереност в последователите. И това бе много успешно използвано от ГЕРБ с изкуствено предизвиканите истории с Кадиев в София, в Сливен, във Видин и т.н.. Ръководството на БСП се подведе и по „евроатлантическата ценност“ преди изборите да не се използват „компромати“. Хората виждат стотици крещящи несправедливости, кражби, корупция и т.н. на дейци на ГЕРБ, реформаторите и т.н., но „ние от БСП имаме други евроатлантически ценности“. Хората останаха с убеждение, че БСП е сляпа за тези нарушения и че едва ли не е в съдружие с нарушителите, щом си мълчи за тях.  В много случаи липсваше бърза адекватна реакция на ръководствата на всички равнища. За мен остана неясно защо представителите на БСП в общинската избирателна комисия в София подписаха протокола за резултатите от изборите, особено  на първия тур,  след ареста на 6000 души в арена „Армеец“ и над 90% поправени протоколи! Дали хонорара е по-важен от истината? А такива прояви имаше в цялата страна. Без защита на законността, няма как да разчиташ ГЕРБ милостиво да спазва законите и правилата на играта в демократичните избори.     

            БСП се намира в много трудно, но не безизходно положение. Наивно е да се вярва, че една година след погрома на европейските и парламентарните избори на новите местните избори ще има някакъв съществен напредък. Времето бе малко. Малко е и времето до предстоящите президентски избори. Бодряческите призиви, от наивния тип, че „сега трябва да ги спечелим“ е или провокация или пълна политическа неграмотност. На БСП и трябват не по-малко от 4-5 години за да се съвземе и до хората да достигнат социалистическите послания, хората да видят, че няма да има нови „привидности“, че няма да има връщане към порочния „трети път“ на Шрьодер, Блеър и социал-либерала Първанов, а истинска защита на политическите и социалните интереси на мнозинството хора в страната, че няма да има безпринципни коалиции.

            

            Разпад и този път в БСП няма да има. Може някои десни социалдемократи от типа на Ангел Найденов да си се върнат под лоното на Първанов. От това БСП няма кой знае какво да загуби. БСП ще загуби само ако се откаже от левия курс и от съществените партийно-организационни  промени, които и се налагат и могат да я направят боеспособна партия.

15.11.2015 г.