Главното за политиката на БСП

Главното за политиката

на БСП

автор: Анко Иванов

            Наскоро бях поканен и участвах в работата на едни дискусионен клуб на БСП. Мотото на дискусията бе към каква политика да се насочи сега БСП. В работата на клуба взеха участие и част от противниците на прокламирания от ръководството на БСП ляв курс, част от тези които на последния пленум на Националния съвет (НС) на БСП предизвикаха обсъждането и гласуването за оставките на Изпълнителното бюро (ИБ). Липсваха представители на обругаваното Изпълнително бюро и неговите доминиращи привърженици. В хода на изказванията, особено на членовете на НС на БСП, гласували за оставката на ИБ, проличаха някои тенденции, върху които си заслужава човек да се замисли много сериозно, ако твърди, че е човек на левите идеи.

            Първото, което впечатлява, че искането и подаването на оставките в БСП носи твърде субективен и личностен егоистичен характер. Появиха се три групи в НС. Първата – тези, които са в ръководството, но не си подадоха (мнозинството от ИБ) оставките, вероятно защото считат, че има достатъчно обективни причини, които не са позволили постигането на по-висок резултат. Втората група са подалите оставки Стойнев, Нинова и Паргов, както и искащите оставките на цялото ИБ членове на НС, водени от милионера-ръководител на БСП в Пловдивско, член на НС и приятел на Бойко Борисов (без самият той да подава оставка за изборния резил в Пловдив) Георги Гергов. Тази втора група иска оставките на цялото ИБ, няколко месеца преди нов избор на колективния орган. Трета група са тези, които са се въздържали от гласуване по различни свои мотиви, най-вероятно поради това, че не бе направен подробен и истински анализ на причините за провала. Важното, е не кой как е гласувал, а времето, в което се искат оставките – няколко месеца преди редовния Конгрес. Главното е не само и не толкова времевия срок, а предимно че се иска колективната оставката като израз на отговорност за провала на изборите за местните органи на властта. А колективна отговорност няма. Тя винаги е лична.

Оставката, както отбеляза на дискусионния клуб К. Паскалев, е морален акт, но той е личностен. Самият той многократно, по повод и без повод, си е подавал оставката, но само в личен аспект. Никой не му пречеше на Паскалев да поиска на заседанието на НС оставката персонално на Иван, Стоян, Драган или който той си прецени? Следователно щом искаш оставката на целия орган, това е колективна, а не личностна оставка. Колективна оставка може да подава избрания колективен орган. Такава може еднолично да поиска избраният от Конгреса Председател. Ако някой е поискал колективна оставка, а тя не е приета, това не означава, че трябва да се чувстваш обиден, както се бил почувствал Паскалев от изказването на Стоилов на пленума.  Когато се решават въпросите на ръководството, решаващо е мнозинството, а не малцинството.

В същото време не става ясно какво са правили преди изборите тези, които искат оставките. Не е ясно с какво Гергов, Добрев, Паскалев, Бригадир Аспарухов, Ангел Найденов и т.н. са помогнали за да се избегне тази катастрофа или са гледали сеир и сега търсят повод за реванш за личния си провал на последния конгрес, като например Стойнев и Нинова. Аспарухов, дори със своите телевизионни изяви в голяма степен работеше в подкрепа на неговото протеже Бойко Борисов, а не в подкрепа на Миков. Той постави в предизборния период ръководството на БСП в дурашко положение с твърдението, че някой бил предлагал пари на Миков да се откаже от надпреварата за Председател на БСП. Нинова пък прилага двоен стандарт. Пред телевизията тя ясно изрази, че изборите са провал и тя ще гласува оставките на ръководството, визирайки ИБ, а не целия Национален съвет. В същото интервю тя ясно заяви, че БСП лява България е слаба опозиция. Ако това твърдение е вярно, то тогава тя следва по същата логика да си подаде оставката от зам.председател на парламентарната група на БСП.

По същество въпросът с оставките силно се изкриви. Който и да бе начело на БСП, нямаше да постигне по-висок резултат. Това е обективната истина. Причината е  в провала на Правителството на Орешарски, включително и провалите на проектите за АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“, провежданата колаборационистката политика на съглашателство и подчиняване на БСП на десни икономически и социални идеологии политики и персонални властови решения, в угода на десните и на ДПС. Една от причините бяха и русофобските изцепки на бившите министри Вигенин и Найденов. Тази рана от заемане на дясна политика, на десни икономически и социални решения не може да зарастне за една година. Трябва много повече време членовете на БСП и техните симпатизанти да се убедят, че новото ръководство на партията води социална и социалистическа политика, избягва колаборацията с десните за да реализира хора на властови позиции, (мераклии от типа на Ангел Найденов) и най-вече с колаборация с ДПС. Нито един от тези, които искат оставките на Миков и другите дейци не биха могли да дадат отговор, че ако те са били начело на БСП, партията е щяла да спечели изборите или дори да се доближи до резултатите на ГЕРБ.

Обективната истина, е че почти всички партии и коалиции загубиха тези избори, включително и ГЕРБ, независимо от много спечелени кметски места, но без мнозинство в съответните общински съвети. Действителната причина е в неверието на българските избиратели в провежданата дясна (бясна) неолиберална политика, видима на повърхността на общественото мнение като отрицание на всички партии, понеже след Правителството на Жан Виденов, всички правителства като тези на Иван Костов (СДС и ДПС), Симеон Сакскобурготски (НДСВ и ДПС), Сергей Станишев (БСП, НДСВ и ДПС), Бойко Борисов (ГЕРБ, ДСБ и Атака), Пламен Орешарски (БСП, ДПС и Атака) и отново Бойко Борисов (ГЕРБ, РБ, АБВ, ПФ, ДПС) и посочените партии водеха дясна неолиберална икономическа и социална политика. Това отврати българското общество и острието на недоволството бе насочено първоначално към СДС, след това към НДСВ, след това към Тройната коалиция, после пък към Бойко Борисов и ГЕРБ и т.н. та до днес, насочено предимно към БСП.  

Подобен провал на избори БСП постигна и 2007 г. (около 400 000 гласа), но интересно, тогава Овчаров, Добрев, Нинова, Паскалев, Бригадир Аспарухов и компания не поискаха оставките на Станишев, Румен Петков, Румен Овчаров, Димитър Дъбов, Сергей Узунов. Сега бе нормално тези, които по-рано си мълчаха, сега поне от кумова срама да не се набиват в очите на разбиращата публика. Преди да се поискат и обсъждат оставките, всеки би трябвало пред колективния орган, в който е избран да направи личен отчет и на основата на този личен отчет да се преценя необходими ли са персонални промени в ръководството. А не това да става под външното влияние и на личностните емоции и внушения от десните средства за масова дезинформация. Това, което стана в София и Ловеч, оставките на целите ръководства, поставя местните организации не под колективно, а под еднолично субективно ръководство на председателите съответните партийни съвети. Оставките не трябва да се превръщат в мода и в мания. Миков и останалите дейци в ИБ следваше незабавно да поискат открити партийни събрания във всички организации, да се чуе гласа на членовете и симпатизантите на партията, да се видят не само общите, но и специфичните личности и местни причини и явления при изборния провал. 

            Второто, което силно ме впечатли на проведения дискусионен клуб, е неразбирането на същността на лявата идея и на социалистическата идеология и политика. На дискусията с яд и остракизъм Костадин Паскалев се изразяваше за Лявото движение в БСП и за неговия председател. Просто пролича някаква неясна за останалите форма на личностна несъвместимост. Но това настрана. По – важното бе твърдението на Паскалев, че в БСП не трябва да има ляво движение. Той бил ляв, партията била лява и по логичен път – не трябва да има ляво движение. Когато в една политическа партия, наричаща се лява социалистическа, с членове с ясни леви възгледи, в продължителен период от време под влияние на Луканов, Първанов, Станишев, Р. Петков, Р. Овчаров, Стойнев, Нинова, А. Найденов и т.н. се прикрива, отстоява и в управление реализира не лява политика, я дясна социаллиберална и неолиберална политика, съвсем естествено е да има ляво движение, което да е спирачка на десния икономически и социален курс на партийното ръководство.  Май че Паскалев забрави, че единствено Стоилов от лявото движение има смелостта и откровеността да гласува против Пеевски!

            Другото не по-малко важно неразбиране на социалистическия характер на партията е изразеният възглед на водещия Юри Асланов на отричане потребността от политика за преодоляване на масовата бедност в България. Според него всеки българин индивидуално следва да се бори с бедността си. Тя била, според Асланов, въпрос на личностен избор, на лична грижа за повишаване на образованието и квалификацията. И, разбира се, по логичен път за личните възможности на всеки отделен гражданин. Този възглед е типичен за неолибералната егоистична политическа идеология. Той не е социалистически. По същество бедността е не личностен,  а дълбок социален проблем, а социалните проблеми са главните проблеми, които е призвана да решава една социалистическа или дори една дясна социалдемократическа партия. Образованието и квалификацията са не толкова личностен избор и грижа, колкото задължение на обществото. Проблемът в България е, че държавната власт не създава необходимите предпоставки за този личностен избор на образование и квалификация и реализация в живота на младите хора.  Ако разсъждаваме по типа на Аслановите разсъждения, БСП няма нужда от социална лява политика, а поддакване на неолибералните „евроатлантически ценности“.

           Социолозите сега разглеждат българския народ само като електорат, изследват неговите електорални нагласи. Провежданите от тях изследвания засягат ограничено социалните проблеми, само и доколкото да характеризират отделни демоскопски изследвания. А главният национален, икономически, социален и демографски проблем е масовата бедност на населението. Него социолозите не изследват. Бедните в България са не само безработните, но и голяма част от работещите.  Проблемите на бедността са в центъра на развитието на икономиката. Заплащаните мизерни заплати, най-мизерните в Европа, не стимулират хората да се развиват, да се образоват и допълнително квалифицират. Те стимулират образованите и квалифицираните да бягат на запад за по-високите трудови възнаграждения, а чрез тях да си осигурят и по-висок жизнен стандарт. Това принуждава ежегодно около 20 000 млади хора да емигрират.  Ниските равнища на заплащане на труда са и главната причина да има стотици хиляди млади хора, които не учат, но и не искат да работят. За какво да се трудят – за 400 лева на месец ли?  Само лява политика за повишаване на доходите на хората може да помогне за решаването на този главен проблем на българското общество.

            Важен критерии за социалистическа политика е не само равнището на бедността, но и преразпределението на произведения БВП. Чрез развитието на икономиката и чрез промяна на преразпределителните отношения може да се повдигне жизненото равнище на населението в България и постепенно да намалее тази страшна бледност на хората. Ако трябва от леви позиции да бъде критикувани Миков и ИБ, това е че трябва много по ясно и открито, не само Народното събрание, а в целия информационен спектър да заявяват позицията, че трябва да се промени съотношението между преките и косвените данъци от сегашните 25% за преките данъци и 75% на косвените поне на съотношение 50:50. Това предполага ясно и открито да се постави въпроса не само за отмяна на плоския данък за облагането на физическите лица, но и за неговата промяна за корпоративния данък. Сега този най-нисък в света плосък данък води до намаляване на инвестиции, и до огромен износ на капитал от България, предимно чрез чуждестранните форми. А крупния български капитал купува на поразия имоти в други страни, вместо тези пари да са за инвестиции в България и и част от тях в държавния бюджет. Не нормално в Естония плоския данък на фирмите да е 22%, а в България, Монголия, Киргистан и Македония да е 10%. Преразпределението на съотношението между двата вида данъци ще позволи в държавната хазна да влязат повече средства за образование, здравеопазване и социални грижи, ще позволи да има по-ниски цени не само на бебешките стоки, но и на лекарствата, учебниците и т.н.

            Сега главният критерии за БСП са не оставките и персоналните места в изборните органи, а разработването и отстояването пред обществото на действителна и силна лява политика, отказа от колаборацията с десни идеи и слугуване на десни партии. Ако това не се види, сега и веднага, БСП може и да я няма. В Европа е отпущен духа на новите леви движения. Колаборацията на полските социалдемократи с провеждането на дясна политика, на т.нар. „трети път“ на Блеър и Шрьодер ги постави в неравностойно положение спрямо десните партии в Полша. Понеже тези десни полски партии са десни националистически, а в полското общество доминират полските патриотични и полските великодържавни националистически настроения. В резултат от отказа от лява политика и от национално патриотичен израз на политиката, полските социалдемократи изпаднаха от полския Сейм. Подобно нещо стана и в Унгария, където сега са доминиращи национално-патриотичните десни формации. Колаборацията в Гърция на ПАСОК с десните доведе до тяхно символично представителство в гръцкото общество и в парламента. Лейбъристите във Великобритания на последните избори се провалиха с гръм и трясък. Това е резултат от „третия път“ – продясната  колаборационистка политика на Блеър и тези след него. Подобен проблем има и в Германия. Вследствие на участието на ГСДП в дясното правителство на Меркел има две нови тенденции – нарастване на влиянието на националистическите партии и на влиянието на „новите леви“. Показателно е, че на последните избори има голям ръст на тези партии, а в Тюрингия Министър-Председател е представител на новите леви.  Да не говорим за движенията и новите партии от типа „Сириза“ и „Подемос“. 

            В новата политическа обстановка БСП ако иска да се модернизира и обнови и трябва по-силна и по-ясна лява политика, с много по-ясен национално-патриотичен облик и съдържание, не само акцент на социалната и демографската катастрофа, а и на всички останали български национални патриотични аспекти. С такава политика могат да се привличат по-младите хора, сред които има обществена потребност от ляво мислене и действие. На тази основа могат да се осъвременят организационните механизми на функциониране на партията.

22.11.2015 г.