Автор: Анко Иванов
Чета тези
дни в един сайт, в който отново
гастрольор е небезизвестният Осман Октай. Той се взема твърде насериозно като
политически коментатор. Няма лошо, всеки има право и възможност да коментира,
анализира и пророкува за политическото бъдеще на страната, партиите, държавната
власт или отделни политици. Това много често го прави Октай във всякакви
телевизии, радиостанции, вестници, а напоследък и в новинарски сайтове. Това е
добре, решили собствениците да канят Октай, тяхна си работа. Дотук всичко
изглежда добре. Но всяка монета има и обратната страна. А тя е не e винаги лицеприятната
страна, когато става дума за политици, политолози и/или гастролиращи
политкоментатори.
В материала с интервюто, озаглавен „Борисов е бъдещият
Георги Димитров“ има един много интересен абзац: „… парламентарното
мнозинство на ГЕРБ бламира своя министър-председател и МИС. Това говори за
безсилие и безотговорно управление. Това, че всички са доволни и говорят за
някаква политическа стабилност, прилича на управлението от 1944 година. Става
дума за Отечествено-фронтовското управление. Тогава всички политически партии
бяха в управлението и никой не носеше отговорност. Именно от тази
безотговорност се ражда БКП и лидера й Георги Димитров.“ В края на това интервю има продължение на тезата: „Има фронт срещу Борисов, не само срещу РБ. С едни
предсрочни избори, той може да се превърне в бъдещия Георги Димитров.“
В интервюто
има няколко неистинни (т.е. лъжливи) внушения,
предназначени за хората на млада и средна възраст, които не познават добре
историята на България и биографията на Георги Димитров. Октай е опитен политик
и е от онова поколение, което изучаваше историята на БКП и вероятно си е взел
успешно изпита в университета. Вероятно става дума не за незнание, а за
политическа манипулация, за тенденциозно внушение, т.е. за лъжа. Да разгледаме манипулативните (т.е. неистинните) твърдения
на Октай.
Първо. Октай твърди, че
през 1944 г., „всички политически партии бяха в управлението и никой не носеше
отговорност.“ А истината е друга. Отечественият фронт е създаден от антифашистките
партии в България: БРП (к), БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“), БРСДП (обединена), политически кръг „Звено“, а по-късно в него се включва
и Радикалната партия. Истината е, че на Девети септември 1944 г. властта е
взета от Отечествения фронт. Министър-председател
е не Георги Димитров, а Кимон Георгиев от политическия кръг „Звено“. Георгиев
подписва примирието със САЩ, Великобритания и Съветския съюз и обявява война на
Германия. След Девети септември не всички политически партии са в управлението,
както твърди Октай. В него няма нито една от профашистките политически партии. Извън
властта са Демократическата партия, Радикалдемократическата пратия, БЗНС
„Врабча 1“ и други.
Второ. БКП не се ражда от „безотговорността“ на
отечественофронтовското управлание, както твърди Октай. Истината е, че БКП се ражда
през лятото на 1891 г. на Бузлуджа. И това го знаят почти всички хора в България,
с изключение на домораслите политолози или манипулатори от типа Октай. А отговорност
за отечественофронтовското управление носи именно БРП (к), по-късно БКП, която е инициаторът
и създателят на Отечествения фронт като политическа коалиция, а след това и като
организация.
Трето. Октай твърди, че безотговорността на отечественофронтовското
управление ражда Георги Димитров. Няма как да е вярно, че „от тази безотговорност се ражда БКП и лидера й
Георги Димитров“. Истината е, че Георги Димитров става политик през 1902
г., когато става член на БРСДП (т.с.) и през 1906 г ръковои крупната Пернишка миньорска стачка.
Член е на ръководството на Общия работнически синдикален съюз. През 1913 г. е избран
за народен представител и е най-младият в Царство Бълталия народен представител
– на 31 г. и работи като народен представител до 1923 г. През 1919 г. е сред
организаторите на Транспортната стачка. Заедно с Васил Коларов и Гаврил Генов е
сред ръководителите на Септемврийското въстание, избухнало срещу фашистките
превратаджий от Девети юни. След това е в чужбина. През 1933 г. като подсъдим
по известният в цял свят Лайпцигски процес нанася първото морално поражение на
световния фашизъм. В негова защита се вдигат хора от почти всички страни и Димитров
става своеобразно знаме в борбата срещу фашизма. Нима това не го знае Октай? От
това време, та до края на XX век името на Георги Димитров е сред имената на най-почитаните в Европа и в Латинска
Америка политици. Работи като Генерален секретар на Комунистическия
интернационал до 1943 г.. В България, за сведение на Октай и подобните
исторически и политически манипулатори, той се връща на 4 ноември 1945 г., а
става Министър-Председател чак през ноември 1946 г., т.е повече от две години след Девети септември. Така, че е манипулация или
откровена лъжа, че Георги Димитров се ражда като лидер на БКП по време на
управлението на Отечествения фронт.
Четвърто. Крайно
неправомерно е сравнението между Георги Димитров и Бойко Борисов. Димитров е сред
най-известните политици в света през XX век. Сега в
България е отричан от наследниците на профашистките партии и от западняците. Димитров
е общувал с политици от цял свят и свободно е владеел руски и немски езици. Димитров
смело влиза в лични и задочни дискиусии и
спорове с всякави опоненти. Бойко Борисов е известен в България като свързан
със СИК, собственик на Ипон, отговорен за неправомерно действие, според решение
от Европейския съд за превишаване на правомощията като главен секретар на МВР,
като човек който през деня може на три пъти да си смени политическата позиция и
решение. Той общува с чуждите политици само чрез поклони, усмивки и прегръдки и
потупавания по рамото. Ползваният от него банкянски диалект на българския език
е неразбираем за чуждите политици. Борисов никога не влиза в дискусия лице в
лице със своите опоненти. Той единствено разчита на телевизионните внушения на
неговите подопечни журналисти от ефирните телевизии, както и тези от кръга на
Пеевски. Най-общо казано: не могат да се сравняват планината и мишката. Тази истина
е подценил или нарочно пренебрегнал Осман Октай.
След
събитието е лесно да си съдник и да търсиш верните решения. Ситуацията е
отминала. Можеш да критикуваш и да оценяш, но не трябва да забравяш, че когато
се вземат политическите решения и се осъществяват политическите действия има
съвършено друга политическа ситуация. Сега в България е съвсем друга политическата
ситуация. И не е уместно, подобно на Окатай да се правят такива неистинни (т.е. лъжливи) и неправомерни
сравнения. В науката много отдавана е доказано,
че не могат да се сравняват разнотипни обекти, величини, действия, личности и
т.н. Сравняват се и се оценят само еднородни обекти, личности, действия, т.е.
еднотипни величини. Сега в България не е нито Следдеветосептемврийската
обстановка, нито Бойко Борисов по нещичко прилича на Георги Димитров, та Октай
прави манипулативен опит за сравнение на несравними неща. Няма как Борисов да
стане бъдещият Георги Димитров.
8.11.2015 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар