Почти цяла Европа, огромната част от жителите
на стария континент, от центъра на християнската цивилизация, разбра, че
Европейският съюз е в дълбока криза. Това вече го признават и ръководните дейци
на ПЕС (Партията на европейските социалисти). Събраха се отбор юнаци начело със
Сергей Станишев да решават как да действат. И измислиха „Планът Станишев“. Констатациите
за социално-икономическата ситуация в Европа са приблизително верни. Вярно е,
че под влияние на Вашингтонския консенсус неолибералният модел се провали не
само в Латинска Америка и Африка, но и в страните от Стара Европа. В Европа под
влияние на този Вашингтонски консенсус се провали, с малки изключения, и моделът
на развитие на социално ориентирана пазарна икономика (т.е. капитализъм). Този модел
в България бе подкрепян яростно от Иван Костов, СДС и роилите се от него ДСБ –та,
от НДСВ и Кобурга, от ДПС на обръчите от фирми. От БСП сред поддръжниците на
този Вашингтонски консенсус се открояваха Георги Първанов, Ивайло Калфин, Румен
Овчаров, Петър Димитров, Корнелия Нинова и др., които при въвеждането на десния
плосък данък тръбяха, че няма ляво и дясно, че неолибералната политика е безалтернативна.
А сега в Европа е в ход нов капан, своеобразно
продължение на проваления за хората (но не за глобалните финансови икономически
олигарси), Вашингтонски консенсус – Трансатлантическото търговско споразумение
(ТПТИ). Но то се крие от хората и ще бъде прието от т.нар Европейска комисия,
без допитване до европейците, без референдуми, без дори одобрение на парламентите
на европейските страни.
И
колкото и Станишев да цитира Макс Вебер и Антонио Грамши, картината не би могла
да се подобри с предлаганите от него четири социално ориентирани мерки. Те са
насочени към ограничени частични действия, които в своята дълбока същност са в полза
не на тези, за които се огласяват, а предимно за бизнеса, не за хората, не за
младежите, децата, бедните и т.н. Какво по своята същност представлява
предлаганото от Станишев увеличаване на програмите за „младежка заетост“? И
досега върви подобна програма, но те не реши главният проблем – младежката безработица.
Временното наемане на младежи на работа дава временен икономически резултат за
тези млади хора и някаква съмнителна стойност на краткотрайно придобитата
квалификация. Тя дава ефект за бизнеса, което наема работна ръка на безценица и
има възможност, ако открие таланти да ги назначи на постоянно място. По
същество тази мярка има ефекта на обезболяващото лекарство за силната болка, а
не премахване на причината. Програмата „Еразъм+“ има за цел не афишираният „международен
обмен“, а привличане на ученици към адаптация в западните общества, постъпване
в западните университети и оставане на работа в тези много застарели
западноевропейски страни. Въвеждането на предлаганата „европейска младежка
културна карта“, даваща възможност на млади хора да харчат европейски пари по
свой избор за културни дейности, не решава главният младежки проблем – младежката
безработица и безпътица. Това е по-скоро действие в посока на закъсняла активност
за развитие на мултикултурализма и постепенна асимилация на чужденците в
Западна Европа. Да, плановете за мултикултурализъм на предишни и настоящи европейски
десни политици се провалиха с гръм и трясък. „Младежката културна карта“ на Станишев
също няма да реши дълбоките проблеми на социалната и културната адаптация в
едно несправедливо и несолидарно функциониращо западно общество. А четвъртата
мярка от плана „Станишев“ е с подчертано
пожелателен характер. Всички са съгласни, че на децата трябва да се осигурява
добро образование, достъп до здравеопазване и здравословна храна. Само, че това
не става с пожелания, а с конкретни директиви на Комисията на ЕС. А именно тази
комисия разрешава търговията с ГМО храните и т.н., грижи се предимно за правата
на хомосексуалистите, за щастието на кокошките и правотата на краставиците.
Самият
Станишев добре разбира, че неговият план не може са реши проблемите в Европа и
поради това твърди, че „Планът няма да реши всички проблеми, приемете го като
знаков и символ“. Поради това в изказването му на организираният от ПЕС форум, а
и пред БТВ и БНТ, той говори и за борба
с укриването на данъците, за общи действия по опазване на границите на ЕС и др. Това бе на първи план. Но на втори план
от изявите на Станишев ясно пролича неговото скрито желание да се ограничава
самостоятелността на отделните европейски държави, членуващи в ЕС, пренебрегването
на национално-патриотичните мотиви за провеждането на националните политики.
По
същество провежданата от ПЕС политическа линия е продължение на „Третият път“
на Тони Блеър и Герхард Шрьодер, т.е. провеждане под името на социал-демокрация
на социал-либерална икономическа и социална политика. Този трети път доведе до
промяна в линията на политическото поведение на лейбъристите във Великобритания,
социал-демократите в Германия, промяна в политическото поведение на социалистите
във Франция и отказ от подходите на социалиста Митеран. Тази линия на трите
големи партии в Западна Европа е взаимствана от „новите демократи“ в САЩ и провеждана
като линия на ПЕС от всички членуващи в него политически партии. Не е съвсем
случайно, че съветник на Станишев в ПЕС е единият от идеолозите на Третия път –
Герхард Шрьодер. А дали не той е истинските ръководител на ПЕС? Отказът от
традиционните социалистически и социал-демократически възгледи и политики и
преминаването към социал-либерални и неолиберални възгледи и политики се отрази
негативно на европейските леви. И по-същество се разми границата между ляво и
дясно.
Не
случайно у нас се прокарва идеята, че „няма ляво и няма дясно“, има само един
път – социал-либералния или неолиберален политически курс. И зад него застават
не само хората от „Манифест за Републиката“ (Огнян Минчев, Евгени Дайнов,
Антоний Тодоров и Александър Кьосев – все дясно оринетирани интелектуалци), но
и Татяна Дночева и „Движение 21“, както и неродената още партия на Георги
Кадиев. В тази посока бият и неустоимите желания за обединение на „левите сили“,
прокламирано от разнопосочни политици като Георги Първанов, Румен Петков,
Сергей Станишев, Корнелия Нинова, Илияна Йотова, Ангел Найденов, Георги Гергов
и т.н.
От
публичните изяви Станишев в един ден се опитваше да ни убеди, че в Европа „единствената
опозиция“ е ПЕС. Тук Станишев изпадна в позицията на Радан Кънев – хем е на
власт, хем е в опозиция. Изглежда Станишев и ПЕСоглавците забравят, че в
Европейската комисия има 8 комисари от тяхната партия! Той забравя, че главните
европейски въпроси се решават от дясната Меркел и „левият“ Оланд! В Европа е
налице колаборация на социал-демокрацията с десните неолиберали, т.е преминаване
от левите към десните политически позиции. И това води до повяването и
разширяването на влиянието на „новите леви“ не само от „Сириза“ в Гърция и „Подемос“
в Испания, но и „новите леви“ в Германия.
Не
е случайно провеждането на вчерашния форум на ПЕС в България и активните изяви
по телевизиите на Сергей Станишев. Предстои конгрес на БСП, в който ще се
решава на първо място политическата линия на партията и на второ място –
ръководството, което да провежда тази политическа линия. След кърджалийското
кафе на „Борисов и Местан“, разбрахме и за кафето „Борисов-Станишев“ и
примиряването на непримирими политически опоненти. Това е линията на
колаборация на левите с десните в управлението на Европа. И Станишев дойде да
се поклони на Борисов, за да защити пред ПЕС своята лоялност към провежданата
под диктовката на Шрьодер колаборация на левите с десните. Не са случайни и
задкулисните действия на ГЕРБ с отделни дейци на БСП на предстоящия конгрес да
се избере колаборационистично ръководство. А Борисов и ГЕРБ си имат своите
приятели в Националния съвет на БСП, не само известните Георги Гергов, Бригадир
Аспарухов и Ангел Найденов. Има дори такива, които от трибуната и пред камерите
„громят“ ГЕРБ и Борисов, но зад кулисите се договарят. Дано конгреса на БСП да успее
да отстои провежданата лява политическа линия и да избере ръководство, което да
я отстоява, без да прави колаборация с десните.
Сега
лявото на ПЕС е колаборация с десните. Ако
продължи тази колаборация и принизяването на национално-патриотичните политики
за укрепване на суверенитета и повишаване на ролята на националните държави,
ПЕС може да сподели, поне в Източна Европа, съдбата на ПОРП (Полска обединена
работническа партия) и левите партии в Полша.
Автор:
Анко Иванов
9.04.2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар