Демографската катастрофа в България

Демографската катастрофа

в България

(параметри, причини и преодоляване)

 

автор: Анко Иванов

 

            Напоследък в българското политическо пространство все повече се говори за демографска криза и демографска катастрофа. Това правят предимно политиците, по-рядко учените демографи и статистици, отделни представители на националистическите партии. Но като цяло българското общество е притиснато от огромната бедност и нищета, от тревогата от т.нар. „бежанска“ криза и от проблемите на ежедневието. И като че ли не се осъзнава, че тази катастрофа, наричана от някои политици скромно само криза, може да доведе в близките десетилетия не просто до обезлюдяване на България, но и до изчезване на българската народност.  

 

            Основни параметри на демографската катастрофа

            В сегашния момент е важно да се разбере истината за явлението демографска криза и нейното прерастване в демографска катастрофа. А истината се показва чрез сравнението и анализа на причините, довели до катастрофалните размери на обезлюдяването на България. Измеренията на катастрофата се появиха след началото на прехода от социализъм към олигархичен капитализъм.

Първият параметър на демографската криза е намаляване на броя на населението на страната. Главните демографски фактори за това са спад на раждаемостта, увеличаване на смъртността, нарастване в големи мащаби на емиграцията, застаряване. Данните от статистиката за последните 30 години разкриват характеристиката на демографските процеси в България.

Таблица №1 Брой гъстота и естествено движение

                        на населението на България

година	Брой в хил.	Раждае-мост   в ‰	Смърт- ност в ‰	Естествен прир. в ‰	Гъстота д/км2
1985	8 948 649	13.3	12.0	+1.3	80.6
1989	8 989 500	12.6	12.0	+0.6
1992	8 487 317	10.4	12.8	-2.2	76.5
2001	7 928 901	8.6	14.1	-5.5	71.5
2011	7 364 570	9.6	14.7	-5.1	66.1
2012	7 282 041	9.5	15.0	-5.5	65.7
2013	7 245 677	9.2	14.4	-5.2	65.3
2014	7 202 198	9.4	15.1	-5.7	64.9
2015	7 135 829	9.2	15.4	-6.2	64.3

По данни от статистическите справочници на НСИ

Данните в таблицата разкриват, че за 30 години населението в  България трайно намалява. Разликата е огромна: от 8 948 649 души при преброяването през 1885 г. на 7 135 829 души през 2015 г., т.е. 1 812 820 души или 20.26% намаление на населението за тези тридесет години. Това се отразява пряко върху гъстотата на населване на територията на България. Тя намалява за същия период от 80.6 д/км² на 64.3 д/км². Това е процес на обезлюдяване на страната. Особено значимо е обезлюдяването на България в някои географски райони, в които тя е под 10 д/км² като пограничните сухоземни райони – Странджа, Сакар, Краището, пограничните планини с Македония, Западна Стара планина и Предбалкана, сухопътната граница с Румъния, планинските райони с надморска височина над 700 м. Това води до бързо намаляване на броя на селищата и намаляване на гъстотата на селищната мрежа, до запустяване на хиляди малки села, а и някои малки градове.  

Вторият и един от най-важните показатели и равнището на раждаемост. За 30 годишният период има огромно намаляване в България на броя на родените деца. През 1985 г. по време на преброяване на населението живородените са 118 955. След това има трайна тенденция на спад на ражданията и на броя на живородените деца. Най-ниските равнища са през 1997 г. (64 125), 1998 г (65 361) и 2015 г. (65 950). По коефициент на раждаемост в промили раждаемостта  спада от 13.3‰ през 1985 г. на 9.2‰ през 2015 г. С най-ниска раждаемост през 2015 г. е населението в областите Видинска (6.1‰), Смолянска (6.5‰), Габровска (6.9‰), Пернишка (7.0‰) и Кюстендилска (7.3‰). Това са административни области, които в последните 30 години са с най-ниска раждаемост в страната. 

Таблица №2

Брой и движение на населението на България

година	Брой	Живородени	Умрели	Ест. прираст
1985	8 948 649	118 955	107 485	+11 470
1989	8 989 500	112 289	106 902	-1 336
1992	8 487 317	89 134	107 998	-18 864
2000	8 149 468	73 679	115 087	-41 408
2001	7 928 901	68 180	112 368	-44 188
2010	7 504 868	75 513	110 165	-34 652
2011	7 364 570	70 846	108 258	-37 412
2012	7 282 041	69 121	109 281	-40 160
2013	7 245 677	66 578	104 345	-37 767
2014	7 202 198	67 585	108 952	-41 367
2015	7 135 829	65 950	110 117	-44 164

По данни от статистическите справочници на НСИ.

Данните за 2015 г. са предварителни

Третият и много важен демографски показател е равнището на смъртност на населението. През периода 1985-2015 г. се запазва почти едно и също равнище на смъртност – около и малко над 110 000 умирания. През последните две години с най-високо равнище на смъртност са административните област от Северозападния район за планиране (Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска и Ловешка области), следван от Северния централен район (Великотърновска, Габровска, Русенска, Силистренска и Разградска области). С най-високо равнище на смъртност – около 20 и над 20‰ са Видинска, Габровска и Кюстендилска области.  

            Най-значим демографски фактор за значителното намаляване на броя на населението е високият отрицателен естествен прираст, резултат от бързото намаляване на раждаемостта и поддържането на високо равнище на смъртност. Той в най-голяма степен пряко се отразява върху намаляването на броя на населението на страната. От 1989 г. до 2015 г. България има непрекъснат отрицателен естествен прираст. През 1989 т. това са само -1336 души. След това е период на бързо нарастване на отрицателния прираст, а пиковите моменти са през периода 1997 – 1998 г., когото той достига е над 50 000 (1997 г. е -57 736), дължащо се на рекордната смъртност като брой умирания – 121 861. Това е съпроводено с ниска раждаемост между 65 и 70 хил. ежегодно през периода 1997-2005 г.. През периода 2005-2009 г. има леко повишаване на раждаемостта  и стабилизиране на смъртността около 108 – 113 хил. умирания. Общо от 1995 до 2015 г. най-малко отрицателен е естественият прираст през 2009 г. (-27 112) с живородени 80 956 деца и 108 258 умирания. След това (2009 г.) има ускоряване на процеса на увеличаване на отрицателните стойности на естествения прираст, с леко изключение за 2014 г. Като цяло през периода 1989 до 2015 г., т.е. при прехода от бюрократичен социализъм към олигархичен капитализъм загубата на население поради намалената раждаемост и стабилната висока смъртност е 964 622 души по-малко. Следователно в България върви процес на стеснено демографско възпроизводство, т.е. средно на двама родители има по-малко от две деца. Българската статистика не събира данни за раждаемостта и смъртността по етноси, но е ясно, че сред българските турци и сред българските цигани раждаемостта е значително по-висока от тази сред българския, арменския и еврейския етноси. Поради това главният проблем в естественото възпроизводство  на населението в България е сред българския етнос, сред който естествената смяна на поколения не е на двама родител две деца, а на двама родители средно по около 1.2 или 1.3 деца.

            Естественият прираст има своята териториална специфика. За целия период само в отделни години и отделни административни области са имали незначителен положителен естествен прираст. През последните няколко години в страната няма област с положителен естествен прираст. Отрицателните стойности обаче са твърде различни. С най-малка загуба на население при естественото възпроизводство е Югозападния район за планиране, в който през 2015 г. стойността е -4.1‰. С най-високи отрицателни стойности на естествения прираст са Северозападния (-11.8‰) и Северния централен район (-9.0‰) за планиране. По области са Видинска (-16.7‰), Монтана (-13.2‰), Габровска (-12.5‰), Пернишка (-12.4‰), Кюстендилска (-12.2‰), Врачанска (-11.3‰), Ловешка (-11.0‰) и Плевенска (-10.0‰).      

            Възпроизводството на населението се влошава и поради забавения процес на естественото възпроизводство. Той се дължи на по-късната възраст на раждане на първото дете от жените. През 1990 г. жените в България са раждали първото си дете средно при навършване на 22 годишна възраст. През 2000 г. тя вече е 23.5 години, през 2005 почти 25 г., през 2010 г. над 26 г, а през 2015 г. е 26.9 години. Като се има предвид изключително ниската възраст на раждане на първо дете в семействата на българските роми, то това означава, че сред българките възрастта на раждане на първо дете е поне с няколко години по-висока.

            Демографската катастрофа се усилва и поради малкия брой деца на една жена в детеродна (фертилна) възраст (15-49 г.). През 1985 г. този показател е 1.95 или почти просто възпроизводство, т.е. на една жена 2.0 деца.  През 1990 г. показателя спада на 1.73. През 2015 г. показателя вече само 1.53, т.е в страната има трайна засилваща се тенденция на стеснено естествено възпроизводство на населението.  

            Намалената раждаемост, намаляването на броя на децата в едно семейство води до увеличаване на относителния дял на населението над трудоспособна възраст. През 2015 г. в над трудоспособна възраст са 1 741 хил. души, или 24.3% от населението на страната, а под трудоспособна възраст са само 1 064 хил. души, или 14,9%. Макар и  бавно се увеличава продължителността на живота. При намалената раждаемост това води до процес на застаряване на населението на страната. Той личи и по повишаването на средната възраст на населението. През 1992 г. е 38.1 г., през 2001 г. е 40.4 г., а през 2014 г. е 43.2 г.     

          Демографската ситуация в България е подобна на тази в другите бивши социалистически  източноевропейски страни. Но в България тя е значително по-усложнена и по-тежка. Подобни са данните за естественият, механичния и действителният прираст на населението на някои европейски страни. По данните на CIA тези страни са с най-лошите демографски показатели. А сред тях България е един от рекордьорите. В своеобразните класации по данните България е почти във всички сред последните 20 страни в света. 

 

Таблица 3

Основни демографски показатели за група страни

страна	брой	Ражд. ‰	Смърт ‰	Ест.пр. ‰	Детска см..‰	бр. деца жена ‰
Германия	80 854 408	8.47	11.42	-2.95	3.43	1.44
Франция	66 553 766	12.38	9.16	3.22	3.28	2.08
Италия	61 855 120	8.74	10.19	1.45	3.29	1.43
Гърция	10 775 643	8.66	11.09	-2.43	4.70	1.43
Австрия	8 665 550	9.41	9.42	-0.01	3.45	1.46
Белгия	11 323 973	11.41	9.63	1.78	3.43	1.78
Полша	38 562 189	9.74	10.19	-0.45	4.50	1.33
Чехия	10 644 842	9.63	10.34	0.71	2.63	1.44
Словакия	5 445 027	9.91	9.74	0.17	5.27	1.39
Унгария	9 897 541	9.16	12.73	-3.57	5.02	1.43
Беларус	9 589 689	10.70	13.36	-2.66	3.62	1.47
Украйна	44 429 471	10.72	14.46	-3.76	8.12	1.53
Русия	142 423 773	11.60	13.69	-2.09	6.97	1.61
Румъния	21 666 350	9.14	11.90	-2.76	9.89	1.33
България	7 186 893	8.92	14.44	-5.52	8.66	1.45
Сърбия	7 176 794	9.08	13.66	-4.58	6.05	1.43
Македония	2 096 015	11.55	9.08	2.47	7.70	1.60
Албания	3 029 278	12.92	6.58	6.34	12.75	1.50
Литва	2 884 433	10.10	14.27	-4.17	3.84	1.59
Латвия	1 985 705	10.00	14.31	-4.31	5.36	1.50
Естония	1 265 420	10.51	12.40	-1.89	3.85	1.59
Хърватска	4 464 844	9.45	12.18	-2.73	5.77	1.46
Словения	1 983 412	8.42	11.37	-2.95	4.00	1.34
Молдова	3 546 847	12.00	12.59	-0.59	12.59	1.56

Източник: CIA.The World factbook (данните са към юли 2015 г.)

 

            По естествен прираст за 2015 г. България (-5.52‰) е на 225 –то място в света, а със сходни ниски равнища на този показател са Сърбия (-4.58‰), Латвия (-4.51‰), Литва (-4.17‰), Унгария, Украйна и др. Подобни са класациите и по равнище на раждаемост. България (8.92‰) е на 210 място от 224 държави, като след нея от европейските страни са Италия (8.74‰), Гърция (8.66‰), Германия (8.47‰), Словения (8.42‰). Сан Марино, Андора и Монако. С ниски стойности под 10‰ са още европейските страни като Словакия (9.91‰), Полша (9.74‰), Австрия (9.41‰), Чехия, Хърватска, Сърбия, Унгария. Подобна е ситуацията по показателя брой деца на една жена във фертилна (детеродна) възраст, по който България (1.45) е на 204 -то място от 224 страни. С много високи стойности е смъртността, при който показател България е сред страните с най-високо равнище на смъртността 3 –то място в света с 14.44‰. С близки стойности на смъртността в Европа са още Русия (13.69‰), Сърбия (13.66‰), Беларус (13.36), Унгария (12.73‰), Естония (12.40‰) и др. Влияние върху демографските процеси има и детската смъртност. В България тя е все още висока с равнище 8.66‰ през 2015 г., което я поставя на 150 място в света. От европейските страни по-висока детска смъртност имат само Турция (18.87‰), Албания (12.75‰) и Румъния (9.89‰). Средното равнище за детската смъртност в Европейския съюз е 4.0‰. Следователно детската смъртност в страната ни е над два пъти по-голяма в сравнение със средното за ЕС. Тя е много ниска сред високо развитите западноевропейски страни, но под средното за ЕС са и страни от бивши социалистически лагер като Чехия (2.53‰),  Беларус (3.62‰), Литва (3.84‰), Естония (3.85‰).

Като цяло в България в годините на прехода от социализъм към олигархичен капитализъм естественият прираст е трайно отрицателен – от 0.4‰ през 1990 г. до 7.0‰ през 1997 г., когато е върха на социално-икономическата криза. Средните стойности са над 5.0‰ и само през 2008 и 2009 година е под 5.0‰, благодарение на икономическия подем и социалните мерки на правителството на Сергей Станишев.  След това по време на първото правителство на Борисов и Дянков има спад на раждаемостта . След това по време на краткото управление на Орешарски и частичните социални мерки за стимулиране на раждаемостта, има леко повишаване на стойността на този показател. През целия период смъртността е висока и е между 12.0 и 15.0‰, като в отделни години е по-висока.

Третият компонент на българската национална демографска  криза и катастрофа е крайно отрицателният механичен прираст на населението на България през последните 30 години. Той се формира от разликата между емигранти (изселници) и имигранти (заселници) в България. За съжаление българската статистика, респективно НСИ не дава необходимата обработена информация. В статистическите годишници и ежегодните статистически справочници няма обобщени данни за външната миграция, за изселените и заселените в страната. Има данни само за общата миграция и механично движение между села и градове и данни по области и общини, т.е. за вътрешната миграция. По данни от други различни източници става ясно, че страната ежегодно е напускана от 35 000 до 40 000 души. През 2015 г. по текущите данни на НСИ това са 29 470 души.  В първите години на прехода това бяха предимно икономически емигранти. В последното десетилетие много бързо нараства относителният дял на напускащите страната юноши и девойка за следване в западни университети (около 15 000), огромната част от които след завършване на образованието в чужбина не се връщат България.. Почти изцяло това са представители на българския етнос и съвсем незначителен брой от другите традиционно населяващи страната етноси. Това са млади хора на възраст предимно от 15 до 44 г. Те са почти 60% (59.9%) от емигрантите. Главният миграционен поток е към  Западна Европа, а от страните в нея предимно Германия, Великобритания и Испания. Значим е потокът на временно пребиващите в Гърция, Италия и други страни за участие в сезонни стопански дейности като туризъм, строителство и прибирането на реколтата от цитруси, маслини, ягоди и др.. През последните години в страната се увеличава имиграцията, предимно от Турция, Сирия, Русия и др. страни. През 2015 г. в страната са се установили на постоянно местожителство 25 523 души.   

От данните на статистическите годишници  и справочници на НСИ могат да се уточнят и анализират процесите на външната миграция и обезлюдяването и обезбългаряването на България. Ако от общия брой на населението през 1989 г. извадим броя на населението през 2015 г. ще установим, че  загубата на население е 1 787 302 души. От тях 964 622 се дължат на намалената раждаемост, на отрицателния естествен прираст. Или от механичния прираст страната е загубила 866 844 души. Това показва,че двата основни параметъра в демографската криза – крайно и трайно отрицателния естествени прираст и мащабната за страната емиграцията имат почти равна тежест в демографската катастрофа.     

В резултат от намаляването на броя на населението и голямата емиграция предимно на млади хора и семейства с репродуктивни възможности водят до две крайно тревожни следствия. Първото е обезлюдяването на територията на България създава две изключителни опасности за бъдещото на България. То ще доведе до заселване в България на чужденци с чужд или неясен етнически произход и религия, начин на живот и поведение. В съвременния пренаселен свят не може и да има празни територии. Глобализационните процеси по-рано или по-късно водят да заселване на ненаселените и слабо населените благоприятни за живот на хората територии. Това води до промяна на етнически състав на населението на територията на България и страната ни вероятно трябва тогава да се казва Чуждоземия, а ако остане името България то ще бъде израз не на национална, а на историко-географска територия. С тези темпове на намалява не броя на българското население това маже да стане за няколко десетилетия.

            Второто много реално и съществено следствие е подмяната на етническия характер на населението на страната. Това става поради промяната в съотношението спрямо общия броя на хората от различен етнос. България е еднонационална държава по презумпция и по Конституция. Но вътрешното етнорелигиозно съотношение съществено и бързо се променя. Главното ядро на демографската криза в България е българският етнос. Българите са с най-ниската раждаемост, най-високата смъртност и най-бързо застаряване. Българските роми и българските турци запазват традиционно високата раждаемост и техните етноси са по-млади, не толкова застаряли като българския етнос. Това се дължи на огромната емиграция на младо и на средна възраст предимно българско население. Тази учебна година, по данни на Съюза на българските учители делът на българчетата, постъпили в първи клас е само 43%. След 7 години той ще бъде около 40%. Ако се съхрани тази тенденция българчетата ще станат към 2030 г. само около 30% от постъпващите в първи клас. В същото време огромната маса възрастното поколение българи ще се е преселило в по-добрия друг свят. И тогава българите ще са малцинство в собствената си държава.

Освен това, по данните от последните няколко години има засилване на имигрантския поток към България от небългари (турци, сирийци, иракчани и др.). Този поток е едновременен  с емиграционнен поток към Западна Европа и Северна Америка. Това води и до промяна на етническия и на религиозния състав на населението на страната. При такъв негативен развой на демографските процеси ще се промени не само етническата и духовно-културна и религиозна среда в България, но и на Балканите и в по същество и в Европа. Ще се срути исторически формираната граница между европейската християнска и азиатската мюсюлманската цивилизация. Този процес не виждат, не могат да видят и да разберат или пък не искат да оценят българските и европейските политици.    

 

Причини (фактори) за демографската катастрофата

            В публичното пространство битуват множество виждания за причините за настъпилата демографска катастрофа. Повечето от тях са сегмент от цялостна съвкупност от причини (т.е. фактори) за демографското катастрофиране. Някои от тях са на повърхностно политиканско равнище. Други са значително по-обосновани и постигнати в резултат на много по-задълбочени анализи на демографската ситуация. Има повече опити да се свържат демографските процеси и следствията от тях върху социално-икономическото развитие на страната, предимно върху трудовите ресурси. За повечето от посочваните причини като понижена раждаемост, засилена емиграция се забравя, че те са следствия от действието на други, дълбочинни и по-сложни социално-икономически, социално-психологически и политически фактори.

            Политически фактори

            Това са групи фактори, свързани с управлението и функционирането на държавата. Но те не са пряка функция на политическите идеи и идеологии, както се мъчат някои комунистофоби да обяснят демографската криза и демографската катастрофа. Демографските процеси и следствия са резултат не от политически идеи и от минала практики на управление на обществото, а от реални четвъртвековни действия и бездействия на политиците. Несъстоятелна е тезата на акад. проф. Петър Иванов (вж: komentator.bg; март 2014), че причината за това е, че „комунизмът убива, социализмът убива – това е истината“. Много жалко, че човек, който се представя за демограф не може или не иска да види истината. Демографската катастрофа в България е резултат не от управлението на комунисти и социалисти, не от минали политически управления, а от политическите  и социално-икономическите условия в страната (равнище на доходите, на безработица, на политическата, икономическата и социална стабилност), от обективно протичащи политически, икономически и социално-психични процеси в страната, но и предимно в Европа.  

В годините на прехода от социализъм към олигархичен капитализъм има социално-икономически погром на стопанските структури, безкрайно ниско равнище на доходите, и огромна по размер безработица, достигаща в някои райони на страната до над 50%. Фактите са упорито нещо и не може да се пренебрегват. Това не е резултат от комунистическото управление. В Германия (бившата Западна Германия) в продължение на повече от 40 години има демографска стагнация с естествен прираст около нула. В последните десетилетия той стана вече отрицателен. Подобна е ситуацията в Австрия и Гърция. А там не са управлявали комунистите. В Западна Европа по-добри демографски показатели имат само страните със смесена икономика и социално пазарно стопанство, каквито са Швеция, Норвегия, Дания, както и Франция, в която по наследство от Де Гол се провежда пронаталистична (стимулираща раждаемостта) демографска политика. По-добрите демографски показатели за част от западноевропейските държави са резултат от имиграцията и заселване в тях на повече млади хора от бившите европейски социалистически страни и от бившите колонии. Такива са сравнително добрите демографски показатели на Белгия, но в самия  Брюксел 70% от населението не са белгийци, а в мнозинството си са преселници от Африка (араби и негри). В някои от страните в Западна Европа (Великобритания, отчасти Франция) демографските показатели са по-високи и поради възпроизводството на повече население сред групата на имигрантите и се формира нова етническа или по-точно етнографска група от преселници второ и трето поколение, което поради предимно религиозни традиции има значително по-висока раждаемост от коренното население.

Демографската катастрофа на България е силно повлияна от емиграцията в Западна Европа и Северна Америка. Износът на младо население в детеродна възраст рязко снижи демографските показатели в България. По време на т.нар. „комунизъм“, т.е. социалистическия период, населението на България се увеличава,  а не намалява, за сведение на акад. Иванов и от около 7 млн. става почти 9 млн.  Социализмът не убиваше, а стимулираше раждаемостта и подпомагаше младите семейства. Демографският анализ е неплодотворен, когато се подхожда с политически оцветени  в „анти“ установки. В случаят антикомунизмът на акад. П. Иванов е неуместен.

Сред най-силните политически фактори, действащи не само в България, но и във всички бивши социалистически страни, и пряко и най-ефективно водещи към демографските катастрофи, е външно наложеният неолиберален модел на политическо устройство и развитие на страните. Главното в него е осъществяването на практика на неолибералната мантра – „по-малко държава“. Това на практика доведе до оттеглянето и изхвърлянето на държавата от развитието на икономиката, отнемане чрез бандитска приватизация на производствените мощности, намаляване на производството и оттам до появяването на висока безработица. Държавата намали своите социални функции, включително и по защита и подпомагане на детството и майчинството. Нещо повече данъчните тежести бяха прехвърлени чрез високото равнище на ДДС предимно върху обикновените български трудещи се, безработни, пенсионери, майки и т.н. 

От политическите фактори, влияещи върху протичането на демографските процеси, най-значим е обособяването, разработването и осъществяването на демографска политика. В условията на социалистическа България имаше ограничено стимулираща демографска политика, основаваща се на социалната солидарност в издръжката на майчинството и на децата, на безплатни здравни грижи за малките деца, за бременните и младите майки, имаше макар и ограничено, но точно определено стимулиране на раждаемостта, като за главен проблем бе определено раждането на третото дете.

В света има три типа демографски политики. Първата е пронаталистична, стимулираща раждаемостта и грижата за децата. Тя бе формирана в най-ясна форма от правителството на Шарл де Гол във Франция. Вследствие на тази демографска политика и досега Франция има, макар и вече намаляващ, но положителен естествен прираст. С пронатналистична демографска политика в последните няколко години се отличават две от европейските държави – Унгария и Русия. Вторият тип е антинаталистичната демографска политика, най-ясно и стриктно провеждана доскоро в Китай. Нейната същност е намаляване на прекомерната раждаемост. Подобен по-смекчен тип антинаталистчна демографска политика се опитват да провеждат и повечето азиатски и африкански държави с много високо равнище на раждаемост. И третият тип демографска политика е неутралният англосаксонски неолиберален демографски модел, при който държавата е отделена от проблемите на семейството, раждаемостта и отглеждането на децата. Счита се че това е лично егоистично поле на ценности и решения на семействата и на отделните граждани на техните държави.     

Сегашната политика на българската държава може да бъде определена като такава от неолибералният англо-саксонски модел, т.е. като „по-малко държава“ за развитието на  възпроизводството на населението на България. Проблемите за раждане, и отглеждане на децата бе прехвърлен от грижа на държавата и родителите почти само като грижа на родителите. И това разбира се, доведе до рязък срив на раждаемостта и до обезлюдяване на България. Този модел на демографска политика е чужд на България и на бившите източноевропейски страни. Англосаксонските страни, поради много високото жизнено равнище и много високото равнище на доходите, разчитат на попълване на демографския фонд на страните си чрез привличането на млади, образовани и квалифицирани хора предимно от Европа. Това са преселнци, които лесно се адаптират в социално-икономическите условия на тези страни и след поколения загубват своята национална идентичност. Но този модел, реализиран в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия вече дава и своите негативни страни. До голяма степен този неолиберален модел бе възприет и  наложен от американците и в Германия. Вече от няколко години в САЩ, независимо от по-значимите стойности на демографските показатели, повече от половината деца в американските училища са потомци на афроамериканци и латиноамериканци. Подобни тенденции към постигане на такъв резултат вече се наблюдават и във Великобритания и други страни.      

Усетът в обществото, че държавата не защитава семейството и децата, че в обществото липсват социална справедливост, социална солидарност, господството на крещящото икономическо, политическо и социално неравенство лишава младите хора от стабилност, предвидимост на бъдещото се развитие. А често пъти това води и до развитие на национален държавно-правен нихилизъм.  

 

          Социално-икономически фактори

            Това са група фактори, отразяващи се на социалното положение на хората, но са пряк резултат от  развитието и функционирането на стопанските дейности в обществото. Това са такива фактори като трудова заетост и безработица, равнище на доходите, жизнено равнище, социални грижи и подпомагане.

Трудовата заетост е сред най-силните фактори. Тя осигурява необходимите доходи за издръжката на семействата и най-вече на децата. В условията на глупаво отричане на социализма се забравя, че тогава всеки, който искаше да работи можеше да си намери работа. В повечето предприятия имаше недостиг на работна ръка. За привличането на недостигащите работници се полагаха големи социални грижи като заводско или друго столово пълноценно хранене на ниски цени, здравеопазване и зъболечение в големите предприятия, почивни станции и т.н. В някои по-големи предприятия дори имаше собствено строителство и осигуряване на жилища. Всичко това, заедно с регулярно изплащаните трудови възнаграждения формираше у младите семейства усещането за социална стабилност и предвидимост на бъдещето. И нямаше просяци и клошари по улиците на градовете.

В резултат от провежданата неолибералната икономическа политика в бившите социалистическите страни, раздържавяването на икономиката, включително и в България, рязко се намали броя на работещите предприятия. Огромната част от тях бяха разграбени, производството прекратено и в резултат от това силно намаляха работните места. Заетите лица в България през 1989 г. са 4 365 034 души. През 2015 г. те намаляват на 2 186 614 души или намаление от 2 178 420 души, или около два пъти по-малко. Това е по-голям брой хора, разликата е по-голяма от броя на намалението на населението на страната. Формира се голяма за мащабите на България безработица. През 2014 г. тя е 384.5 хил. души. От безработните над 60% са продължително безработни – над една година. Отделно остава скритата, неотчитана от бюрата по труда и от статистиката безработица.  Липсата на работа принуди стотици хиляди хора, предимно на млада и средна възраст, да емигрират в други страни от ЕС и Северна Америка на постоянна или на временна работа. Последната група от хора трудно се регистрират и отчитат от статистиката, но това не значи, че няма такава голяма група от хора, работещи в други страни в земеделието, строителството, в социалните грижи, в обслужващите  дейности и т.н. Свиването на потребностите от работна ръка в страната поради деиндустриализацията е главен фактор за намаляване на раждаемостта и емигрирането в чужбина.  

Трудовата заетост в много голяма степен зависи от инвестициите в страната. Много голяма част от българския бизнес изнася парите в чужбина, влага печалбата си не в нови производства и разширяване на своето бизнес поле, а във влогове в чужди банки, закупуване на скъпи имоти в чужбина, лични самолети, яхти и скъпи автомобили. Подобна е практиката на чуждестранните инвеститори в страната, които не развиват нови бизнес производства и услуги, а изнасят печалбите в други страни. Държавата вместо да инвестира в икономиката харчи малкото пари за разходи предимно за административния апарат и самоцелни инициативи като санирането на блокове.

Равнището на доходите, особено на наетите работници  е изключително ниско, значително под равнището на съществуващата обществена производителност на труда. Това води до много голяма бедност и риск за изпадане в бедност. Голямата ножица между равнището на доходите за упражняване на една и съща професия в България и другите бивши социалистически страни и високоразвитите западноевропейски страни е другата важна причина за много голямата емиграция на трудоспособно население от България и страните от Източна и Югоизточна Европа. В съвременни условия равнището на доходите в България е най-ниското в страните от Европейския съюз и едно от средните в света. То предизвиква масова икономическа емиграция.

И не само равнището на доходите, а положението на бедност и риск от изпадане в бедност. По данни на Евростат България е рекордьор по дял на бедните хора - 34.2% от населението, след Румъния (24.6%), Гърция (22.2%), Унгария (19.4%), Латвия (16.4%) при среден показател за ЕС от 8.2%. Много голям е и делът на хората в риск за изпадане в бедност.  По данните на Евростат за 2013 г. в България населението изложено на риск от изпадане в бедност е 21% при средно 16.6% за ЕС. С по-високи стойности са само държавите със значими последици от финансовата криза като Гърция (23.1%) и Испания (20.4%), и повечето страни от бившия социалистически лагер като Румъния (22.4%), Литва (20.6%), Сърбия (24.5%), Македония (24.2%) и др. Под средните стойности за ЕС са Чехия (8.6%), Исландия (9.3%), Норвегия (10.8) и др. Налице е огромно неравенство и бедност на голяма част от населението на България.

Невидим на повърхността, но много значим фактор е отношението на работодателите към младите майки, особено на тези, работещи в частния бизнес, а това са вече над 80% от заетите в материалното производство и услугите, без образованието, сигурността и здравеопазването, които са все още предимно държавни и общински дейности. При набирането на нови работници и служители майките с малки децата почти винаги са оставяни на заден план. Много проблеми създават работодателите, когато на майките им се налага да гледат болните си деца. Българският бизнес, а и въобще всеки друг бизнес, не се интересува от грижите за децата на своите работници. Той се интересува само и изключително от по-големия размер на принадената стойност, произвеждана от майките.     

Ниското равнище на доходите, високото равнище на бедност, голямата група от хора застрашени от изпадане в бедност, заедно с високото равнище на безработицата формират високо равнище на социална нестабилност. А това е мощен фактор за намаляване на раждаемостта и за емиграция от страната.

Особено място заемат разнобоят в правно-нормативните изисквания за раждането и  отглеждането на децата. От една страна има изразена политическа воля за защита на правата на децата, за осигуряване на добри условия за тяхното отглеждане, за образование и възпитание. Създадена бе специална комисия като държавен орган за защита правата на децата. От друга страна има ясно изразено положение в Конституцията на Република България за задължителност на образованието на децата до 16 годишна възраст. В същото време с мълчаливото съгласие на държавните органи, на самата комисия за защита на децата, полицията, прокуратурата и съда сред ромската общност има явна продажба на деца-момичета за булки, понякога на баснословни цени. Това от една страна, а от друга – ранно встъпване в брак и водене на сексуален живот на момичета, дори под 16 години. Във всички културни и развити страни това деяние е престъпление и се наказва най-строго. В България то мълчаливо се поощрява чрез бездействието на държавните органи. И станахме за резил – деца (момичета под 16 г. възраст) да раждат деца, жена на 28-30 години да е вече баба.  

 

                Социално-психични и духовно-културни фактори

            Освен социалната несигурност върху естествените процеси на възпроизводството на населението на България много силно въздействие имат социално-психичните нагласи на хората и особено на младите хора на възраст между 18 и 40 години. Решението за раждането на деца е личностен акт на семействата и съжителстващите лица. Върху социално-психичните масови нагласи много силно въздействие в съвременни условия имат личностните ценности, приоритети и начин на живот.

            Негативно влияние в това отношение имат разрушаването на старите исконни български ценности. Това са ценности, които са крепели българската народност през над 1300 годишната история на България. Става дума предимно за разрушаването на: семейството като основна клетка на функционирането на обществото; трудолюбието и безкористната взаимопомощ между големи групи от хора – роднини, приятели, съселяни, съкварталци и т.н..

На първо място и с най-голямо отрицателно влияние върху естественото възпроизводство на населението е разрухата на патриархалните традиции на семейството. А то, семейството, в миналото и в множеството съвременни семейства, се крепи на главният принцип на свързване на лицата – колективизма, взаимопомощта и общия интерес, подчинение на личностния интерес на общите семейни интереси и ценности. В семейството главна роля и функция имат родителите – бащата и майката. Те се грижат за израстване и формирането на децата, за подпомагане на своите родители. В патриархалното семейство има естествена смяна и връзка между поколенията – децата израстват и стават родители, родителите стават прародители. Моделът на семейството като основна клетка неолибералите заместват със съжителството между лица от различен и вече дори  от един и същи пол (хомосексуалисти и лесбийки). Водещото в модела на съжителството е не колективната грижа за развитието на всички в семейството, а предимно защита на личностните материално-финансови интереси, личният материален интерес става  водещ принцип на съжителството. Формира се нова обстановка, в която първостепенно е не грижата за децата, грижата за всички членове на семейството, а грижата за запазване на имотните и финансово-материалните егоистични интереси.  

            Разпадът на семейството пряко влияе върху равнището на раждаемост и възпитанието на децата. В страната драстично намалява равнището на брачност и на бракоразводимост. Демографските коефициенти за брачност и бракоразводимост са  в пряка корелация с коефициента на раждаемост, особено сред семействата на етническите българи.  През 1985 г. равнището на брачност в България е 7.4‰, през 1989 г. вече намалява на 7.0‰,  през 1995 г. тя 4.4‰. През 2010 г. достига ниска стойност от 3.2‰ следващите години е 2.9‰ и през 2014 г. леко се покачва на 3.4‰.

  

Таблица 4: Равнища на брачност, разводимост и раждаемост

година	Брачност в ‰	Разводимост в ‰	Раждаемост в ‰	Извънбр. деца %	Възраст на майката 1-во дете
1990	6.7	1.2	11.7	9.4	21.9
1995	4.4	1.3	8.6	25.8	22.2
2000	4.1	1.3	9.0	38.4	24.9
2005	4.3	1.9	14.6	49.1	26.2
2010	3.2	1.5	10.0	54.2	27.5
2011	2.9	1.4	9.6	56.2	27.7
2012	2.9	1.6	9.5	57.5	27.8
2013	3.0	1.5	9.2	59.2	27.9
2014	3.4	1.5	9.4

По данни на статистическите годишници и справочници на НСИ

 

            През последните десетилетия в България, както и в почти всички други бивши социалистически страни, под влияние на глобалния неолиберализъм се променят житейските ценности на хората. На преден план излезе индивидуализмът и личностния егоизъм, осъществяващ се под мотото „Важното е аз да съм добре, а другите може и да са зле“. Това води до отричане на колективизма, взаимопомощта между хората, социалната солидарност и стимулиране на неограничен, от нищо не спиран стремеж към лично обогатяване. Поради тази промяна в ценностните ориентации се разви в България и в другите постсоциалистически, а и в някои от най-развитите капиталистически страни огромно икономическо и социално неравенство. Непрекъснато намалява делът на най-богатите, а се увеличава делът на бедните, но най-богатите държат в ръцете си почти всички богатства. Увеличаващият се дял не бедните е мощен фактор за намаляване на раждаемостта и   на естественото възпроизводство на населението в България и в другите постсоциалистически страни, в Германия, Австрия и др. европейски страни. 

            Сред най-масовите прояви на егоистичната структура на неолибералните общества е масовото развитие на потребителството като начин на живот, особено за хората от средната класа, за мениджърите на фирми, за държавните и общинските служители, за интелигенцията и част от високоплатените изпълнителски професии. Ценност става не знанието, духовното и умствено усъвършенстване, развитие на личностните способности и умения, а притежанието на вещи, материални и духовни блага. Вещоманията особено силно личи в ползването на новите средства на ИКТ индустрията, новите класове домашна и битова техника, новите модни облекла и новите модни коли, яхти, самолети, вили и т.н. Съвременните млади и интелигентни дами предпочитана да имат повече модни облекла, а не повече деца. Повечето млади мъже предпочитат да имат нови модни и скъпи мощни автомобили, а не повече деца в семейството. Такъв е случая и с почивките в чужбина, купуването и ползването на разкошни жилища и вили и т.н. Образованите бедни и тези със средни по размер доходи имат по-малко деца, понеже разбират, че не могат да осигурят на своите бъдещи деца по-висок стандарт на отглеждане и живот.

               Другата, силно въздействаща на общественото културно развитие, но и на естественото възпроизводство на населението неолибералната ценност,  е култът към развлеченията. Тази неолиберална ценност се насади в обществото под влияние на мощната американска комерсиална масова култура, т.н. шоу-бизнес. Тази „ценност“ в България се изроди и получи развитие и като безсмислени игри и забавления, долнопробни жълти четива, предавания, чалготеки и и т.н. Това отнема време, необходимо за отглеждане и възпитание на децата, но и при наличието на деца води до формиране на нисък естетически вкус и „жълто“ възпитание“ у тях.

            Особено място за формирането на демографските кризи в света има процесът на изкуствено формираните ценности за равенство на жените навсякъде и във всичко, и най-вече кариерното развитие на образованите жени. Този напълно естествен обществен интерес за кариерно развитие на младите жени, за израстване в професията и в заеманата длъжност най-често води да две отрицателни демографски следствия. Първото е раждането на по-малко на брой деца в семейството. Българското общество още преди 40 години бе шокирано от едно изследване на хиляда лекарски семейства (и мъжът и жената са лекари), в които имаше средно само по 1.1 деца. Тази тенденция се запази. Тя особено силно се развива сред някои среди на художествената интелигенция, особено артисти, балетисти, танцьори и т.н. В съвременни условия повечето млади жени, работещи на престижни длъжности в бизнес-администрацията най-често имат по едно дете. Кариерното развитие, особено на младите жени, най-вече представителките на българския, еврейския и арменския етноси е значима пречка за повишаване на броя на децата в семействата.

            Особено значимо място за протичане на демографските процеси в света имат религиозните вярвания и ценности. В традициите на източните религии и особено на индуизма и исляма основна човешка ценност са не толкова богатство и имуществото, не толкова образованието и културата, не толкова професионалния статус, а децата и най-вече техният брой. Много често за богат се счита човек с повече деца. В България този фактор има специфично и то ограничено влияние само сред българските турци и българите мохамедани.

            Сред българските роми влияние за високата раждаемост и ранните раждания има непрекъснато възпроизвеждащ се примитивен традиционният начин на живот. С характерните му ниска битова култура, липсата на дълготрайни житейски цели и стремежи, планиране на личностното развитие и стремеж за заемане на по-престижно място в обществото, доминиране на развлечението и веселието пред трайните трудови навици и умения. Семейното планиране при сегашното равнище на образование, култура и жизнено равнище при ромския етнос, не само в България, е причина за прекомерно-висока раждаемост, не позволяваща хармонично развитие и подготовка за живота на ромските деца. За да има „ромско включване“ в обществото, трябва да има друга предимно семейна, но и обществена среда.  

            Върху демографските процеси и особено за прекомерната раждаемост на групи от населението при липса на потребните или въобще на всякакви жизнените условия, и най-вече за ромската общност, имат ниското образователно и културно равнище, дори неграмотност. Това е съчетано с клановите традиции за висока раждаемост, независимо от условията, както и за малката възраст на майките. Този процес води до промяна на традиционната етническа структура на населението на България и до влошаване на националния интелектуален и образователно-културен потенциал, понеже много деца не са обгрижвани в нормална семейна среда и много често голяма част от тях остават дори без основно образование. Основната част от неходещите на училище 25% от децата са предимно от ромски произход и по-важното е, че са от подобни семейства.    

 

          Преодоляване на демографската катастрофа

          Тежката демографска катастрофа на България може да бъде преодоляна чрез всеобхватни комплексни дългосрочни, средносрочни и краткосрочни мерки и мероприятия. Те трябва да бъдат диференцирани по етнически и възрастови групи, да са конкретни и съобразени с цялостната социално-икономическа и политическа ситуация в страната. Трябва де се избера типът демографска политика, който да се реализира съобразно конкретно-историческите условия на България. Не може да се копират някакви демографски политики от другите европейски страни, от европейската общност, понеже в отделните страни има различни равнища на икономическо и социално развитие, различна религия, народностни традиции и ценности, различна специфична демографска ситуация и т.н. В този конкретен случай не работят т.нар. „общоевропейски“, „евроатлантически“ и т.н. ценности и модели на демографско развитие.

            Трябва да се излезе извън досегашния модел на писане и на нереализиране на различни целеви стратегии. Проблемите на управление на демографските процеси са комплексни и трябва да са част от цялостния отказ от по-нататъшната реализация в страната на непригодните за българските обществени условия и народностни традиции и ценности на неолиберални политики в икономическата, социалната и духовно-културната сфера.

            Сред неотложните икономически и социални мерки за спиране на демографската катастрофа трябва да бъдат:

            Първо. Рязко намаляване на издръжката на децата от семействата чрез намаляване на ДДС за бебешки и някои специфични детски храни, облекла и лекарства. Това ше намали финансовата тежест на семействата с деца и ще даде възможност на повече млади семейства от българския, еврейския и арменския етноси да имат необходимия стандарт  за раждане и отглеждане на повече деца.

          Второ. Въвеждане на напълно безплатни медицински услуги при грижите за бременните жени, за ражданията, за избор на лекар и за здравето на майките до навършване на три годишна възраст на децата.

            Трето. Въвеждане на безплатно отглеждане на второто и третото дете в детските ясли и градини. Досегашната практика на някои общини в страната показва, че това е реално и напълно възможно.

            Четвърто. Въвеждане на безплатно хранене (обяд и закуска) за децата от семейства с две, три и повече деца за времето на обучение в началния курс (I-IV клас).

            Пето. Въвеждане на семейното подоходно облагане. Това ще позволи намаляване и  оптимизиране на данъчните тежести на семействата с две и повече деца.

        Шесто. Въвеждане на безплатно обучение във университетите  на студентите от специалности, свързани с грижите, здравеопазването, образованието и възпитанието  и децата срещу задължение да работят в България в продължение на определен срок от време, но не по-малък от 5 години. Това ще позволи намаляване на потока от емигранти, напускащи страната с образователна цел.  

        Седмо. Значимо повишаване на стартовите заплати за завършилите университети специалисти с висше образование, при постъпване на работа в държавните и общински научни, образователни, медицински и културни звена и структури.

          Дългосрочните и средносрочните мерки и действия трябва да имат характер на повишаване на ролята на държавата за развитие на демографските процеси, тяхното оптимално регулиране не само за спиране на катастрофа, но и за решително подобряване на демографските показатели. Те трябва да включват:

Първо. Интензивно развитието на икономиката, осигуряване на значим икономически растеж, разкриване на нови високотехнологични производства и преработвателни предприятия за преработка на български естествени минерални и селскостопански суровини и като резултат – разкриване на множество нови работни места с високо равнище на заплащане на труда. Крайно наложително е намаляването на износа на доходи от страната. За целта трябва да се увеличи делът на държавната собственост в производството на материални блага и в социалните грижи за майчинството, детството, образованието. Дръжаванат собственост позволява в държавния бюджета да постъпват не 10% от печалбата на държавните и общински фирми, но дори над половината от печалбата.  

Второ. Увеличаване делът при преразпределението на произведения БВП от сегашните 37-38% на поне 50%.  Това може да стане чрез увеличаване размера на корпоративните данъци от 10% с прогресивна скала със на-ниско равнище 15% (колкото е сега ставката да едноличните търговци) до най-високо равнище от 25%. И същевременно намаляване на делът на косвените данъци. Това да стане чрез преразпределение на данъчните тежести като се намали сегашният много висок размер на ДДС и акцизите (75% от приходите от данъци) и незначителен приход от бизнеса чрез корпоративните данъци (25%) в съотношение поне 50:50.

Трето. Решителна борба с бедността и най-вече бедността на работещите чрез повишаване на трудовите възнаграждения поне до средното равнище на производителността на труда. Това да става чрез постепенно, но не символично повишаване на минималната работна заплата.

Четвърто. Решително намаляване на сивата икономика, което ще позволи не само събирането на повече приходи в държавната хазна, но и повишаване на социалната стабилност на заетите в тази сфера на дейност.

Пето. Разработване и прилагане на мерки за стимулиране на връщането на част от българските емигранти в Западна Европа и Северна Америка и осигуряване на по-лесен достъп и помощи за етнически българи от Украйна, Молдова, Македония и други страни за преселване в България, а не само за получаване на български паспорти.

            В заключение, България се намира в огромна демографска катастрофа. Излизането от крайно негативната демографска ситуация изисква коренни и дълбоки краткотрайни, средносрочни и дългосрочни конкретни действия във всички сфери на живот в обществото – политическа, икономическа, социална, духовно-културна и демографска репродуктивна. Главното и водещото трябва да бъдат не временните политико-ситуационни интереси, а националната отговорност за бъдещето на България и на българите.

20.04.2016 г.