В последните
месеци, в навечерието на поредния конгрес на БСП, отново се разгоря борбата за
вътрешнопартийната власт във втората в страната политическа сила. Битката
външно изглежда като демократично съревнование или съперничество за ръководни
функции между личности, а по същество е битка и между идейни течения и
колаборационистки настроения в Националния съвет на БСП. В повечето случаи това се прикрива под
различни политически шаблони: провеждане на лява социалистическа политика; няма
ляво и дясно; няма друга алтернатива; обединение в лявото пространство;
съюз-обединение на БСП в пространството с другите партии от ляво-център; в лява
партия не може да има ляво движение и ляв курс и т.н.. Движещите сили на битката
за власт в БСП са от две позиции, ясно изразяващи два типа политически интереси
и политики.
Първата идейна позиция е на новото
ръководство на БСП, олицетворявано от Михаил Миков, Янаки Стоилов, Мерджанов,
Жаблянов, Ерменков и др. Накратко нейната същност е промяна на социаллибералния
курс, воден до преди две години от Първанов и Станишев и водещ до обезличаване
на БСП като социалистическа партия, както и връщането на партията (и водената
от нея коалиция) към идентичния ляв социалистически политически курс,
прекратяване на колаборацията с десните и с псевдодесните популисти. Новото
ръководство правилно оцени обстановката в страната и последиците от
социаллибералния курс на „Третия път“ на Блеър и Шрьодер. Правилно бе оценена
загубата на влияние на БСП на европейските и на местните изобри, на
политическите позиции на социалистичиските и социал-демократичиските партии в
Англия (провала на лейбъристите), Гърция (ПАСОК е пред изчезване), силно
намаляване на политическите позиции на испанската партия, намаляване влиянието
на ГСДП, изчезването в Полша на левите партии и т.н., раждането на нови леви
бързо нарастващи по поулярност леви партии в Гърция, Испания и др. страни.
Истината е, че социалистическата партия трябва да отстоява и провежда на власт
социалистическа и социална политика, а не да отстоява и провежда в съучастие с
десните партии на десни неолиберални по своята същност политически,
икономически и социални решения. На основата на верен анализ на политическата
ситуация в страната и в Европа сегашното политическо ръководство на партията правилно
се ориентира към връщане към социалните и социалистически политически
позиции и ценности. Вярно е, че тези
стъпки са недостатъчно бързи и неодостатъчно обхватни, но са в правилната
посока.
Втората идейна позиция е
съхраняване от БСП на доминиращия в ПЕС социаллиберален и колаборационистичен с
десните политически курс. Ако използваме политическите определения, тази група
дейци от Наяционалния свъвет на БСП можем да определим като консерватори, т.е.
желаещи да се запази старото утвърдено и провеждано от 1997 до 2014 година
социаллиберално политическо поведение, запазване на статуквото. Колаборацията с
десните дава възможност на част от ръководните кадри на БСП на национално и в
отделни случаи на местно равнище да се включат във власт и да изпълняват
властови функции. По същество това означава призивът на Нинова, Добрев,
Найденов, Гергов и др. и БСП да се
мобилизира и да дойде на власт до една година време. Най-циничен в това
отношение е призивът на Найденов БСП да се коалира с ГЕРБ. Това са ясно дейците,
които се определят за колаборация с дясното. И на самите тях им е ясно, че в
съвременната политическа ситуация в България, след двете правителства с
участието на БСП (Станишев и Орешарски), не е възможно БСП веднага да спечели на
избори самостоятелно мнозинство. В тази посока върви и дирижиран от редица
прислужни на дясното телевизионни и други журналисти (Беновска, Велева и т.н.)
силен натиск за коалиране на БСП с ГЕРБ (т.е. с популисткото манипулативно
дясно).
Особено внимание заслужава
позицията на множество „леви политици“, че няма „ляво“ и няма „дясно“, има прагматична,
безалтернативна реално възможна, нормална политика. Това е опит да се размие
политическото пространство и да се даде възможност за демагогия и манипулиране
на общественото мнение, за прикриване на личностните властови амбиции. С риск
да отежним изложението, следва да припомним, че в политическата нова и най-нова
история винаги е имало разграничение между лявата и дясната политика.
Разграничителната линия между лявото и дясното е по оста създаване-разпределение
на богатството. Под богатство следва да се разбира новосъздаденият чрез труда
на огромно множество хора нов обществен продукт (предмет, стока, услуга), който
има принадена стойност. От това как се разпределя новосъздаденото на основата
на опредметен човешки труд в обществото богатство се оформат три основни класи:
бедни, тези които в най-голяма степен са участници в създаване на новото
богатство, но получават мизерен дял при неговото разпределение; средна класа,
тези които получат дял от новото ботаство, който им позволява да имат високо
жизнено равнище (т.нар. работническа аристокрация, експерти, някои интелигенти,
лекари, мениджъри и т.н.); богати, тези които присвояват огромната част от
новосъздадено обществено богатство и натрупват материални блага и финансови
ресурси далеч над техните лични и семейни потребности и стандарт на живота.
Отричането от антикомунистите и антимарксистите на класовото делене на
обществото, просто заменя старата класова стратификация на общество (от една
страна - работническа класа, селячество и интелигенция и от друга –
капиталисти, или наричани още бизнесмени, буржоа) основана на спецификата на
труда с тази, основана на размера на получаваното богатство при разпределението
на новосъздадения обществен продукт.
Политическите позиции за разпределение
на богатството да става на основата на социална справедливост, социална
солидарност, равенство и социална защита на матирално и финансово слабите
слоеве (хората в неравностойно, но не само във физическо, но и в материално
положение) в обществото, защитата на интересите на производителите на благата е
приоритет на лявото. Дясното се основава на т.нар. „равни“ възможности за лична
инициатива и изява на собствените способности, на основатта на които личността
заема своето място в обществото. Само, че се забравя, че преразпределението на
новосъздадения обществен продукт става не на основа на личните способности, а на
основата предимно на владеенето и разпореждането със сердствата за производство,
чрез които се създава богатството. Собственикът, или негов упълномощен
представител, разпределя порциите от опредметения човешки труд в отделната
фирма, предприятие и т.н.
В зависимост от това, чии
интереси изразяват и защитават чрез своята политика на власт, партиите се
поделят най-грубо на две основни групи. Първата група са левите партии, които
предимно изразяват интересите на създателите (чрез наемен труд) на материалните
и духовните блага, които защитават работещите, наетите лица (по израза на
статистиците) от социална експлоатация и социален гнет, които защитават
социалната справедливост, социалната солидарност, социалното равенство и защита
на жизненото равнище на хората. Втората група са десните партии, които се
основават на свободата на личната инициатива, частното предприемачество,
свободната конкуренция, т.е. основават се на личното богатство и възможности за
развитие на бизнес и присвояване на произведени блага. Тъй наречените
центристки партии са с идейни позиции и в лявото и в дясното, но имат променлив
статут – ту доминира дясното, ту преобладава лявото.
В политиката се концентрират
интереси и то интереси предимно по отношение на властта, чрез която в
обществото се разпределя създаденото ново богатство. Политическата власт в
съвременни условия се реализира чрез политическите партии. А всяка партия
изразява и защитава, реализира на власт чрез провежданата политика защита на
интересите на представляваната от нея група хора. Ако се твърди, че няма ляво и
дясно, значи се твърди, че няма преразпределение на новосъздадените материални
и духовни богатства, че няма различни интереси при създаване и преразпределение
на принадената (добавената) стойност и в крайна сметка, че няма нужда от
политически партии. Борбата на партиите трябва да бъде не чрез размиване на
границите между лявото и дясното, а чрез отстоявне на интересите на хората,
които представляват. И когато тези интереси станат доминиращи в обществото,
партията трябва да работи за решаване на проблемите на тази група от хора. По същество
позицията „няма ляво и няма дясно“ е обезличаване на политиката. Под този
лозунг, но с друг израз в България след 1997 г. се провежда, независимо от
декларирания политически цвят на правителствата и управляващите партии, една и
съща неолиберална политика, отстояваща интересите предимно на едрия
чуждестранен и български капитал. И поради това в България политическата класа
и държавните институции се дискредитираха пред обществото. Демагогията, че няма
друга алтернатива (прокарвана 2005-2009 г.) за внедряването на крайно десния
плосък данък, за прокарване на делегираните бюджети в образованието и т.н. от
Първанов, Станишев, Овчаров, Орешарски, П. Димитров Нинова и др. социалисти бе
прикритие на същото „няма ляво и няма дясно“, т.е. има само безалтернативно
дясно. По същество, „няма друга алтернатива“, „няма ляво и дясно“ е позиция на
заемане и отстояване на дясното в неговата социаллиберална разновидност. Подръжници
на тази продясна ориентицация в БСП са още и бившите министри от кабинета Орешарски – Др. Стойнев и Кр. Вигенин.
Подобен съдържателен аспект има
и защитаваната от Паргов позиция (изразена на конференцията на БСП в Красна
поляна), че БСП трябва да се обединява и/или да се съюзява с другите партии от
политическото пространство център-ляво. Такова е и посланието на Илияна Йотова,
Георги Първанов, Р. Петков и т.н., че трябва да има обединение на левите сили.
Само, че те не казват на основата на изразяване и защата на кои политически
интереси ще стане това обединяване. Самообявяването на някоя партия за лява още
не означава, че тя е действително изразител и защитник на интересите на хората
на труда, а не на хората на капитала (собствеността). За Татяна Дончева
(разбирай „Движение 21“), няма ляво и няма дясно, има интерес да влезе отново
във властта. За Георги Първанов (разбирай АБВ) е ясно, че той е иницаторът и
двигателят на провежданият от
ръководството на БСП до 2013 г. на социаллиберален политически курс, на крепежа
на антисоциалната власт на десните, на провеждането на дясна ограничителна за
бедните и майките с деца социална политика. За Георги Кадиев и „Нормална
държава“ е ясно, че става дума за властолюбиви амбиции на Кадиев и групичка от
хора на средна възраст, около него. Обединение на този етап едва ли е възможно
и практичиски полезно. Може да има само коалиране на ясна принципна позиция с
някои от обвяващите се за леви партии за издигане на общ кандидат да президент
на непартийна авторитетна в обществото фигура.
От подобен демагогски характер
е и призивът за прагматизъм в политиката. Този призив издава или политическа
наивност или скрита политическа демагогия. Прагматичността обикновено се
разбира като отказ от идеологията на партията за преследване на средносрочни и
далекосрочни цели и съсредоточаване към действия, които ще дадат само
краткотраен, но по-видим резултат. А по същество това означава отказ от
политическа идеология и политическа стратегия. Много прагматично е да си във
властта, да ползваш нейните облаги и възможности за личностна изява и чрез
отделни полезни действия да получаваш някакъв, макар и ограничен положителен резултат. Но действителен
прагматизъм има, когато действаш за реализацията на определен тип партийна
идеология, отразяваща и изразяваща определени политически интереси.
Прагматизмът в бълаграската политика обикновено се разбира като извършване на действия,
които само променят външната фасада на политиката, а не до същностни промени в
защита на политическите интереси на хората.
Много противоречива е позицията
на бизнесмена Костадин Паскалев. На него хем започва да му харесва работата на
ръководството на БСП и нейния председател, хем ратува той да бъде сменен и
заменен от бишия стопански кадър на СДСи привърженичка на социаллибералния курс
на БСП, „обединителката“ на цялото ляво пространство, боркинята за незабавното
връщане на БСП във властта – Корнелия Нинова. Разбираем е прагматизмът на
Паскалев. С прагматизъм той бе на два пъти кмет на Благоевград, за да се откаже
накрая в полза на бизнеса си. С прагматизъм той бе министър в правителството
(НДСВ), което за 800 дни щеше да оправи България. С прагматизъм той бе съветник
на социаллиберала Георги Първанов. С прагматизъм той иска (изразено на
обсъждането в Красно село) в БСП да няма ляво движение и ляв курс, т.е. запазване
на статута на БСП като видима по думи лява партия, а в действителност провеждаща
на власт неолиберална политика.
Глвното сега за БСП е да се върне
към линията, за промяна на българското
общество и преминаване от концепцията за „третия път“ на Блеър и Шрьодер към
позициите на демократичния социализъм: демократични форми на политическата
дейност в България; действителна свобода на словото, печата, на личностната
изява и позиция; равенство не само в политическите права, но и в правото за
труд, за високо жизнено равнище, за равни възможности за образование и лечение
и т.н; социална справедливост; социална солидарност. Главното съдържание на
лявата политика сега трябва да бъде решаването на проблемите на труда и
доходите, на борбата с демографската катастрофа. Това означава пряк отказ от
досегашното социаллиберално поведение, и подкрепа на неолиберални политики от
предишните ръководства на БСП (Първанов и Станишев). Всяко политическо действие
на БСП, независимо в коя обществена сефера (икономика, социално дело, образование,
здравеопазване, наука, култура, спорт, демография и т.н.) е то, трябва да
съответства на основополагащите принципи на демократическия социализм.
Ако иска да изразява, отстоява
и провежда лява политика, конгресът на БСП трябва ясно да каже, че тази партия
изразява и защитава интересите на хората на труда (работещите наети лица,
дребния и семейния бизнес, безработните), както и възрастните бедни, на децата,
на трудещата се интелигенция. Не може лява партия да е партия на всички в
обществото. Тогава тя не е партия (от фр. рarte
– част). Това не можаха или не
поискаха да разберат Първанов и Станишев, това не могат да разберат и част от
членовете на сегашния Национален съвет, милионерите в БСП и някои случайно или
кариеристично попаднали хора в БСП и нейните ръководни органи. Въпросът е: „Кой
ще осъществява истинската лява политика в БСП?“. Отговорът ще даде новият изобр на ръководни органи.
Най-важен е постът на председателя, но не по-малко важни са съставът на
Националния съвет и на Изпълнителното бюро. Делегатите първо трябва да определят
политическата линия за действие в съотвествие с програмата за демократичен
социализъм и след това да избират хората, които ще провеждат тази линия.
Ако на конгреса си БСП не се
върне към своите програмни идейни позиции, ако не начертае действия за
изразяване, отстояване и прокарване на лява политика и не избере подходящото за
тази цел ръководство, в близките няколко години я очаква съдбата на полските
леви, на ПАСОК или най-вероятното след една или две петилетки – политическа смърт.
Сега в БСП въпросът е не толкова кой ще бъде начело на пратията, а каква партия
ще бъде БСП и или въбще ще я има. В интерес на българското общество е да се
прекрати сливането на ляво и дясно под мантията на неолиберализма, да се
разграничат политическите позиции и хората да имат действителен избор. Сега българската
политическа система е пред пълната си разруха. Необходими са автентично ляво и
автентично дясно, а не псевдоляво (АБВ, Двежение 21 и др) и псевдодясно (ГЕРБ).
Без истинско ляво и дясно рухва не само политическия имидж на партиите, но и на
държавната власт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар