На конгреса на БСП победиха парите и апетитите за власт

(следконгресни свободни размисли на един гост)

В БСП бе извършена свещена глупост. Това стана на 49 –тия конгрес и то само преди три дни. Партията бе тръгнала да се съживява и обновява, започна да се отлепва от дъното и да потегля нагоре. И спуснаха котвата за да я върнат отново на дъното. Сега тя е поставена в патова ситуация, няма полезен ход. Стефан Данаилов почувства таза сериозна негативна промяна, но в словото си даде други аспекти. А той, както и хиляди други верни на лявата идея хора, е много разтревожен за съдбата на БСП, за съдбата на България, за хала на обикновените хора. В основата на тази свещена глупост, сътворена на Конгреса на БСП,  са дълбоките вътрешни противоречия и външен натиск.

В БСП през последните години се изостриха вътрешните противоречия. Противоречия има във всички политически партии и във всички обществени образувания, противоречия има в самото силно деформирано обществено развитие на страната. За слабости вътре в партията и за противоречията обикновено става дума само за БСП. Другите партии си мълчат за вътрешнопартийните проблеми и противоречия. Колкото и отделни лидери да говорят за единство, няма партия без противоречия и различия в мненията и оценките за политическия курс, за провежданата политика, за политическата ситуация и т.н..Без различия в мненията и политическите позиции вътре в партията не може да се говори за вътрешно-партийна демокрация.  

         В БСП винаги е имало вътрешни противоречия от различен характер. Сега на конгреса обаче приличаха нови и се доразвиха някои по-стари противоречия. За какво става дума?

        Идейното противоречие между лявата социалистическа и дясната социаллиберална идеология бе формално и външно прикрито чрез лявото говорене на всички, от представителите на всякакви крила, крилца, групички, котерии  т.н. Лявото, социалистическото, пронизва и всички документи на Конгреса. За опитните политически анализатори, стана ясно че разграничителната линия е не в лявото говорене, а чрез критиката на неолиберализма и социаллибералните идеи и разграничаването от тях. Привържениците на явното ляво движение в социалистическата партия открито и явно критикуваха наложеният в страната и в ЕС неолиберализъм и последиците от него.  По същество говоренето на Миков и Нинова не се различава по лява фразеология, но съществено се разграничава по разграничаването от неолиберализма и социаллиберализма на котерията (термин на дядо Благоев), обединила се около Нинова. Това не е случайно. Десните (социаллибералите) в БСП разбраха от събранията и конференциите на партията, че като цяло партията стои на леви позиции и няма как открито да не заявяват, че те са много леви. Дали само в дните преди Конгреса и по време на Конгреса са олевели ще се разбере по делата им. Ако котерията на Овчаров-Паскалев-Паргов-Гергов с ляво говорене (от типа Първанов и Станишев) продължи десния социаллиберален курс на поведение, диктуван от ПЕС, до десетина години е много вероятно БСП да изчезне от политическия хоризонт.

            Противоречие в същността на партията, като организация, изразяваща и защитаваща интересите на голяма група хора.  Всяка политическа партия изразява и защитава политическите, икономическите и социалните интереси на част от хората в обществото. Забравя се че самата дума партия, произхожда от френското „parte“ – „част“. Интересите на бедните, работещите, социално слабите, интелигенцията се изразяват от лявата партия БСП.  Тя, ако в действителност е лява, следва да отстоява и защитава интересите на посочените социални слоеве, на хората на труда, а не на хората на капитала. Социалистическата партия не може да изразява интересите на всички части на обществото. И не може да провежда икономическа и социална политика в интерес на всички. Това е противоречие, засягащо социалната база на партията. То възникна в БСП още в първите години на прехода от социализъм към мутроолигархически капитализъм. Партията не може да бъде партия на всички.

Голяма част от привържениците на лявата идея се отдръпнаха от БСП поради това, че в предишните правителства с нейно участие тя защитаваше интереса предимно на капитала, че в нейните ръководни органи членуваха и членуват редица крупни и по-средни капиталисти от рода на Г. Гергов (седесар), милионерите Кадиев, Страхил Ангелов, Кънев, Добрев, както и хора пряко или косвено трудово или неявно свързани с мутроолигархическите структури на СИК (Дъбов, Узунов), на Мултигруп (Д. Иванов, Дончева, Кадиев), на кръга от фирми на ДПС (не само тези свързани с Пеевски). Това е на централно равнище. Но такива прояви има на местно равнище, например като тясната връзка на част от варненските ръководства на БСП с групировката ТИМ. В малките населени места и в малките общини в редица случаи, не само в другите партии, но и в БСП, има пряка връзка чрез т.нар. коалиции за издигане на местни кандидати за кметове с бизнес-интереси и групировки, а не със защита на интересите на масата от членовете, симпатизантите и привържениците на БСП. В най-изроден вид това е в Пловдив и Пловдивска област.  

            Това противоречие можеше и трябваше да бъде разрешено на този конгрес. Но в конгресните заседания и извънпленарното общуване въпросът бе не как да се промени и повиши жизненото равнище на огромната част от хората в страната, а кой да е начело на партията. Десните социаллиберали успяха да насочат вниманието към събарянето на Миков, а не към решаването на главните проблеми за преодоляване на бедността и на демографската катастрофа. Нещо повече, те успяха да прехвърлят тежестта от грешките на БСП само и единствено на Миков, Стоилов, и другите в сегашното ръководство. Изглежда политическата памет в БСП е много къса. Забрави се, че моделът „Кой“ (разбиран като мутроолигархично управление) се зароди още по времето на управлението на СДС и Иван Костов („Иване, кажи си“), доразви се по време на управлението на царистите и ДПС, организационно се оформи при Тройната коалиция с любимите на Доган „обръчи от фирми“. Тази мутроолигархическа форма на управление бе най-драстично проявена по време на първото правителство на Борисов („Котараците“, СИК на Пашата и Маджо, Каратиста, Домусчиеви, Титан и др.). За съжаление на социалистите този модел бе продължен и при правителството на Орешарски със силното доминиране на ДПС и „обръча от фирми“ с видимата част на айсберга в лицето на Делян Пеевски. В БСП лесно забравиха, че по време на Тройната коалиция моделът „Кой“ бе формиран от кръга на ДПС с участието на Емел Етем, Пеевски, с посредничеството между БСП и ДПС под егидата на Овчаров като министър на икономиката и енергетиката, на Корнелия Нинова, тогава зам-министър и Петър Димитров наследил в края на управлението Овчаров.

И сега няколко дни след 49 конгрес на БСП първо Овчаров, а след това и Нинова се определиха, че моделът „Кой“ размаза БСП. Само че забравят, че Станишев, както и те двамата, имат своя принос за утвърждаване на този модел още по време на Тройната коалиция. Лесно се забравя, че за модела кой бе обруган Янаки Стоилов, който заедно с Кадиев се противопостави на този модел и гласува срещу кандидатурата на Пеевски за ДАНС. А самата Нинова гласува за Делян Пеевски. Само, че сега Нинова е в бяло, Миков в черно, а Стоилов – в най-черно. Общо взето по народната поговорка: „Крадецът вика дръжте крадеца“, т.е. тези, които волно или неволно, съзнателно или безсъзнателно помагаха на „Кой“ сега се разграничават от своите бивши отговорности и прехвърлят вината на други, които са по-малко виновни или са дори направо невинни. Ако делегатите на Конгреса не помнят приносите за „Кой“, то голямата част от членовете и симпатизантите на партията добре помнят това. Но каква полза. Ръководството е овладяно от телевизионните образи на социаллибералите в БСП и предимно на Нинова и Овчаров (някогашните колеги на Етем и Пеевски в кабинета Станишев), на преговарящите с ДПС Овчаров и Дъбов. Чрез безпринципните коалиции с ДПС по същество, тогавашното ръководство на партията начело със Станишев, с участието на Първанов, Овчаров, Р. Петков, Нинова и т.н. се отстояваха интересите на едрия олигархичен и мутренски по произход капитал в България, свързан политически тогава предимно със СДС, ДПС и НДСВ, а сега и с ГЕРБ, реформаторите и НФСБ. Защитаваха се не интересите и потребностите на бедните и онеправданите при разпределението на резултатите от труда хора на България, а интересите на българския и чуждестранния капитал. Българските граждани разпознаха всички партии като партии на капитала и олигархията (моделът „Кой“) на капитала и поради това се срина авторитетът на всички партии и на държавните и съдебни органи.

В ръководството на БСП всички имат своята вина, включително и министъра в правителството на НДСВ и съветник на Първанов – Костадин Паскалев. Подобна е картината и модела „Кой“ в приватизацията. Главен разрушител на българската икономика чрез бандитската приватизация е СДС и правителството на Иван Костов. Но участие в този процес имат и хора от БСП. Например, видните социалисти-приватизатори Овчаров, Нинова и Гергов. Гергов лично придоби три от най-значимите обекти в България (ЦУМ, „Слънчев ден“, „Пловдивски панаир“ (с помощта и участието на Овчаров и Нинова). Корнелия Нинова участваше в две работническо-мениджърски приватизации на две външнотърговски дружества. Овчаров има принос като министър и като председател на Комисията в Народното събрание при приватизация на редица български държавни предприятия. Особено драстичен е случаят с Български морски флот (БМФ), продаден на доверените хора на Борисов – братя Домусчиеви. БМФ имаше изключително важна роля за развитието на българското национално стопанство. Това бяха 79 кораба, а сега има само 1 кораб (по данни на НСИ).  И сега на Конгреса и след него какво стана? Част от виновните за модела „Кой“ събориха от партийна власт, хората, които са много по-малко виновни. Овчаров се надява, че моделът „Кой“ ще се превърне в модела „Той“ (по сполучливия израз на един сайт), т.е. каквото предимно Овчаров и по-малко Паскалев кажат на Нинова. А дали зад Овчаров и Паскалев не стоят други политически инженери и мениджъри от рода на неявния съюз между Златев, Доган, Първанов, Борисов и обръчите от фирми около тях? А дали Нинова няма да поиска да се отграничи от своите ментори?

            Остро е противоречието между местните ръководства на общинските съвети на БСП и централното ръководство на партията. Редица общински партийни ръководства, както и във всички други политически партии в България, се олигархизираха, т.е. станаха средство за влияние на местните олигарси при вземането на решения в общинските съвети и от кметовете. Някои местни партийни дейци се превърнаха в своеобразни „феодали“, сами решават всичко, без да се съобразяват с това, че БСП е национална партия, а не местно политическо образувание. Последното предконгресно партийно ръководство на БСП не можеше повече да търпи подобни действия и правилно започна, макар и неуверено, борбата с подобни явления от местните структури на БСП.  Това доведе до обратната реакция на местните „партийни вождове“, които обединиха своето недоволство и го трансформираха в действия за сваляне от партийна власт на това ръководство.

Най-голяма съпротива срещу централните ръководства имаха някой по-стари партийни дейци, които бяха в „нерегламентирани отношения“ с местните бизнес-структури. Тази местна обвързаност на местни партийни дейци с дейци от други партии на бизнес-основа най-напред бе заложена в София по модела „Софиянски“, т.е. при разпределянето на благата да има „дял от баницата“ за всички задкулисни играчи, като лъвския пай си остава за водещата политическа сила. В София този модел бе доразвит с участието от страна на БСП от протежетата на Овчаров – Ани Янева, Мичо Райковски, а в последно време и с Калоян Паргов (представител на РЗС в БСП). Във Варна отдавна хората знаят за тясната обвързаност на някои от дейците на БСП с местни силни или силови бизнес-структури. В Пловдив картината е най-ясна. Всичко и всички в БСП пряко зависят от капиталиста-социалист (крупен местен феодал) и поддръжник на СДС, приятел на Бойко Борисов – Георги Гергов. В тези три най-големи организации на БСП бе и най-значимият провал на последните местни избори. И почти единогласно тези три, а и някои други организации, обявиха за виновни централните ръководства на БСП („Позитано“ по техния изказ). И побързаха да си подадат театрално оставките. Това особено комично бе в Пловдив, където след оставката на Гергов, той бе единодушно бе преизбран за Председател на Общинския партиен съвет. Подобна комичност имаше и в действията на Калоян Паргов. Той си подаде оставката от Изпълнителното бюро на БСП, но не и от  председател на Столичния партиен съвет на БСП (при пълен провал на местните избори), предизвика оставката на целия Столичен съвет на БСП и остана да ръководи апаратно БСП в София чрез т.нар. съвет на председателите на районните съвети на БСП, т.е. един напълно апаратен неизборен орган, непредвиден от Устава на БСП.  Делегатите на Конгреса от тези три организации на БСП бяха в центъра на манипулациите при гласуването за членове на Националния съвет и особено за Председател на партията.       

     Малцина забелязаха наличието на противоречие между суверенността, автономността на решенията на БСП и силният външен натиск, на който бе подложен конгреса за подмяна на левия курс и отстраняване от ръководството на БСП на „непослушните“, на самостоятелните в действията си ръководители на социалистическата партия. Кой отвън имаше интерес да бъде отстранен Миков и да бъде променен курса на БСП, на нейната позиция? Нека да поразсъждаваме.

            На първо място това е ГЕРБ и Бойко Борисов. Сегашното управление на ГЕРБ е в дълбока криза и безпомощност. Не се осъществи „голямата коалиция“ между ГЕРБ и БСП. Миков правилно прецени обстановката и последиците за БСП от такава коалиция с ГЕРБ и отказа БСП да провежда и участва в провеждането на дясна неолиберална политика. Раздорите в управлението на Борисов бяха и са почти непрекъснати. Това породи у Борисов желанието да се търсят нови възможности за стабилно управление чрез привличането на БСП в коалиция, тъй като евентуалната коалиция с ДПС ще събори окончателно ГЕРБ. Ръководството на БСП бе подложено на силен публичен медиен натиск и вътрешнопартиен натиск (особено Ангел Найденов). Потърсена бе и помощта на ПЕС за налагане на модела на „Голямата коалиция“. И се случи „кафето“ между Станишев и Борисов, достатъчно време преди Конгреса на БСП. На конгреса след провеждането на първия тур и преди втория тур на избора Борисов, в неговия фейсбук, пожела успех на Миков, т.е. направи му данайски дар. И това пожелание просто за секунди се появи в най-четените сайтове в Интернет и в телевизиите. И това веднага стана достояние на делегатите. Съвременните ИКТ предават информацията без забавяне, в реално време. Това подсили негативните нагласи на част от делегатите и предреши окончателно резултатите от втория тур на избора. По мое мнение няма нищо случайно в това фейсбук пожелание на Борисов. Внушението, че Миков е близък на Борисов моментално формира негативни нагласи сред част от делегатите.

            На второ място това е Сергей Станишев и представляваната от него ПЕС. Той вече напълно действа като лидер на ПЕС, под диктовката на Шрьодер и Шулц. ПЕС зае позицията за създаване на коалиции (разбирай – колаборации) на десните и левите в страните от ЕС. А в Европейската комисия ПЕС има 8 комисари. ПЕС се обяви за сключване на Трансатлантическото споразумение, за продължаване на санкциите срещу Русия. В същото време БСП под ръководството на Миков се обяви против Трансатлантическото споразумение и за отмяна на санкциите срещу Русия. Станишев изпадна в небрано лозе пред попечителите си в ЕС – собствената му партия е против решенията на ПЕС. И взе страна в конфликта между лявото направление на развитие на БСП и социаллибералните позиции в полза на вторите, с тези които той като министър-председател реализираше дясна полотика. Той предложи Миков за лидер, но бе забравил от собствения си опит, че всеки нов ръководител се дистанцира от предишния се попечител. Станишев, чрез своите хора (приятелски кръг, котерия или друго нещо) в Националния съвет (Драгомир Стойнев, Кристиян Вигенин, Димитър Дъбов, Сергей Узунов, Ангел Найденов, Катя Николова, Антон Кутев, Илиана Йотова, Бригадир Аспарухов, Юрий Асланов) взе участие в събарянето от ръководството на БСП на Миков. В интерес на „детронацията“, в интерес на връщане на „послушанието“ на БСП пред ПЕС, се притъпиха неговите лични неприязнени отношения с Борисов и Овчаров.

            На трето място много силен интерес имаше от страна на АБВ и Георги Първанов да бъде свален Миков и променено отношението на БСП към АБВ. На Първанов вече му стана ясно, че събира прекалено много негативни от участието с ГЕРБ във властта, че може в следващия парламент неговата партийка да изчезне. Приятелството му с Борисов е много важно, но по-важно е да остане във властта и центъра на политическия живот в страната. Активизираха се неговите приятели и последователи в Националния съвет на БСП от рода на милионера Кирил Добрев, практичния царистки министър Костадин Паскалев.    

            Особено е противоречието в механизмите на функционирането на демокрацията в БСП. Първанов, а след него и Станишев наложиха формирането на политиката на БСП в горните етажи на партията. Първанов и Станишев наложиха и модела на задкулисни договорки с другите партии, зад гърба на националните ръководства и на членовете на партията. Миков се опита да излезе от този политически стереотип, но властолюбците в БСП бързо го отсвириха на конгреса. На конгреса, в почивките и дори по време на заседанията, можеха да се видят в кулоарите на НДК как определени партийни „тартори“ внушават на определени делегати как правилно да гласуват срещу Миков и левия курс. По същество правилният принцип за съревнование по програми и идеи не се състоя, нямаше истински свободен вот, избор по личното убеждение на делегатите. Имаше на Конгреса манипулация от група обединили се срещу лявото движение и левия курс избрани и назначени делегати. Много съществена слабост е възможността абсолютно всеки да бъде посочен за Председател, без дори да знае. Това се дължи на възможността  всеки да може да предлага неограничен брой членове на Националния съвет и ръководство. В един момент си помислих, че предложените за членове на Националния свет може да са повече от броя на делегатите на Конгреса. В резултат от това на първия тур на избора бяха избрани само двама членове на Националния съвет. В повечето случаи предложенията бяха не по качества на кандидатурите, а по белега на териториална принадлежност, т.е. местничество.  На БСП чрез манипулациите с Устава бе наложена недемократичната практика на назначаване на делегати на Конгреса. И на този конгрес над една трета от гласувалите за решенията и при избора хора по същество не са делегати. Делегат е само този, на който определен кръг от хора са поръчали да ги представлява. В политическите партии това са делегатите на конференциите и конгресите. Тях хората ги избират и ги изпращат като свои представители да решават вместо тях. А на конгреса гласуваха хора, които не са избрани на общинските конференции, а са назначени като привилегия за това, че са депутати в Народното събрание или членове на ръководни органи. Тази глупост, възприета вероятно по модела на консервативната партия на Великобритания, няма нищо общо с правото на членовете на партията да избират своите представители.    

           Всички тези противоречия и съществени различия, както и външните влияния доведоха до патова ситуация. Утвърдена е политическа линия в ляво, а е избран Председател на БСП със социаллиберална политическа идеология и неясно политическо минало. БСП тръгва по път на словесната демагогия: лява фразеология и на дума подкрепа на Програмата и програмните декларации, а на практика бърз ход на новото ръководство към реална държавна власт и използване на облагите на тази власт за овластените. Ех, колко хубаво е да си министър! Това го каза Антон Кутев в едно телевизионно предаване. Ама това много добре го знаят бившите министри, сега съзаклятници: Костадин Паскалев, Ангел Найденов, Кристиян Вигенин, Драгомир Стойнев.

            На 49 –тия конгрес на БСП в ръководството победиха парите и алчния стремеж за бързо идване на власт, без ясна визия какво ще се прави и какво ще стане след властването. Бързането към властта без ясна лява управленска програма е равносилно на смърт. Но десните, не само в БСП, а въобще в политическия живот, не могат да не бързат за властта. Въпросът е какво ще получат хората, а не те самите те, от идването на власт. За новите ръководители по израза на Юри Борисов партийната програма е като брошка. Цитирам: „Когато една партия не се интересува от своята програма, причината може да бъде само една – политическият ѝ живот се подчинява не на ценности, а на безпринципен стремеж към власт, твърде прагматичен, т.е. доходоносен за някои. А в менюто за избирателите – словесни пируети, като заместители на адекватното поведение“.

          Преди конгреса Националния съвет на БСП бе блокиран. Това не позволяваше на Миков и Изпълнителното бюро да доразвият своите идеи и схващания, да реализират в практиката някои от тях. Но бяха допуснати и две съществени слабости. Първата е нежеланието да се даде ясна и откровена оценка за грешките на БСП в управлението на Тройната коалиция и правителството на Орешарски, да се посочи кои прокарваха чужда идеология под маската на лява идея, кои преговаряха с ДПС и какво скрито договориха. Разбирам стремежа на Миков и другите леви с такава оценка да не се изостря обстановката в БСП, но обществото очакваше и се нуждаеше от подобна откровена и самокритична обективна оценка, оценка основаваща се на истината.

Някои забравят, че истината не е компромат. Компромати са само лъжливите твърдения. Неистини са твърденията на Юрий Асланов и на самата лидерка, че срещу Нинова се водила компроматна война. Да, де, но самият Овчаров потвърди за нейното обвързване в миналото с управлението на СДС. Ама в търговския регистър има записано името на Корнелия Нинова като Изпълнителен директор или като преседател на надзорния съвет на четири крупни държавни предприятия, едното приватизирано под нейно влияние в полза на Георги Гергов. Значи ли това, че хората нямат право и не трябва да знаят какво пише в публичен регистър?  Според Асланов социалистите нямат право на информация, в партията не трябва да има историческа памет кой какъв е бил и за чия кауза е работил. Втората грешка бе, че на такъв важен за бъдещето на БСП конгрес, се отива с негоден в организационно отношение Устав на партията. Някои неистово се опасяват от истината за миналото на редица дейци от новоизбрания Национален съвет на БСП.

            В заключение съм съгласен с Румен Петков (Поглед.инфо), че БСП я е имало преди Нинова и ще я има и след Нинова. Въпросът е дали това ще бъде лява социално ангажирана и отговорна партия или ще бъде социаллиберална партия под лъжливо ляво име. И по-важното – колко време ще продължи да я има. А на България е потребна силна, истинска (не на думи) лява социалистическа партия. Такава партия ще позволи да се нормализира българската политическа система и да се преодолее олигархизма в ръководството на страната и да се реализира бърз икономически и социален растеж, да се спре и да започне да се излиза от демографската катастрофа.

Автор: Анко Иванов

11.05.2016 г.