Манипулации за изборните права

Автор: Анко Иванов

С промените в Изборния кодекс в средствата за масова информация, в Народното събрание, и сред политиците се разгоря ожесточена дискусия за правото и задължението да се гласува и възможностите на българите в чужбина да гласуват. И се започнаха едни защитни слова за безпределните права на работещите и живеещи в чужбина български граждани. Започнаха да се развиват най-различин тези, сред които и правото не е задължение и т.н., че всички български граждани са равни и с равни права и т.н. По същество се спекулира и манипулира с дадени основни положения от правото, Конституцията и законите.  

Първа манипулация – правата не могат да бъдат задължения. Възниква естственият въпрос: Какво са права и задължения? Могат ли те да бъдат разкъсвани и отделяни едно от друго? Има ли китайска стена между права и задължения? Много отдавна е известно, че човекът е „обществено животно“, че хората не живеят индивидуалистично (самотно, отшелнически) или семейно сред природата, на определено място (територия), а са обществени индивиди, членове, участници в някакво човешко общежитие. При регулирането на съвместния живот на хората се появяват отношенията, правилата на общежитие, правата, отговорностите, задълженията и проблемът за равенството в правата и зъдълженията. Социологията (не демоскопията) много отдавна е доказала, че в общество, каквото и да е то, не може да има права без задължения. Исторически във всички общества има някакво специфично съотношение между права и задължения. Разделението е твърде различно. В Древния Рим изкличителни права имат само робовладелците, дори правото да убиват и продават своя роб. Робът има само задължения. Във феодалното общество феодалът има значително повече права от своите крепостни, но не може да ги продава отделно от земята и не може да ги убива. И в двата случая – и робите и крепостните селяни нямат политически права, т.е. те не са граждани. Проблемът за правата на човека възниква през епохата на Просвещението, особено във Франция, когато третото съсловие се бори да получи граждански, политически права. Тогава се ражда либералната идея за свободата, включително за участието във властта, за свободата на придвижването, за равенстовто пред законите и т.н. След това тази либерална идея за правата на човека се развива и обогатява.

Обществото обаче не може да функционира без задължения и отговорности. Задълженията в обществото са първични и са продиктувани от обществена необходимост. В различните държави в ранг на задължения са посочени в техните конституции и закони задължения като: полагане на труд; плащане на данъци; отслужване на военна повинност и военна мобилизация; задължение за учене (образование); опазване на природата и др. От реализацията на задълженията зависи функционирането или поне равнището на функциниране и дееспособност на държавата. Без задължения не може да има права. Но и правата чрез обратната връзка влияят върху характера, обема и възможностите за реализиране на задълженията. Така че права и задължения са иманентно свързани и едно без друго не могат да съществуват. Правата в съвременните европейски държави, а и в почти всички държави, са призвани да активизират хората и да осигуряват повече техни права и свободи, равенство в тяхното участие във властта. Цената, която хората плащат за правата са задълженията към обществото и държавата: правни, социално-икономически; духовно-културни и финансови. За да се развива обществото при повече права трябва да има и повече задължения.

По своята юридическоправна формулировка почти всички права на гражданите са обособени в отделен ред. Това води до разкъсване на вътрешната връзка и взаимни зависимости между права и задължения. Във философията и социологията правата и задълженията се разглеждат в единство. Гражданските, предимно политическите права и задължения след Великата френска революция постепенно се налагат в държавноправните системи в Европа и Северна Америка. В по-тясна връзка и зависимост едни с други  правата и задълженията се разглеждат в Американската декларация за правата и задълженията на човека. След Втората световна война, когато САЩ стават доминираща световна сила и започват да налагат т.нар. „нов световен ред“, по политически мотиви, под тяхна диктовка в ООН се налага приемането на неолибералната политическа концепция за правата на човека. И скоро след това тя се използва като политическо и социално-психологическо оръжие срещу социалистическата политическа система. Във Всеобщата декларация за правата на човека не става дума за задълженията на човека към обществото. Само в чл. 29 най-общо се посочва, че всеки човек има задължения към обществото, без да се определят тези задължения, така както са разписани правата.

За същността на неолиберализма, за неолибералната идеология, има два най-характерни белега. Първият е прогласяване на абсолютната свобода на личността, реализирана чрез неговите права, осъществявани предимно на основата на личните му качества, материално богатство, егоистичните интереси, предприемачески дух и т.н. Втората е принизяване на ролята на държавата и смяна на приоритета – повече лична предприемаческа свобода и по-малко държава. В основата на Всеобщата декларация е заложен именно този подход – силен акцент върху личностните права, разбирани като индивидуална свобода и принизяване на задълженията, укрепващи държавата и обществото. На САЩ, в глобалиният свят под тяхна егида, им трябват слаби други държави, раздирани от еогиистичните индивидуалистични интереси и свободи. Това се прогласява за другите страни, а не за САЩ, в основата на чиято политическа система е Декларацията за правата и задълженията на човека. Тази неолиберална матрица от Всеобщата декларация почти дословно е имплантирана в Конституцията на Република България.       

          Несъстоятелни са съображенията на десните в Народното събрание, че правата не могат да бъдат задължения, не само поради неразкъсваемата връзка между права и задължения. Правата могат да бъдат задължения. Това личи и от Всеобщата декларация и Конституцията на Република България. Например, в чл. 26 на Всеобщата декларация е записано, че „Всеки човек има право на образование“, но началното трябва да бъде „задължително.“ Подобен текст е записан и в българската конституция, само че задължителното е и основното образование и до 16 г. възраст. Или да вземем чл. 47, ал (1) от българската конституция: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители…“. Защо няма разделение на право на отглеждане и на задължението за отглеждане на децата? Ето два примера, в които правата са и задължения. Така че няма никакви конституционни пречки да се въведе задължителното гласуване. Но това да става само на българска територия, тъй като българската държава няма екстериториални права за реализация на правата на български граждани по българско законодателство, т.е. нейното право не действа на чужда територия. Нещо повече. Никъде във Всеобщата декларация и в Конституцията на Република България няма изрична правна или логично следваща забрана правата да не бъдат задължения.  

            Втората манипулация е сливането на правото за участие в избори и правото на избор (предпочитание) от предложени възможности. Самите избори за Народно събрание, местни органи на властта, за Европейски парламент, логично се разделят на две самостоятелни действия. Първото е да избереш от няколко листи или от няколко кандидати най-достойният за определен държавен, общински, европейски орган. Чрез задължителното гласуване това право не се отнема. Задължително се явяваш в избирателната секция, но гласуваш за определна листа или кандидат, т.е. реализира се всеобщото право за избор. Второто е самото участие в изборите. С Конституцията е определено кой не може да участва в изборите. Всички останали могат и дори могат да бъдат задължени да участват в провеждането на изборите, но повтарям пак без да се посочва за кого да гласуват.

            Третата манипулация е, че чрез броя на секциите в чужбина се ограничавали правата на български граждани. Тук десните и подобните им социаллиберални манипулатори от ГЕРБ, ДСБ, РБ, социаллибералите от АБВ и някои  от БСП, либералите от ДПС и т.н. премълчават същността на гражданството. Гражданин въобще все още няма, напр. „Гражданинът на света“, „глобалният гражданин“, „европеецът“ и т.н. метафори. Има граждани на определена държава. Гражданинът на всяка държава има своите права и задължения, своите отговорности към своята държава. А да си припомним какво представлява държавата. Това е обществено обединение на голяма група от хора (население), което живее на определена територия, отграничена от другите държави с граници и със суверенна държавна власт, управляваща това население в неговата територия. А държавната власт се форимра от суверена, т.е народа, чрез всеобщо избирателно право, което може да се провежда на нейната територия, а не на територията на друга държава. Следователно реализацията на правата на гражданите се реализират на територията на държавата, в нейните суверенни и подвластни територии в други части на света като посолства, консулства, кораби за далечно плаване. В тези места българската държава може да създаде организация и да контролира протичането на процеса на реализация на правата на българските граждани. В останалите случаи не може и не бива. Ако българските граждани, пребиваващи в чужбина, се върнат в страната или посетят посолствата и консулствата в страните, в които живеят или временно пребивават, те могат да упражнят своето право на избор, кой да управлява България,

            Четвъртата манипулация е, че правата се реализират независимо от условията и възможностите. Реализацията на всяко право и задължение в обществото зависи от конкретно-историческата реалност, състоянието и възможностите на обществото.  И сега в Конституциата на Република България има права, които не могат, няма нормални условия и възможности да се реализират и/или цената на тази реализация е невероятно голяма. Например,  в чл. 48 ал.(1) е записано, че „Гражданите имат право на труд“. А в България има стотици хиляди постоянно или временно безработни. Но кречеталата от РБ, ДПС, ГЕРБ не крещят за нарушаване на правото на труд, но крещят за правото на „пребиваващите в чужбина“ български граждини да имат възможността да ги избират. Налице е двойнствен подход – за труда не може да се иска реализацията на правата, но за изборите – трябвало. Подобна е ситуацията и с правото „на заплащане, съответстващо на извършената работа“. Народното събрание и предимно неолибералите от дясно и социаллибаралите от АБВ и ДПС се правят на неразбрали, че в Конституцията има подобно право на работещите в страната. Всяко право се реализира според възможностите в конкретно-историческата ситуация, а не въобще и изобщо. Реализацията на правата, както и на задълженията си имат своята цена. На работещите в САЩ и Канада и дори на тези в Лондон им било много трудно и много скъпо да пътуват до посолствата и консулствата и поради това трябвало било да им се откриват избирателни секции едва ли не във всеки голям хипермаркет, да не би да се охарчат за път, но в същото време от България трябва да бъдат командировани сътрудници, трябва да се наемат помещения и т.н. Но това става за сметка на „постоянно пребиваващите в България“ български граждани, които редовно си плащат данъците, независимо от петорно или десеторно по-ниските трудови доходи, които имат. Тези милиони левове могат да се използват поне за лечението на болни деца, а не за безсмислени командировки.      

          

        Петата манипулация е, че ако не се разкрият масово избирателни секции в чужбина отчуждаваме от България българи. Нещо повече в манипулацията се включи дори омбудсмана Манолова, която определи българите зад граница като работодатели на българските политици и народните представители и че се обиждат 3 милиона български граждани в чужбина. Вероятно г-жа Манолова се чувства наемник на „пребиваващите в чужбина“ българи. Това е явна благодарност на Манолова към ГЕРБ и ДПС за избирането и за омбудсман. Защо?

Във всяка политическа и правна колизия винаги трябва да си задаваме извечния юридически въпрос: „Кой има интерес?“ А омбудсмана трябва най-добре да го знае този интерес. За участието в изборите (гласуването) на българските граждани в чужбина има разнопосочни политически интереси. Колизията възникна след безпринципното решение на предишни състави на Народното събрание да може в чужбина да се гласува екстериториално, т.е. извън посолствата и секциите. Това пряко облагодетелства като брой гласове ДПС, РБ и ГЕРБ. В същото време то силно намалява политическото влияние на БСП, понеже манипулациите в изборните секции в чужбина са чудовищни и те се дирижират от представители на ДПС в Турция и от представителите на РБ и ГЕРБ във външно министерство в страните от ЕС и Северна Америка. В деликтна позиция са националистичните и патриотарски организации, представени в Народното събрание – „Атака“, ВМРО и НФСБ. Те в Европа и Северна Америка могат да получават и получават определен обем от гласове, но в Турция са капо. С яростната кампания срещу изборите в Турция те освен прекия резултат – намаляване на влиянието на турската държава върху българските избори, привличат националистически настроени гласоподаватели от страната.

Но всички политически сили, представени в Народното събрание, не виждат главното: нарушаване на равенството между български граждани, постоянно живеещи в страната и българските граждани „пребиваващи“ извън нея. Повечето от тях по инерция и популистки се обявяват против задължителното гласуване и осъществяване на териториалния принцип на гласуване в чужбина. Постоянно пребиваващите в България, освен че плащат данъци, имат и множество други задължения и правила, които са длъжни да спазват и най-често спазват. Българите, волно или неволно, са разделени на две групи. Първата група са тези в страната, които има права и задължения по Конституция и закони, които издържат държавните институции и социалните системи. Втората група са привилигированите „пребиваващи“ в чужбина български граждани. Това са граждани, които по Конституцията и законите имат почти само права (т.е привилегия) и нямат задължения. Със своите данъци и осигурвки те издържат граждани на други държави, а своите родители и близки са оставили на издръжката на „постоянно пребеваващите“ в България български съграждани. Българите, „пребиваващи“ в чужбина имат задължения и права в други държави, поради двойното и тройното им гражданство. И какво се получава? Българин, „пребиваващ“ във Франция, имащ френско и български гражданство гласува за Националното събрание на Франция, за президент на Франция, за депутати за Европарламент от Франция, но гласува втори пъти за такива от България. Но задължения има само към Франция, не и към България. Тезата, „че това са хора прокудени от България поради липсата на работа“ е частично вярна. За много голяма част от тях това е обективната причина да заминат за чужбина. Но за друга много голяма част причината са чуждопоклонничество и апетит за огромни заплати и много висок стандарт на живот. Например, лекарите и медицинските сестри. Напускат и остават българските болници без персонал и квалифицирани специалисти за десеторно по-големи заплати във Великобритания и Германия. А този, който работи в България с ниски трудови доходи или въобще без работа, чрез своите данъчни задължения им е платил образованието и медицинската квалификация и сега трябва да им плаща и участието в избори за Народно събрание, Президент и Европарламент. Манолова май не е разбрала, че голяма част от новородените деца в чужбина не учат и не желаят да учат български език, особено в Турция и тези от смесените бракове. Вече множество българи си задавт въпроса: Защо българи, които не се връщат в България и не плащат данъци в България, ще определят чрез избраните народни представители какви данъци да се плащат в България?    

Проблемът с изборите е гигантски. Сега те не са действителен израз на волята на суверена, понеже малко част от избирателите отиват на избори и има много голям относителен дял на недействителните бюлетини, на купените и корпоративните гласове, на манипулираните протоколи от избирателните комисии, от бездействието на полиция, прокуратура и съд за борба с нарушителите на демократичното провеждане на изборите в България. Промяната в Изборния кодекс тряваше да се съсредоточи към тези най-важни проблеми на избирателния закон.    

27.05.2016 г.