Току що преминалият
конкурс на Евровизията за естрадна песен още веднъж потвърди, че всичко в
глобалния свят е подчинено на глобалните политически и икономически интереси на
САЩ. Дори едни добри естрадни песни. Политиката винаги е прозирала през
бляскавата фасада на западната естрада, кино, филми, шоу-спектакли и т.н. Но
днес, тя се доближи и може би надмина всичко до сега. Може би се доближава само
до полово неидентифицирания победител в един от предишните конкурси. Сведущите
в политиката очакваха този манипулативен ход, явно насочен срещу Русия. Песента
на победителката няма по-високи художествени стойности, както и самото
изпълнение не се отличават с нищо съществено от
останалите конкурсни песни и изпълнения. Отличават се само текстовото
съдържание, влагания политически смисъл и масовите политически внушения след
конкурса.
Вече повече от 50 години в
западните средства за масова дизинформация се налага една мантра, че масовите
етнически изселвания по време на Втората световна война на територията на
Съветския съюз са грозна проява на сталинския тоталитаризъм. Сега го няма СССР,
но те се използват като пропагандно средство за „непослушната“ Русия. И
„непослушните“ руснаци трябва да бъдат наказани дори чрез песента. Тази масова
манипулация отне възможността на няколко други изпълнители да се представят
по-добре и да бъдат по-справедливо възнаградени за своя творчески труд и
майсторство. И може би нашето момиче Поли Генова би било на по-предно място.
Въпросът с масовите
изселвания по време на Втората световна война е едностранно и тенденциозно,
манипулативно представян от глобалните средства за масова дезинформация,
особено телевизия, радио, преса, а сега вече и Интернет мрежата и то най-вече в
САЩ, Австралия, Канада, Нова Зеландия и страните от Европейския съюз. А каква е
историческата истина?
По време на война, всяка
воюваща страна се грижи за военната надеждност на своята територия и
недопускане на противодържавни действия, особено в районите край фронтовата
линия. Във воюващите държави от антихитлеристката коалиция са забранени всички
профашистки и националистически партии и организации, както в Съветския съюз,
така и в САЩ и Великобритания. Всички техни граждани от немски и японски
произход са поставени под внимателно наблюдение на специалните служби. В САЩ
някои от тях дори са осъдени по контент-анализ на техни речи, статии и
изказвания, т.е. според броя на думите, които са използвали с определено
(оценено от някого) профашистко смислово съдържание, т.е. осъдени за думи. По
време на самата война, с наближаването на немците до Москва, съветското
правителство подготвя преместването на ръководството на страната в района на
Поволжието. Но там живее голяма група етнически немци. Това създава усещането
на държавното ръководство за потенциална несигурност и ръководството по време
на война е преценило, че голяма част от тях трябва да бъдат изселени в
по-далечни от фронта райони на Светския съюз. И са избрани слабо населените
райони на Средна Азия. Но Сталин и съветското ръководство не са допускали, че
други етноси масово, по време на войната ще застанат на страната на противника
и ще участват в действия срещу Съветската армия и нелегалните партизани в тила
на фашистите. За съжаление на съветското
ръководство това правят голяма част от по-компактно заселените в отделни райони
на Европейската част на Съветския съюз - чеченци, кабардино-балкарци, кримски
татари и за наше голямо национално съжаление и част от таврическите българи.
Голяма част от тези етноси са в колаборация с немците, стават полицаи в
окупираните райони, в Кримските планините често са водачи на наказателните
фашистки отряди при преследване на партизаните, издават нелегални дейци на
съпротивата срещу фашистите, събират хранителни продукти за немската армия и
т.н.
За причините за масовото
изселване на тези групи от население никой в западния свят и у нас не си прави
труда да каже историческата истина. Най-лесно е в случая да се внуши на хората,
че Сталин и комунистите са лоши, са античовеци и поради това са преселили в
Средна Азия, кримски татари, чеченци, кабардино-балкарци, немци и таврийски
българи. Подчертавам преселени, а не затворени, концлагерирани, и т.н. На новите места им е осигурена работа
и възможност да се изхранват, да живеят, а в последствие и да ползват
образование, медицински грижи и т.н.
Но дали този подход е бил
присъщ само на Сталинска Русия? Абсолютно не. В САЩ, особено в района на
Тихоокеанското крайбрежие са живели около половин милион етнически японци,
преселници, но граждани на САЩ. Те (над 300 000) са изолирани, т.е. затворени в концентрационни
лагери. Оживелите в тях са пуснати след войната. Но доколкото си спомням от
историята, на територията на САЩ не е имало военни действия, т.е. това са превантивни
действия срещу хипотетична опасност. А на територията на СССР преминава
гигантският валяк на най-кървавата в световната история война. Война е то.
Кървава драма. И както става при всички войни, при всички кървави драми, покрай
гнилото гори и суровото, пострадват предимно виновни, но и някои и невинни. Но
от това не бива да се прави едностранна пропагандна кампания.
Бихте ли могли да си представите в САЩ и Европа естрадна
песен против затварянето на японците в концентрационните лагери в САЩ? А за разлика от кримските татари, японските
граждани на САЩ не са участвали в никакви действия срещу официалната
американска власт. Те са наказани твърде сурово профилактично, само поради
презумпцията, че някои от тях могат при определени обстоятелства да помагат на
врага. А какво става във Франция след война с колаборационистите с фашистите?
Десетки хиляди са осъдени на смърт и
затвор, дори и част от парижките проститутки, обслужвали окупационната
немска армия. Но във Франция няма песен в защита на колаборационистите на
фашистката окупационна власт. А защо в Евровизия няма песен за изселените от
Чехия судетски немци? А защо няма песен за насилствено изселените немци от
Померания и Силезия. Защо поляците не си
направят труда да подготвят и изпълнят подобни естрадни песни в защита на
насилствено изселените немци? Тогава песента би могло да бъде 1945 г. Ето, това
е двойният политически аршин на Евровизията.
Песните са хубаво нещо. Но
песните не трябва да бъдат за прослава или за обругаване на политиците и на политическите
решения, не трябва да се използват като пропагандно средство за масови
политически внушения. Или ако това се прави, както се правеше у нас по времето
на социализма, да бъде огласено, че това е конкурс за политическа естрадна
песен (такъв у нас имаше) и тогава да се явяват и други политикопесенни
участници.
Автор: Анко Иванов
15.05.2011
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар