Спасителната лодка на потъващия кораб

Наслушхме се и се и се нагледахме на коментари. Голямата част от тях са емоционални. Дори шефовете на ЕС по същество не виждат същината на станалото във Великобритания. А истината е, че отдавна ЕС прекрачи границата на разумното обединение и на провежданата антинационална политика. Пренебрегването на чувството за национално, за патриотизъм на хората бе поругано. Налага се американският модел на етническата мелачка - преваряване на отделните етноси в единен американски народ. Целта бе да се създаде нов етнос - европеец. За целта бе измислена и мултикултуризацията и мултикултурилизма като идейна обвивка. Само, че това доведе до неочакван резултат в Европа. Чуждите на Европа етноси на араби, пакистанци, индуси, африканци и т.н. си останаха затворени общества, живеещи в затворени гета, живеещи по своите правила, религия и етническа култура. И сега в Амстердам има над 300000 турци, в Марсилия милиони араби, в Лондон и Манчестър, квартали, в които англичанин не сме е да замръкне.  Чиновниците от Брюксел със своите измислени ценности (на правите краставици; на щастливите кокошки; на грижата за бездомните кучета; на привилегиите за лесбийки и хомосексуалисти и т.н.) не можаха да откажат голямата маса от хората от националните ценности и култура, от национален суверинитет и национално достойнство.  В развитите страни от ЕС се формира огромна група от хора-преселници, които живеят на гърба на обществото, вече трето поколение хора, които живеят от помощи. Това не може да продължава безкрайно.

В Европа отдавна се чувства подводното мъртво политико-националистическо вълнение. И то все някога и някъде щеше да избуи. Дори да не бе Камерън и английската демокрация. Това вълнение се основава на неудовлетворението от обединението в Европа. Това което е ЕС сега, не е това, което припознават хората като полезно за тях. Обединена Европа под диригентската палка на фрау Меркел и чиновниците от Брюксел, не върши работа. ЕС само временно закрепи кризата в развитите страни, предимно демографската криза. Десетки милиони хора от източноевропейските страни станаха наемни работници на капитала от Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия, Белгия, Испания и др. А страните им обедняват и разчитат на недостатъчните подаяния на развитите страни. Но тези подаяния не са вечни. Демографските и пазарни ресурси на Източна Европа се изчерпаха и фрау Меркел възприе политиката на привличане на т.нар. бежанци. Това вече бе капката, която преля чашата на европейското търпение.

В Европа се надигат явно две нови вълни: националистическа и социална. Социалната се забави поради предателството на Сириза и предимно на нейният вожд - Ципрас. Но в Испания лявата социална вълна се разраства. Националистическата и социалната вълна все повече обхваща хората в Германия, Великобритания и др. страни. Не е далеч времето, когато двете вълни ще се съчетаят и могат да пометат бюрокрацията на Брюксел и капризите на фрау Меркел.

Референдумът във Великобритания бе опит на британците да напуснат своевременно потъващия кораб, да грабнат спасителната лодка, а останалите да му мислят. Сривът на паунда е не толкова голямо зло за британците. Той немунуемо ще доведе до повишаване на износа на стоки и продукция и до развитие на британската икономика.

Спасителната лодка на Великобритания вече започна да отплава от потъващия кораб на Европейския съюз. Но в Европа, във Великобритания, включително и в България, започна да се развива ново фобско явление - геронтофобия, т.е. омраза и настройване на обществото срещу възрастните хора. А тези възрастни хора във Великобританвия, които гласуваха за излизане от ЕС, са създали материал.ните и културните условия, при което са израстнали съвременните млади хора. Старото поколение живяха преди и по време на ЕС и знаят много добре и меда и жилото на ЕС. А по-младите хора нямат този социален, житейски и политически опит да оценят това, което е било, което е и как излизането от ЕС ще се отрази на бъдещето. Геронтофобията е опасно обществено явление. Сегашните млади геронтофоби забравят, че след време  могат да бъдат обект на подобно геронтофобско отношение.


26.06.2016 г.
                                                  автор: Анко Иванов