Тези дни с голям апломб от
Нинова бяха обявени резултатите от вътрешнопартийното допитване за изборите за
Президент на Република България. И ако за някои в страната имаше някаква
надежда, че вътрешнопартийната демокрация в БСП се възражда, очевидно е останал
излъган. Безкрайно е хубаво да се питат членовете на която и да е партия за
решаване на важни въпроси и проблеми. Това е вторият вътрешнопартиен референдум
в БСП с амплитуда от 26 години. Досега ръководствата на БСП и предимно Първанов
и Станишев се вживяваха в ролята на „последна инстанция“ в БСП, а и в редица
случаи в обществото. А всяка партия е обединена група от хора, изразяващи общи
интереси. Съвсем естествено е самите обединени хора най-добре за знаят тези
общи интереси и да имат правото поне да предлагат как да се решават проблемите
и най-важното – каква политика да се провежда.
След обявяване резултатите от допитването се
почувства една „голяма радост“ сред част от членовете на социалистическата партия,
на АБВ, на „Движение 21“ и особено сред котерията (по термина на Д. Благоев) на
Овчаров, т.е. кръгът от лица в БСП извършили вътрешнопартийния преврат на
последния конгрес на БСП. ѝПо същество радостта им е от победата на
социаллибералното направление в социалистическата партия, т.е. бъдещото активно
участие на БСП в провеждането на дясна антисоциална политика .
Формално погледнато
проведеното допитване бе крачка напред. Реално погледнато то си е провал за
социалистическата идея и за социалистическото движение в страната. В какво се
състои провала?
Първо. В организационната
несъстоятелност на подготовката и провеждането на допитването. Съставената
кратка анкетна карта не бе достатъчно ясна и не даваше възможност да се даде
главният отговор: „Каква политическа позиция следва да изразява, отстоява и
защитава кандидатът за президент на БСП“. Та изборите са за Президент на
Република България, а не за Изпълнителен директор на търговски консорциум за
израждане на определен лот от автомагистрала „Струма“ или „за избор за лукова
глава“. Членовете на политическата партия трябва да бъдат питани и да отговорят
за това каква политика следва да изразява и отстоява държавния глава. След това
може и трябва да бъдат питани, кой да е този, който ще отстоява лява
социалистическа национално отговорна политика. И чак след това да бъдат питани
дали преди първия тур да има коалиране (ако е необходимо) с други партии или
след втория тур на президентските избори. Същностен гаф бе провеждането на
допитването в началото на месец юли. Това лиши голяма част от по-възрастните
членове на партията да гласуват. Около 30% от социалистите, които живеят в
София бяха заминали по родните места, на село и на вилата и по същество бяха
реално лишени от възможността за участие в допитването.
Не на последно място е доверието в преброяването на
мненията. В съвременната българска
политическа система най-важното е не допитването до хората, не до това какво
избират и за какво ги питат, а кой и как брои. Политическата технология
на провеждане на избори и броене на изборните резултати, въведена в употреба от
Ц.Ц. и компания, нагледно видяна при предишните президентски избори и при
последните местни избори, на повечето места бе използвана и от местните
ръководители и на общински организации и на столичната организация на БСП.
Когато организаторите на национално равнище – организационните секретари на
БСП, председателя на комисията за отчитане на резултатите и част от
ръководителите на големите организации като тези на София, Пловдив и Варна, са
сред най-ярките привърженици на политическата колаборация с десните,
привърженици на т.нар „коалиция в ляво“, „обединение на лявото“, няма как
резултатите да бъдат други, освен обявените от Нинова. Това го показа и
конгреса, когато преброителите бяха от подставените лица на Овчаров. Да живеят
преброителите! Каквито са преброителите и изборните комисии – такива са и
резултатите.
Подходът на Националния съвет на БСП бе явно да се сложат
„свои хора“ на преброителските места. А демокрацията изискваше в тази работа да
има независимо броене, да няма конфликт на интереси, да не се възлага такава
отговорна работа само на привържениците на „обединение на лявото пространство“.
Няма нищо ново под слънцето – „своите хора“ и апарата свършиха своето дело.
След това са овациите за „обединението в ляво“. А аз мисля, че има нещо
съмнително в броенето и резултата от допитването. Повод за това ми дава и
позицията на Нинова при обявяване на резултатите. Тя бе наясно, за разлика от
някои други социаллиберални лидери в БСП, че хората не приемат обединението с
АБВ, с Първанов и с Калфин. И навярно от срам, че нейните хора са са се
престарали в нагласяването на резултатите, след като обяви обратните на
действителните резултати, направи уговорката, че сред кандидатите няма да са
Първанов и Калфин, независимо от това, че хората не бяха питани за тях
персонално. И на следващия ден стана ясно, че тази позиция, за да бъде
по-убедителна като се потвърждава чрез съждението, че лидерите на т.нар. „леви
партии“, както и тя самата, не трябва да са кандидати за президент.
Второ. В деформирането на
действителните политически мнения, оценки и нагласи на огромната маса от
членовете на БСП. Чрез средствата за масова дезинформация (вестници,
радиостанции, телевизии, сайтове) непрекъснато се втълпяваше на членовете на
БСП, колко е хубаво обединението в ляво. Особено активни в тази политическа
пропаганда бяха не само и не толкова Първанов, Калфин, Кадиев, Петков, Дончева,
Кадиев и другите обичайно заподозряни бивши членове на БСП, а котерията
(политическият задкулисен управленски кръг в БСП) на Овчаров. Започнаха се едни
безкрайни телевизионни изяви, особено на Паргов, Йотова, Бойчев, самият
Овчаров.
Нещо повече, този кръг направи по-голяма крачка от
председателката на БСП – вече заговори не само обединение в т.нар „ляво
пространство“, но и „ляво-център“, независимо от това какви документи е приел
последният конгрес на партията. Именно тази разширяваща се позиция, започната
още по време на отчетно-изборните събрания и общинските конференции в София и
някои от тези в страната, издава социаллибералната същност на този кръжец. А
този вътрешнопартиен кръг вече се занимава не само с пропагандно манипулиране
под красивата фраза „обединение в ляво“, но и кадрово осребряване на участието
във вътрешнопартийния преврат в БСП. Повод за това ми дава решението за включване
в състава на Комисията за защита на конкуренцията като представител на БСП на
една от фигурите на тази котерия. Става дума за Ани Янева, която е неотлъчно до
Овчаров от 1997 г. до наши дни, която дори когато Овчаров не бе министър, тя бе
зам. министър. Нима в София и в страната БСП не можа да намери млад (до 45 г.)
качествен икономист или юрист, който да бъде предложен за тази комисия? Така
ли, с отхвърлянето на млади кадри, за сметка на стари поддръжници на котерията,
ще се подмладява и обновява БСП?
След известно време част от тези членове на БСП, които
подкрепиха т.нар. „обединение в ляво“ ще разберат, че са били излъгани нагло и
непочетно. Но ще бъде късно не само за тях, но и за цялата социалистическа
партия. Всяко отстъпление от идейни позиции в политиката си има своята цена и
тя рано или късно се заплаща. Хората не могат вечно да бъдат лъгани с красиви
телевизионни словесни фрази и залъгалки.
Трето. Лъжата за обединението на „лявото
пространство“, за „обединението на левицата“. Защо лъжа (думата „неистина“
в случая е неуместна и лъжовна)? Сега накратко
да разгледаме по същество кои ще се обединяват или поне ще се съюзяват за
президентските избори. Първото е АБВ на Първанов, Калфин и Петков. Кое им е
лявото? Те гласуваха заедно с ГЕРБ, РБ, ВМРО и ДПС антисоциалния бюджет за 2016
г, антисоциалната пенсионна реформа, заробващият гигантски държавен дълг от над
16 млрд лева, увеличаване на разходите за въоръжаване, антинародния закон за
образованието и т.н. А на местните избори гласуваха на втория тур за
кандидатите на ГЕРБ, а не на БСП. По своето политическо поведение в Народното
събрание и на местните избори АБВ се представи като дясна, дори по-дясна от
социаллибералната идеология, изповядвана от нейният вожд и мераклия за нов
президентски мандат. Второто е небезизвестното „Движение 21“, което се състои
от група отцепници от БСП с мерак за власт и без интерес към идеологията. За
тях „няма дясно, няма ляво“, има прегръдки с Бойко Борисов. А ВМРО дали е лява
партия, за да има обединение с нея или поне предизборен съюз. И тя, подобно на
АБВ, участва в антинародно, антисоциално дясно (дори бясно дясно) управление. А
и кое е лявото на току-що родената
партия „Нормална България“?. По същество има опит за социаллиберално обединение
на центристки позиции и с десен уклон. Много показателно за това е участието на
Първанов, Петков и Нинова в работата на конгреса на крайно дясната неолиберална
руска партия „Единна Русия“. Към обединение на десни социаллиберални позиции ги
подтиква и Сергей Станишев, водейки се от колаборационистките интереси на ПЕС,
а не от левите социалистическите интереси на БСП.
На радващите се на предстоящото
обединение на „лявото“ в България, трябва да припомним латинската
поговорка: „Laetificat stultum grandis promissio
multum“ („Глупакът много се радва на голямо обещание“). Голямо е обещанието за
обединението в ляво. Но на практика, с новото ръководство на БСП, вече няма
ляво, има дясна социалдемократическа партия, кичеща се с ляво име –
социалистическа. Вътрешнопартийният преврат на последния конгрес обърна курса
на ръководството, което явно пренебрегва приетите от самия конгрес леви
документи. Е, може би на някои социалисти им е приятно голямото обещание за
обединението в лявото политическо пространство! Може би имат големи очаквания
за скорошното „участие във властта“ на ръководните дейци на БСП? Огромната членска маса най-вероятно ще остане
в ролята на глупаците, които не виждат напънът на кариеристичната котерия окончателно
да събори лявата социалистическа мисъл и лявото социалистическо действие в
България. Поклонението пред Тодор Живков е само прикритие на истинските намерения.
Раждането на нов ляв политически субект в България е трудна, но не и невъзможна
работа. В интерес на страната е да има истинска лява партия, а не псевдолява
партия и кариеристи начело на такава партия.
Не трябва да допускаме повече група от случайно
попаднали в БСП олигарси, крупни приватизатори, политически въжеиграчи, едри бизнесмети-спекуланти,
ренегати, политически номади, подставени лица на определени олигархически
кръгове, да обезсмислят лявото в България. За съжаление на социалистите тези
лица сега са в Националния съвет на БСП.
В заключение, аз
не съм глупак и не се радвам на предстоящото „ляво обединение“. То е обединение
на политически субекти, които чрез политиката не поддържат истинското ляво, а
имат само телевизионно словесно ляво говорене. Не телевизора победи на
референдума и поставена от ръководството цел и използваната организационна
манипулативна технология (от стила ГЕРБ на президентски и местни избори). Телевизорът
има само по-скромно участие чрез лява манипулация, осъществявана от ръководни
дейци на новия Национален съвет и високоплатени журналисти от десния и пеевския
спектър. На вътрешнопартийния референдум победи дясното крило в БСП.
Автор: Анко Иванов
6.07.2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар