През
последните няколко месеца в българското общество се наблюдава засилен ажиотаж
около съдбата и бъдещето на ЦСКА. Тази история с ЦСКА има дълга предистория. На
повърхността, в медийния интерес, изяви и публикации се вижда нещо, което
прикрива истинската картина на състоянието на българския спорт и в частност на
футбола. Бедствената ситуация на ЦСКА е резултат от бедствената ситуация на
българския спорт в условията на неолиберална икономика и паническо оттегляне на
държавата от спорта. ЦСКА е в икономически фалит. Но дори в тези условия
показа, че може да играе футбол, да радва запалянковците.
В тази
фалитна ситуация в обществото се разгръща една истерия по повод историята и
автентичността на този футболен клуб. Разгръщат се, предимно от журналистите и
някои дейци на БФС, пропагандни кампании срещу ЦСКА и се предприемат
практически действия клубът да бъде окончателно заличен и да изчезне от
историята и съвремието на футбола в страната.
Изричат се маса неверни твърдения и дори чисти глупости или приличащи на
глупости (глупотевини) с цел разделение на привържениците на ЦСКА, с цел внася
на напрежение в обществото и отклоняване на общественото внимание от
генералните проблеми на страната. Общо
взето маса глупотевини.
Първата глупотевина е че футболът е нормална дейност в обществото и както всеки
и той трябва да си плаща данъците и задълженията. Формално погледната е вярно, но в същност прикрива истината и прилича на
глупост. Да, ЦСКА не трябва да е изключение
при плащане на данъци, осигуровки, наеми и други вземания на контрагенти. Само
че се забравя, че първият приоритет на неолибералното общество е да се печели
пряко чрез футбола или косвено чрез обществената известност, имидж и скрита
реклама на крупен бизнесмен или групировка от бизнесмени, известност, за която
да се разходва някакъв минимум от финансови средства. И може ли някой логично
да обясни от какъв зор отявлен левскар като Божков ще става собственик на ЦСКА.
Истина е една – придобиване на обществена известност и слава, контакти и
развитие на бизнеса, привличане на клиенти за залаганията в Еврофутбол,
печелена на обществени поръчки от еврофондовете. След като си постигна тази
цел, Божков се отказа от ЦСКА. Сега отново се напъва да вземе ЦСКА и отново е в
епицентъра на събитията, отново обществото се сети за неговото съществуване.
Загрижи се за ЦСКА само след като видя че отборът, дори изхвърлен от
професионалния футбол и с малки средства, отделени от Гриша Ганчев, върви
успешно и фокусира общественото внимание.
При
условие, че държавата се дистанцира от прякото развитие на футбола, бизнесът
реши да го използва за своя сметка. С такива цели във футбола влязоха Ганчев,
ТИМ, Мултигруп, Гигов, братя Домусчиеви, Георги Илиев, Чорни, Цветан Василев
(Ботев Пд), като и множество от среден и по-дребен калибър бизнесмени.
Акционерното участие на хиляди хора стана химера. Така стана и в ЦСКА – Любо Пенев
хариза акциите на обществената организация на ЦСКА и клубът ес превърна в
бизнес фирма, която в началото имаше пари, но след това те намаляха и
изчезнаха. Титаните довършиха ЦСКА с много лъжи за развитие на клуба и с множеството
непремерени финансови действия, особено с привличане на треньори и играчи, с подписване
на безумни договори. И се тръгна по спиралата на нови заеми, нови договори и
нови все по-големи дългове, с все по-нови разсрочвания на дълговете. Така стана
в ЦСКА, така стана в множество други клубове, включително Нефтохимик, Локомотив
Сф, Локомотив Пд и т.н. По същество досега в страната няма ясна и точна перспективна
програма за развитието на футбола и на отделените клубове.
Глупост е да се твърди, че всички в страната си
плащат данъците, само ЦСКА не си ги плащал и това ставало за сметка на народа,
на данъкоплатците. Само че се забравя, че около 40% от българския бизнес е
сенчест бизнес, че сред бизнесмените, било то едри, средни или дребни, първото
принципно изискване към техните икономисти и счетоводители е да скрият колкото
се може повече данъци и задължения към държавата и контрагентите. Така правят и
всички футболни клубове, включително и ЦСКА. Само че при ЦСКА има крещяща
неравнопоставеност с някои други футболни клубове, чиито ръководители и
привърженици сега вият до небесата срещу ЦСКА. Става дума за две неща. Първото
от тях са наемите за спортната база. По времето на правителството на СДС, с
пряката намеса и участие на Бакърджиев, на Левски бе предоставена безвъзмездно цялата
материална база на Герена и на Раковски. И ако ЦСКА примерно дължи ежегодно по
около 1 млн. лева наеми за Армията и Панчарево, то на Левски са икономисани за
последните 15 години примерно около 15 млн. наемни задължения към държавата
(ако приемем че равнището на наемите е приблизително еднакво). Такъв бе подхода
и към проблемите на Славия и на това дружество базата бе предоставена също
безвъзмездно и клубът не плаща наеми. В София това бяха привилегированите
дружества. На ЦСКА, Локомотив Сф и Академик такава опция не бе дадена. И трите
други софийски дружества бяха извадени или отпаднаха от професионалния футбол.
Второто нещо. Да, в ЦСКА бе
допусната глупост от опит за честност. Нея я направи Ал. Томов. Той пръв от
президентите на клубове в страната изсветли реалните доходи на футболистите и
треньорите и започна да плаща данъци и осигуровки за целия размер на получаваните
възнаграждения. В резултат размерът на плащаните данъци и осигуровки на ЦСКА рязко
нарастна и след това започна тяхното неплащане, разсрочване и т.н. В другите
клубове и досега се крие пълният размер на плащанията на професионалните
футболисти, масово се плаща на ръка. И ако е правилно ЦСКА да си плати
задълженията към държавата, то къде е държавата да привлече към отговорност за
финансови нарушения ръководителите на другите клубове, къде са данъчните да
изсветлят реалните доходи на футболистите в другите професионални отбори? Нали
всички пред данъчните трябва да са равнопоставени!
В ЦСКА имаше и непомерно високи плащания към
привличани чуждестранни футболисти с огромни размери на трудовите
възнаграждения. Това вече го правеше не държавата, а отделни спортни деятели,
най-вероятно за висока комисионна или подялба на възнагражденията по линията
ръководител-играч, треньор-играч, агент-треньор; агент-ръководител и т.н.
Такива се разкриват сега от писмата на УЕФА за Тенгариня, Спрокел и много други
подобни. Това вероятно е ставало в ЦСКА. Обществена тайна е, че това се прави и
във почти всички други футболни клубове. Но държавните контролни органи и
полицията си траят за всички, не само за ЦСКА.
Втората крещяща глупотевина е манипулацията на тема „истинския ЦСКА“.
Тук явно нарочно някои платени журналисти и платени бивши играчи на ЦСКА
объркват съдържание на дейността на клуба и съдебната регистрация. Оказа се, че
в България всеки може да регистрира каквато си иска фирма, с каквото си пожелае
име, само като смени дума или дори буква
от наименованието. Ако не ме лъже паметта има регистрирани поне 9 футболни
клуба с това четирибуквие - ЦСКА. В България има над 350 000 фирми, но
реално работят по малко от 100 000. Хората разпознават футболните клубове,
както и въобще фирмите, не по регистрацията, а по осъществяваната същинска
дейност и резултата от нея. Фирмата „ЦСКА-Радомир“ на Аспарух Никодимов не
развива дейност и никой не се сеща за нея. Същинска е онази фирма, която
развива реална дейност, в случая развива футбола.
И сега да се разгледаме ЦСКА-София. След изваждането от професионалния
футбол „автентичното“ ЦСКА е в несъстоятелност и не може да плаща заплати,
съдийски такси, административни разходи, консумативи, екипировка и т.н. Но за да има отбор, някой трябва да поеме тези
разходи. И се намери един, който регистрира ЦСКА-София за може да поеме
издръжката на отбора. Буквоедите на БФС целево не позволиха играчите на ЦСКА да
се регистрират за участие в първенството на Югозападната „В“ група под фирмата
на ЦСКА-София. Не бе възможно парите за издръжката на отбора да вървят по
линията на „автентичното дружество“ (ПФК ЦСКА), тъй като парите никога нямаше
да стигнат до отбора, а ще стигнат до „приятелите“ на Стойчо Младенов и Сашо
Томов като Тенгариня и Сивард Спрокел, до привлечените и по същество почти не
играли футболисти по времето на Титаните, до Градев, сметките на „Титан“ ( за
сметоизхъвлянето) и столичната община, до данъчните и т.н., т.е. някой искаше
Ганчев да налива пари в каца без дъно. В същото време синдикът искаше да
прибира и парите от приходите на мачовете на ЦСКА, пари за които дружеството
във фалит няма дейност, нито право на вземания. Независимо от пречките отборът, ръководен от Хр. Янев, неочаквано за
мнозинството спортни деятели, политици и всевъзможни „разбирачи“ направи фурор.
Публиката застана зад този отбор, формиран и издържан от ЦСКА-София. И този
отбор спечели купата на България, спечели я с името на ЦСКА, независимо дали
„автентичен“ или само „ЦСКА-София“. Така че ЦСКА-София реално съществуваше като
самостоятелен спортен субект, официално регистриран в съда, за да може да се
издържа отбора на ЦСКА и да се развива детско-юношеския футбол. Купуването на
Етрополе и на Литекс е правно-юридическа дейност, която е разрешена от закона и
призната, макар и с огромно нежелание и мъка, от БФС и от продължително „коремноболния“
му президент.
Манипулацията, че ЦСКА-София, не е „автентичното ЦСКА“, че е
„ЦСКА-Литекс“ по същество е несъстоятелна. Отборът, който играе с екипите на
ЦСКА и се поддържа от публиката дори в Австрия и Италия, е същият, макар и
променен отбор от миналата година, отборът носител на купата на България. Треньорският
екип е същият – истинските цесекарчета Хр. Янев и Вл. Манчев и другите от
екипа. Капитанът е същият – Галчев. Основата на отбора спечел купата е и в
сегашния отбор – Господинов, Чорбаджийски, Й. Йорданов, Галчев, Аяс, Витанов,
Пр. Йорданов, Маламов. Това ядро бе подсилено чрез обичайните за световния
футбол трансфери на нови футболисти като Китанов, Дюлгеров, Симао и редица
млади момчета от школата на Литекс. Няма смяна на отбора на ЦСКА с този на
Литекс. Отборът е същият, но подсилен. И нещо повече – със същия стил на игра
от миналата година. Именното този отбор бе припознат от най-известния в света
български футболист – Христо Стоичков. А това че Дучето не го припознава този
отбор си е негов личен бизнес-проблем в игрите със залаганията. Манипулаторите
нарочно забравят, че в България е практика имената на отборите и техният
обществен и правен статус да се променят, но да остава ядрото, същността на
отбора. Да вземем няколко примера. ЦСКА бе създаден като „Септември при ЦДВ“.
Но се обединява с с „Червено знаме“ става ЦСКА „Червено знаме“, а след това и
със „Септември“ и става ЦСКА „Септемврийско знаме“, става и ЦФК „Средец“, но
никой не се съмнява, че това е ЦСКА. След регистиррането на ПФК ЦСКА отборът
има само 4 шампионски титли, но си му се броят всичките 32. При сегашното
фирмено обединение няма имената на „Чавдар“ и „Литекс“, както бе в миналото. Да
вземем „Левски“. Обединението с футболния клуб на „Спартак“ София в ПФК „Левски-Спартак“
и ПФК „Витоша“ дали води до съмнения кой е истинския Левски? А май че повечето
левскари вече са забравили, че от школата на Спартак-София в Левски тогава
дойде Панов. Въобще манипулаторите забравят, че футболът е спортна игра,
предназначена за хилядите привърженици и че регистрацията в съда е само
необходимата форма. Дали формата е по-важна от съдържанието, дали облеклото на
футболиста е по-важно от неговите футболни качества и умения? А дали някой си
спомня как Черноморец се върна в „А“ футболна група чрез „Вихър“-Айтос или
Ботев Пд („Левски“-Карлово). И дали някой се съмнява, че Ботев Пд е притежател
на всички отличия на „автентичния“ Ботев?
Третата глупотевина е твърдението, че държавата няма как
да помогне на ЦСКА, че трябва да се защитават интересите на държавната хазна и че
те стоят по-високо от проблемите на ЦСКА. Много хубаво като твърдение, ама се прилага
избирателно. Да посочим някои факти. Кой издържа „Берое“? Държавни мини „Марица-Изток“,
които вече много години наливат милиони в ФК „Берое“. И това не е лошо. Лошото
е че се прави само за „Берое“. А в същото време миньорите не си получават
редовно заработените заплати, а тези милиони не влизат в държавната хазна, т.е.
държавата губи 75% от приходите от стопанска дейност, които са отделени за
издръжката на Берое. Или пък да вземем 4 млн. лева подарени на ФК „Лудогорец“ (чийто
президент е вярна дружка на ГЕРБ и Борисов), вероятно за изграждането на прословутата трибуна
„Моци“. Подобна е практиката и на
общините. Значи може община Монтана да издържа със собствени средства ФК „Монтана“
в „А“ група, а Столичната община не само не издържа например ФК „Академик“, но
попречи чрез безкрайни измислени изисквания на поддържането и реконструирането
на базите на ЦСКА на Българска армия и в Панчарево.
И последното, в случая с ЦСКА се разиграва и явна политическа игра. Футболните агитки са мощни средства за обществено въздействие, реална организирана сила и група за натиск върху държавни и обществени институции. „Грижата“ на Борисов за ЦСКА съвсем не е случайна. Той се поучи и реши да спечели на своя страна агитката на ЦСКА. През 2013 г. на Орлов мост агитките му спретнаха заверата, която той използва като повод да си даде оставката и да се яви на нови избори. След това ГЕРБ успешно използваха в битката срещу правителството на Орешарски западната част от агитката на Левски, която всяка вечер маршируваше пред централите на БСП и ДПС, атакуваше централата на Атака, атакуваше „Белия автобус“. След новото идване на власт Борисов лично се зае с решаване на проблемите на Левски и изведнъж около 5 млн. лева задължения на Левски бяха покрити, довърши се сектора, продължава изграждането на нов сектор на стадиона. И когато след изваждането на ЦСКА от професионалния футбол агитката на ЦСКА започна да скандира срещу Борисов и ГЕРБ, започнаха „грижите“ на премиера за ЦСКА, преговорите с хората на Ганчев и т.н. Предстоят важни избори за президент и Борисов си направи сметката да спечели нови гласове чрез публичната си словесна защита на ЦСКА и изразяване в същото време левскарската си принадлежност. Колкото повече проблеми БФС и Божков поставят пред ЦСКА, толкова повече Борисов влиза в ролята на Бащицата.-спасител на червената идея.
Едва ли Гриша Ганчев е светец. Едва
ли неговите намерения са „света вода ненапита“. Но в сегашните трудни условия,
той единствен отдели сили, средства за да съхрани ЦСКА в българската футболна
история, да продължи функционирането на детско-юношеската школа, да ремонтира
стадиона, да смени тревното покритие и т.н.. Същевременно допусна и някои груби
организационни грешки, дължащи се вероятно на липсата на време да търси други
хора и решения. Става дума за назначаването на различни хора на постове, на хора
на които той вярва и с които е работил в Литекс, но са без необходимия обществен
авторитет сред привържениците на ЦСКА и в обществото. Става дума за такива лица
като Паслар, Попов, Стоилов. Те спокойно можеха и могат да работят и друга полезна
работа. В тези нови условия Ганчев би могъл вместо тях да се опре на някои проверени
от времето истински привърженици на ЦСКА, както се опря на Хр. Янев и Вл. Манчев.
Може бе трябваше по-бързо да задвижи процедурата по откупуването от НАП на
правата на емблемата на ЦСКА (заложена там от предишни собственици на ЦСКА). Тогава
в по-малка степен щеше да е атакуван от недоброжелателите си. Реалностите са
такива, че Ганчев не е най-добрият вариант за собственик на ЦСКА и развитие на
клуба, но той съхрани останките от потъналия, не по негова вина, ПФК ЦСКА. А
останалите цесекари предимно говорят и почти нищо не правят. Някои от тях дори
не ходят на стадиона да гледат отбора.
Сега спасението на ЦСКА е в подкрепата
на Ганчев, в обединението на агитките, а не в разделението им в интерес на други
крупни бизнесмени, които гледат предимно сеир отстрани.
Автор: Анко Иванов
15.07.2016
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар