Енергийни блянове в лятна нощ

Лято е. И е много топло, горещо. През деня хората слънчасват, а през нощта бленуват  и бълнуват. А бляновете! Ех, бляновете! Колко хубаво нещо са те? И сега през лятото с прилична свита от напети държавни мъже и мюсюлмански облечени министърки Бащицата Борисов тръгна, изкара и се върна от политически забавна екскурзия до Древна Персия. Уж имало да се решават важни държавни дела с държавните мъже (без жени) в Иран. По време и след завършването на екскурзионното летуване започна едно обилно и оптимистично говорене. Който и телевизионен канал да пуснеш, по радио или по телевизия, все те облива обилна информация за бляскавото бъдеще на ирано-българските отношения и блестяшите перспективи пред България, все Борисов разяснява добри връзки и добри перспективи. И все очаквания българският народ да гледа оптимистично на бъдещето и да не обръща внимание на грозното си настояще.   

В случая имаме слънчасване и загуба на трезвия разсъдък или бленуване при сън в лятна нощ, или пък и двете заедно. За да разберем дали има слънчасване, дали има бленуване или и двете заедно, ни трябва значително по трезв поглед. И ето един отчаян опит трезво да разсъждаваме и оценяваме. А истината се разбира чрез анализ, синтез и обобщения на факти, на протичащи процеси и на възможности за реализация на определени прогнози и проекти. И разбира се чрез търсене на отговора „В чий интерес?“ е случващото се или очакваното да се случи.

Разглеждането и оценяването на реалността трябва да я започнем от потенциала на географския район, глобалните и регионалните аспекти на геоикономиката и на геополитика. 

Иран е една от големите развиващи се икономики на Земята. Ембаргото срещу тази страна бе нож с две остриета – едното режеше и забавяше развитието чрез спирането на външни инвестиции, замразяване на авоарите в западните банки, ограничаването на достъпа до нови технологии, но другото мажеше с мехлем развитието на собственото национално производство, което в Русия сполучливо наричат „импортозамещение“. Иран е не само страната на килимите и занаятите, но и голям производител на съвременна техника, на редица земеделски изделия. Но Иран и е сред най-богатите в света страни на залежи на природен газ и нефт. Иран се стреми да намери своето по-благоприятно място на световната геополитическа сцена, място което да му позволи по-нататъшно интензивно икономическо развитие. След ембаргото Иран търси излази на световните пазари и предимно към Европа, Индия и Китай. И започнаха проучвания и договаряния с различни страни за излази до тези големи пазари. Иран сключи споразумение с Азербайджан и Русия за транспортен коридор „Север“ през Баку и Москва до Санкт-Петербург на Балтийско море и оттам за Северна и Средна Европа. Това е  железопътно и автомобилно трасе. Но иранците имат желание и проучват възможностите то да се дублира чрез водна връзка чрез плавателен канал от Каспийско море до Арабско море, така че да се заобиколи блокираният от САЩ и подгласните им емиратства Персийски залив, и чрез руската система море-река-канал да се достига от Арабско море през Иран до Балтийско, Азовско и Черно море. Второто направление за износ на стоки и предимно на природен газ към Европа е чрез сключеното споразумение Иран-Армения-Грузия за газопровод от Персийския залив (където са най-големите ирански находища на природен газ) да се достигне източния бряг на Черно море при Поти.

По същество картината на геоикономическите и геополитическите интереси се преплитат и завързват в сложен инфраструктурен възел в Закавказието. Там, освен проектираният нов транспортен коридор Иран-Армения-Грузия-Черно море-Европа, функционират още няколко транспортни коридора. Най-старият от тях е газопровод, автомобилна и железопътна връзка от Русия през Грузия за Армения. Има сключени съответните междудържавни споразумения. Вторият транспортен газов коридор е от Баку през Грузия за Турция, по който и сега се пренася голямо количество природен газ. Преди месеци тържествено бе пуснат влак по Пътя на коприната от Китай през Средна Азия, Казахстан, през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и през Черно море до Украйна и за Полша. Този път сега само очертава потенциални интереси и възможности на Китай да достига до Европа по три пътя, единият от които е през Черно море. Русия има газопровод до Турция по дъното на Черно море. Освен идеята за нов транспортен коридор Иран-Армения-Грузия-Черно море в много по-напреднала фаза са разработени и проектирани ТАП, както и „Южен поток“ и „Турски поток“ за пренос на природен газ за Европа през България или през Турция. Провали се реализацията на проекта „Набуко“ поради липсата на достатъчен азербайджански газ. Крайно нереалистични са възможностите за газопровод от Туркменистан през Каспийско море, Азербайджан и Турция или през Черно море за Европа.  

Както се вижда, има много идеи, но реално природен газ по повечето от тези хипотетични транспортни коридори не тече и много вероятно никога да не потече. Причините са много и те са главно в плоскостта на геополитическите и геоикономическите интереси на големите държави в света и в региона. Големите богатства на залежи на нефт и природен газ в районите на Персийския залив, Каспийско море и Средна Азия и недостигът на природен газ в Европа поставя в центъра на политиката за осигураване на влияние по трасето на възможните транспортни артерии за доставка на нефт, природен гази или втечнен природен газ. И в Закавказието се срещат противостоящите позиции на световните и регионалните „играчи“ на международната сцена „за“ и „против“ изграждането на нови нефтопроводи и газопроводи.

А Закавказието, подобно на Балканите, е много активна конфликтна зона на интереси, на напрежения и военни сблъсъци на националистическа, военно-политическа, религиозна и икономическа основа. В този район, подобно на Балканския п-в, държавните граници не съответстват на националните и религиозни граници. В продължение на векове в този регион има сблъсък на интереси на големите регионални съперници Русия, Турция и Иран, между отделните страни, особено конфликтите между арменци и турци, между арменци и азери и т.н.. Големият брой кюрди са териториално разпръснати в различни държави: Източна Турция, Северен Ирак; Северозападен Иран, Северна Сирия и Армения. Преобладаващата по брой част от азерите живее в Иран. Освен националистическа основа, тук има сблъсък и на религиозна основа: мохамедани срещу християни (православни-грузинци; православни осетинци и монофисити-арменци) и вътрешно ислямски конфликти между шиити (иранци и азери) и сунити (турци и кюрди). В Закавказието има и огромно преплитане на население от различни езикови семейства (кавказко, индоевропейско и алтайско) и множество различни езикови групи и отделни езици.

Напреженията и противостоянията в Закавказието са характерни и за съвременната обстановка. Неотдавна, през март, Азербайджан се опита да нахлуе и да превземе Нагорни Карабах. А границите между Азербайджан, Армения и Иран са прокарвани по моментни политически съображения. Предвиденият транспортен коридор Иран-Черно море, преминаващ през Армения, трябва да премине по трасе между две части на Азербайджан (основната част от територията на държавата и анклава Нахичеван) и в съседство с проблемния Нагорни Карабах. Това е планинска земя с труден за строителство релеф и зона на военно напрежение и конфликти    

Политическите интереси  и позиции на главните „играчи“ в битката за нефта и природния газ са твърде противоречиви и твърде противоположни. Главната позиция на САЩ е да не допускат нови доставчици на природен газ и нефт на европейския пазар, да се съхранят и разширят  възможностите за доставки за европейските страни на втечнен шистов газ от САЩ и нефт и природен газ от района на Персийския залив, където добивът и търговията са изцяло контролирани от САЩ. По геополитически причини (запазване на хегемонията в света) САЩ искат да се намалят и ограничат доставките на руски природен газ и нефт, който е най-близко до потребителите и е най-евтин за пазарите на европейските страни. По такъв начин САЩ диктуват цените и поставят Европа в зависимо от тях енергийно положение.  Интересите на Русия, поради суровинния характер на осигуряване на държавния бюджет, са да запазят и и увеличат доставките на енергийни източници за Европа, Китай, Индия и др. страни. И съответно да се строят нови газопроводи, нефтопроводи и използват разнообразни транспортни средства за връзка. В този географски район Китай има предимно интереси за превоз и реализация на произведени стоки от експортно ориентираната китайска икономика.

Много разнопосочни са интересите на главните регионални „играчи“ на енергийното поле на Закавказието – Русия, Турция и Иран. Интересите на Русия са да има по-пряк и по надежден път за доставка на нефт и  природен газ за Европа. Поради това Русия иска да заобиколи ненадеждната русофобска Украйна. Поради това и Русия поддържа Асад, за не може да се построи газопровода от Кувейт през Сирия и Турция за Европа. Иран търси излаз на европейските пазари без неговите доставки да минават през Ормузки и Бабелмандебски проток и Египет. Турция има геоикономически и геополитически интерес да контролира доставките на нефт и природен газ не само през протоците Босфор и Дарданели, но и по подводните и сухоземните трасета. Поради това Турция поддържаше и поддържа Кувейт и Саудитска Арабия във войната за смяната на Асад и преноса на кувейтски газ през Турция за Европа. Поради това сключи с Русия, в ущърб на България, договора за „Турски поток“ и си осигури от Русия евтин и надеждно доставян природен газ за развиващата и се икономика. Турция е много силно заинтересована да не се реализират газовите връзки на Иран към Европа. Хилядолетни и все още е неизживяни са враждата и враждебните отношения между Турция и Иран. Те са не само и не толкова на историческа и политическа основа. И двете страни са ислямски републики, т.е. със силно влияние на исляма върху държавното управление на страните. Но те са на противоположни войнствено настроени религиозни позиции по оста сунити-шиити.  Това, както и борбата на кюрдите за независимост, пречи на по-прекия газопровод от Персийския залив (Иран и Ирак) през Турция за Европа.

Малките страни от географския регион на Закавказието имат твърде разнопосочни интереси, но характерно за всички тях е  моментния интерес за получаване на повече приходи за националните бюджети, които силно са ограничени и препятстват икономическото развитие на страните. Поради това Грузия сключи договор със страна с обтегнати политически отношения (Русия) за пренос на руски газ за Армения. Поради това Азербайджан се стреми да сключи договори и да изнесе повече от добивания в тази страна нефт и природен газ, не само с Грузия и Турция, но и с европейски страни. Армения се стреми да си осигури доставки не само от Русия, но и от други източник, при евентуално прекъсване от грузинците на преноса от Русия. Ограничени са възможностите за пренос през тези страни на казахски и туркменски природен газ поради липсата на споразумение между каспийските страни (Русия, Иран, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан) за разпределение на акваторията на Каспийско море. Както е видно, тези малки закавказки  „играчи“ на енергийното поле се стремят да си защитават пред големите „играчи“ своите национални интереси, независимо от политическите и религиозните си връзки и отношения. Независимо от много близките отношения между Турция и Азербайджан, независимо от напрегнатите междунационални отношения между Иран и Азербайджан, последната страна сключи договор с Иран за транспортния коридор „Север“.

Идеята за транспортен коридор от Иран през Армения, Грузия и Черно море към България е добра за нашата страна.  Само нещата не са ясни, не са оценени реалните икономически и политически аспекти на подобна идея.

Много шумно рекламираният от Борисов нов транспортен коридор от Иран до България е най-вероятно да не се състои. Или ако се реализира, това ще бъде не по-рано от следващиите 10-15 години.  За този проект са Иран, Армения, Грузия и България. Против реализацията на този проект ще бъдат естествените противници на Армения – страните Турция и Азербайджан. А азерите нямат интерес конкурентът им в добива и търговията с природен газ (Иран) да увеличава своите експортни възможности. Русия вероятно открито няма нито се съгласи, нито да се противопостави, Но нейният икономически и геополитически интерес е да няма подобна газова връзка до Европа. А този ирански газ може да мине до Европа по два начина. Чрез тръбопровод по дъното на Черно море или чрез втечняване. За да се реализира маршрут по дъното на Черно море ще трябва съгласието на Русия и Турция. Най-вероятното е приятелят на Борисов, президентът на Турция Ердоган, както и Путин, в пряка или косвена форма да каже „не“ на изграждането на газопровода през Черно море. Втечняването на природния газ е много скъпоструваща операция, включваща изграждането на два големи завода – за втечняване в Грузия и за декомпресия в Европа (България, Румъния или Украйна). Дори и да има инвестиции за изграждането им, транспортът на втечнения газ е значително по скъп от този на естествения газ.

Идеята на Борисов за получаване на ирански втечнен природен газ през Александруполис (Дедеагач) също е мечта, блян, най-вероятно нереалистичен. Първо, този газ ще бъде много по-скъп. Второ, той ще зависи от пропускането му през Ормузкия и Бабелмандебския проток и през Суецкия канал, които се контролират от САЩ, Франция и Египет. Трето, за сега няма кой да построи завод в Александруполис за разгазиране на потенциалния ирански или какъвто и да е друг природен газ. В момвнат, а ив близките години, на Гърция не е и до тази инвестиция.

Идеята на Борисов и кампания за газоразпределителен хъб е по-скоро невъзможна за реализация без наличието на надежден и евтин руски газ и дай боже – български газ. Не  е ясно дали ще можем да отрием и добиваме собствен газ в промишлени количества от дъното на Черно море. Най-вероятно чиновниците от Брюксел по всякакъв начин ще спират реализацията на подобен проект, понеже той не се вписва в концепцията на Меркел Германия да е главен, а ако може и единствен газоразпределителен център на Европа, мястото откъдето да се разпределят руския газ и газът от другите източници и предимно от Северно море. Ако въобще се реализира някаква идея за газов хъб в крайбрежията на Черноморския регион това ще са или Източна Тракия чрез строителството на „Турски поток“ или в Александруполис (ако се изгради завода за разгазиране) и преминаващия наблизко газопровод ТАП, преминаващ през Турция и Гърция за Италия.  Третият възможен нов хъб е в румънското или украинското крайбрежие. Той става все по-вероятен по повод спирането на преноса на руски газ през газопроводите през Украйна през 2019 г. и увеличаване на напрежението между Полша и Русия

Единствените реални и бързо реализиращите се възможности за България да има някакво участие в преноса на природен газ през нейната територия и реализация на приходи от това е вероятността да се възобнови изграждането на „Южен поток“ или изгражденто на газопровода „Посейдон“ (ITGI Poseidon), който  е много близък до проектите „Южен поток“ и „Турски поток“, преминаващи по дъното на Черно море. Проектът „Посейдон“ е поддържан от Русия, Италия и Гърция. Той предвижда да бъде пуснат газопровод по дъното на Черно море и през „трети страни“ до Италия. До края на 2016 година има намерение да се уточнят техническите и икономическите параметри.  Това е стар проект, предвиждащ преноса на 12 млрд м³ азерски газ до Южна Европа. Само че сега се предвижда това да е руски газ. Голямата въпросителна е откъде да мине тръбата – през България или през Турция. Това са неизвестните „трети страни“. За руснаците това е труден избор. Те са изнервени от неадекватното поведение на двете правителства – на българското (Борисов) и на турската държава (Ердоган). Борисов е доказан германофил (поддръжник във всичко на Меркел) и туркофил (поддръжник във всичко на Ердоган). Ердоган е доказан политически рекетьор на България и на ЕС.

Сега всичко зависи не от бляновете на Борисов, а от практическата политика. А Борисов вече доказа че за него много по-важно от българските национални интереси е какво кажат госпожите Меркел (да слушаме Меркел и да правим това, което тя каже) и Клинтън (спирането на АЕЦ „Белене“). Сега в България няма политик на водеща позиция в държавата (Министър-Председател, Президент, Председател на Народното събрание), който да защитата на българските национални интереси, а не сляпо да следва „евроатлантическите ценности“ (каквото и да значи това) на брюкселските чиновници, послушанието и преклонението пред интересите на САЩ, Германия и Турция.

Събитията в последните дни, терористичният акт в Ница, опитът за преврат в Турция и др. вече остават в забрава бляновете на Борисов. На подобни блянове се наслушахме, и се нагледахме на телевизионни предавания от множество подобни рекламни екскурзионно-туристически посещения. Да си спомним, че през последните 15-20 години множество български  „видни“ политици докарваха неруски природен газ в България, а той не разбира, проклетият му газ, че трябва да е дошъл в нашата страна. Например, Георги Първанов при посещенията се в Египет твърдеше, че е осигурил 2 млрд. м³ природен газ, почти толкова е осигурил от Азербайджан и т.н. Ама и Плевнелиев не остана по-назад. При поредното посещение на „високо равнище“ в Азербайджан пак „докара“ милиарди кубици природен газ. Все докарване чужд природен газ, а него все го няма в България. Ама си тече руският, колкото и да го мразят политици от рода на тези от РБ, ПФ, ДПС и главният спирач на руските инфраструктурни проекти („Бургас-Александурполис“, АЕЦ „Козлодуй“, „Южен поток“) – Бойко Борисов.    

       Автор: Анко Иванов

17.07.2016 г.