Номинацията за президент като манипулация

                Предстои поредната изборна битка – надпревара, кой да е президент на България. Не че има някакво особено пряко значение за обикновените хора, за развитието на българското общество. Политическата линия на развитие на страната е оформена от ръководствата на парламентарно представените партии като „евроатлантическа“, „демократична“ и т.н., кухи и празни фрази. Истината е само една. Ръководствата на парламентарните партии в България са поддръжници и прокарват неолибералната противонародна, антибългарска икономическа и социална политика. Фразите пред екраните и микрофоните са различни – практическата политика е все една и съща. Именно това обстоятелство отврати огромната част от българския народ от политиката и сведе почти до нула авторитета на политическите партии, Народното събрание, Президентската институция и т.н. При такъв подход е практически без значение фигурата на президента.

През последните две години в България започна един, макар и бавен и непоследователен, но ясно очертаващ се процес на възраждане на БСП като истинска лява партия, партия, която е за социално ориентирана икономика и политика, а не е сляп поддръжник на неолибералните „евроатлантически“ ценности. Това движение в навечерието на 49 конгрес на БСП се занимаваше с разработката на политически документи с истинска, а не с псевдолява ориентация. И те бяха приети на конгреса. Доминиращите в общественото пространство неолибералисти, обаче, спретнаха политически комплот и отстраниха от ръководството на БСП носителите на истинската лява социална политическа идея. В заверата срещу Миков и Стоилов се обединиха вътрешни и външни сили. Външните на БСП сили, владеещи медийното пространство, наложиха силен отпечатък върху проблемите и развитието на социалистическата партия, представиха негативен образ на левите в БСП и позитивен образ за социаллибералите в БСП (Овчаров, Станишев, Нинова, Паскалев, Паргов, Янков и др.). Осъществиха се и задкулисни договорки с АБВ и „Движение 21“ и т.н. В заверата се включиха и някои от т.нар. „социолози“ и социологически агенции, които да доизградят негативен облик на левите социални перспективи в развитието на БСП. 

Като главната манипулативна мантра бе използвана идеята за „лявото обединение“, за „обединението на левицата“, която да се противопостави на ГЕРБ и на десницата. На думи – много красиво и съблазнително за непосветените в тънкостите на политическата игра и манипулация обикновени членове и симпатизанти  на БСП. А в действителност – пошъл политически мелодраматичен театър с цел овековечаване на дясната неолиберална политика, независимо от нейните носители (СДС, НДСВ, ГЕРБ, АБВ, ПФ, РБ и т.н.). Вътре в БСП също се използват манипулативни мантри като: единство, вътрешнопартийно допитване (референдум), номиниране и т.н.

Обединението на лявото е обикновена манипулация, целево внушение за наивно вярващите леви хора, за надежда за лява политика. Но единството има различни аспекти. Първият аспект е, че трябва да има вътрешно единство в партиите, които ще се обединяват.  АБВ и „Движение 21“ са единни малки политически вождистки партии. В АБВ се включиха част от последователите на социаллибералното течение, бивши членове и симпатизанти на БСП, начело с Георги Първанов, Ивайло Калфин и Румен Петков. Това са хора пряко или задкулисно свързани с властта и парите и без власт им е много трудно и дори невъзможно да живеят, да придобиват и легализират парите си. Идейната основа и на двете партийки е социалната колаборация с неолибералите, т.е.  т.нар. „Трети път“ на Блеър и Шрьодер (в миналото идеен вожд на Станишев, а сега негов „съветник“). Същността на този трети път е примиряването и свързването на лявото (социалното) и дясното (неолибалното) в едно цяло, провеждащо откровено или прикрито неолиберална политика. Подобно е в момента управлението в Германия. У нас най-ясно тази концепция бе изразена от Т. Дончева („няма ляво, няма дясно“).  По същество това е центристка политическа позиция. Ако приемем, че по политиката се разпознава истинската същност на политическите партии, то АБВ е дясна политическа партия, подкрепяща десните икономически и социални решения на ГЕРБ, РБ, ДПС и ПФ.   БСП е разединена. Това е политическа партия със силно доминиращ ляво мислещ и социалистически настроен членски състав. Но от 1997 до 2014 г. партията е ръководена от прикрити под маската на социализма социаллиберали, водени от Първанов, Станишев, Румен Овчаров, Румен Петков и др. От 2014 до 2016 г в партията започна опит за действително отстояване на истинска лява, а не лъжлива социалистическа политика. След 9 май 2016 г. отново в ръководството доминират социаллибералите, (прикриващи се с лява фразеология). Това е дълбоко вътрешнопартийно противоречие. Вътре в БСП има ясно проявени две идейни течения: лъкатушещо ляво и силно проявено праволинейно дясно социаллиберално. Това дясно движение е от две разновидности – Станишевата, с приоритет на проевропейските „ценности“ и политика и прикрита и дори открита русофобия и Овчаровата с приоритет на националната икономическа и социална неолиберална политика и прикрито русофилство. Станишевите хора (Вигенин, А. Найденов, Стойнев, А. Кутев, Д. Дъбов, Янков, Е. Узунов, Асланов, К. Николова и др.) се обединиха с Овчаровите хора (Нинова, Паргов, Йотова и др.) и със скритите привърженици в БСП на социаллиберала Първанов (К. Добрев, В. Лечева, Г. Гергов и др.). Някои от тези социаллиберали са като свободни електрони и гравитират към различни или едновременно към няколко групи.  И възниква естественият въпрос: „Обединението, коалирането на трите партии ще е „обединение на лявото“ ли? Ако има такова коалиране то ще е в политическата плоскост на центристкото, на колаборацията с дясното. Ето как красивото пожелание за обединение в лявото става обединение на центристките и десни сили в политическото пространство.

Втората манипулация, под маската на вътрешнопартийна демокрация, е партийния референдум. Референдумът като вътрешнопартийно допитване по важни въпроси е изключително важно и действено  демократично средство. Но, както често става в политика, всяко добро и демократично средство може да бъде изкористено и манипулирано. Така стана и с този вътрешнопартиен референдум. В масата от наблюдатели остана усещането, че това е маска за прикритие на предварителните договорки между Първанов от една страна и Овчаров и Нинова – от друга. Н е случайно, че Първанов и АБВ излязоха от правителствената коалиция на ГЕРБ на другия ден след конгреса на БСП. На всички в БСП, а и извън нея, бе ясно че социалистическата партийна членска маса не иска да чуе и види Първанов, Калфин и Петков, не иска да се коалира с АБВ. Дълголетна традиция е в БСП да не прощават на предателите и ренегатите. В случая важното се оказа не мнението на хората, а начинът на броенето. Който брои, той „пичели“. И броячите А. Кутев, К. Янков и К. Добрев така преброиха резултатите, че да има оправдание мантрата, че партията иска обединение на лявото, разбирано като обединение с АБВ. Само че Нинова и другите пропуснаха да кажат, че над 90% от членовете на БСП се изказаха не за обединение с АБВ, а за явяване на президентските избори вътре в коалицията „БСП Лява България“? При вътрешнопартиен референдум най-важни са въпросите за политиката, а не за организационните похвати и тактическите решения. Нормалното е в такъв референдум преди да питаме „С кого?“, да попитаме „За какво?“, след това „С кой?“ и чак след това „С кого?“. Именно тук е най-същностната манипулация – подмяната на главното с незначителното.  Но с апломб се обявява „Партията иска обща кандидатура, която ще обедини лявото“ (Нинова от 2.08.2016 г.). Партията не е искала обща кандидатура с АБВ, партията е заявила предимството на обединението в „БСП Лява България“.   

    Най-актуалната в последните дни манипулация е номинацията на кандидатите на БСП за президент. Отдавна приключиха партийните събрания и общинските конференции и бяха направени номинации на множество хора. Както става ясно от средствата за масово осведомяване, дезинформация и манипулация, има номинирани над 100 имена. Но никой не ги обяви гласно. На пръв поглед и пръв прочит големият брой кандидати е нещо много демократично. Но никой не каза как се е достигнало до този брой кандидати, как са ранжирани те. Защото ако на партийно събрание е посочено едно име и то не е подкрепено от други членове, то си остава номинация. От общия куп номинации това име се извежда на преден план и на митинг се съобщават неговите качества като най-добрите сред всички кандидати. Така стана случая с ген. Радев. Не го познавам лично, навярно е прекрасен, но твърде анонимен в общественото телевизионно пространство. Само, че не е тайна, че той е с много добри връзки с ген. Михо Михов (АБВ) и Георги Първанов (АБВ). Ама никак не е тайна, че В. Лечева е човек на Първанов в БСП. И как членовете на БСП да гласуват за хората на Първанов и АБВ? Не е ли това подчиняване на БСП на АБВ.

Българската политическа практика с т.нар. „номинации“ за различни политически и партийни длъжности е по същество обвиване в красив целофан на кандидатури, представляващи определени групови или тяснопартийни интереси. Терминът „номинация“ има лексикално значение на наименуване, посочване на име. Но в случая става дума за посочване на име на кандидат за президент, т.е. предложение на кандидатура за президент. Но в БСП, както и в другите политически партии, не са разработени технологии на номинациите. Сега всеки може по време на събранията и конференциите да назове каквото си поиска име, без дори да е длъжен да мотивира своето предложение. Абстрактно казано, всеки от 75 000 членове участвали в събранията и конференциите може да предложи най-малко по един кандидат.  Но БСП, както и другите политически партии са структурирани на организации и клубове. Нормално е те да са равнопоставени. Но на практика не е така. Напр. в партийната организация във 2 –ра секция има предложен и обсъден един кандидат, но в 12 –та секция това са 5 кандидата, а в 22 секция може да достигнат примерно до  10 кандидата. Няма регламент. Няма обсъждане. Има само имена, които дори не са подредени по брой предпочитания на социалистите. В повечето случай дори няма отводи на неподходящи кандидати. На конференциите е същата практика. Най-често кандидатите се подреждат по брой наименования от отделните организации и клубове. Получава се странната организационна практика – предлагане на кандидати без обсъждане на техните политически, организационни и морални качества и тяхното подреждане по брой предпочитания. Да не говорим, че липсва яснота кой от кандидатите на каква политическа идейна позиция е и каква политика би реализирал, при заемане на длъжността. Този привиден хаос е направен нарочно, за може последната инстанция (Националния съвет или Изпълнителното бюро или пък само лидера) от хаотичния списък с имена да извади това, което се вписва в неговото лично предпочитание. По такъв начин номинацията се превръща в политическа манипулация.    
    Манипулацията продължава с пълна сила. Днес след обед бе огласена  информацията, че Корнелия Нинова ще предложи само 6 от 100 -те кандидатури за президент за обсъждане с АБВ. След изявленията на Първанов и Калфин, че АБВ ще приемат само непартийна кандидатура, само предложението за ген. Радев предопределя резултата в полза на АБВ. Партийните кандидатури на Йотова, Манолова, Гечев, Миков и Стоилов отпадат от място. Най-много АБВ да отстъпят за Манолова под формалния повод, че тя се била деполитизирала. Това е направо невярно. Това е задкулисна договорка в полза на натовеца Ангел Найденов. Най-близката до супернатовеца Ангел Найденов да бъде приета за кандидат от БСП за президент? И то не само от русофилски настроената БСП и при явния русофилизъм на Първанов? Май отново ни вземат за балъци? А зад образа на Йотова наднича Р. Овч., т.е. социаллибералния единомишленик на Първанов.

      В момента най-важното за БСП, а и за България не е дали ще се обедини лявото пространство (т.е. социалибералното и центристкото направление, представлявани от АБВ и „Движение 21“ със социалистическото) в българското политическо пространство. Най-важното е в България да има действителна лява алтернатива на провалилия се на българска почва неолиберален модел на политика, икономика и социални дейности. Радетелите (Овчаров, Нинова, Паскалев, Гергов, Паргов и др.) на т.нар. „ляво обединение“ или пък „ляво-център обединение“ по същество са радетели за запазване на политическото статуквото на държавно неолиберално управление на страната, на продължаване на обедняването на огромната маса от хора, продължаване на огромната емиграция и огромното забогатяване на новобогаташите, на приватизаторите на общонародната собственост, на мутрите, на олигарсите. На тези избори трябва да се каже „не“ на фалшивото ляво на АБВ, на Движение 21, и „да“ на тези, които искат да се решат социалните проблеми на страната, да се издигне несимволично жизненото равнище на хората. Така както е започната работата от новото Изпълнително бюро на БСП предстоящите президентски избори могат да задълбочат проблемите на лявата политика в страната и в България да се появи нова истинска лява партия, а БСП, подобно на ПАСОК в Гърция, постепенно да изчезне от политическия хоризонт.    

Автор: Анко Иванов

2.08.2016 г.