Вчера, на 13 август, но не в петък, а в събота,
телевизионният щатен коментатор Румен Овчаров, журналистическият любимец на
антисоциалистическата пропаганда, отново ни занимаваше със своите „анализи“ от
екраните на Бойковата телевизия. Едва ли Овчаров не съзнава, че е използван
като оръдие и маша за постигане на антисоциалистически и най-вече антисоциални
цели, използван за разединение в лявото политическо пространство. Но него
вероятно го блазни телевизионната слава и популярност. Така е още от времето на
правителството на Жан Виденов, когато обясняваше на наивните българските
граждани, че цените на електричеството са безбожно ниски и трябва постепенно да
се изравнят с тези в Европа, без оглед на производствените разходи за крайния
продукт. Още тогава се зароди и новото политическо явление: телевизионна
вътрешнопартийна демокрация, разбирана като свобода да пропагандираш своето
политическо мнение и интереси като общопартийни и да ги налагаш на добродушните
зрители на телевизията. Телевизионна вътрешнопартийна демокрация е средство, инструмент
за налагане на определени политически или личностни позиции сред членската маса
и привържениците на определена партия, в случая социалистическата партия. И
чрез влиянието на телевизията се съчетаха вътрешнопартийни политически внушения
и личностен пиар. Не може да не му се отрече – Румен Овчаров стана пионер в
това направление. И този пример бе последван, поразширен и обогатен и от
останалите политици не само от социалистическата партия. Но от БСП най-надарени
ученици на Овчаров станаха Корнелия Нинова, Мая Манолова и Илияна Йотова. От
другите партии най-големи последователи на този телевизионно-партиен подход
станаха Бойко Борисов, Томислав Дончев, Георги Марков и т.н. Борисов дори много
сериозно надмина, изпревари своя първоучител.
И вчера
Овчаров, отново в позата на съдник от „последна инстанция“, от позицията на
„сивия кардинал“, от позицията на опитен партиен манипулатор, разкриваше своите
мнения и оценки за процесите в обществото. Покрай многото неща, които изрече с
специфичния се категоричен, нетърпящ възражение стил, бяха изпуснати две
личностни откровения, а по същество истини.
Първата истина е че в БСП има предизборно напрежение. Само, че Овчаров не разкри движещите сили и причини за
това напрежение. А ние ще се опитаме да запълним тази празнота, макар и не пред
телевизионния екран, а съвсем скромно, чрез възможностите на Интернет. В БСП
има два типа вътрешни напрежения. Първият тип е идейното вътрешнопартийно
напрежение, борбата между левите (социалистическите) и десните
(социаллибералните, поддръжниците на Третият път на Блеър и Шрьодер) сили в
партията. На наскоро преминалия конгрес в програмните документи са
заложени в значима степен левите социалистически идеи, но в ръководството бяха
наложени Председател и членове на Изпълнителното бюро, представители на десните
политически сили в БСП.
По същество
структурата на десните в БСП е много сложна. На конгреса се обединиха всички
крила и крилца на социаллибералното компрадорско поведение в БСП за да изберат
Корнелия Нинова и да овладеят ръководните позиции в партията и по такъв начин
да компроментират левите партийни документи, харесвани от почти цялата партия.
Независимо от организационния и телевизионен натиск над лявото движение двама
от най-видните му представители получиха много голям брой номинации за
президент, над два пъти повече от лансирания ген. Радев и значителни, макари
по-малки от тези на трите телевизионни звезди – Нинова, Манолова и Йотова.
Левите бяха лишени от телевизионен достъп в периода на номинациите. А и при
много редките им появявания пред екран, те държаха сдържан и толерантен
политически език, за разлика от агресивния изказ на трите дами.
Вторият тип
вътрешни напрежения в БСП са вътрешнопартийните междукотериийни борби за повече
вътрешнопартийна власт и за по-голямо бъдещо участие в държавната власт. Това е приоритетна движеща сила на предизборните
напрежения в БСП, породени от издигането на кандидатурите за президент и
евентуално участие в бъдещата власт. Както вече веднъж писах, главната цел на
десните в БСП е докопването до държавната власт и дори на каквато и да е цена.
Участието във властта е главната им цел, за разлика от левите, които разглежда
държавната власт не само и не толкова като цел, а като средство за решаване на
социалните проблеми в обществото. Максимата, че властта разделя се появи и в
БСП след конгреса. Разпределението на властовите функции на обединените, преди
и на конгреса, десни сили в БСП обаче породи напрежение между самите тях. В
състава на Изпълнителното бюро надделя определена котерийна (от едно котило,
съмишленици и близки по идейни и лични интереси) група на задкулисието. Постепенно
„победителите“ на конгреса се преструктурираха и се оформиха, по израза на Дядо
Благоев (котерия), по мое мнение три обособени котерии.
Първата
котерийна група и сега най-силната е обединение за съюз с АБВ и други „леви“,
но само по име партии, стоящи на позицията за колаборация с десните партии и
участие във властта. Визират се
предимно АБВ и „Движение 21“. Скритият двигател на тази котерия Георги
Първанов. АБВ и тази група е за прикрито сътрудничество с ГЕРБ и Борисов. За
българското общество не са тайна близките приятелски отношения между Борисов,
Първанов и Доган. Скрити привърженици, скрити, доколкото не смеят публично да
обявят, че са за такова сътрудничество, в ръководството на БСП са Нинова и
най-близките и помощници или водачи от Изпълнителното бюро като: Георги Гергов
(крупен бизнес-олигарх-милионер, крупен приватизатор, близък приятел на
Първанов и Борисов, бивш член на СДС); К. Янков (опитен апаратчик и организатор
на неявни игри и комбинации); К. Добрев (новобогаташ, осребрил политическите
дивиденти на баща си, близък на сем. Първанови и особено чрез бизнеса на сестра
си); Бригадир Аспарухов (създателят, по собственото му признание, на Бойко
Борисов, инициатор на вътрешни напрежения в БСП чрез интригата за купуване на
председателския пост в партията). Посочвам само тях, понеже те могат да бъдат
видяни в Интернат на снимките за преговорите на БСП с Първанов и АБВ. Именно
тази група инициира идеята на ген. Михо Михов (АБВ), при отказа на БСП да
подкрепи Първанов или Калфин, да се подкрепи ген. Радев. Колкото и да твърди
Нинова, че идеята за ген. Радев е нейна, истината е друга. Самата Нинова не
познава анонимния за обществото ген. Радев за да го предложи в Оборище. Но от
всичките 19 номинации, доминират тези от Пловдивска област (ръководител на
която е Г. Гергов), Габрово (където е силно влиянието на К.Добрев) и Варна (със
силното влияние в БСП на приятелската на Борисов ТИМ и на К. Янков).
Изключително силната защита на ген. Радев от Първанов по същество разкрива
истината, че ген. Радев е човек на АБВ, на Първанов и Михов и че вероятно той е
поел някакви не само рискове, но и ангажименти към тях. Хитрата Дончева се
усети за какво става дума и се отказа от обединението на „левите“ за
президентските избори.
Втората
котерийна група е за обединение център-ляво, за обединение на левите и явна
колаборация с центристките партии. Никой публично няма да си признае, че съществува такова котерия-обединение,
но логическият политически анализ доказва, че такава група е факт. Такъв е
белегът на всички политически котерии и
задкулисия – липса на явност, всичко е потайно. Основен идеен „вожд“ на това
направление вероятно е Румен Овчаров, наричан от някои, навярно много
сполучливо, „Сивият кардинал на БСП“. Тази идейна позиция аз обединение
център-ляво обществено най-напред и най-последователно бе огласена, и
прогласена, и отстоявана от К. Паргов и поддържана чрез безбройните
телевизионни изяви на Р. Овчаров и на И. Йотова. Именно този кръг наложи
множеството номинации на И. Йотова за президент и при определени бъдещи
обстоятелства, ще я поддържа за тази позиция или друга властова позиция. Но
сега, в съответствие с бързо променящата се политическа ситуация, опитният
Овчаров в интервюто застана зад кандидатурата на ген Радев, именно от позицията
на идеята за „обединение център-ляво“.
Трета
котерийна група е за колаборацията с десните, но прикрита под маската на леви
идеи, но провеждане на дясна политика с лява фразеология, но без
дискредитиралите се като напълно десни Борисов и Първанов. Идеен и организационен вдъхновител и вожд на тази група
е безспорно С. Станишев, председателят на ПЕС. Това е продължение на
провежданата от ПЕС общоевропейска политика на колаборация на левите партии с
десните, на основата на дясната неолиберална политика. Таза група е безспорно
ясна и включва познати сътрудници на Станишев като носещият нелегален прякор
„натовеца“, носещият нелегален прякор „бандеровеца“, американофила Стойнев (почитател
на Уестингхаус), обиденият на Миков А. Кутев, Асланов и др. Тази група инициира
и с неформални задкулисни методи наложи чрез телевизията номинацията на
формално безпартийната Мая Манолова (съжителстваща с А. Найденов) телевизионна
звезда.
Борбата, в сегашната
предизборната ситуация, между тези три основни котерийни групи формира предизборните
напрежения в БСП, формира тревога и объркване сред партийната членска маса. Членовете
и симпатизантите на БСП трудно се ориентират в тази ситуация, понеже истинските
цели и на трите групи са маскирани под лява фразеология и призиви за единство.
А по същество в обществените телевизионни изяви на представителите на тези три
групи не разкриват каква политика трябва да отстоява кандидата за президент:
лява социално ориентирана, центристка (колаборационистична) или дясна
неолиберална (безалтернативна по някогашното определение на Овчаров). В тази
ситуация представителите на истинското социалистическо ляво направление в БСП
си траят, маскират се под измисленото политическо правило за толерантност от
100 дни към новите властващи. Да, но след тези 100 дни политическата ситуация
ще бъде друга, а и в политиката, както мъдро учи народа „след дъжда качулка“ не
върши работа.
Втората истина е, че формалното
обединение в ляво е непродуктивно, няма да донесе нищо. Цитирам
казаното от Овчаров по текста от един от сайтовете: "Кого искаме
да обединим? Формално обединение на партии, които са се разделили преди няколко
години, няма да ни донесе нищо…“. Обединението в ляво е невъзможно по идейни
причини. „Лявото“ АБВ участва в провеждането на дясна неолиберална политика
с идеята начело да не е Станишев или друг
от БСП, а Първанов. „Лявото“ „Движение 21“ стои на строго центристки позиции
под партийния девиз, огласен от Т. Дончева – „няма ляво, няма дясно“. Или да
вземем неродената партия на Кадиев? Или провалените социалдемократи на Томов и
Камов. Все партийни обединения на кариеристи,
напуснали БСП, защото не са получили в определен момент важни политически
постове и/или възможности за държавна власт. Обединението в ляво е невъзможно
и поради лидерска несъвместимост и мания за вождизъм. Непреодолими са личностните противоречия между Станишев
и Овчаров (дълбоко обиден, че бил махнат от министър); между Първанов и Станишев
(обидата на Първанов, че Станишев не му е върнал председателския пост в БСП); между
Дончева и Станишев; между Томов и Първанов; между Дончева и Нинова и т.н.
БСП е в
сложно вътрешнопартийно положение, в изострящо се вътрешнопартийно напрежение,
в сериозни различия не само между членска маса и ръководство, но и между
отделни котерийни групи в ръководството. Изходът от ситуацията е на заседанието на Националния
съвет на БСП да бъде определена друга номинация за първа кандидатура, а не тези
на трите враждуващи котерийни групи (на ген. Радев, И.Йотова и М.Манолова).
При такъв подход може да се формира обединение на цялата партия, симпатизантите
и поддръжниците на БСП и на лявата идея сред останалите слоеве от населението. Загубата
на 2% от потенциалните гласове от АБВ може да привлече маса други хора, които
не харесват предатели и ренегати, участници в досегашната власт. Аритметичния
сбор на поддръжниците на отделните партии не е действителния сбор на
поддръжниците на определена мажоритарна кандидатура. Зависи от новата
кандидатура. Вече писах че дилемата е партийна или непартийна фигура на
кандидата за президент. И двата подхода имат своите предимства и недостатъци.
От политическата зрялост на Националния съвет зависи дали ще имат кандидатура на
конци или фигура със самостоятелна позиция по въпросите на управлението на
страната.
Автор: Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар