неделя, 14 август 2016 г.

Предизборното напрежение в БСП



            Вчера, на 13 август, но не в петък, а в събота, телевизионният щатен коментатор Румен Овчаров, журналистическият любимец на антисоциалистическата пропаганда, отново ни занимаваше със своите „анализи“ от екраните на Бойковата телевизия. Едва ли Овчаров не съзнава, че е използван като оръдие и маша за постигане на антисоциалистически и най-вече антисоциални цели, използван за разединение в лявото политическо пространство. Но него вероятно го блазни телевизионната слава и популярност. Така е още от времето на правителството на Жан Виденов, когато обясняваше на наивните българските граждани, че цените на електричеството са безбожно ниски и трябва постепенно да се изравнят с тези в Европа, без оглед на производствените разходи за крайния продукт. Още тогава се зароди и новото политическо явление: телевизионна вътрешнопартийна демокрация, разбирана като свобода да пропагандираш своето политическо мнение и интереси като общопартийни и да ги налагаш на добродушните зрители на телевизията. Телевизионна вътрешнопартийна демокрация е средство, инструмент за налагане на определени политически или личностни позиции сред членската маса и привържениците на определена партия, в случая социалистическата партия. И чрез влиянието на телевизията се съчетаха вътрешнопартийни политически внушения и личностен пиар. Не може да не му се отрече – Румен Овчаров стана пионер в това направление. И този пример бе последван, поразширен и обогатен и от останалите политици не само от социалистическата партия. Но от БСП най-надарени ученици на Овчаров станаха Корнелия Нинова, Мая Манолова и Илияна Йотова. От другите партии най-големи последователи на този телевизионно-партиен подход станаха Бойко Борисов, Томислав Дончев, Георги Марков и т.н. Борисов дори много сериозно надмина, изпревари своя първоучител.
И вчера Овчаров, отново в позата на съдник от „последна инстанция“, от позицията на „сивия кардинал“, от позицията на опитен партиен манипулатор, разкриваше своите мнения и оценки за процесите в обществото. Покрай многото неща, които изрече с специфичния се категоричен, нетърпящ възражение стил, бяха изпуснати две личностни откровения, а по същество истини.
Първата истина е че в БСП има предизборно напрежение. Само, че Овчаров не разкри движещите сили и причини за това напрежение. А ние ще се опитаме да запълним тази празнота, макар и не пред телевизионния екран, а съвсем скромно, чрез възможностите на Интернет. В БСП има два типа вътрешни напрежения. Първият тип е идейното вътрешнопартийно напрежение, борбата между левите (социалистическите) и десните (социаллибералните, поддръжниците на Третият път на Блеър и Шрьодер) сили в партията. На наскоро преминалия конгрес в програмните документи са заложени в значима степен левите социалистически идеи, но в ръководството бяха наложени Председател и членове на Изпълнителното бюро, представители на десните политически сили в БСП.
По същество структурата на десните в БСП е много сложна. На конгреса се обединиха всички крила и крилца на социаллибералното компрадорско поведение в БСП за да изберат Корнелия Нинова и да овладеят ръководните позиции в партията и по такъв начин да компроментират левите партийни документи, харесвани от почти цялата партия. Независимо от организационния и телевизионен натиск над лявото движение двама от най-видните му представители получиха много голям брой номинации за президент, над два пъти повече от лансирания ген. Радев и значителни, макари по-малки от тези на трите телевизионни звезди – Нинова, Манолова и Йотова. Левите бяха лишени от телевизионен достъп в периода на номинациите. А и при много редките им появявания пред екран, те държаха сдържан и толерантен политически език, за разлика от агресивния изказ на трите дами.  
Вторият тип вътрешни напрежения в БСП са вътрешнопартийните междукотериийни борби за повече вътрешнопартийна власт и за по-голямо бъдещо участие в държавната власт. Това е приоритетна движеща сила на предизборните напрежения в БСП, породени от издигането на кандидатурите за президент и евентуално участие в бъдещата власт. Както вече веднъж писах, главната цел на десните в БСП е докопването до държавната власт и дори на каквато и да е цена. Участието във властта е главната им цел, за разлика от левите, които разглежда държавната власт не само и не толкова като цел, а като средство за решаване на социалните проблеми в обществото. Максимата, че властта разделя се появи и в БСП след конгреса. Разпределението на властовите функции на обединените, преди и на конгреса, десни сили в БСП обаче породи напрежение между самите тях. В състава на Изпълнителното бюро надделя определена котерийна (от едно котило, съмишленици и близки по идейни и лични интереси) група на задкулисието. Постепенно „победителите“ на конгреса се преструктурираха и се оформиха, по израза на Дядо Благоев (котерия), по мое мнение три обособени котерии.
Първата котерийна група и сега най-силната е обединение за съюз с АБВ и други „леви“, но само по име партии, стоящи на позицията за колаборация с десните партии и участие във властта. Визират се предимно АБВ и „Движение 21“. Скритият двигател на тази котерия Георги Първанов. АБВ и тази група е за прикрито сътрудничество с ГЕРБ и Борисов. За българското общество не са тайна близките приятелски отношения между Борисов, Първанов и Доган. Скрити привърженици, скрити, доколкото не смеят публично да обявят, че са за такова сътрудничество, в ръководството на БСП са Нинова и най-близките и помощници или водачи от Изпълнителното бюро като: Георги Гергов (крупен бизнес-олигарх-милионер, крупен приватизатор, близък приятел на Първанов и Борисов, бивш член на СДС); К. Янков (опитен апаратчик и организатор на неявни игри и комбинации); К. Добрев (новобогаташ, осребрил политическите дивиденти на баща си, близък на сем. Първанови и особено чрез бизнеса на сестра си); Бригадир Аспарухов (създателят, по собственото му признание, на Бойко Борисов, инициатор на вътрешни напрежения в БСП чрез интригата за купуване на председателския пост в партията). Посочвам само тях, понеже те могат да бъдат видяни в Интернат на снимките за преговорите на БСП с Първанов и АБВ. Именно тази група инициира идеята на ген. Михо Михов (АБВ), при отказа на БСП да подкрепи Първанов или Калфин, да се подкрепи ген. Радев. Колкото и да твърди Нинова, че идеята за ген. Радев е нейна, истината е друга. Самата Нинова не познава анонимния за обществото ген. Радев за да го предложи в Оборище. Но от всичките 19 номинации, доминират тези от Пловдивска област (ръководител на която е Г. Гергов), Габрово (където е силно влиянието на К.Добрев) и Варна (със силното влияние в БСП на приятелската на Борисов ТИМ и на К. Янков). Изключително силната защита на ген. Радев от Първанов по същество разкрива истината, че ген. Радев е човек на АБВ, на Първанов и Михов и че вероятно той е поел някакви не само рискове, но и ангажименти към тях. Хитрата Дончева се усети за какво става дума и се отказа от обединението на „левите“ за президентските избори.
Втората котерийна група е за обединение център-ляво, за обединение на левите и явна колаборация с центристките партии. Никой публично няма да си признае, че съществува такова котерия-обединение, но логическият политически анализ доказва, че такава група е факт. Такъв е белегът на всички политически котерии  и задкулисия – липса на явност, всичко е потайно. Основен идеен „вожд“ на това направление вероятно е Румен Овчаров, наричан от някои, навярно много сполучливо, „Сивият кардинал на БСП“. Тази идейна позиция аз обединение център-ляво обществено най-напред и най-последователно бе огласена, и прогласена, и отстоявана от К. Паргов и поддържана чрез безбройните телевизионни изяви на Р. Овчаров и на И. Йотова. Именно този кръг наложи множеството номинации на И. Йотова за президент и при определени бъдещи обстоятелства, ще я поддържа за тази позиция или друга властова позиция. Но сега, в съответствие с бързо променящата се политическа ситуация, опитният Овчаров в интервюто застана зад кандидатурата на ген Радев, именно от позицията на идеята за „обединение център-ляво“. 
Трета котерийна група е за колаборацията с десните, но прикрита под маската на леви идеи, но провеждане на дясна политика с лява фразеология, но без дискредитиралите се като напълно десни Борисов и Първанов. Идеен и организационен вдъхновител и вожд на тази група е безспорно С. Станишев, председателят на ПЕС. Това е продължение на провежданата от ПЕС общоевропейска политика на колаборация на левите партии с десните, на основата на дясната неолиберална политика. Таза група е безспорно ясна и включва познати сътрудници на Станишев като носещият нелегален прякор „натовеца“, носещият нелегален прякор „бандеровеца“, американофила Стойнев (почитател на Уестингхаус), обиденият на Миков А. Кутев, Асланов и др. Тази група инициира и с неформални задкулисни методи наложи чрез телевизията номинацията на формално безпартийната Мая Манолова (съжителстваща с А. Найденов) телевизионна звезда.
Борбата, в сегашната предизборната ситуация, между тези три основни котерийни групи формира предизборните напрежения в БСП, формира тревога и объркване сред партийната членска маса. Членовете и симпатизантите на БСП трудно се ориентират в тази ситуация, понеже истинските цели и на трите групи са маскирани под лява фразеология и призиви за единство. А по същество в обществените телевизионни изяви на представителите на тези три групи не разкриват каква политика трябва да отстоява кандидата за президент: лява социално ориентирана, центристка (колаборационистична) или дясна неолиберална (безалтернативна по някогашното определение на Овчаров). В тази ситуация представителите на истинското социалистическо ляво направление в БСП си траят, маскират се под измисленото политическо правило за толерантност от 100 дни към новите властващи. Да, но след тези 100 дни политическата ситуация ще бъде друга, а и в политиката, както мъдро учи народа „след дъжда качулка“ не върши работа.      
    Втората истина е, че формалното обединение в ляво е непродуктивно, няма да донесе нищо. Цитирам казаното от Овчаров по текста от един от сайтовете: "Кого искаме да обединим? Формално обединение на партии, които са се разделили преди няколко години, няма да ни донесе нищо…“. Обединението в ляво е невъзможно по идейни причини. „Лявото“ АБВ участва в провеждането на дясна неолиберална политика с идеята начело да не е Станишев  или друг от БСП, а Първанов. „Лявото“ „Движение 21“ стои на строго центристки позиции под партийния девиз, огласен от Т. Дончева – „няма ляво, няма дясно“. Или да вземем неродената партия на Кадиев? Или провалените социалдемократи на Томов и Камов. Все партийни обединения на кариеристи,  напуснали БСП, защото не са получили в определен момент важни политически постове и/или възможности за държавна власт. Обединението в ляво е невъзможно и поради лидерска несъвместимост и мания за вождизъм. Непреодолими са личностните противоречия между Станишев и Овчаров (дълбоко обиден, че бил махнат от министър); между Първанов и Станишев (обидата на Първанов, че Станишев не му е върнал председателския пост в БСП); между Дончева и Станишев; между Томов и Първанов; между Дончева и Нинова и т.н.
БСП е в сложно вътрешнопартийно положение, в изострящо се вътрешнопартийно напрежение, в сериозни различия не само между членска маса и ръководство, но и между отделни котерийни групи в ръководството. Изходът от ситуацията е на заседанието на Националния съвет на БСП да бъде определена друга номинация за първа кандидатура, а не тези на трите враждуващи котерийни групи (на ген. Радев, И.Йотова и М.Манолова). При такъв подход може да се формира обединение на цялата партия, симпатизантите и поддръжниците на БСП и на лявата идея сред останалите слоеве от населението. Загубата на 2% от потенциалните гласове от АБВ може да привлече маса други хора, които не харесват предатели и ренегати, участници в досегашната власт. Аритметичния сбор на поддръжниците на отделните партии не е действителния сбор на поддръжниците на определена мажоритарна кандидатура. Зависи от новата кандидатура. Вече писах че дилемата е партийна или непартийна фигура на кандидата за президент. И двата подхода имат своите предимства и недостатъци. От политическата зрялост на Националния съвет зависи дали ще имат кандидатура на конци или фигура със самостоятелна позиция по въпросите на управлението на страната.    

            Автор: Анко Иванов

14.08.2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар