Според претоварения празничен календар на българите, днес
е отново е празник. Това е Денят на народните будители. И пак я
няма празничната атмосфера, празничното усещане. Има възприятия само за няколко
ритуални пиар-прояви на политици (особено
пред Президентството), използващи национално-патриотичния мотив на
будителството. И тук-там в някои медии красиви слова на писатели, журналисти,
учители, учени за будителството. И точка. Няма нищо повече. За дейците от
сферата на образованието това е нов, просто неработен (неприсъствен за всички
учебни заведения) ден, за учениците извънредна ваканция, подарена им от
ГЕРБ. Да, вярно, че има стара традиция
да се чества подобен празник. За първи път това е станало през 1909 г. в
Пловдив.
Какъв празник е Денят на будителите?
Денят на народните будители, както пише в Уикипедия, „е общобългарски
празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници,
революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към
образование и книжовност“. Обявен е за официален празник в Република България.
Неговата цел е заслужена признателност към народните будители и събуждане у
младите хора на интерес към дейците на миналото. С тази негова цел, с
организацията на неговото празнуване силно се родее с 24 май – денят на
славянската писменост и култура.
Кога и как възникна и се празнува денят на будителите?
Предисторията е ясна. Първоначалната идея се свързва с отбелязване на деня
на Св. Иван Рилски, почитан в България от Българската православна църква на 19
октомври, а в другите източноправославни страни на 1 октомври. Това е датата,
на която цар Самуил пренася мощите на светеца в Средец (сега София). Към
почитане паметта на Св. Иван Рилски в началото на XX век към тази дата се привързва почитането на паметта на
големите българи с принос за възраждането на Нова България.
Макар че в
Българския тълковен речник пише, че будител е „просветен деец
през време на Възраждането“, в неофициалния списък на будителите се включват
множество дейци. В повечето публикации в списъка на именитите български
будители се включват имена не само на писатели, поети, историци и други
интелектуалци, но и църковни деятели, книжовници, учители като Св. Йоан Рилски,
Матей Граматик, Константин Костенечки, патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски,
Петър Парчевич, Григорий Цамблак, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Братя
Миладинови, Иван Селимински, Васил Априлов, Добри Чинтулов, Григор Пърличев,
Александър Екзарх, Иван Богоров, Любен Каравелов, Петко Славейков, Найден
Геров, Христо Г. Данов и редица др. В списъка на народните будители много често
включват и борците за национално освобождение като Георги Раковски, Васил
Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др.
През 1922 г.
земеделският министър на Народното Просвещение Омарчевски, по инициатива на
голяма група български интелектуалци, сред които Иван Вазов, Стилиян
Чилингиров, проф. Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, проф. Иван Георгов, проф.
Беньо Цонев, актрисата Адриана Будевска и редица други, внася предложение в
Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители
като „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на
големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31
октомври е обнародвано Постановление на Министерския съвет, а на 13 декември
същата година Народното събрание прави съответните допълнения в Закона за
празниците и неделните почивки и на 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона.
През 1945 г.
празника е отменен от Правителството на Отечествения фронт. По този начин се
избягва дублирането с 24 май. И усилията се съсредоточават към организиране и
провеждане на обхватни всенародни чествания на Деня на славянската просвета и
култура, който след това започва постепенно да се чества и в други страни и
предимно в бившия Съветски съюз. По предложение на сдружение „Мати Болгария“ и
неговият председател проф. П. Константинов се възстановява от 1992 г. Денят на
народните будители. От 1991 г. се отбелязва като и като Ден на българската
наука, след това е обявен и като Ден на българската журналистика.
Този празник
като идея има национално-патриотични мотиви и цели. Но реалната практика в
съвременни условия го превърна във формален празник, без необходимата
атмосфера, положителна нагласа сред населението и в обстановката на отродяване
от българските национални ценности и безогледно и безкритично възприемане на
т.нар. „евроценности“, обезличаване на българската просвета и култура.
Измерения на формалността на Деня на народните будители.
Първо. Това е историческата безпаметност и
културно-образователна несъстоятелност на осъществяваната в страната
евроатлантическа образователна политика. Огромната част от българите, особено тези, завършили средно образование
след 1989 г. си нямат и най-елементарна представа кои са тези народни будители
и какво са направили за България. А денят на будителите, както се изразява
Омарчевски, е ден, когато в душите има стремеж към „… националното…, вложено в
образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в
дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода
през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности…“. И
за не сме голословни отрицатели, само ще посочим, че в учебното съдържание в
българското училище бе извадена от обучението по български език и литература
„История славянобългарска“, извадени бяха от съдържанието песните на Добри
Чинтулов. Ликвидирано бе изучаването на публицистиката на Ботев и т.н.. А за какво
будителство можем да говорим без тази активна българска национално-патриотична
публицистика? Извадена бе голяма част от произведенията на Иван Вазов, на Петко
Славейков, на Любен Каравелов, от народния фолклор бе премахнат Балканджи Йово
и т.н.. По българска литература и българска история не се учи нищо или почти
нищо за изтъкнати български книжовници от XIX, създали основата на Българското национално Възраждане – д-р Иван Богоров,
Неофит Рилски, Добри Войников, Георги Раковски и т.н. Как да се славят народните
будителит, като не се учи и знае почти нищо за тях и за тяхното дело? Не са
виновни младите хора, че не знаят за будителите, че възприемат Денят на
будителите само като поредния неучебен ден, а учителите като поредния неработен
ден.
Второ. Силното развитие на българския
национален нихилизъм, силното преклонение пред чуждите традиции,
обичаи, семейни и обществени ценности. Този
национален нихилизъм се проявява на две равнища – личностно и
държавно-обществено. На личностно
равнище това е подражанието на чужди цивилизационни и народно-културни
ценности, обичаи и традиции. Особено драстични в това отношение са три
елементарни примера. Такива са съвпадението на традиционни български празници с
чужди и изместването на българските празници от англосаксонски. Сега Денят на
будителите съвпада с Деня на вси светии (англ. Halloween). Това е англо-саксонски
празник, честван във Великобритания, САЩ, Канада и Ирландия. Онаследен е от
древните келтски традиции, свързани с вярването, че на 1 ноември се отваря
вратата между двата свята – на живите и на мъртвите. И за него са характерни страшните маски. И ето вчера, на
улицата срещам няколко млади и красиви, елегантни по облекло и походка 18-20
годишни момичета, които си боядисали и уродливо изрисували лицата със стремежа
за изглежда страшни. Те даже и не знаеха, че в утрешния ден не е Хелоуин, а
Денят на българските будители. Подражателството вече е преминало границата на
отродителството. Вторият подобен празник е налагането в българското общество на
празника на Св. Валентин вместо Св. Трифон Зарезан. Или пък посрещането на
Слънцето (Джулая морнинг). Това е чужд на хипарски, а не религиозен, езически,
културен и т.н. празник. Той няма нищо общо с българска национална и
източноправославна традиция, а е модни преклонение към чужда музика и традиции.
Могат да се посочат и множество други подражания на чужди празници и
принизяване на българското, националното, патриотичното.
На държавно
и национално равнище, развитието на националния нихилизъм е следствие от
непрекъснатото насаждане чрез средствата за масова информация и манипулация на
приоритетите на евроатлантическите ценности пред българските национални
ценности. Да вземем например, масовото и унищожително преименуване в България
на всички институции, които съдържаха думата народ, народен, народна. България
от Народна Република България, остана само Република България. Българската
народна армия остана само Българска армия. Нещо повече, дори новият закон за
средното училище вече се нарича не Закон за народната просвета, а Закон за
образованието. Изпадна не само характеристиката „народна“, но и изпадна
„просвета“. Огромната част от българските народни будители са просветители.
Това е иманентната същност на народното будителството – просветата. Просвета не
е равнозначно на образование. Просвета произхожда от светлина, от знанието,
което осветлява, озарява душите на младите хора. Това е живецът на
будителството. И именно този живец бе умишлено изваден от ГЕРБ и присъдружните
му сателити от Патриотарския фронт, Реформаторския блок и социалистите-ренегати
от АБВ. Най-характерният израз на
евроатлантическите ценности е обезродяването, притъпяването на националния дух
и самосъзнание на хората, формирането на нова безродна личност без национална принадлежност – т.е. –
„европеец“, човек кланящ се предимно на „евроценностите“. Този обезродяващ
държавен нихилизъм през последния четвърт век вече дава своите плодове –
принизено и заспало национално самосъзнание.
Трето. Превръщане на българското
учителство от будители на националния дух, на национално самосъзнание и
разпространители на знания и култура в реализатори на деинтелектуализацията
на българския народ, чрез решително обедняване на общообразователното
съдържание на обучението, принизяване на национално-патриотичните мотиви в образователния
процес, чрез съкращаване и подготвяне на нови млади хора без достатъчно развито
самостоятелно мислене. Тази роля бе отредена на българското училище чрез новия
Закон за образованието.
Българските будители са сред най-активните
българи през XIX век. Те се борят за просвещение,
за просветляване на умовете на българите, борят се за църковна и национална
самостоятелност, за разбуждане на българското национално чувство, за национално
и духовно освобождение, за национално достойнство. От края на XIX и до края на XX век, българската държава, макар и на приливи и отливи, макар и с различна идейна окраска, поддържа традицията и духа на народните
будители, почита делата на първоучителите, на борците за църковна и национална
свобода. От края на XIX век и особено по
време на управлението на СДС и на ГЕРБ в страната под маската на евроценностите,
бе демонтирано национално-патриотичното
образование и възпитание на младите българи. По същество това е резултатът от
провежданите образователни реформи. И сега в страната вече има едно ново
частично отродено българско младо поколение, което недостатъчно знае същността
на извършеното от народните будители и не почита тяхното дело. Зачестиха
гаврите с образите (портретите) и паметниците на народните будители, неимоверно
бързо нарасна преклонението пред чуждите
модели на образование и култура, на начин на живот. Снизи се равнището на образованост, неимоверно
нарасна броят на неучещите, на неграмотните. Българският език се изпъстри с
безкрайни ненужни чуждици, българската именна система бе променена съществено в
посока на обезбългарявана и т.н България загуби голяма част от държавния си суверенитет
и се покланя на чужди външни сили, които дори ни налагат измислени ценности
като щастието на хомосексуалистите, щастието на кокошките и правотата на
краставиците.
И
в заключение на моето непразнично изложение ми се струва, че за сегашната обстановка,
в която скромно се отбелязва Денят на народните будители през 2016 г., много
добре подхождат Ботевите слова:
„…погледът мрачен, умът не види
добро
ли, зло ли насреща иде...
в
гърди ни любов, ни капка вяра,
нито
надежда от сън мъртвешки
да
можеш свестен човек събуди!
Свестните
у нас считат за луди,
глупецът
вредом всеки почита:“
Тъй върви България в днешния непразничен празник. Вредом
глупецът всеки почита, в гърдите на полотиците няма любов към народа, любов към
Родината (дума изхвърлена от обучението в началното училище), когато е поругано
националното достойнство, а има само преклонение към чуждоземското.
1.11.2016 г.
Автор: Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар