Измамната червена карта на България

Измамната червена карта на България

Дни след бляскавата победа на втория тур на президентските избори на г-н Румен Радев БСП е в силно притеснителна позиция. Вярно е, че е БСП предложи г-н Радев за кандидат за Президент, вярно е, че цялата БСП работи за неговото успешно избиране. Но не по-малко вярно е че г-н Радев е по същество независим несоциалистически кандидат. И това му поведение преди изборите и между двата тура му осигуриха избирателен ресурс многократно по-голям от този на БСП. 

Ако на миналите президентски избори кандидатът за вицепрезидент (Стефан Данаилов) дърпаше на гърба си Калфин, сега стана обратното. Кандидатът за президент г-н Радев дърпаше към успеха и кандидата за вицепрезидент (Илияна Йотова). Тесният избирателен ресурс на БСП, проявяващ се на местни избори и изборите за Европарламент е около 400-500 хил. гласа. Широкият избирателен ресурс на парламентарни и президентски избори за първи тур е максимално около 600-800 хил. души, президентски 2011 г. 874 хил.д. и парламентарни 2014 г. 505 хил.души.

Последните дни широко по телевизии и сайтове се пуска една изцяло червена карта на България с процентно съотношение на втория тур между двамата кандидати. Остана за ГЕРБ само Турция. Тази карта е една манипулация. Тя не изразява истинското политическо съотношение на силите на партиите. А подобни карти са илюстрация на електоралната география, само на основата на определен изборен резултат. В случая изборният резултат не е на основата на политическа идеология, на основата само на партиен избор, а преди всичко на личностни мажоритарни предпочитания на избирателите, на избор между новото (дори неясно какво е то) и старото статукво. Но тези личностни мажоритарни предпочитания и очаквания носят в себе си не политическа идеология, не отразяват  политически влияния сред народа на отделни партии, а са предимно протест срещу досегашното статукво, желание за промяна на политиката.  На пресконференциите след първия, и особено след втория тур, личеше у голяма част от кадрите на БСП искряща радост, възбуденост, сияещи лица и греещи очички, израз на самодоволство. Това особено се набиваше на очи, защото край Нинова и Йотова лицето, стойката и очите на Радев излъчваха спокойствие, увереност, стабилност. Особено впечатляващи бяха и самодоволните изрази и самодоволното поведение на Овчаров, Добрев, Гергов, Бригадир Аспарухов и  т.н.

Опасявам се, че ръководството на БСП (тесния кръг около Нинова) и вътрешнопартийното задкулисие не си дават сметка че следващите избори могат да се окажат катастрофални не само за ГЕРБ и Борисов, но и за БСП и за Нинова. В страната, подобно и на много други европейски страни и в САЩ има нова, коренно различна обстановка. Това е вече откритото неприемане на глобализационния процес и налагане на чужда воля на народите, приоритетно обслужване на интересите на свръхмонополите (ТНК и други богаташи), увеличаване на тяхното богатство и все по-голямо обедняване на средната класа и изпълнителските кадри. В български национални условия към този общоевропейски грохот на недоволство се прибавя и възраждане на национално патриотичните мотиви на поведение и действия на избирателите.  Към този извод ме навеждат няколко факта.

Първи факт. На трети март 2016 г. под влияние не само на бежанския проблем, но и на национално-патриотичното обезличаване на образованието, на Шипка неорганизирано от никоя политическа сила или държавна институция се състоя, въпреки лошото време, огромен митинг (по различни данни от 50 до 100 хил.д.). При полагането на венците абсолютно всички партии и държавни институции бяха освирквани мощно. Това бе първата вълна на надигащият се национален патриотизъм и неприемане на политическото статукво в управлението на държавата, водещо до все по-голяма бедност и до все по-голямо принизяване на националното достойнство на хората. Тази първа вълна срещу статуквото имаше, макар и неосъзнавана от стотици хиляди хора в страна идейна основа. По същество това е протестът срещу наложения на света американски неолиберализъм. Продължителното неолиберално управление в света, в САЩ, в България и т.н. се провежда от различни политически партии, формално с различна политическа идеология, а по същество само с различна фризури (лява, дясна, центристка) на неолиберализма.  И няма нищо случайно, че едни и същи неолибералисти провеждаха неолибералния курс в България от името на различни партии. Класически пример в това отношение е Пламен Орешарски – първоначално СДС, след това уж безпартиен, но под крилото на Станишев и БСП, а сега под крилото на ДПС. СДС бяха и са адепти на неолиберализма. НДСВ бяха и остатъците им също са неолибералисти.  Под диктовката на Първанов правителството на Тройната коалиция, под ръководството на Станишев приемаше изключително неолиберални закони, подкрепяни от Овчаров, обясняващ ги  като  „без алтернативни“. Същите неолиберални политики провеждаха и двете правителства на Бойко Борисов. Независимо кой е на власт, се реализираше една и съща неолиберална политика. В България, както и в редица други европейски страни с господстваща неолиберална политическа и икономическа демокрация се формира едно политическо статукво, една откъсната от интересите на по-голямата част от народа политическа класа, често наричана неправилно „политически елит“ или на английски – политически истеблишмънт (политическа върхушка). 

   Втори факт. В страната се прокарваха редица антисоциални мероприятия чрез закони, наредби, заповеди и т.н. И никой не протестира. Управляващите си помислиха, че на народа това му е безразлично. Хората не излизаха спонтанно на протест, защото разбираха, че това е безсмислено, че политическата върхушка може любезно да ги изслуша, но нищо няма да се промени. Всичко ще си остане така както е било. През последните 5-6 години партиите провеждат масови, но само режисирани прояви като тези на ГЕРБ в зала „Армеец“. През последните 4-5 години протестите, когато и доколкото ги имаше бяха купени. Тъй наречените протестъри маршируваха под лозунга на „красивите и умните“, но с парите на Сорос и „Америка за България“. Те дефилираха за връщането на определена олигархическа група на власт, а не за промяна на статуквото. Партиите не можеха и не смееха да призоват совите членове и привърженици на протести. Опитът на Калоян Паргов да организира протести срещу решението за покачване на цените на билетите завърши безславно – само 40-50 протестиращи от апарата на БСП и няколко общински съветници. Ако някъде в страната има протести, те са организирани не от партиите, а от някакви неидентифицирани субекти, обикновено с участието на платени футболни агитки. Самостоятелни протести имаха само служителите на МВР и миньорите от Бобовдол, но тях ги смачка държавната машина и едрия бизнес. Хората не вярват на партиите и това породи масовото участие в популисткия референдум на Слави.

Трети факт. При провеждането на изборите за кмет на р-н „Младост“ столичното ръководство на БСП, както и повечето ръководства на другите партии издигнаха партийни кандидатури. Особено драстично това бе за БСП. Статуквото на върхушката на БСП, под задкулисното ръководство на Овчаров, непрекъснато налага сви хора, дори когато са неизбираеми. Така бе и с кандидатурата на ген. Стефанов, един амбициран стар човек. Нима в Младост няма нито един на средна възраст интелигенти човек, специалист, който БСП да подкрепи. В Младост резултатът е почти същия като проценти за президент във вреда на ГЕРБ, но БСП остана трета сила. Победи ръководителя на спонтанните протести срещу презастрояването на района.

За да излезе от схемата на общото статукво, и на отъждествяването и с него, БСП трябва да извърши няколко смели, решителни крачки за връщането към социалистическите ценности, към действителна, а не фризирана, икономическа и социална справедлива политика. По мое мнение за много кратко време БСП, ако иска да бъде социалистическа партия и по-точно ако въобще иска да остане силна партия, трябва да направи решителни промени в три аспекта.

На първо място. Ръководството на БСП трябва да направи кратка и ясна оценка на последните две участия на партията във властта. Да каже положително свършеното и да посочи грешките в управлението, в приетите закони, които обективно засилват неолибирализма и само го фризират го под коламаската на лява фразеология. Трябва да се сложи края на вредната станишевско-дъбовска практика след избори и преди избори партията да не прави анализ на резултатите, да не оценява свършеното и допуснатите грешки, да не привлича пряко членовете и симпатизантите в този процес. Трябва повече да се слушат членовете и симпатизантите, но не чрез манипулиране, както това направиха на последния референдум Антон Кутев, Юри Асланов, Коста Янков и Кирил Добрев.

На второ място. Ръководството на БСП трябва решително да се обнови. Ако за това е потребно веднага да се събере Конгреса. От него трябва отпаднат лицата, които пряко се свързват с Бойко Борисов. Навярно Бригадир Аспарухов е прекрасен човек, но повечето избиратели като видят самодоволната му физиономия, веднага си спомнят кой доведе в политиката Бойко Борисов и кой наложи Нинова. Негативизмът към Борисов веднага се пренася към БСП чрез образа на Бригадира. В една безкрайно бедна страна, когато милиони хора живеят в недоимък, е недопустимо в ръководството на БСП да са хора с огромни богатства като Гергов или живеещите в палати като Масларова и подобните и на нея социалисти-богаташи. Живеещите в панелки или в порутени селски къщурки няма как да очакват, че живеещите в охолство и в палати ще провеждат лява социална и социалистическа политика. Хората не могат да вярват на лица от някакво задкулисие, лица, които активно в БСП прокарваха идеите на ДПС, сключваха негласни, на тъмно задкулисни сделки с ДПС. От ръководството трябва да бъдат извадени всички масони и представители на местни и национални олигархически структури, особено в София, Пловдив и Варна. Обновяването на ръководството и отстраняването на лицата с негативен обществен образ (независимо от личните качества) като Бандеровеца, като Натовеца, като човека на Уестигхаус, а не на българския интерес (изявен чрез легитимен национален референдум). Трябва да има и ясна позиция по антибългарското гласуване в Европейския парламент на тримата депутати от листата на БСП. Не е достатъчно Нинова само публично да се заканва. Сега националното ръководство е изолирало и отстранило от активна позиция само тези, които са честни и почтени в политическото си поведение и са изразители на истинската лява социалистическа политика. С омърсени лица избори не се печелят. Това е един от най-важните изводи след сегашните президентски избори.  

На трето място. Трябва много бързо да се формира нова национално-отговорна и действена, кратка и ясна икономическа, социална и демографска политика. На конгреса Нинова обеща че до края на лятото ще има разработки за управленска социалистическа политика. Такива все още няма. А трябва такава ясна и кратка, не повече от две страници социално-икономическа и демографска стратегия, но не с общи лозунги, а с предвидени ясни и конкретни решения и действия.

Политическите партии се разпознават не по афишираната, а по действително социално справедливата провежданата политика. Ако БСП продължи да се занимава със социално фризиране на неолиберализма, няма да може да победи на предстоящите извънредни избори. В духа на библията: „По провежданата им политика ще ги познаете“. Нинова най-после трябва да се върне към решенията на Конгреса и да приеме бързи действия. Тези, които я „избраха“ сега и пречат, но не само на нея, но и на цялата социалистическа партия. В случая и трябва решителност и характер като тези, които прояви при издигането на кандидатурата на Радев за президент. Иначе вълната срещу статуквото, вълната за промяната ще помете, независимо от избора на Радев, не само Нинова, но и цялата партия.

Само с коренното преустройство хората могат да разберат, че БСП има нов курс на политическо поведение и се е отрекла и откъснала от старите практики. Без радикална политическа промяна на БСП няма изборна победа. Позитивната обществена нагласа към БСП може много лесно да се промени в обратна посока. Хората са с големи очаквания от резултата от президентските избори, но едно забавяне на Радев или неочаквани негови действия, както и на самата БСП, могат да се върнат като бумеранг.

   

15.11.2016 г.

Анко Иванов – д-р по философия