Кой се страхува от истината за миналото?

           

В последните дни българска общественост отново се раздели по едно изтрито изречение от една нормална политическа декларация. Стана неочаквано голямо политическо вълнение. Някои хора в България упорито се опитват да подменят историческата истина и да направят идеологизиран нов прочит на българската история през филтъра на глобалистките комунистофобски и русофобски американски интереси. А това „модно“ влияние се поддадоха множество политици, историци и дори академици.  А въпросното изтрито незнайно от кого изречение, написано от Жаблянов е кратко и напълно ясно, напълно достоверно: „Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие.“ Да се опитаме да се ориентираме в истинността на това съждение чрез фактите. А знайно е, че фактите са упорито нещо.            

Първият логичен въпрос е „Военновременно ли е правосъдието от народния съд?“. Фактите показват, че Народният съд е по време на война. А правосъдието по време на война може да бъде само военновременно. Времето на войната започва от нейното обвяване или началото на военните действие. А сега да видим хронологията:

1/. Българските управници се подготвят за участие във войната. През април 1940 г. е приет Закон за гражданската мобилизация, с който в страната се установява пряко ръководство на голяма част от стопанската дейност. В България се активизират множество откровени фашистки и профашистки организации, съюзи и движения. Правителството оказва подкрепа на тези профашистки елементи и преследва политическите си противници. На 21 януари 1941 г е приет Закона за защита на нацията, по подобие на националсоциалистическия закон в Германия.

            2/. България се присъединява към Тристранния фашистки пакт на 1 март 1941 г. във Виена с подписа на Богдан Филов. Целта на този съюз е създаването на „нов ред“ в Европа и в Света – нов фашистки ред. България се нарежда в списъка на фашистките държави Германия, Италия, Испания, Унгария, Румъния, Словакия, Хърватия. И започва българското участие (пряко и непряко) във войната на страната на фашистите. Немските войски са пропуснати през България да нападнат Гърция. След разгрома на Югославия и Гърция българските войски заместват немските войски в Беломорска Тракия и Вардарска Македония под предлог, че с това се обединява България. Но български войски изпълняват окупационни функции, а не само администриране, не само в Беломорието и Вардарска Македония, но и в Моравско и в Източна и Западна Сърбия, почти до Белград (Ниш, Зайчар, Крагуевац и дори Ужице в Западна Сърбия), в райони, в които не живеят българи.  И там, както и в Македония, българските войски се сражават с антифашистките сили – югославските титови партизани и с дражевистите. България обявява „символична“ война на Великобритания и САЩ  на 13 декември 1941 г. В тази „символична“ война Великобритания и САЩ губят не само самолети, но и жива сила: 256 убити, включително и тези с отрязаните глави в Своге и Самоков. От българска страна жертвите са предимно цивилни 4803 убити, умрели от рани и изчезнали и 4744 ранени. Унищожени и повредени са 12 657 сгради предимно в София, но и в Дупница, Враца и др. На България са обявили война: Великобритания, САЩ, Австралия, Канада и Нова Зеландия. На 26 август 1944 г. правителството на Багрянов обявява „неутралитет“, като забравя че от война се излиза само чрез: победа, поражение, примирие и мир. След като вече участваш във война не можеш да обявяваш неутралитет. На 5 септември 1944 г. Съветския съюз обявява война на България. На 8 септември правителството на Муравиев обявява война на Германия.  Кръгът е затворен. Не сме във война само с Япония и Италия. През септември са първите сражения на българската армия с немски войски. На 18 септември Българската народна армия е поставена под командването на III украински фронт и след това участва в сражения под командването на маршал Толбухин. Примирието между съюзените сили (Съветски съюз, Великобритания и САЩ) и България е подписано на 28 октомври 1944 г. в Москва. Мирният договор е подписан в Париж на 10 февруари 1947. От края на 1944 г. до подписването на този договор страната се управлява под надзора на Съюзническата контролна комисия. Почти всички важни решения на правителството са по настояване на тази комисия или чрез нейното одобрение. Това е то войната и особено, когато сам си избрал да си на страната на победените. В пълна сила важи древната мъдрост и фраза на галският вожд Брен (превзел Рим 390 г. пр. н.е.) - “Горко на победените!” (лат. „Vae Victis”). 

               3/. Българското стопанство е напълно подчинено на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се превръща в суровинен придатък на Германия и чрез износ на суровини, материали, храни и различни изделия непряко участва във войната на страната на Тройния съюз. Страната е в дълбока икономическа и социална криза. Огромната част от селскостопанската продукция се изнася за Германия (жито, храни, кожи, месо, яйца, кашкавал и др.), изнасят се много руди, дървен материал и други суровини за германската промишленост и за Източния фронт. Българските черноморски и дунавски пристанища обслужват потребностите на немската армия. Малка и неразвита икономически България става донор на могъща Германия в размер на около 73 млрд. райхсмарки (приблизително около сегашни 12-14 млрд. долара). Дефицитът в търговията с Германия само за летните месеци на 1944 г. е 1.6 млрд. лв. Нещо повече, издръжката на немските войници в България е за наша сметка и правителството на Багрянов на 25 юли изплаща 733 млн. лв. за месеците април-юни. Този дълг и досега немските правителства, включително и „приятелката“ на Борисов (г-жа Меркел) отказват не само да платят, но и дори да разговарят за него.

            Не по-малко вярно е и другото твърдение на Жаблянов – Народният съд е необходимо и неизбежно правосъдие. От 1918 г. до Девети септември страната е заляна от „белия терор“ на Цанков и монархическото обкръжение на Борис III (т.нар. „безпартийни министри“). Терорът срещу политическите противници на монархофашизма е неимоверен. Избити са десетки хиляди българи, обикновени селяни, работници, учители, дори журналисти, писатели и поети, народни представители са застрелвани на улицата, дори стотици деца, жени, старци – по повод и без повод и най-вече без съд и присъда. Десетки хиляди евреи са унижавани, затваряни в лагери („трудови“ общежития“), с ограбено имущество, дори забранили смесените бракове. Това да затвориш в лагери 20-40 хиляди евреи не е ли било политическо престъпление? Ама то не е ли противоречало на Търновската конституция? Ама някой спазвал ли е тази конституция? Махалото е било прекалено силно, до крайна степен, залюляно надясно, фашизирано.

След войната, а в редица страни и по време на самата война махалото се залюлява в обратна посока – към търсене на отговорност за терористичните действия на фашистите от различните разновидности (италиански фашисти, германски национал-социалисти, хърватски усташи, украински бандеровци, български монархофашисти, руски власовци, френски колаборационисти и дори проститутки. Пречистването на обществата от фашизма е била конкретна-историческа необходимост, независимо от това как на някои академици, професори и доценти по история, на политици от десния сектор и центъра това да им се вижда.  Политическите и съдебните преследвания са били възприети във всички страни: победени във войната; окупирани от фашистите по време на войната и победителки. По време на войната за помагачество на хитлеристката армия в Съветския съюз са преселени чеченци и татари, в САЩ се преселени японците (300 000) от тихоокеанското крайбрежие (само по презумцията, че са японци и са потенциални врагове). Да,  в България  е имало Народен съд и са осъдени 2730 души (Г. Марков), хора които са виновни за националната катастрофа, за масовите убийства, отрязани глави, избити стотици деца и т.н. Подобни съдилища и разправи без съд е имало във всички фашистки страни, дори и в страните победителки. И колкото и да ни „убеждават“, че в Германия са били осъдени само 12 души (Нюрнбергския процес), то картина и е съвсем друга. Интернет помага да научим истината за убитите: само в Западна Германия (окупирана от Великобритания и САЩ) са убити над 2.7 млн. нацисти; във Франция са 2 млн., 9 млн. са лишени от имущество, а френските проститутки са били остригвани и публично заклеймявани; в Италия 740 000 души; в Австрия 181 000; в Белгия 120 000, в Холандия 33 000 и др. По други данни (В. Христова, 19.02.2018) само осъдените са в: Западна Германия 84 463; в ГДР 12 147; Франция 90 000; Белгия 53 000; Холандия 45 000; Чехословакия 38 000 и Унгария 26 000. Да сравняваме ли българските 2730 с белгийските 53 000, с чехословашките 38 000 и т.н.?   

            Народният съд е бил неизбежен (“Горко на победените!”). Тримата големи победители (Сталин, Рузвелт и Чърчил) във Втората световна война определят световния ред след войната и правилата, които са задължителни за всички, независимо от идейната и политическата им ориентация. Това е времето, когато светът иска и очаква справедливо възмездие за провиненията срещу човечеството. На Московската конференция на външните министри на СССР, САЩ и Великобритания, Хъл (министър на външните работи на САЩ) заявява: „Съгласно с принципите на Атлантическата харта, фашизмът и нацизмът трябва да бъдат унищожени и техните доктрини трябва да изчезнат безследно. Това е главната цел на съюзните нации. Между нас няма никакви разногласия по въпроса за прилагането на доктрината, провъзгласена от нас“. Тримата големи решават да има съд над виновниците за бедствието. Само че те имат различни позиции- Сталин е за съд, Чърчил за убийство без съд. В Московското примирие от 28 октомври 1944 г. дословно е посочено, че всички фашистки организации следва се разтурят, а лицата, обвинени във военни престъпления, се предават на съд. Никакъв Деветостептемврийски преврат (за какъвто се престарава да пише Уикипедия), никаква Комунистическа партия не решават това. Решава се от победителите. Подобни изисквания към България има и в Парижкия мирен договор. Нещо повече, на 5 декември посланика на СССР в САЩ А.А. Громико съобщава на американския държавен секретар Стетиниус, че във връзка със съдебния процес срещу военните престъпници Съветския съюз не възразява да предаде на българското правосъдие регентите и бивши министри и моли американското правителство за неговото мнение. На 15 декември английското, а на 18 декември американското правителство се съгласяват тези лица да бъдат изправени пред Народния съд. И Рузвелт и Чърчил, и Стетиниус и Идън ли са комунисти? А би ли могъл някой да си представи, че правителството на Кимон Георгиев би могло да подготви Наредбата-Закон за съденето на фашистите, а Регентския съвет да ги утвърди без знанието и съгласието на посланиците на Съветския съюз, САЩ и Великобритания в победената страна България – член на Тройния съюз?

            Така че, изличеното от декларацията на БСП изречение на Жаблянов е правилно и вярно, то отразява конкретно-историческата обективна истина. Лошото, е когато историци и юристи започват да преиначават истината, да манипулират българското общество. Пропагандират се и телевизионно се внушават  няколко неверни тези.  

Първата погрешна теза е, че Народният съд и Наредбата-закон (Наредба-Закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея) противоречат на Търновската конституция. Нека историците и юристите да прочетат Програмната декларация на Отечествения фронт и на правителството на Кимон Георгиев с искането за възстановяване на Търновската конституция. А защо ли са искали да бъде възстановена? Вероятно защото е била отменена или не е работила. Да си припомнят историци и юристи, че след  1934 г. страната се е управлява с наредби-закони (т.е. фактически суспендирана Конституция). Дали Върховният съд ще отмени всички български правителства от 1934 г. до 1947 г., понеже не съответстват на Търновската конституция? Дали Върховният съд ще отмени всички нормативни актове със закъсняла задна дата? А дали в правото задната дата е най-точния подход? Нима Търновската Конституция предвиждаше Деветоюнския преврат и убийството на Ал. Стамболийски, кървавите репресии през юни и септември 1923 г., когато А. Страшимиров написа верните думи „клаха народа, така, като и турчин не го е клал“.  Отмяната на присъдите на Народния съд е неформално оправдаване на фашизма, на престъпленията срещу българския народ. И няма защо да се чудим, че сега има профашистки организации в България, които дори манифестират по подобие на хитлеристите в Германия с факли по вечерно време по софийските улици. И съдът отменя забрана на фашистките прояви. Върховният съд в България, иска или не иска това, се превърна в оръдие за възраждане на фашизма.

Втората погрешна теза е за това, че „никой от избитите не е споделял фашистката идеология“ (акад. Г. Марков, 14.02.2018). Дори само да отворим Интернет и дори Уикипедия ще прочетем списък на фашистките партии, движения, съюзи и т.н. в България. Това, че някой формално не е афиширал „Аз съм фашист“, не значи, че той не е действал като фашист. Още в библията е написано, че по делата им ще ги познаете. А делата на огромната част от осъдените от Народния съд са античовешки, антинародни, антибългарски. Да вземем прехваления Богдан Филов. Формално и легално не членува във фашистка партия, но нелегално е от задкулисния монархофашистки кръг на Борис III, наложил в България специфичната форма на монархофашизма. По негова идея и настояване като министър-председател на 21 януари 1941 г. е приет Закона за защита на нацията отнемащ политическите и гражданските права на евреите, на техните имоти и т.н. През август 1943 г. с негово лично участие е създадено Комисарството по еврейските въпроси, комисарство с неограничени пълномощия спрямо цял един етнос и то на расова основа, по подражание на националсоциализма в Германия. А Филов е инициаторът и организаторът на създаването на младежката фашистка организация „Бранник“. Това ли е германофилството на Филов? А кой и защо обяви война на САЩ и Великобритания и присъедини България към фашисткия Тристранен пакт? Вероятно Филов е бил добър историк. Но Народния съд го съди не за историческите му съчинения, а за присъединяването към фашисткия съюз, за участието на България във войната и понесените огромни човешки и материални загуби в тази война, за фашисткия му антисемитизъм.

Не е ли бил фашист Петър Габровски  - министърът на вътрешните работи (1940-1943 г.)? Петър Габровски и Асен Кантарджиев основават през 1936 г. „Ратник“.  За това какво е Ратник, четем от Уикипедия: „Съюзът на ратниците за напредъка на българщината (СРНБ), наричан също … Ратник е крайнодясна фашистка обществено-политическа организация (к.м.) в България, съществувала през периода 1936-1944г. …“ Създателят на крайнодясна фашистка организация не споделя ли фашистка идеология? А Габровски като вътрешен министър не е ли отговорен: за политическия терор; за приемането и реализацията на Закона за защита на нацията; за Закона за уреждане на еврейския въпрос (9 юли 1942) вследствие на който са депортирани 11 363 евреи и т.н.? Не е ли бил фашист Славейко Василев? Нали той активно участва в Деветоюнския фашистки преврат и непряко в убийството на Стамболийски. А това че е организатор на Българския младежки съюз „Отец Паисий“, част от Всебългарския съюз „Отец Паисий“?  Пак в Уикипедия четем, че колективни членове на „Отец Паисий“ са „фашистките организации Български народен съюз „Кубрат“ и Съюз „Българска родна защита“. Ама и Славейко Василев ли не е фашист?

По-специално внимание заслужава „безпартийният фашист“ Александър Станишев. Той бил много добър хирург, дори като блестящ са го определяли редица негови съвременници.  От 1 юни до 2 септември 1944 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Багрянов. Осъден от Народния съд на смърт. Само че избягват да кажат защо е осъден на смърт. А работата е проста. Като министър ръководи всички наказателни акции в страната. Изразходва: безотчетни пари лично и безконтролно за политически цели 7.5 млн. лв; за изплащане на награди на разни частни и длъжностни лица във връзка с преследването залавянето и избиването на комунисти  и други лица, борещи се срещу фашизма, както и за помощи на семействата на убити полицаи и сътрудници по заповед на министъра на вътрешните работи (т.е. включително парите за отрязаните партизански глави) в размер на 4.7 млн. лв. Да плащаш за отрязана глава, това не било фашистка идеология и фашизъм! Освен това, по подобие на министъра на войната, издава разпореждане без съд и присъда да се унищожават всички нелегални. А какъв е Александър Белев – стажант в Германия по антиеврейство и ръководител на Комисарството по еврейските въпроси в България? Или пък сменилият го на този пост Христо Стоманяков – участник в смъртните присъди срещу Никола Вапцаров, Антон Иванов, Атанас Романов и др. Специфика на българския фашизъм, е че фашистката идеология не винаги е била афиширана, за да се съхрани мантрата че царят е цар на българите, а не на определена идеология и партия. 

Трета погрешна теза е, че Народният съд е прищявка на комунистите, че комунистическата партия е отговорна за избиването „невинните фашистки ангелчета“. Наредбата-Закон е приета от Министерския съвет на 30 септември. А какъв е съставът  на  този Министерски съвет? Състои се от представителни на Отечествения фронт: Звено от 4 (Кимон Георгиев, Д. Велчев, П. Стайнов, Ст. Чолаков); БРП (к) 4 (Антон Югов, М. Нейчев, Д. Терпешев и Р. Ангелов), БЗНС 4 (Никола Петков, А. Павлов, Б. Бумбаров и А. Държански), БРСДП 2 (Григор Чешмеджиев и Д. Нейков) и двама безпартийни – Петко Стоянов и Димо Казасов. Квотата на БРП (к) е от 4 министри. Те са приели да има Народен съд, нещо което още преди Девети септември го има в исканията на тази партия. Останалите също са настоявали за Народен съд. Особено активни са били земеделците. Наредбата-Закон за Народния съд е утвърдена от регентите. А те дали са комунисти? Да видим състава: проф. Тодор Павлов (член на БРП), проф. Венелин Ганев (безпартиен) и Цвятко Бобошевски (безпартиен). Тодор Павлов е известен философ – марксист, концлагерист преди Девети септември ( Ама и тогава ли е имало лагери?). Венелин Ганев е известен български юрист, членувал преди Девети септември в Радикалдемократическата партия, Демократическия сговор. Преди Девети септември Цвятко Бобошевски е бил член на Народната партия, Обединената народно-прогресивна партия, Демократическия сговор, министър в правителството на кръволока А. Цанков, активно участва в Деветоюнския преврат и министър в правителството на Андрей Ляпчев. Май и двамата нямат нищо общо с БРП (к), макар, че често историци, журналисти и политици ги наричат „червените регенти“. Ама и двамата са участници в Деветоюнския преврат, който по своя характер е антиземеделски и антикомунистически. Наредбата-закон е подписана от тримата регенти и е приподписана от Кимон Георгиев като Министър-Председател., т.е. три четвърти от подписалите не са членове на БРП (к) и нямат нищо общо с партията и нейната идеология. Подобна е картината при подписването на Московското примирие.  В конференцията по примирието от българска страна участват Петко Стайнов (Звено), Петко Стоянов (безпартиен), Никола Петков (БЗНС) и Добри Терпешев (БРП). С това примирие българската страна официално приема да има Народен съд.  Петко Стайнов е бележит юрист, преподавател по административно право, министър в правителството на Андрей Ляпчев. Петко Стоянов е юрист и в миналото политик от радикалдемократическата партия.   

Несъвсем коректно е позоваването на спомени на отделни лица от онова време. Например, посоченият (от акад. Марков) Върбан Ангелов описал някаква среща с Трайчо Костов, който му бил казал не да „паднат“ само четири глави, а „трябва най-малкото половината да бъдат екзекутирани“ и в резултат десетки депутати били избити. Коректно е когато има такова писание много десетилетия след събитията да се потърсят и твърденията на Трайчо Костов. Ама той не е писал спомени с късна памет. Всеки може да твърди в лично число какво си иска. Задачата на историка е обективно да прецени множество факти и свидетелства и тогава да оценява. Не ми е известен документ в който ЦК на БРП (к) да определя какви бройки хора да бъдат осъдени. Ако някой водещ историк и или архивар намери такъв оригинален документ да го представи, а не спомените на уплашилият се от промените автор на мемоари.

Както във всяка човешка дейност, така и при Народния съд вероятно има грешки. Но нека тези грешни присъди да се посочат именно, а не по принцип да се отричат всички присъди. И за грешните присъди БЗНС, Звено, БРСДП и БКП да се извиняват, а не БСП да се извиняват на всички фашисти.

Да, фактите са упорито нещо. Не бива отделни факти да се изваждат от общия контекст на конкретната историческа епоха с цел манипулация и изтриване от националната памет на престъпленията на фашизма. Отделните факти имат стойност само за себе си. Без връзка с конкретна историческа ситуация и с другите факти те са ненадежден източник за историческа оценка.  Живеем в епохата на измама и подмяна на историята, преиначаване, замяна на истината с лъжата с цел политическа изгода.  И да си припомним Оруел: „Във времената на глобална измама, да казваш истината е революционен акт“. Е, Жаблянов не е революционер, а и самият той едва ли има претенциите за това. Но той е един от малкото дейци на БСП, който се стреми да отстоява историческата истина.

Историческата истина за фашизма е подменена с пещерен десен (бесен) и герберастки антикомунизъм. Това  е разбираемо, това се вписва в задокеанската глобалистка доктрина, от доминиращите в Европа русофобия и комунистофобия. Необяснима е позицията на ръководството на БСП. Възлагат на Жаблянов да напише декларация от името на парламентарната група. Той я написва. Но ръководството не я прочита предварително, не прави в нея корекции и тя се появява в Интернет. И един час след това изчезва въпросното вярно изречение. Някой от ръководството се страхува от истината и изтрива тази част от текста или поръчва на някой от апарата да свърши тази работа.

За социалистите остава загадката: „Кой в ръководството на БСП се страхува от историческата истина?“ И кой скрои шапката на Жаблянов? Кой? К. Добрев ли? Бойчев ли? Гаджева ли? Скрилата се Нинова ли? Изглежда някои ръководители на БСП прекалено близко са възприели „евроатлантическите ценности“ и забравят, че България има своя собствена история, че БСП има твърде дълга история, че тя е несъизмерима с конюнктурни партии като НДСВ, ГЕРБ, ДСБ, НФСБ, Атака, Воля и т.н. В историята БСП има свои приноси, постижения и грешки. Един от най-големите приноси на БСП в световната история е борбата срещу фашизма. И тук няма какво ръководството на партията да се крие.

 http://pogled.info/bulgarski/koi-se-strahuva-ot-istinata-za-minaloto.92599 

20.02.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент