Фалшивият балон "Западни Балкани"

От близо една година на вниманието на българската общественост се натрапва оживената дипломатическа дейност на правителството Борисов 3, свързана не само с Европредседателството, но предимно с т.нар. „асоцииране на Западните Балкани“. Малцина грамотни хора в България разбираха  какво са това Западни Балкани и каква е целта на тяхното асоцииране. А накратко казано това е чрез приемане в НАТО и Европейския съюз (ЕС) на тези, или поне на част от тези страни, да се прекрати или съществено да се ограничи влиянието в този географски район на Русия и на Китай.

  

Що е то Западни Балкани?

                Западни Балкани е неологизъм (новословие) за определена част от страните от Балканския полуостров. Балканите могат да бъдат поделяни по различни съществени признаци на различни части: зони, райони и области. Западни Балкани е понятие, въведено в употреба от брюкселските чиновници за определяне на група балкански страни, които не са членове на Европейския съюз (ЕС), и които са кандидатки за приемане в НАТО и в ЕС. Този неологизъм е подет от политици, дипломати и журналисти. Той няма нищо общо с която и да е наука. В обхвата на „Западни Балкани“ включват група бивши страни от Югославия като Сърбия, Македония, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина (Босна и Херцеговина) и с добавка Албания.

От географска и историческа гледна точка Балканския полуостров е  пространство, което по определени важни признаци и критерии може да се подели на различни части. Още през античния период той е поделян на няколко историко-географски области – Елада, Тракия, Македония и Илирия. По-късно се обособява на север от Стара планина Мизия, а през римската епоха тя се поделя на Горна и Долна Мизия. През средните векове се използват и наименования на историко-географски области като Румелия (за Тракия), Далмация (за балканското крайбрежие на Адриатическо море). В края на XVIII до средата на XX много често учените поделят полуострова на две части – крайморска медитеранска (средиземноморска) и континентална (северна и централна) част, а по природа на зони на: степи и лесостепи (североизточна и северна част); широколистни гори; средиземноморие и планинска.

Големият сръбски географ Йован Цвиич поделя полуострова на основата на морфоложките особености, климата и растителността на две части: Егейска (Гърция, Егейските острови и тракийско-македонското крайбрежие на Егейско море) и Континентална. Континенталният блок той поделя на три:  Източна (Балканска; Северна България и Маришки басейн); Централна (Моравско-Вардарска), включваща Моравска (Шумадия), Централна (Рашка) и Вардарска (Македонска) подобалсти; Пиндско-Динарска област. До Първата световна война Сърбия е определяна от повечето географи като централно-балканска (Вардарско-Моравска) държава. А след Първата световна война новосъздадената голяма държава Югославия е определяна като западно-балканска и централно-балканска държава. Жеко Радев (1926) разделя полуострова на Мизия, Тракия, Балкански четириъгълник (Висока България), Македония, Адриатико-Динарска и Динаро-Егейска област.  Много географи, включително и проф. Д. Канев (1990), поделят Балканския полуостров по долините на реките Вардар и Морава – Велика и Южна (Българска Морава) на две части – западна (по-висока) и източна (по-ниска).

В групировката на страните в обхвата на неологизма Западни Балкани са включени  твърде различни по природа, население, религия, история, стопанство и устройство държави. От Брюксел пропускат да въведат и обратния неологизъм Източни Балкани. А къде са Южните Балкани? Огромен брой западноевропейски, руски, сръбски, български и др.  географи при районирането на Балканския полуостров почти винаги определят различни части, но винаги има една централна част. Като такава най-често се включва Македония. Историческата област Македония проф. Жеко Радев (1924) нарича „Средецътъ на Балканския полуостров“.  По същество неологизмът Западни Балкани е формално-логическо чиновническо-политическо и журналистическо новодумие с конкретна практическа цел. Понятието „Западни Балкани“ няма нищо общо с науката. По същество „Западните Балкани“  са западни само спрямо България. В тях изкуствено са включени централните части на полуострова. Сърбия и Македония са страни, разположени западно и източно от главната географска ос – Вардар  и Морава.

Характеристика на страните от Западните Балкани

Тази изкуствено създадена група от страни има твърде различна история, исторически и държавни традиции. Страните са се развивали под различно влияние на други големи страни. В миналото те са имали твърди различен обхват на националните територии. Всички тези страни продължително време са били владяни от турците и това е наложило отпечатък в тяхната история, религия, етнически и религиозен състав, но и култура. С най-продължителна история като самостоятелни държави са Сърбия и Черна гора. Албания е самостоятелна държава от 1912 г., Босна и Херцеговина от 1992 г., а Косово от 2008 г, но все още е непризната от редица европейски държави. Това е група страни предимно със слаби държавни традиции и самостоятелно управление. В миналото той е арена на сблъсък на политически и икономически интереси от Османска Турция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Русия.  

По природна география страните от Западните Балкани са твърде различни. Те имат обща площ от 207 831 хил. км². От тях 21.5 хил. км² са извън Балканския полуостров (Войводина). Преобладават планините и котловините между тях. Равнинно-низинни са частите от Панонската низина, Подунавието и Посавието в Сърбия и Босна и Херцеговина, долините на големите реки, Албанската низина. Тези страни са богати на руди (мед, хром, никел, молибден, боксити, злато и др.), на  въглища и др. Климатът по адриатическото крайбрежие е средиземноморски. В Сърбия, Босна и Косово климатът е умерен континентален, а в Македония и части от Албания е преходен, а във високите части – планински. Има разнообразни реки, езера и подземни води, особено карстови и минерални В тези страни има голямо почвено разнообразие, но с по-ниско плодородие. Растителността е от различен тип екосистеми – широколистни и смесени гори, планински пасища.

Населението от т.нар. Западни Балкани е с твърде различно. По данните на ЦРУ (CIA.gov The World factbook) към юли 2017 в тези страни живеят  18 656 713 души. Най-многобройно е населението в Сърбия (7.1 млн.), а най-малко в Черна гора (0.6 млн.). Миграцията и особено емиграцията е много голяма. Това особено се отнася за Косово и Албания, но и за Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина. Само Сърбия има нулев коефициент (в ‰) между емиграция и имиграция.  Според някои прогнози (Population of the words countries) към 2030 г. населението в тези страни  ще се увеличи и ще достигне около 21 500 хил. души. Най-значимо като брой се очаква увеличаване в Сърбия, Албания и Косово, а в Черна гора – намаление на населението.

В етническата структура има голямо разнообразие както общо за Западните Балкани, така и в отделни страни. Доминират славяните, но от различни народности и етнографски групи – сърби, черногорци, бошняци, македонци (македонски българи), хървати, горани, мюслимани. Преобладаващата част от тях са православни християни, но има и католици (хървати, буневци). Предимно мюсюлмани са бошняци, горани (помохамеданчени българи), мюслимани (помехамеданчени сърби от Санджак)  и др.  Втората по-големина етническа група са албанците, населяващи Албания, Косово, значими части от Македония,  малки части от Южна Сърбия.  В северните части на Сърбия (Войводина), северно от Дунав, живее компактна група от унгарци. В Македония, отделни райони на Сърбия (Западните покрайнини) и Албания има българи. Много пъстър е етническия състав на Македония. Освен двата основни етноса има и значими групи от турци, цигани, арумъни (власи, куцовласи, цинцари), бошняци, мюсюлмани и др. Подобно е етническото многообразие в Сърбия – сърби 83%, унгарци (3.81%), бошняци, цигани, югославяни, буневци (покатоличени сърби) и много други.

В конфесионалната (религиозната) структура на населението доминират православните християни, почти половината население от 9 261.9 хил. души  (49.6%). То обхваща предимно Сърбия, част от Босна и Херцеговина (Република Сръбска) и Македония. Почти няма православно население в Косово (само 28.5 хил. д.). Много бързо намалява относителния дял на православното население в Македония и Черна гора.

Характерна особеност е много високият относителен дял на мюсюлманското население – 6 538.8 хил. души или 35.0% от цялото население във всички тези страни. Най-голям е броят на мюсюлманите в Босна и Херцеговина – почти 2 млн. души. С най-голям дял са мюсюлманите в Косово (95.6%), следвани от Албания (56.7%), Босна и Херцеговина (50.7%) и Македония (33.3%). Мюсюлманското население в тези страни е предимно от две етнически групи – албанци и помохамеданчени славяни (предимно сърби), но и роми, власи и др.). Те са в компактна силно доминираща маса в два географски района. Първият район е от албански мюсюлмани –Албания, крайграничните западни и северозападни райони на Македония, Косово и Метохия, североизточните райони на Черна гора и Южна Сърбия. Вторият район с доминиране на мюсюлманите са Централна Босна и Санджак (граничната област между Сърбия и Черна гора).

От останалите религиозни общности в тези страни най-значим е делът на католиците. Най-голям е броят им в Босна и Херцеговина (585.1 хил. души) почти изключително в Херцеговина (15.2%). Следват католиците (унгарци) в Сърбия с 355.5 хил. (5.0% от населението). Голям е броят на католиците и в Албания 304.8 хил. (10.0%).

Много важен показател е възрастовата характеристика на населението и най-вече делът на групата до 24 годишна възраст, както и равнището на раждаемост и смъртност. С най-младо население (до 24 г.) е Косово (42.23%), следвано от Албания (35.50%) и Македония (30.58%), т.е. страните с компактно албанско мюсюлманско население. Раждаемостта в тези страни общо и по етнически и религиозен състав е твърде различна. Няма надеждни статистически данни за раждаемостта сред различните етноси и конфесии. По експертна оценка в албанските семейства има по 3-4 деца, а в християнските семейства те са 1-2. Сред християните има и забавяне на възрастта за встъпване в брак и раждане на деца.

Високата раждаемост и ранното встъпване в брак ще доведе след едно поколение, ако няма някакви значително трусове, до рязка промяна на етническия и религиозния състав на населението. Доминираща религия в тях, с изключение на Сърбия и Черна гора, ще стане исляма. Албанските мюсюлмани ще бъдат доминиращи и в Македония. Ще се увеличи техният дял в съдените с Албания и Метохия части на Черна гора, Южна Сърбия и северозападна Гърция. Християнското население ще намалее по относителен дял и при македонци, черногорци, херцеговци и дори сърби.

Тези демографски процеси ще доведат до снижаване на възрастта на населението в тези страни и райони и формиране на голяма безработица. Например през 2017 г. в Косово средната възраст на населението е 29.1 г., а безработицата на младите хора във възрастта 15-24 г. е 57%. За сравнение в Сърбия средната възраст на населението е 42.6 г., а младежката безработица е 43.2%. От тези данни се натрапва изводът, че през следващите години, особено след евентуалното приемане в ЕС в Западните Балкани, ще се формира значимо ислямско ядро с албанско доминиране, както и засилване на емиграцията към Западна и Централна Европа.

            В икономическо отношение това са слабо развити страни. Сред най-важните показатели, по произведеният БВП на глава от населението (по CIA.gov The World factbook), те са много далеч от средното равнище в ЕС за 2017 г. (39 200 долара). Всички тези страни са под равнището на страната с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС – България (21 600 долара). Косово и Босна и Херцеговина са с около 2 пъти по-ниско равнище от България и около 4 пъти по-ниско равнище от средното за ЕС. От тези 6 страни с най-висок БВП на глава от населението са Черна гора (17 400) и Сърбия и Македония по 5 200. Страните от Западните Балкани са с неразвита или унищожена и разграбена промишленост. Само в Сърбия индустрията има дял от 41% в произведения БВП. Останалите страни са между 22% (Косово 22.6%) и 30.0% (Македония). За да се изравнят със средните показатели на ЕС в тези страни трябва да има икономически растеж ежегодно над 11-12% в продължение на поне две десетилетия. А това поне засега не се вижда как ще стане. С тяхното приемане в ЕС може да се формира развитие на ЕС в икономически план на три или четири скорости. 

Страните от Западните Балкани са бедни, с ниско жизнено равнище на населението. Те се отличават и с високо равнище на безработицата. Тя е между 14 и 35% (Косово 34.8%, Македония 23.4%, Босна и Херцеговина 20.5%, Албания 14.0%). Но диференциацията на неравенството е сравнително малка спрямо страните от Източна и Централна Европа вече приети в ЕС. Неравенството в притежаваното богатство се илюстрира с коефициентът (индексът) Джини, при който 0 (нула) е липса на неравенство (т.е. почти пълно равенство), а 1 (единица) пълно неравенство. По него за 2010-2015 страните от Западните Балкани, с изключение на Македония, имат по-добри показатели от България. Става дума за: Албания 29.0; Сърбия 29.1; Черна Гора 31.9; Босна и Херцеговина 33.8; България 36.0 и Македония 44.1. Според Индекса на човешкото развитие (комплексен показател от очакваната средна продължителност на живота и равнището на доходите с максимум до 1.0) страните от Западните Балкани (без данни за Косово) са предимно в групата с високо равнище (от 0.800 до 0.750) – Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина. В групата с много високо равнище (над 0.800) е само Черна гора – 0.807, а със средно равнище е само Македония (0.748). Като цяло по индекса на човешкото развитие страните от Западните Балкани са на приблизително еднакво равнище с България и средния за света в периода 1990-2015 г. (0.794).  

В политическо отношение Западните Балкани са нестабилен район. В тях има стари и нови междуетнически и религиозни конфликти като тези между: сърби и хървати; сърби и косовари; сърби, бошняци и хървати (в Босна и Херцеговина); между македонци и албанци и т.н. Има и междудържавни конфликти свързани предимно с отношенията към Косово. Вътрешната обстановка в отделните страни в политическо отношение се усложнява и от вътрешнопартийните борби и битката между мафиотските и олигархически кланове и свързаните с тях политически партии, най-вече в Косово.   

 

Балканските мераците на големите

геополитически играчи

            Балканите от началото на XIX век са арена на интереси и сблъсъци на „големите играчи“ в международната политика, тогава наричани Великите сили. Предпоставка за това е било военното и политическо отслабване на „болния човек“ в Европа и свързаното с него появяване на „Восточний вопрос“. Преди около 200 години на този терен „кръстосват шпагите“ Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Русия. Австро-Унгария се интересува предимно от Босна и Херцеговина и Далмация. Русия налага своето влияние в новоосвободените Сърбия и Черна гора и все още поробената България. Великобритания и Франция имат интереси и влияят предимно в Гърция и самата Турция. А Италия – предимно в Албания и Далмация. Всяка от тези държави търси своето разширение и прокарване на нейните интереси, без значение на интересите на балканските народи. А и самите първи освободили се балкански страни (Румъния, Сърбия и Гърция)  се стремят към създаване на все по-големи свои държави, разбира се за сметка на териториите, останали в състава на Европейска Турция и населени предимно с друго население, най-вече българско. Берлинският конгрес със своите неадекватни за ситуацията в полуострова решения формира нови проблеми и предпоставки за дълготрайни конфронтации. И се започват въстания, чети, войни, включително двете балкански войни и Първата световна война. Виновните за напреженията и сблъсъците Велики сили обвиняват самите балканци и наричат района „Барутният погреб на Европа“. В края на XX век и особено след разпадането на Югославия се появиха нови междуетнически проблеми. В Славония хърватите извършиха геноцид на сърбите.  Промени се езиковата ситуация. Освен създаването на изкуственият македонски език, сърбохърватският език се разпадна на сръбски, хърватски, бошняшки, черногорски.

            В началото на XXI век геополитическата картина е твърде различна. Членството в ЕС раздели балканските страни на две групи. Държавите членки на ЕС, независимо от по-слабото си икономическо развитие и социално равнище, се отличават с по-голяма стабилност. В т.нар. Западни Балкани, в страните и между тях, има значими конфликти на етническа, религиозна и политическа основа.  Това с особена сила важи за Косово и  Босна и Херцеговина.

Акцията за привличане на тези 6 страни в ЕС много приличат на използването на моркова, чрез който да ги съблазнят вкупом първо да влязат в НАТО и след това, ако даде Бог и в Европейския съюз. Целите на дипломатическата акция за Западните Балкани има за различните „големи играчи“ специфични цели. Някои от тях се преплитат, близки са или са конфронтационни.

Главните играчи са САЩ и Европейския съюз. Тяхната главна цел е чрез кампанията „Западни Балкани“ силно да намалят или ликвидират руското влияние в района, простиращо се предимно в Сърбия, Македония и Република Сръбска от Босна и Херцеговина. А Русия, макар, че няма икономическата мощ на другите страни, се опира на културно-историческото наследство, традиционните православни връзки. Тя  се опитва да влияе предимно чрез политически и дипломатически средства, култура и продажба на оръжие на тези страни. Най-сигурното средство, по опита с България и Черна гора, да се навреди на Русия и да се ограничи нейното влияние в района е приемането на тези страни в НАТО. А добре известно е, че тази организация е параван на САЩ за постигане на световно господство. Приемането в ЕС е само примамка за повечето страни от Западните Балкани, които на първо място поставят приема в Европейския съюз, а не предимно в НАТО. В действителност повечето страни от ЕС нямат никакво желание да примат нова група още по-бедни страни, но и страни с нестабилна политическа обстановка и различни конфликти.

Вторичната цел на САЩ и ЕС е препятстване на икономическата инвазия на Китай от Средиземно море към Централна Европа чрез създаването на икономически коридор от китайското пристанище Пирея (в Гърция) и пристанището в Солун до Будапеща. Китайските инвестиции са предимно в инфраструктура за пътни комуникации, включително високоскоростни влакове, автомагистрали, а в по-далечна перспектива и воден канал от Белград до Солун по трасето на Морава и Вардар, през ниския вододел между тези две реки. Чрез прием в НАТО се дава възможност на САЩ чрез военно-политически натиск да влияе върху ограничаването на китайската икономическа инвазия предимно в централнобалканските страни Сърбия, Косово и Македония. САЩ, и без членство в НАТО на тези страни, имат една от най-мощните си военни бази в сърцето на Балканския полуостров (Косово). А чрез НАТО получават и възможност за непряко военно влияние чрез „атлантическите ценности“, чрез политически и дипломатически натиск.

Европейският съюз има значим интерес към страните от Западните Балкани с цел използване на някои от природните ресурси (предимно рудите на цветните и благородните метали) и предимно на човешките ресурси. В икономиката на най-развитите западноевропейски страни има недостиг от човешки ресурси, предимно за сферата на обслужването, строителството, транспорта и т.н. Разгърнатото масово обществено недоволство срещу приема на бежанци (Меркелова политика) намалява възможностите за ползването на този ресурс. И той може да бъде заменен от естествения ресурс на балканските страни, предимно от мохамеданското население, отличаващо се с по-висока раждаемост и повече млади хора. Този човешки ресурс и сега се използва, но след влизането в ЕС и свободата на движение, възможностите се увеличават.  Приемането в ЕС на тези страни разширява пазарните възможности на западните компании. За този аспект българските политици, коментатори, журналисти мълчат.

Силно заинтересована от приемането на Западните Балкани в ЕС е Турция. Това е геополитика на възвръщане на мощта на някогашната Османска империя. Влиянието на Балканите е едни от центровете на теорията на неоосманизма, разработена от Давутоглу – Стратегическата дълбочина. Напъните на българското правителство и лично на Борисов да подпомогне Турция в отношенията ѝ с ЕС се оказаха пореден надут от протурска пропаганда балон. Турция се отдалечава от ЕС, засилват се противоречията и предимно с най-силната държава в него – Германия. На Турция ѝ трябва, освен българската и подкрепата на други страни при вземането на решения в ЕС. Тя има още едно силно оръжие – турските преселници в Германия, Нидерландия, Белгия и други страни. В перспектива в интерес на Турция е на Балканите да има един силен мюсюлмански център. Не е случайно, че по време на българското европредседателство Ердоган посети Сараево, проведе огромен митинг. Приемането в ЕС улеснява в значима степен постигането на желаното от албанците за „Велика Албания“, а отношенията на албанците с турците са твърде сърдечни.

               

Между намерения и реални резултати  

В политиката твърде често целите и намеренията жестоко се разминават с реалната действителност и реалните ползи. Ивайло Калфин се натегна и отсече: „кампанията на Българското европредседателство за присъединяване на Западните Балкани към ЕС е успешна.“ Много му се иска на него, както и на неговия ментор Борисов, това да е вярно, но не е. Тъй широко и пропагандистки рекламираните цели и особено прословутата „Интеграция на Западните Балкани“, станала център на българската външна политика, не е реално осъществима. 

Не че няма някакви скромни ползи. Например: някакво леко повишаване на интереса на ЕС към Западните Балкани; започване на някакви срамежливи и променливи контакти между Сърбия и Косово; двустранни преговори и договори между България и Македония, Македония и Гърция, Гърция и Албания и т.н.; признаване на българското малцинство в Албания; някои положително промени в положението на българското малцинство в Сърбия; намерения и първи стъпки за раздвижване на инфраструктурните проекти по трасетата на транспортните коридори № 8 и № 10.

Но спрямо пропагандираните очаквания, това е твърде скромно. От проведената разширена дипломатическа дейност, множеството срещи в най-различни състав и формат и на слепците им стана ясно, че не е реалистично Западните Балкани в скоро време да станат член на ЕС. Още повече в условия на напрежение между водещи страни от ЕС и САЩ за митата, както вътрешни междудържавни напрежения ЕС поради различни позиции по актуални политически въпроси. Френският президент Макрон бе безкрайно ясен за бъдещото в ЕС на страните от Западните Балкани. Освен това декларацията от София не бе подписана и бе с със силно обтекаеми текстове.  Още повече, че: Косово не е призната държава от редица страни от ЕС, Сърбия никога няма да признае Косово, босненските сърби (Република Сръбска) реално искат да напуснат Босна и Херцеговина и преговарят пряко с ЕС.  

Огромната част от хората, независимо от фанфарите за „успешната“ външна политика на България за „успешното Председателство“, въпреки целувките на Борисов с Юнкер и др., са наясно, че кампанията за Западните Балкани и инспирира от САЩ поради техни военно-политически интереси, а не от някакво огромно желание на балканските народи техните страни да са непременно членки на НАТО. Парадните срещи и неподписаните декларации не решават практически почти нищо съществено в реалния живот и политика. Много вероятно след подписването на договорите на Македония с Гърция и на Албания с Гърция, тези две страни да бъдат приети в НАТО. И толкова. А Борисов, без неговите венцехвалители, реално се възприемат като изпълнител на задокеанските указания на новия господар.

Медийният шум около Западните Балкани, произволните оптимистични фрази не могат да скрият истинската картина. Тя ни се представа по различен начин. Президентът на Сърбия твърди една неистина: „Няма нито едни сърбин, който да не обича българите“. Борисов изрича друга неистина: „Егоизмът на Балканите изчезна“. От своя страна Заев твърди трета неистина: „Македония, България и Гърция имат готовност да са двигателят на Балканите“. А пък гръцкият премиер Ципрас неотдавна произнесе: „Дойде време да пеем щастливи песни за Балканите“. Няма щастливи песни за Балканите. Егоизмът между балканските страни и народи си го има. Никой никого не обича от своите съседи. Има само различни политически интереси и пропаганден шум. Големите си играят играта, а за малките остават само ритниците. 

 

Да, приповдигнатия, яко напомпаният от Борисов политически балон за Западните Балкани издиша. Колкото и да се напъват да го надуват – продължава да издиша. И то издиша, защото е дефектно произведен от чиновниците в Брюксел. В кампанията за Западните Балкани България не защити своя национален интерес в отношенията с Македония, не използва политическата конюнктура за да започне реално да защитава българските национални интереси. Прислугвайки на САЩ, ЕС и Ердоган, позволихме чрез Договора за дружба и сътрудничество, чрез Договора между Сърбия и Гърция по същество официално да се признае съществуването на отделна самостоятелна македонска нация и македонски език. Заев нагло и точно ни го каза. В речта си по повод подписаният с Гърция договор той заяви, че Македония не само получава нов стратегически партньор в лицето на Гърция, но и сбъдва вековните мечти на „нашите предци да бъдем признати от целия свят като македонски народ, който говори македонски език“. Това е реалният резултат от напъните на Борисов и Захариева да асоциират Западните Балкани. Къде го чукаш, къде се пука? Нерде ЕС и НАТО за Западните Балкани и Македония, нерде върл македонизъм и антибългаризъм?

 

25.06.2018 г.

 

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

 

Източник: Политкомент

И както се кълняха в лявото, вкупом гласуваха за дясното

Неотдавна, в неделя (10.06.2018 г.), се проведе заседание на Националния съвет на БСП. Предварителната нагласа бе, че то ще разглежда предимно въпроса за исканията от ВМРО за решително и крупно увеличение на военния бюджет за сметка на решаване на социалните проблеми в обществото. Позицията на БСП по този въпрос бе отдавна известна – против самоцелното увеличаване на средствата за военния бюджет. В същия времеви период вървяха и обсъжданията за отпадане на мораториума за АЕЦ „Белене“. В БСП се обсъждаха два документа, изготвени от сътрудници на Националния съвет, в които нямаше почти нищо за алтернативната политика, която трябва да прокарва в обществото социалистическата партия.

През същия този период, по различен повод Корнелия Нинова силно атакуваше ГЕРБ и Бойко Борисов. Бойкопослушните ефирни телевизии кампании по всякакви други поводи, събития и крави (Пенка) с цел замъгляване на двата основни въпроса – АЕЦ „Белене“ и военния бюджет. От гледна точка на анализа на заседанието на Националния съвет на БСП главните очертани проблеми са два: решението за АЕЦ „Белене“ и решението за военния бюджет. Емоционалните изблици по повод на Истанбулската конвенция бяха за отвличане вниманието от двата проблема и печелене на точки пред обществеността, която е против Истанбулската конвенция. 

Решението за строителството на АЕЦ „Белене“

По въпроса за АЕЦ „Белене“ бе логично и морално ГЕРБ и Борисов публично да си признаят грубата грешка със спиране на изграждане на атомната централа и да се извинят на българския народ. Но отдавна е ясно, че в ГЕРБ нямат срама, че за Борисов последователността в позицията е „тера инкогнита“. Дълги години БСП и лично Р. Овчаров поддържаха тезата за необходимостта и полезността на централата, за това, че тя може да бъде реализирана и без външни инвеститори, като кредитен проект. След спирането на Белене, унгарците и турците осъществиха договорки с „Росатом“ за изграждане на блокове на атомните си централи, при които Русия отпуска изгодни кредити, които се изплащат след влизане в действие на централата. И изведнъж, ни в клин, ни в ръкав,  се проведе среща между „върлите“ политически противници Борисов и Овчаров за бъдещето на АЕЦ „Белене“ и газовите коридори. И уж „уволненият“ от надзорния съвет на „Лукойл-Нефтохим“ и яростен критик на Борисов – Овчаров, смирено отиде на „на кафе“ (или „на червеното килимче“) за да решават двамата, или само да обсъждат, възлови проблеми на страната, за атомната централа и военния бюджет. След срещата, в предаване по една от ефирните телевизии (4.06.2018), Овчаров възприе с одобрение проекта, който ГЕРБ внася в Народното събрание и „забрави“, какво е говорил пред същата телевизия месеци преди това (5.12.2017). В края на миналата година Овчаров твърдеше, че това е обект, който може изцяло да се изгради с проектно финансиране и сам да се изплати, т.е. да бъде държавна собственост, тъй като Българския енергиен холдинг е държавен. Сега вече (след 6 месеца раздумки) на Овчаров му харесваше за АЕЦ „Белене“ да има външен инвеститор, държавата да не влага повече средства в изграждането на централата, ама предпочитаният от него инвеститор вече не бил руския, а китайския. Вярно му остава само старото твърдение, че електроенергията на АЕЦ „Белене“ ще е евтина и централата ще се изплати след 20 години, а останалите (до около 60 г.) още около 40 години само ще бъде в полза на страната. Но трябва да добавим, и че при реализацията от китайски инвеститор, има две значими трудности: съпротивата на американския посланик и много вероятните търкания в триъгълника Русия, Китай, България. И точно тази позиция за външен инвеститор (без неговото споменаване) бе възприета в Народното събрание от парламентарната група на БСП. И това стана поради безотказното (само с едно леко пропукване) влияние на Овчаров (от 2005 до 2018) върху Нинова, Кутев, Бойчев, Свиленски и други членове на парламентарната група.

По същество най-тясната част от ръководството на БСП подкрепи десен пазарен проект на ГЕРБ, и то без да се допита да своите организации, извършили огромна работа по време на референдума за АЕЦ „Белене“. Ръководството на БСП се отказа от своята предишна лява позиция.  За да се разбере по-добре кое  е лявото  в позицията за атомната централа, трябва да си припомним, че в света: няма губеща атомна централа; произведената енергия е многократно по-евтина от соларната и ветровата, много по-екологична (спрямо ТЕЦ); няма атомна централа без държавна гаранция, понеже атомната централа е и национална сигурност.

Лявото по този проект е в две измерения. Първото е грижата за: жизненото равнище на хората чрез осигуряване на по-евтина енергия; по-надеждно, управлявано и контролирано от държавата производство и разпределение; осигуряване на сигурна защита на такъв обект. Второто е не по-малко важно. Става дума за постъпления на средства в държавния бюджет от печалбата на АЕЦ. Хипотетично да си представим, че ежегодната печалба от централата ще е съпоставима с тази на АЕЦ „Козлодуй“, която преди облагането с лихви и данъци годишно (2014 г., ех това лошо управление на Орешарски!) е около 150 млн. лв. Ако централата е с външен частен инвеститор ще плаща данък на държавата в размер на 15 млн. лв. Ако централата е държавна ще привежда в държавния бюджет (не по-малко от 70% от печалбата) 105 млн. лв. или с 90 млн. лв. повече. Ако централата има продължителност на живот 60 години и е държавна ще осигурява в бюджета 5.4 млрд. лв. Ако е частна – само 0.9 млрд. лв. или разлика от 4.5 млрд. лв. А в крайна сметка кой ще загуби тези пари? Само българския народ. При външен инвеститор парите изтичат като река в чужбина. А външните инвеститори най-често прикриват печалбата чрез различни операции като консултантски договори и т.н. При външен инвеститор има реалната опасност, независимо от българския интерес, продаваната евтина електроенергия да е пласирана предимно в чужбина, а не в помощ на българското население и българското национално стопанство.

От написаното дотук се натрапва естественият извод, че това решение не е в български национален интерес. Националният съвет не обсъжда този въпрос и естествено бе поставен пред свършен факт, т.е. Овчаров и няколко души от ръководството на парламентарната група на БСП стоят по-високо от Националния съвет на партията! Депутатите вече са гласували за АЕЦ „Белене“ по герберастката антибългарска схема. А от позицията от Предизборната платформа на БСП, че партията е за „Държавна подкрепа за развитие на големите български енергийни инфраструктурни проекти – АЕЦ „Белене“…“ нищичко не остана.

Решението за подкрепа на военния бюджет

Вторият проблем е решението да се подкрепят пронатовските намерения на ГЕРБ, Борисов и Каракачанов, независимо от жизненото равнище на хората в държавата.  На 5 юни 2018 г. Каракачанов каза, че е обиден на БСП, че се въздържат от подкрепа на военните проекти, внесени в Народното събрание. А накратко те се свеждат до: закупуване на 16 нови (първа или втора ръка) самолета, но да не са руски; на първия етап да се закупят 8 самолета, които да се получат до четири години; финансовата рамка на първия етап е 1.8 млрд. лева при 30-40 млн. лв. годишна поддръжка. Част от парите ще отидат за друга военна техника. На обсъждането в комисията на Народното събрание БСП заяви (Таско Ерменков), че парламентарната група ще гласува „въздържал се“. Тази позиция вероятно е заета поради мнението на Президента Радев, че трябва да се купят нови самолети. А БСП не иска да противоречи открито на Президента. С цел изясняване на позицията, доколкото си спомням, на 6 юни бе свикано за 10 юни заседание на Националния съвет на БСП, който да се произнесе по деликатната ситуация. На същия 6 юни Каракачанов вече заявява: „Оптимист съм, че Народното събрание ще подкрепи проектите за нов тип боен самолет.“ Нещо много важно и задкулисно е станало между 5 и 6 юни 2018 г.

Ръководството на БСП бе поставено на силен натиск от три страни. Първата е много вероятна, макар че няма публичност.  Преди обсъждането в Комисията Овчаров най-вероятно е бил много силно подложен на натиск от Борисов и е приел, подобно на приемането на исканията за АЕЦ „Белене“. А Овчаров умее силно да влияе на най-ръководните дейци на БСП. Вторият отново скрит натиск вероятно е бил от президента, за който като летец-изтребител е понятна позицията му за закупуване на 16 самолети. И той, разбираемо, няма как да не е „за“ и да не поиска да бъде подкрепен този проект. Третият натиск е явен и демонстративен. В деня преди гласуването в Народното събрание американският посланик иска среща при Нинова.  Тя се явява еднолично на тази среща, вероятно за да няма свидетели на казаното. Натискът е бил голям и Нинова не е могла да му откаже. А заседанието на Националния съвет на БСП вече остава постфактум, след решението в Народното събрание (на 8 юни). Непряко въпросът пред НС на БСП  се видоизменя – приема ли се войнолюбивия антинароден проект на Каракачанов, подкрепен от парламентарната група или се приема оставката на Нинова.

Противоречията между думи и дела, между слова и гласувания са големи. Те са основно две. Първото противоречие е между гласуването и политическите и програмни позиции на БСП. Винаги БСП е била против значително увеличаване на разходите за превъоръжаване, тъй като страната е бедна и не са решени множество крещящи социални потребности. Това е забелязано и от Каракачанов: „На КСНС червените винаги са били срещу повечето разходи за отбрана“. Но това е забелязано и се помни и от членовете и симпатизантите на БСП и цялата българска общественост, интересуваща се от политика. На 27 април 2015 г. тогавашният председател на БСП Михаил Миков напусна заседанието на КСНС и заяви: „Няма как да не сме обезпокоени, когато Президентът (Плевнелиев – б. м.) се застъпва за това България да бъде принудена да отделя непосилните 2% от своя брутен вътрешен продукт за въоръжаване и превъоръжаване … И защо да се използват за изтребители и радари, а не за образование, здравеопазване, увеличаване на пенсии и трудови възнаграждения, стимулиране на раждаемостта и интегриране на изключените групи от населението?“

Но на 8 юни 2018 г. К. Нинова от парламентарната трибуна заема обратната позиция: „Ние сме „за“ модернизация на Българската армия при две условия. Двете наши условия са изпълнени – ще подкрепим проектите за модернизация на армията. Моля да се спре със спекулациите. Първото ни условие е да не се надхвърлят 2% от БВП. Проектите на министър Каракачанов не ги надхвърлят. Второто ни условие е да бъдат ангажирани фирмите от българската военна индустрия и българската икономика. В проектите има такива ангажименти.“  Добре, ама нещо не си спомням НАТО да искало повече от два процента. Не си спомням и Плевнелиев да е обещавал на НАТО повече от 2%. А и Каракачанов и Борисов не си спомням да са искали повече от 2 %. На кого и как е поставено първото условие? Ако може някой да отговори! А за второто условие също трябва да попитаме какви военни самолети (и/или части за тях) ще произвежда „българската военна индустрия и българската икономика“ – Мираж“,  „Фантом“, „Грипен“, „Юрофайтер“, „F -16“, „Нортроп“ или някакъв друг? А ще закрием ли българските предприятия за ремонт на руските самолети и вертолети?  

Напомняме само, че позицията за 2% от БВП разходи за отбрана хронологически е възникнала и поддържана от „социалистите“ Обама, Тръмп, шефа на НАТО, Плевнелиев и др. подобни политици.   

Да припомним на позабравилите, че на срещата на върха на държавите –членки на НАТО в Уелс на 4-5 септември 2014 г. Плевнелиев прие тези 2% от БВП за отбрана. Почти цялото българско общество осъди тази позиция на тогавашния президент. Дори неговият ментор Борисов още преди срещата се разграничи от президента си. Макар и банално, припомняме казаното от Борисов пред в-к „Преса“ на 2 септември 2014 г.: „Категорично няма да приемем увеличаването на военния бюджет.“ И „когато няма пари за пенсии, за майчинските, за финансиране на европроекти, откъде да вземем още 200 млн. лв. за армията“. Както и: „Той (Плевнелиев – б. м.) може да обещае каквото иска, негово право е, аз не му се бъркам. Но ние сме най-бедната държава и крайно време е и руснаци, и американци, и всички да разберат, че не може от най-бедния народ само да искат“ (Factor.bg). Борисов в никакъв случай не е ляв, но по този повод заема крайно популистка теза, с оглед отрицателното обществено мнение и нагласи в страната. Следователно парламентарната група на БСП и след това Националния съвет възприеха позициите на Плевнелиев. И по същество, искаха или не искаха това, Нинова, Стойнев, Добрев, Овчаров  и другите гласували „за“ застанаха редом, на една идейна плоскост с Плевнелиев.

              На конгреса на БСП за приемане на т.нар. „Алтернативен бюджет“, в решенията, се подчертават „три основни принципа: намаляване на социалното неравенство и подкрепа на солидарността за справедливо разпределяне на тежестта от реформите, освобождаване на социалните сфери от първостепенно значение за жизнеността на нацията от корпоративните зависимости, преодоляване на регионалните диспропорции. (Решение на заседанието на 49-ия конгрес на БСП от 28 октомври 2017 г.). От това решение следва, че приоритетни са две социални позиции и една регионална и в никакъв случай купуването на 16 нови самолета и извеждане от употреба сегашните 16 руски самолета. В предизборната платформа на БСП (съставена и редактирана под надзора на Стойнев) няма нищо за военни самолети, военна техника, изваждане от употреба на руските самолети, за 2% от БВП за отбрана.  Там има, макар и скромни и окастрени, но някои неща от социалната програма.

                За да разберем истината трябва да сравним потребностите на страната от финансиране.  Да вземем само  проблемите в Здравеопазването. Там потребностите са крещящи, много по-важни и големи от потребностите на нови натовски тип самолети и някакво количество сухоземна военна техника. И за да не сме голословни. България е с най-високата смъртност в Европейския съюз, е с една от най-високите смъртности в света. Детската смъртност е около 2 пъти по-висока от средната за ЕС. По различни данни от 65% (проф. Г. Начев) до 67% умиранията в България са от сърдечно-съдови заболявания. От всеки трима починали, двама са от тези заболявания. Сърдечно-съдовите заболявания са главният умъртвител на нацията. И по този показател сме на най-почетното първо място в Европа. А тези заболявания са пряко свързани и с хипертонията и диабет тип 2. По данни от Българския кардиологичен институт в България има около 2 млн. души болни от хипертония, 500 000 от исхемична болест на сърцето,  около 50 000 годишно умират от инфаркт и около 20 000 от внезапен проблем на сърцето. България е на първо място в Европа и по починалите от рак.

В същото време голяма част от болните поради бедност не си купуват редовно лекарствата. Световната здравна организация посочва, че в България около 50% от болните от хипертония, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания не вземат редовно предписаните им лекарства по финансови причини. Дори починаха две пациентки, понеже роднините им не могат да им доплатят стойността на клапите (по около 10 000 лева). В България реимбурсирането (доплащането) на лекарствата за тези болести е крайно незначително. По същество за някои от тях то е в рамките на увеличената от ДДС цена на лекарствата. Огромната част от пациентите доплащат със свои средства до 75% от стойността. А в редица европейски страни това е 0%, а в Германия само 15%. И последната новина, че заради липса на средства здравната каса е отрязала с 30% финансирането за лъчелечението на 19 000 души болни от рак, потвърждава тази оценка. Да не пренебрегнем и хората с увреждания, нуждаещите се от спешна трансплантация белодробно болни хора, лечението на деца в чужбина и т.н.

             Главните проблеми в България са здравеопазването и образованието, т.е социалните проблеми, а не смяната на самолети от руски с натовски. Може да имаме 8 и 16 нови натовски самолета, но в същото време десетки, дори стотици хиляди хора умират предсрочно поради невъзможност за лечение, умират поради бавната „спешна помощ“. Когато се налага да дойде линейка, тя често пристига след фаталния край или вече в безнадеждното състояние на пациента. И вместо да се осигурят пари за нови линейки и за санитарни вертолети, покриващи цялата територия на страната, лявата партия чрез своята върхушка (не членската маса, не общински и районни съвети) дава предимство на военните самолети-изтребители, а не на живота на многото, страшно много хиляди рано умиращи хора.

         Второто основно противоречие е между целесъобразността от създаването на нов авиационен военен парк с тези параметри и неговата значимост за отбраната. Новите самолети не решават бойната мощ на България. За да имат някакво значение за нас и за НАТО, то те би трябвало да са поне над 50 или дори над 100 броя, колкото имаше България преди 30 години. А патрулирането сега може да се извършва и с досегашните МИГ-ове, след като ги ремонтират българските ремонтни военни заводи. Новите самолети (16 или 8), образно казано са „капка в морето“ на световната военна авиация. Да си припомним, че САЩ имат 78% от боеспособната авиация на света, т.е. 13 717 самолета. А точно те ни принудиха да унищожим над 100 самолета и ракетите. А сега ни принуждавам да купуваме (дори на старо, дори втора и трета употреба) техни самолети на безбожни цени. Сега Русия има  3 547, Индия над 2 000, Китай над 1500,  КНДР 944,  Германия 388, Великобритания 205 бойни самолета. А при нашите съседи: Турция 217, Гърция 157, Румъния около 50 (руски), Сърбия 55 (руски). В Източна Европа  Полша има 34 (руски), Словакия 12 (руски), Чехия и Унгария по 12 (Грипен). По същество в Прибалтийските републики няма бойни самолети. Естония има два  леки щурмовика (чешки), а Литва един лек щурмовик (чешки). Латвия има само транспортни самолети. Но тези страни са с по-добро икономическо и социално равнище на държавата и на населението от България. Макар че ежедневно се зъбят на Русия, нямат военни самолети.

              Самоцелността на решението за значителното увеличаване на военния бюджет много добре личи и от старата вече забравена позиция (19.09.2017 г.) на министър Каракачанов: „80% от авиацията ни стои или консервирана, или неремонтирана, а ние искаме да купуваме нови самолети. Когато имаш достатъчно изтребители, които можеш да ремонтираш, но ги държиш в хангарите – каква е логиката? …Ще трябва да дадем още 1,5 млрд. за цяла ескадрила, а след това още 2 млрд. за въоръжение. Това са огромни пари и българските граждани трябва да знаят за какво се изразходват”. С това гласуване в Народното събрание се обединиха парламентарните групи на ГЕРБ, БСП, ДПС и патриотарите. Да, Каракачанов, Борисов,  Нинова и Карадайъ, оправдаха народната поговорка: „На гол тумбак – чифте пищови“. Армията ни е все по-малка, все по-гладна и все недокомплектована, но за самолети и някаква друга техника ще изхарчим над 4 млрд. лв.  Но „злите езици“ говорят, че вече са разпределени баснословните комисионни за поръчките. И всеки може да се досети предимно за кого ще бъдат те.

             За социалистите обаче остава генералният въпрос: „Тези, които са избрани от тях изразяват и защитават ли интересите на членовете на партията, на симпатизантите, на доминиращата бедна част от населението на страната?“ И няма защо, въпреки яростната битка срещу ГЕРБ и Борисов (по телевизионните екрани), хората да не си дават сметка, че ръководството на БСП не иска да предложи и да отстоява истинска лява социалистическа политика, че се е привързало към социаллибералните идеи, че само си служи със социалистическа реторика, а гласува в Народното събрание за либерални решения. И както лидери на БСП се кълняха в лявото, вкупом гласуваха за дясното.

15.06.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент

Лавината на българския национален нихилизъм

Отмина превъзбудата от честването на 24 май и 2 юни, от леещите се патриотични, патриотарски и националистически слова. Но е дошло време да се видят реалностите. В обществото битуват и двете крайности – български национализъм и български национален нихилизъм. Между тях като свободни радикали се движат истинския български патриотизъм и патриотарството. Но доминиращата тенденция е на свиване на национализма и патриотизма за сметка на развитие на националния нихилизъм. В българското общество тече дълбок процес на отродяване.

Най-видимата част на българското отродяване е българският национален нихилизъм. Това е явление, което огромното мнозинство българи се правят, че го няма, просто не го забелязват или се правят че не го забелязват. Но по същество го чувстват и дори участват в него, съзнателно или несъзнателно. Нихилизмът (от лат. Nihil – нищо) е масово обществено и лично субективно негативно (отрицателно) отношение към българските национални ценности, идеали, култура, език, литература, към българската природа, държава и държавна дейност, т.е. към българското общо или в редица сфери и направления на дейност в обществото. Той е проява на отрицателна оценка на българите, на българското общество, на скептична оценка за достойнствата, за възможностите и перспективите за развитие на собствената народност. Нихилизмът е не само и не толкова начин на мислене и чувство, продуциращо безверие в потенциала и реализацията на възможностите на българите, колкото демотивация за действие в подкрепа и за развитие на своя народ и своята държава. Българският национален нихилизъм  пронизва основите на всички дейности в българското общество и се проявява във всички сфери. За него са характерни подценяването на родното пред чуждото, т.е. националният нихилизъм е пряко свързан с преклонението пред чуждото.

Обикновено нихилизмът е чувство, което подсъзнателно или напълно съзнателно се проявява чрез различни ценностни отношения, съждения, оценки и изказ. Най-често го усещаме като нихилизъм чрез езика на общуване – езиков нихилизъм. Чрез езика и словото се просмуква негативизмът към България, към българската държава, към българите като народност, към българските традиции и манталитет. Словесният нихилизъм, израз на негативното отношение към България и българското личи най-често в разговорната реч чрез словесните обобщения:  „Такава простотия само в България може да се срещне“; „Но, ние все пак говорим за България!“; „Хубава работа, ама българска“; „Нашенска простотия“; дори „Скапана държава“; „BG-действителност“; „Тая държава“ (вместо моята държава, нашата държава). Може да се прочете заглавие в сайт: „Нова гавра! Цигани пребиха 4 деца в Пазарджик и избягаха! Добре дошли в България!“. Има и огромно множество други словесни изрази на негативното отношение към България, към българското. А България е такава, каквито сме я направили ние гражданите, ние избирателите. Как децата да обичат Родината, когато слушат негативните оценки за нея от своите родители и прародители?

Българският национален нихилизъм, освен чрез езика на общуване, има множество други проявления и характеристики. Една от най-значимите е пренебрежителното отношение към българския език, използването на все повече чуждици в официалния речник на литературния български език и вмъкването в разговорния език на цели изрази и фрази от чужди езици, предимно от английски. За две десетилетия българският език „се обогати“ с над 5 000 нови думи, огромната част от които механични заемки от чужди езици, предимно от английски. Дори обикновените поздравления вече в множество случаи се правят на чужд език. Ако продължи с тези темпове вмъкването на нови думи и изрази, то след едно столетие, традиционните български думи почти ще изчезнат.   

Друга форма на българския нихилизъм е изменението на българската именна система. Силна е мутацията на детските имена. В България, за разлика от други европейски страни, има практика всеки да записва на детето си с всякакви (дори измислени) собствени имена. Най-честата практика е да се записват децата с име на филмови и спортни герои. Това, което в близкото минало бе почти невъзможно – на етническо българче да се дават турски собствени имена, бе променено под влияние на турските филмови сериали. Сега вече се срещат имена на българчета като Ферхунде, Инджи, Онур и т.н. Дори вече има и собствени имена на героини от песни като Шушана. Има ясно видима тенденция български собствени имена да имат „по-западно“ звучене: Христина стана Кристина; Христо – Кристо, Кристин, Кристиан; Стефан – Стивън; Антон – Антъни; Давид – Дейвид; Тодор – Тео, Тед, Теодор; Мария и Марийка – Мери; Маргарита – Маргрет и множество други. Появиха се чужди собствени имена като Пол, Едуард, Рой, Робърт, Валентино, Доминик и т.н. А това води до имена с чуждо собствено и българско презиме и фамилия като Дейвид Петров, Майкъл Митев и т.н. При наличието на повече от 2 млн. български емигранти, техните деца родени в чужбина вече по Закона за гражданската регистрация могат и да не използват традиционните окончания – ов, -ова, -ев, -ева (чл. 9, ал. 2) и най-често се записват с имена, които не са български или са модифицирани български имена.

Особена форма на нихилизъм е използването на чужди думи във фирмените имена. България е залята с имена на бизнес-фирми предимно с английски думи, и то не само с изписване на латиница. С такива имена са не само фирми в сферата на външната търговия, където може да има известна логика, но и в кварталните магазинчета и лавки.  Да не говорим за българската естрада! Чета в едни сайт, че „Bones“ (име на песента) на групата „Equinox“ e българската песен за  Евровизия 2018. А изпълнителите са: Жана Бергендорф и В. Михайлов (група „Сленг“); Г. Симеонов (Джей Джей); Джони Мануел и Трей Кембъл.  Ето това е чист български език, типични български имена, с които се представяме като народ пред Европа! Родна мила картинка!

Има редица сфери на дейност в обществото с особености на проявата на националния нихилизъм. Такава е сферата на бита, проявата на битовия нихилизъм. Той е прикрит под маската на новости в модата и подражанието. Проявява се чрез предметите на бита (домашни уреди, покъщнина, подреждане на дома и облекло). В света почти всичко вече е глобализирано и уеднаквено. Изчезват националните мотиви в облеклото, в използваните домашни сервизи и домакински уреди. Изчезва и последната национална следа от домашната подредба на къщата (апартамента). В храненето, макар и по-бавно, но все пак забележимо намаляват традиционните български ястия, българската кухня постепенно се заменя с интернационална кухня. Изчезва дори традиционното национално българско кисело мляко. В домашната библиотека, ако я има, все по-малко са класическите и съвременните български книги. Стана мода българите и българските семейства в празничните дни и летните ваканции да пътуват и почиват предимно в чужбина, пренебрегвайки българските курорти и по този начин изнасят национален доход в чужбина.

Икономическият нихилизъм се проявява на личностно-семейно и на бизнес равнище. В кръга на тези прояви са личните и фирмени спестявания в чужда валута, в чужди банки, извън България. По този начин се стимулира икономическото развитие на чужди страни. От този порядък са купуването в чужбина и особено в чуждестранните курорти на вили, къщи, апартаменти и др. Особена форма на национален нихилизъм е регистрацията и провеждането на бизнес в други страни, т.е. износ на капитали, при условие, че в България са най-ниските корпоративни данъци. Особено драстична форма са т.нар. офшорки, с цел избягване плащане на данъци в България, т.е. намаляване на възможностите на българската държава да развива родната им страна.  Подобна форма е регистрацията на български кораби под чужди флаг (т.е. в полза на други страни), с цел плащане на по-малки данъци на българската държава. Дори има износ на лекарства в други страни, когато за умиращи български пациенти няма лекарства. Като цяло българския бизнес в новите условия се оказа в значима степен антибългарски, т.е. работи предимно в свой егоистичен интерес и в интерес на чужди държави.

 Културният и образователен нихилизъм има множество параметри. Някои от тях са преки, а други опосредствани. Образованието, възпитанието и културата са тясно преплетени. Образованието е формиране на младата личност така, че тя да придобие желаният образ за продължаване на националните традиции и достойнство, националната памет и същевременно за готовност и подготвеност за включване в живота при съвременните условия. За голямо съжаление безкрайните реформи в българското образование бяха насочени, предимно  под влияние на външни фактори, в две съдържателни посоки: отродяване чрез пренаписване на българската история и елиминиране на национално-патриотичната литература; принизяването на качеството и съдържанието на образованието така, че да се подготвят в училище предимно слабо образовани млади хора, които да извършват нископрестижни, предимно трудоемки дейности на физическия труд. А тези, които имат по-високо равнище на подготовка чрез елитните и частните училища и частните уроци да следват в западноевропейски университети и да останат там на работа.

Културата е преди всичко култ (т.е. почитание, преклонение) към собствения народ, към своята страна, към националната история и природа, към висок естетически вкус, а не подражание на жълтото, пошлото, сензационното, чалгата и т.н.  Превръщането на културата в търговска дейност, почти ежедневното облъчване на младите с ниска художествена култура, кич, жълтина и порнография, принизява общото културно равнище на нацията. Типичен пример са масово излъчваните детски и юношески фирми и мюзикъли от типа на широко рекламирания американски мюзикъл „Спонджбоб Квадратни гащи“. Чрез масово тиражираните филми, игри, забави и други, децата и юношите се облъчват от някаква развлекателна, интересна американска действителност и неусетно се откъсват от българското. Сега четенето вече не е ценност. Не се четат дори класическите български и европейски литературни произведения. Четенето на българска литература, четенето на български език стана епизодично занимание. Измества се центърът при четенето, ползва се не знанието, не информацията, а жълтото, скандалното, сексуалното, криминалното.

Правния нихилизъм се разраства с огромна сила. Голяма част от българите имат двояко отношение към спазването на българските закони. В тях те виждат почти изключително своите права, но в мнозинството случай дори не искат и да чуят за своите задължения и спазване на законовите правила. За повечето българи законът е „врата в голо поле“, през която само абдалите и будалите преминават. Неспазването на законите е нихилизъм към собствената държава. Но и нещо повече, българите в чужбина спазват в по-голяма степен законите и се подчиняват на въведените там правила, отколкото в България.

Политическият нихилизъм е присъщ на почти всички малки страни. Преклонението пред Великите сили винаги в новата история на България е било на мода. Но в съвременната българска история политическият нихилизъм вече е почти безкраен. Така е било преди и по време на двете световни войни, по време на „Студената война“ и сега е в най-робската си разновидност. След Жан Виденов всички български премиери са предварително съгласни с всякакви искания спрямо България и са готови на отказ от национални интереси, винаги са готови да направят това „което каже г-жа Меркел“ (позицията на Б.Б.). Поради такова нихилистично антибългарско поведение бяха затворени 4 реактора на АЕЦ „Козлодуй“ и България загуби милиарди. Поради такова робско поведение, под натиска на САЩ и ЕС, се отказахме от три изключително полезни за България проекта („Бургас-Александрополис“; АЕЦ „Белене“; „Южен поток“) в интерес предимно на други страни. Една българска министърка дори получи прозвището в Европа „Мадам Ес“, поради съгласието с всичко, което искат чуждите държави.

Отказът от истинската демокрация е същностен белег на нихилизма и отродяването. Нали демокрацията е власт на народа! Кой попита българския народ дали иска да бъдат разграбени текезесетата, да бъдат унищожени фабриките и заводите, дали България да стане член на Европейския съюз, да стане член на НАТО, дали в България да има американски военни бази, дали България да участва в окупационни мисии в Ирак, в Афганистан и т.н., дали България да обяви Русия за враг (правителството Борисов-3), а Турция за приятел (Борисов 1, 2 и 3) и т.н.? Главна ценност била демокрацията? Коя демокрация? Тази на търговията със здравето на болните?  Чиновническо размотаване на гражданите ли? Повечето управляващи политици са се отчуждили от интересите на българския народ и само му правят мили очи преди избори.   

Особено тежки поражения върху българщината, водещи в значима степен до отродяването е историко-личностния нихилизъм. Този процес започва още от края на XIX век, когато се появяват най-различни оценки, много често крайно противоположни за дейността преди Освобождението за редица български революционери и просветни дейци. Много често тях са ги заклеймявали за различни действия или бездействия. Не са пощадени Левски, Ботев, Каравелов, Раковски. Този процес продължава и през първата половина на XX век. Дошлата на власт след Освобождението политическа класа, особено консерваторите (наследници на чорбаджиите) не могат да простят на революционерите борбата им за национално Освобождение. Част от интелигенцията, в стремежа да спечели слава и влияние, започва да прави „изследвания“ и публикува книги и статии с оплювателска насоченост срещу социално-революционното крило на поборниците за национално Освобождение. Какви ле не гнусотии се изписват дори за Ботев, Левски, Раковски и т.н.! В навечерието на Втората световна война и по времето на нея се появяват редица „изследвания“ и писания за произхода на българите и как нашия народ не бил славянски, а арийски или тюркски, само и само да няма нищо общо със славянските народи.

В края на XX век се започна мащабна личностна отродителска акция спрямо национално значими личности, съвременен историко-политически остракизъм. Пожален е само Левски. Всичко друго е подложено на оплюване, обругаване или на елегантна забрава, все едно, че не е съществувало. За много възрожденци се пише, само ако в тяхното творчество и дейност някой е открил някакви русофобски изказвания. От обучението по българска литература и история се извадиха почти всички произведения и автори писали в сферата на патриотично-революционната борба, социалните проблеми на българите, отношението към Русия. Изваждат се патриотични произведения от народното творчество, от творчеството на Петко Славейков и дори на Ботев и Вазов. Най-световно известния български политически деец, който бе знаме в борбата срещу фашизма в цял свят – Георги Димитров е непрекъснато пренебрегван и оплюван. Типичен български нихилистичен е примерът с попречването на Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН. И то само и само да няма успял българин в световен мащаб.

Не по-малко значимо е оплювателство на цели исторически периоди, преиначаване на историческата истина. Започна да се премълчава съществуването на фашизъм в България и огромният брой негови жертви. За социализма започна да се пише само отрицателно. Дори вече не пишем за турско робство, а за някакво османско присъствие и т.н. Комунистофобията достигна дори до учебниците в IV клас.  

Значима проява на български национален нихилизъм е опетняването, обругаването и принизяването на достойнството на българските национални държавни символи. Примерите са много, но ето един драстичен случай. Една прекрасна априлска вечер в двора на училището във варненското село Царевци един десетокласник, пред група връстници, сваля поставеното на козирката на входа на училището българското национално знаме. Счупва дръжката, а след това запалва знамето. И никой от останалите ученици не го възпира. В пресата, телевизиите и вестниците бяха показани и редица случаи на подигравателно отношение към портретите на български възрожденци, включително и на Левски. И никаква значима обществена реакция! 

Крайната фаза на българският национален нихилизъм е  отказът от българската Родина, отказът от България, от българското гражданство, от държавен суверенитет. Този процес е повсеместен, има го в цял свят. Той е продукт на политическо-икономическата доктрина на глобализма и неолиберализма, на англо-саксонския начин на живот и поведение (т.нар. „евроатлантически ценности“), но с особена сила се проявява в България. Той, до голяма степен, е резултат от скритите и явни антибългарски внушения на телевизия, интернет, кино, мода, естрада и реклама. Компютрите и интернет създадоха нов свят, по същество нова култура на живот. Глобалният свят е възможен само на основата на принизяването на националните държави. И не случайно вече има повече власт на наднационални структури и закони.

Особено значима проява на отродяването и нихилизма е отказът от държавен суверенитет, от защита на българските национални интереси пред международните организации и съюзи. Отказът от защита на държавните интереси проличава при подписването на почти всички международни документи и при почти всички гласувания в органите на Европейския съюз.  Подобен е случаят с подписването на Лисабонската конвенция. Почти всички страни от ЕС я подписаха с особени съображения в защита на свои национални интереси. Българското правителство я подписа без защита на нито един български интерес. Такъв е случаят и с подписването от правителството на Борисов Истанбулска конвенция. Защитата на ратифицирането ѝ издава желанието за отказ от български национален суверенитет. Предвидената в нея наднационална комисия GREVIO (неизборен орган, съставен неясно от кого, как и от какви „експерти“) може да отменя суверенни български правителствени и парламентарни решения и действия. Поддръжници на такъв начин на отказ от суверенитет се оказаха депутатите в Европейския парламент, министри, национален омбудсман и т.н. Подобен пример е Спогодбата за правно сътрудничество със САЩ, която позволява разправа от американски съд над български граждани, дори постоянно пребиваващи на българска територия. Приоритетът на чуждите интереси над собствените национални интереси води до усилване на отродяването.  

България са намира не само в демографска катастрофа. Има опасност в нашата страна да започне да се формира нов народностен тип – антибългари и българофоби. Вижте обезобразените плакати на кирилицата пред Народния театър „Иван Вазов“ в дните около 24 май!

Някои твърдят, че в България всичко е наред. Казано честно, нищо не ни е наред. Българите сме затрупани от лавината на отродяването и българския национален нихилизъм. Но те не са причината за бедствията на българите и опасността от изчезване на България. Главната причина е икономическата разруха на страната, огромната бедност, престъпност, корупция и чиновнически безобразия. Тази нихилистична лавина може  и да не отнесе България и българите. В момента има само две пътя, извеждащи страната от националното нихилистично блато. Първият е значимо повишаване на доходите на населението и предимно на работните заплати, тяхното приближаване, а в близка перспектива достигане и надминаване на средноевропейските. Това ще доведе до издигане на жизненото равнище и националната социална и гражданска сигурност. Вторият път е рязко повишаване на образователното равнище и най-вече национално-патриотичното обучение и възпитание на младото поколение, развитие на науката и българската култура като социално значима дейност за възпитанието и отказ от нейния комерсиален сегашен характер. Движението по тези два пътя изисква политическа смелост, кураж и народополезна предприемчивост, а не егоистични лични интереси, не патриотарство, а истински български патриотизъм от политическата класа и от целия народ.  

9.06.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент