Лавината на българския национален нихилизъм

Отмина превъзбудата от честването на 24 май и 2 юни, от леещите се патриотични, патриотарски и националистически слова. Но е дошло време да се видят реалностите. В обществото битуват и двете крайности – български национализъм и български национален нихилизъм. Между тях като свободни радикали се движат истинския български патриотизъм и патриотарството. Но доминиращата тенденция е на свиване на национализма и патриотизма за сметка на развитие на националния нихилизъм. В българското общество тече дълбок процес на отродяване.

Най-видимата част на българското отродяване е българският национален нихилизъм. Това е явление, което огромното мнозинство българи се правят, че го няма, просто не го забелязват или се правят че не го забелязват. Но по същество го чувстват и дори участват в него, съзнателно или несъзнателно. Нихилизмът (от лат. Nihil – нищо) е масово обществено и лично субективно негативно (отрицателно) отношение към българските национални ценности, идеали, култура, език, литература, към българската природа, държава и държавна дейност, т.е. към българското общо или в редица сфери и направления на дейност в обществото. Той е проява на отрицателна оценка на българите, на българското общество, на скептична оценка за достойнствата, за възможностите и перспективите за развитие на собствената народност. Нихилизмът е не само и не толкова начин на мислене и чувство, продуциращо безверие в потенциала и реализацията на възможностите на българите, колкото демотивация за действие в подкрепа и за развитие на своя народ и своята държава. Българският национален нихилизъм  пронизва основите на всички дейности в българското общество и се проявява във всички сфери. За него са характерни подценяването на родното пред чуждото, т.е. националният нихилизъм е пряко свързан с преклонението пред чуждото.

Обикновено нихилизмът е чувство, което подсъзнателно или напълно съзнателно се проявява чрез различни ценностни отношения, съждения, оценки и изказ. Най-често го усещаме като нихилизъм чрез езика на общуване – езиков нихилизъм. Чрез езика и словото се просмуква негативизмът към България, към българската държава, към българите като народност, към българските традиции и манталитет. Словесният нихилизъм, израз на негативното отношение към България и българското личи най-често в разговорната реч чрез словесните обобщения:  „Такава простотия само в България може да се срещне“; „Но, ние все пак говорим за България!“; „Хубава работа, ама българска“; „Нашенска простотия“; дори „Скапана държава“; „BG-действителност“; „Тая държава“ (вместо моята държава, нашата държава). Може да се прочете заглавие в сайт: „Нова гавра! Цигани пребиха 4 деца в Пазарджик и избягаха! Добре дошли в България!“. Има и огромно множество други словесни изрази на негативното отношение към България, към българското. А България е такава, каквито сме я направили ние гражданите, ние избирателите. Как децата да обичат Родината, когато слушат негативните оценки за нея от своите родители и прародители?

Българският национален нихилизъм, освен чрез езика на общуване, има множество други проявления и характеристики. Една от най-значимите е пренебрежителното отношение към българския език, използването на все повече чуждици в официалния речник на литературния български език и вмъкването в разговорния език на цели изрази и фрази от чужди езици, предимно от английски. За две десетилетия българският език „се обогати“ с над 5 000 нови думи, огромната част от които механични заемки от чужди езици, предимно от английски. Дори обикновените поздравления вече в множество случаи се правят на чужд език. Ако продължи с тези темпове вмъкването на нови думи и изрази, то след едно столетие, традиционните български думи почти ще изчезнат.   

Друга форма на българския нихилизъм е изменението на българската именна система. Силна е мутацията на детските имена. В България, за разлика от други европейски страни, има практика всеки да записва на детето си с всякакви (дори измислени) собствени имена. Най-честата практика е да се записват децата с име на филмови и спортни герои. Това, което в близкото минало бе почти невъзможно – на етническо българче да се дават турски собствени имена, бе променено под влияние на турските филмови сериали. Сега вече се срещат имена на българчета като Ферхунде, Инджи, Онур и т.н. Дори вече има и собствени имена на героини от песни като Шушана. Има ясно видима тенденция български собствени имена да имат „по-западно“ звучене: Христина стана Кристина; Христо – Кристо, Кристин, Кристиан; Стефан – Стивън; Антон – Антъни; Давид – Дейвид; Тодор – Тео, Тед, Теодор; Мария и Марийка – Мери; Маргарита – Маргрет и множество други. Появиха се чужди собствени имена като Пол, Едуард, Рой, Робърт, Валентино, Доминик и т.н. А това води до имена с чуждо собствено и българско презиме и фамилия като Дейвид Петров, Майкъл Митев и т.н. При наличието на повече от 2 млн. български емигранти, техните деца родени в чужбина вече по Закона за гражданската регистрация могат и да не използват традиционните окончания – ов, -ова, -ев, -ева (чл. 9, ал. 2) и най-често се записват с имена, които не са български или са модифицирани български имена.

Особена форма на нихилизъм е използването на чужди думи във фирмените имена. България е залята с имена на бизнес-фирми предимно с английски думи, и то не само с изписване на латиница. С такива имена са не само фирми в сферата на външната търговия, където може да има известна логика, но и в кварталните магазинчета и лавки.  Да не говорим за българската естрада! Чета в едни сайт, че „Bones“ (име на песента) на групата „Equinox“ e българската песен за  Евровизия 2018. А изпълнителите са: Жана Бергендорф и В. Михайлов (група „Сленг“); Г. Симеонов (Джей Джей); Джони Мануел и Трей Кембъл.  Ето това е чист български език, типични български имена, с които се представяме като народ пред Европа! Родна мила картинка!

Има редица сфери на дейност в обществото с особености на проявата на националния нихилизъм. Такава е сферата на бита, проявата на битовия нихилизъм. Той е прикрит под маската на новости в модата и подражанието. Проявява се чрез предметите на бита (домашни уреди, покъщнина, подреждане на дома и облекло). В света почти всичко вече е глобализирано и уеднаквено. Изчезват националните мотиви в облеклото, в използваните домашни сервизи и домакински уреди. Изчезва и последната национална следа от домашната подредба на къщата (апартамента). В храненето, макар и по-бавно, но все пак забележимо намаляват традиционните български ястия, българската кухня постепенно се заменя с интернационална кухня. Изчезва дори традиционното национално българско кисело мляко. В домашната библиотека, ако я има, все по-малко са класическите и съвременните български книги. Стана мода българите и българските семейства в празничните дни и летните ваканции да пътуват и почиват предимно в чужбина, пренебрегвайки българските курорти и по този начин изнасят национален доход в чужбина.

Икономическият нихилизъм се проявява на личностно-семейно и на бизнес равнище. В кръга на тези прояви са личните и фирмени спестявания в чужда валута, в чужди банки, извън България. По този начин се стимулира икономическото развитие на чужди страни. От този порядък са купуването в чужбина и особено в чуждестранните курорти на вили, къщи, апартаменти и др. Особена форма на национален нихилизъм е регистрацията и провеждането на бизнес в други страни, т.е. износ на капитали, при условие, че в България са най-ниските корпоративни данъци. Особено драстична форма са т.нар. офшорки, с цел избягване плащане на данъци в България, т.е. намаляване на възможностите на българската държава да развива родната им страна.  Подобна форма е регистрацията на български кораби под чужди флаг (т.е. в полза на други страни), с цел плащане на по-малки данъци на българската държава. Дори има износ на лекарства в други страни, когато за умиращи български пациенти няма лекарства. Като цяло българския бизнес в новите условия се оказа в значима степен антибългарски, т.е. работи предимно в свой егоистичен интерес и в интерес на чужди държави.

 Културният и образователен нихилизъм има множество параметри. Някои от тях са преки, а други опосредствани. Образованието, възпитанието и културата са тясно преплетени. Образованието е формиране на младата личност така, че тя да придобие желаният образ за продължаване на националните традиции и достойнство, националната памет и същевременно за готовност и подготвеност за включване в живота при съвременните условия. За голямо съжаление безкрайните реформи в българското образование бяха насочени, предимно  под влияние на външни фактори, в две съдържателни посоки: отродяване чрез пренаписване на българската история и елиминиране на национално-патриотичната литература; принизяването на качеството и съдържанието на образованието така, че да се подготвят в училище предимно слабо образовани млади хора, които да извършват нископрестижни, предимно трудоемки дейности на физическия труд. А тези, които имат по-високо равнище на подготовка чрез елитните и частните училища и частните уроци да следват в западноевропейски университети и да останат там на работа.

Културата е преди всичко култ (т.е. почитание, преклонение) към собствения народ, към своята страна, към националната история и природа, към висок естетически вкус, а не подражание на жълтото, пошлото, сензационното, чалгата и т.н.  Превръщането на културата в търговска дейност, почти ежедневното облъчване на младите с ниска художествена култура, кич, жълтина и порнография, принизява общото културно равнище на нацията. Типичен пример са масово излъчваните детски и юношески фирми и мюзикъли от типа на широко рекламирания американски мюзикъл „Спонджбоб Квадратни гащи“. Чрез масово тиражираните филми, игри, забави и други, децата и юношите се облъчват от някаква развлекателна, интересна американска действителност и неусетно се откъсват от българското. Сега четенето вече не е ценност. Не се четат дори класическите български и европейски литературни произведения. Четенето на българска литература, четенето на български език стана епизодично занимание. Измества се центърът при четенето, ползва се не знанието, не информацията, а жълтото, скандалното, сексуалното, криминалното.

Правния нихилизъм се разраства с огромна сила. Голяма част от българите имат двояко отношение към спазването на българските закони. В тях те виждат почти изключително своите права, но в мнозинството случай дори не искат и да чуят за своите задължения и спазване на законовите правила. За повечето българи законът е „врата в голо поле“, през която само абдалите и будалите преминават. Неспазването на законите е нихилизъм към собствената държава. Но и нещо повече, българите в чужбина спазват в по-голяма степен законите и се подчиняват на въведените там правила, отколкото в България.

Политическият нихилизъм е присъщ на почти всички малки страни. Преклонението пред Великите сили винаги в новата история на България е било на мода. Но в съвременната българска история политическият нихилизъм вече е почти безкраен. Така е било преди и по време на двете световни войни, по време на „Студената война“ и сега е в най-робската си разновидност. След Жан Виденов всички български премиери са предварително съгласни с всякакви искания спрямо България и са готови на отказ от национални интереси, винаги са готови да направят това „което каже г-жа Меркел“ (позицията на Б.Б.). Поради такова нихилистично антибългарско поведение бяха затворени 4 реактора на АЕЦ „Козлодуй“ и България загуби милиарди. Поради такова робско поведение, под натиска на САЩ и ЕС, се отказахме от три изключително полезни за България проекта („Бургас-Александрополис“; АЕЦ „Белене“; „Южен поток“) в интерес предимно на други страни. Една българска министърка дори получи прозвището в Европа „Мадам Ес“, поради съгласието с всичко, което искат чуждите държави.

Отказът от истинската демокрация е същностен белег на нихилизма и отродяването. Нали демокрацията е власт на народа! Кой попита българския народ дали иска да бъдат разграбени текезесетата, да бъдат унищожени фабриките и заводите, дали България да стане член на Европейския съюз, да стане член на НАТО, дали в България да има американски военни бази, дали България да участва в окупационни мисии в Ирак, в Афганистан и т.н., дали България да обяви Русия за враг (правителството Борисов-3), а Турция за приятел (Борисов 1, 2 и 3) и т.н.? Главна ценност била демокрацията? Коя демокрация? Тази на търговията със здравето на болните?  Чиновническо размотаване на гражданите ли? Повечето управляващи политици са се отчуждили от интересите на българския народ и само му правят мили очи преди избори.   

Особено тежки поражения върху българщината, водещи в значима степен до отродяването е историко-личностния нихилизъм. Този процес започва още от края на XIX век, когато се появяват най-различни оценки, много често крайно противоположни за дейността преди Освобождението за редица български революционери и просветни дейци. Много често тях са ги заклеймявали за различни действия или бездействия. Не са пощадени Левски, Ботев, Каравелов, Раковски. Този процес продължава и през първата половина на XX век. Дошлата на власт след Освобождението политическа класа, особено консерваторите (наследници на чорбаджиите) не могат да простят на революционерите борбата им за национално Освобождение. Част от интелигенцията, в стремежа да спечели слава и влияние, започва да прави „изследвания“ и публикува книги и статии с оплювателска насоченост срещу социално-революционното крило на поборниците за национално Освобождение. Какви ле не гнусотии се изписват дори за Ботев, Левски, Раковски и т.н.! В навечерието на Втората световна война и по времето на нея се появяват редица „изследвания“ и писания за произхода на българите и как нашия народ не бил славянски, а арийски или тюркски, само и само да няма нищо общо със славянските народи.

В края на XX век се започна мащабна личностна отродителска акция спрямо национално значими личности, съвременен историко-политически остракизъм. Пожален е само Левски. Всичко друго е подложено на оплюване, обругаване или на елегантна забрава, все едно, че не е съществувало. За много възрожденци се пише, само ако в тяхното творчество и дейност някой е открил някакви русофобски изказвания. От обучението по българска литература и история се извадиха почти всички произведения и автори писали в сферата на патриотично-революционната борба, социалните проблеми на българите, отношението към Русия. Изваждат се патриотични произведения от народното творчество, от творчеството на Петко Славейков и дори на Ботев и Вазов. Най-световно известния български политически деец, който бе знаме в борбата срещу фашизма в цял свят – Георги Димитров е непрекъснато пренебрегван и оплюван. Типичен български нихилистичен е примерът с попречването на Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН. И то само и само да няма успял българин в световен мащаб.

Не по-малко значимо е оплювателство на цели исторически периоди, преиначаване на историческата истина. Започна да се премълчава съществуването на фашизъм в България и огромният брой негови жертви. За социализма започна да се пише само отрицателно. Дори вече не пишем за турско робство, а за някакво османско присъствие и т.н. Комунистофобията достигна дори до учебниците в IV клас.  

Значима проява на български национален нихилизъм е опетняването, обругаването и принизяването на достойнството на българските национални държавни символи. Примерите са много, но ето един драстичен случай. Една прекрасна априлска вечер в двора на училището във варненското село Царевци един десетокласник, пред група връстници, сваля поставеното на козирката на входа на училището българското национално знаме. Счупва дръжката, а след това запалва знамето. И никой от останалите ученици не го възпира. В пресата, телевизиите и вестниците бяха показани и редица случаи на подигравателно отношение към портретите на български възрожденци, включително и на Левски. И никаква значима обществена реакция! 

Крайната фаза на българският национален нихилизъм е  отказът от българската Родина, отказът от България, от българското гражданство, от държавен суверенитет. Този процес е повсеместен, има го в цял свят. Той е продукт на политическо-икономическата доктрина на глобализма и неолиберализма, на англо-саксонския начин на живот и поведение (т.нар. „евроатлантически ценности“), но с особена сила се проявява в България. Той, до голяма степен, е резултат от скритите и явни антибългарски внушения на телевизия, интернет, кино, мода, естрада и реклама. Компютрите и интернет създадоха нов свят, по същество нова култура на живот. Глобалният свят е възможен само на основата на принизяването на националните държави. И не случайно вече има повече власт на наднационални структури и закони.

Особено значима проява на отродяването и нихилизма е отказът от държавен суверенитет, от защита на българските национални интереси пред международните организации и съюзи. Отказът от защита на държавните интереси проличава при подписването на почти всички международни документи и при почти всички гласувания в органите на Европейския съюз.  Подобен е случаят с подписването на Лисабонската конвенция. Почти всички страни от ЕС я подписаха с особени съображения в защита на свои национални интереси. Българското правителство я подписа без защита на нито един български интерес. Такъв е случаят и с подписването от правителството на Борисов Истанбулска конвенция. Защитата на ратифицирането ѝ издава желанието за отказ от български национален суверенитет. Предвидената в нея наднационална комисия GREVIO (неизборен орган, съставен неясно от кого, как и от какви „експерти“) може да отменя суверенни български правителствени и парламентарни решения и действия. Поддръжници на такъв начин на отказ от суверенитет се оказаха депутатите в Европейския парламент, министри, национален омбудсман и т.н. Подобен пример е Спогодбата за правно сътрудничество със САЩ, която позволява разправа от американски съд над български граждани, дори постоянно пребиваващи на българска територия. Приоритетът на чуждите интереси над собствените национални интереси води до усилване на отродяването.  

България са намира не само в демографска катастрофа. Има опасност в нашата страна да започне да се формира нов народностен тип – антибългари и българофоби. Вижте обезобразените плакати на кирилицата пред Народния театър „Иван Вазов“ в дните около 24 май!

Някои твърдят, че в България всичко е наред. Казано честно, нищо не ни е наред. Българите сме затрупани от лавината на отродяването и българския национален нихилизъм. Но те не са причината за бедствията на българите и опасността от изчезване на България. Главната причина е икономическата разруха на страната, огромната бедност, престъпност, корупция и чиновнически безобразия. Тази нихилистична лавина може  и да не отнесе България и българите. В момента има само две пътя, извеждащи страната от националното нихилистично блато. Първият е значимо повишаване на доходите на населението и предимно на работните заплати, тяхното приближаване, а в близка перспектива достигане и надминаване на средноевропейските. Това ще доведе до издигане на жизненото равнище и националната социална и гражданска сигурност. Вторият път е рязко повишаване на образователното равнище и най-вече национално-патриотичното обучение и възпитание на младото поколение, развитие на науката и българската култура като социално значима дейност за възпитанието и отказ от нейния комерсиален сегашен характер. Движението по тези два пътя изисква политическа смелост, кураж и народополезна предприемчивост, а не егоистични лични интереси, не патриотарство, а истински български патриотизъм от политическата класа и от целия народ.  

9.06.2018 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия

Източник: Политкомент