Свято е
кирилометодиевото дело. Но това значимо културно постижение на двамата братя –
създаването на славянското четмо и писмо и признаването на славянския език за
проповядването на християнството през последните 1100 години е повод за
спорове, клевети, политически внушения и политизиране, националистически
препирни. Борбата за защита и утвърждаване на това дело започва още в средата
на IX век и тя няма край. Главната причина за препирните за
Кирил и Методий са свръх националистическите мераци, политическите и
геополитическите интереси и внушения.
Тази година се започна с една
изложба в Руския културно-информационен център в София (открита на 23 май
2020г.). Средствата за масова информация уведомиха българската общественост
накратко за това събитие. В експозицията има изложена икона на Св. Кирил, под
която има текст, в който се казва, че двамата братя, родени в „гръцкия град
Солун“ са „реформатори на славянската азбука, създатели на църковно-славянския
език, разпространители на грамотността и просветата в Русия“. И се започна препирнята
с политическа декларация на НФСБ. На българската общественост бе припомнено
изявлението на В.В. Путин пред македонския президент (2017 г.), че славянската
писменост е дошла в Русия от „македонската земя“. Направи впечатление и тазгодишното
изявление на руския патриарх Кирил, че Кирил
и Методий са „учителей словенских“ (славянски учители).
И
последва канонада от ответи на българската тежка артилерия – учените историци и
филолози. Известният комунистофоб и русофоб проф. Палангурски вместо
исторически аргументи извади на показ политическата си антируска позиция. Той заяви, че Кирил и Методий не са руски просветители, а европейски
такива. И че: това е „… поредната политическа провокация … Българската държава,
българските политици, българската наука, най-после трябва да каже истината на
наглата руска политическа провокация…“ Проф. П. Павлов определи кирилицата като
българска азбука. Доц. Ваня Мичева от БАН определи написаното под иконата на
Св. Кирил като откровени лъжи. Доц.. Ана
Кочева подчерта, че „първият книжовен език е създаден на основата на солунския
български диалект“. И редица други отзиви на историци и филолози, на политици и
журналисти. Появи се и мнението на проф. Боян Чуков, че „българската история и
тя като руската е доста фалшифицирана“. И съм напълно съгласен с него, макар,
че той прави това твърдение само за социалистическия период. В същото време в
руската преса, предимно политолози, културолози, журналисти и тук-там политици разгърнаха
противоположни схващания и виждания, дори направиха опростен негативен нов исторически
прочит на българо-руските отношения. Редица от техните писания са или
едностранни или крайни великоруско-националистически.
Славянската писменост и книжнина са
политизирани, са продукт на политиката и възникват като отговор на определени
обществени и политически потребности. Светите братя създават славянската
писменост като политическа потребност на княза на Великоморавия Ростислав и по
разпореждане на византийския император Михаил III.
Кирил и Методий изпълняват там не само културна мисия. Така е и сега. Историята
и културата винаги са тясно свързани с политиката, колкото и отделните учени и
творци да се мъчат формално да се дистанцират от политиката.
В сегашната обстановка, в основата
на кирилометодиевите публикации и интервюта стои политиката. Колкото и на някои
да не им харесва социалистическия период, тогава бе намерена някаква взаимно
приемлива средна линия между българския национализъм и великоруския
национализъм и шовинизъм. Тя бе добере изразявана и отстоявана от големия руски
славист акад. Лихачов, който българския президент Румен Радев много сполучливо
цитира: „На България дължим своята духовност, своето духовно начало, началото на
руската литература“. Президент ни в Санкт Петербург (2010 г.) пред руския президент,
хиляди участници и журналисти заяви: „От България Русия получи своята
писменост. От нашите, българските земи, в Русия дойде християнството, и
старобългарския църковно-славянски език.“
Изложбата в Руския
културно-информационен център не изигра своята роля. Между многото неща, едно
само (текстът под иконата на Св. Кирил) развали добрите впечатления и намерения
на руската страна. Този текст е израз на политическите веяния в Москва и сред широкото
руско интернет общество, стоящо на националистически позиции. Трудно е на
хората от един голям народ, със силно влияние в световната история, да приемат,
че малка страна може да е подпомогнала, да има значим принос за развитието на
голямата им страна. Такава е и голямата статия на руския публицист Святослав
Князев: „Националистические грабли Болгарии“ (28.05.2020). В нея има много
верни исторически съждения, особено за периода XIX-XX век. Но за приноса на България за славянската култура
личи непознаването на историческия материал.
Ние
българите, чрез своите некадърни политици формираме негативната реакция от
руската страна, проявила се дори по светлите празници на 24 май. Има ли причини
за тази отрицателна руска реакция? Има. И то какви! Причините са не културни,
не омраза на руси към българи. Причините са грешните антируски политически
решения и действия на българските политици, вредящи не само и не толкова на
Русия, колкото на България. Цял свят
знае, че НАТО е създадено и действа срещу Русия, но българските управници, без
да питат българския народ, направиха България член на НАТО и противник на Русия. Нещо повече
в България има четири американски военни бази и се създава във Варна натовски
център (т.е. военно-морска база). И срещу кого са тези бази. Явно не са срещу
Турция (НАТО), не са срещу Грузия (по същество окупирана от САЩ), Румъния (НАТО)
или пък антируска Украйна! А България ще купува и нови военни кораби. Те срещу
кого ще воюват в Черно море? Нещо повече, България (ГЕРБ и Борисов) развали три
инфраструктурни проекта в противоречие с интересите на самата България, Русия,
Сърбия (за „Южен поток“), Северна Македония (за АЕЦ „Белене“), и Гърция (за „Бургас-Александруполис“)
и в интерес на политиката на Клинтън-Обама и на Турция (за „Южен поток“). Повечето
български делегати в Европейския парламент гласуват масово за санкции срещу
Русия, противоруски декларации, приравняването на Съветския съюз с хитлеристка
Германия и т.н. И за капак, в навечерието на 24 май, бе подписана антируска
декларация от група източноевропейските страни, от името на България от секретарката
(пардон, м-р на Б.Б.) на русофоба Плевналиев. Е, няма как руският национализъм да не
отговори арогантното на българско държане. Явно руските политици и дипломати в
случая са избрали неадекватен политически, вместо исторически и културно-просветен
отговор.
А сега да направим кратък разбор на
текста под иконата на Св. Кирил и твърденията на Князев и други.
Първо. Историческите извори не дават надеждна
информация за произхода на Кирил и Методий. Братята са определяни като гърци,
славяни, прабългари, а отскоро и като македонци, азбуката дори била съставена
на езика на словенците (Панонско-каринтийска теория). Всеки може да си приписва
тяхната етническа принадлежност. Вероятно много
трудно е хора, за които славянският език не е роден да създадат нова славянска
азбука, дори ползвайки гръцкия алфавит. Това доказва непряко, че Кирил и Методий
са със славянски произход. Неточно е твърдението, че Солун е гръцки град. Солун
е такъв след Балканската война (1913 г.), когато е превзет от гръцката армия.
Основан е от древен македонец (не елин, не грък и не македонизиран българин) от
сегашната Егейска Македония. В Солун населението е било многонационално. Той е
вторият по-големина и значение град във Византийската империя, а византийците по
това време са се наричали ромеи, а не гърци. В града освен ромеите са се
заселили множество славяни и романизовани траки (власи). А цялата околност е
била заселена от южни славяни.
Второ. Невярно е твърдението, че
Кирил и Методий са „реформатори на славянската азбука“. Всички известни
исторически данни показват, че те са създатели. Реформира се нещо, което е
съществувало. Преди тях няма утвърдена славянска азбука. Какво са реформирали
светите братята?
Трето. Неточно е и твърдението, че
Кирил и Методий са „създатели на църковно-славянския език“. В историческата и
езиковедската литература се твърди, че е имало старославянски език, определян и
като старобългарски. В Енциклопедията на Индоевропейската култура (Mallory, J. and
D.Q. Adams. Encyclopedia of Indo-Europian, 1997) се посочва, че старославянският
език се основава на езика на славяните край град Солун, т.е. той е език от
източната група на южнославянските езици.
В руския Лингвистический энциклопедический словарь към източната
подгрупа на южнославянските езици се включват български и македонски. В
Ethnologue Languages of the World е посочено, че
източната група южнославянски езици са български, македонски и
църковнославянски. Като знаем от историята, че т. нар. македонски език е
създаден чрез сръбско насилие през лятото на 1944 г., а църковнославянския се
създава много по-късно, остава вярно твърдението, че езика на южните славяни от
източната група, в и около Солун е български (не на прабългарите). Подобно е
твърдението на чешко-словашкия лингвист Павел Йозеф Шафарик, който доказва още
през първата половина на XIX век, че
старославянският език е древнобългарският език, на чиято основа се развива
съвременния български език. Словенският лингвист Ватрослав Облак в края на XIX прави диалектологическа експедиция в Солунско и прави
връзка между македонския говор на българския език със старославянския език
(Македонски студии, 1896 г.) и въвежда в употреба понятието „българо-македонски
диалект“, т.е. български диалект от географската област Македония. Изводите са
на основата на изследване, а не на общи разсъждения.
Невярно
е и твърдението на Князев, че по това време (създаването на славянската
писменост) български език не е имало. Да, съвременният български език тогава не
е съществувал. Но в този период протича процеса на българската етногенеза и
формирането на общ език, който да свърже в едно цяло доминиращото по брой
славянско население от източната група на южните славяни, с прабългарите на
Кубер и Аспарух, с местното население от траки и други народности. Формирането
на българската народност и българския език се ускоряват от приемането на
християнството, чрез който акт в говоримия език се включват и редица гръцки,
еврейски и латински думи. Етнонимът
българи се утвърждава през X век, формирането на българската
народност, по мнението на редица учени, завършва в основни линии ок. 950 г. Така
че български език е имало от края на IX и началото на X век, когато учениците на Кирил и Методий работят в Охридската
и Преславската книжовна школа. През 893 г. Преславският църковно-народен събор
утвърждава славянобългарския литературен език за официален български (на
българската държава) език. Това е първият използван в богослужението и в
администрацията на българската държава език. В руския вариант на Уикипедия ясно
е написано: „Начало формирования (писменного) древнеболгарского (известного
также как старославянский и церковнославянский) языка связывается с созданием в
862 году Константином (Кириллом) и Мефодием славянской азбуки“ (https://ru.wikipedia.org/wiki/Болгарский_язык#Древнеболгарский).
Ето този руски текст би трябвало да е известен на руските дипломати и
организатори на изложбата.
Недоказано е и твърдението на
австрийско-словашкия учен Anton Spiesz, че Кирил и Методий във Великоморавия
превеждат най-значимите християнски църковни книги на църковнославянски език. Тогава
такъв език не е съществувал. Той се формира на основата на старославянския
(старобългарския) език чрез подреждане, систематизиране и свързване в едно цяло
на езиковите норми. Сръбският учен
Предраг Пипер (Увод у славистику, т. I, Београд, 2000)
счита, че старославянският език е общият книжовен език на южните славяни от IX до XVIII век, за чехи и словаци от IX
до XI век, а за
източните славяни от X от до XVIII. Но на него като на върл сърбин, сърце не му дава да
напише, че старославянският език е старобългарският език. Използваният в Русия
църковнославянски език е своебразна руска редакция на старобългарския език.
Към
края на X век и през XI век старославянският
(старобългарският) език търпи промени и се възприема като църковнославянски
език. Християнството става официална държавна религия на славянските народи до
края на X век: чехи 845 г., хървати 847, българи 864-865
г., поляци 966 г. и руснаци 988 г. В края на IX и през X
век българската държава е център на разпространение на книжнината сред
славянските народи. След приемането на християнството от руснаците, те ползват
старобългарската книжнина. Официалното покръстване на Русия е от гръцки
свещеници, но разпространението на християнството и църковните служби в Киевская
Русь се осъществяват чрез славянската книжнина от български произход. Има изразено авторитетно мнение на М. Д.
Приселков (Очерки по церковно-политической истории Киевской Руси. XI-XII в. С.-Петербург, 1913 г.), че Киевската църква е била
под каноническо попечителство на Охридската патриаршия. През XI и XII век се преписват книги и се прави руска редакция на
редица старобългарски текстове, включително Учителното евангелие и Азбучната
молитва на Константин Преславски.
Четвърто. Недоказано и
недоказуемо е твърдението, че Кирил и Методий са „разпространители на грамотността
и просветата в Русия“. Това няма как да стане. Грамотността и просветата в Русия
се появяват, подобно на България, Сърбия, Чехия и др. след приемането на
християнството. А то, както вече стана дума в Киевская Русь е през 988 г.. Св.
Кирил е живял до 869 г., а Св. Методий до 885 г. И двамата не са посещавали и
пребивавали в Киевская Русь. Няма исторически извори, които да разкриват тяхна
дейност по разпространението на
грамотността и просветата в Русия. Това твърдение следва да се възприема
не буквално, а метафорично (преносно значение). Такова е то и в твърдението на
руския учен Алексей Н. Мусаков, които за онова време пише (2003 г.): „По мое
мнение без българите нова държавност няма да има, защото руският език е по същество
български, писмеността са донесли Кирил и Методий“.
Пето. Непрецизно е и твърдението, че
писмеността в Русия е дошла от „македонската земя“. През IX и X век „македонската земя“ е част от българската земя,
една от трите ѝ все още неоформени историко-географски области – Мизия, Тракия
и Македония. Тъй наречената „македонска земя“ по това време е била
историко-географски само българска земя. Някой изглежда с
политико-дипломатическа цел е подвел руския президент.
Св. св. Кирил и Методий са създали
началото на славянската писменост, дали са на „вси словене книги да четат“.
Развитието на книжовното дело, налагането на кирилицата, в началния период е
реализирано в българската държава, от българите и от България и чрез
българските книжовни школи (Охридска и Преславска) е разпространена „грамотността
и просветата“ не само в България и Русия, но и в Сърбия и Влахия. Духовното наследство на Св. св. Кирил и
Методий принадлежи на източните и южните славяни, които са развили на основата
на тяхното дело своя самобитна литература, просвета, култура, своя специфична
духовност, своя цивилизация. Политическите и националистическите препирни за
делото на Кирил и Методий са второстепенни, конюнктурни. Светите братя са дали
тласъка за формирането и духовното развитие на източноправославната славянска
култура и просвета.
31.05.2020 г.
Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар