На 9 юни 1923 г. в България е извършен
военно-фашистки преврат. Военните (Военният съюз) превземат столицата, съставят
правителство с Народния сговор и завземат властта в големите градове с военни
гарнизони. На отделни места в страната избухва въстание. Установяването на
новата военно-фашистка власт в по-малките градове и селата става чрез
съвместните действия на войската и военно-цивилни групи от хора, определяни
различно – шайки, отряди, банди, автономистки групи (ВМРО банди), въоръжени
„пазачи на реда“ от активисти на Народния сговор и „Хан Кубрат“. Най-известните
са шпицкомандите.
Превратът е определен като военен поради
участието на регулярната войска, подчинена на ръководството от Военната лига,
участието на Съюза на запасните офицери (СЗО) и Съюза на запасните подофицери. Той
е определян и като фашистки поради множество характеристики, присъщи на
фашизма: яростен национализъм; премахване на класовите и съсловни интереси и класовата
борба; преследване на левите сили (БЗНС); антикомунизъм; засилване на ролята на
държавата; използване на всякакво насилие, включително убийства. Използването
на въоръжени паравоенни отряди като организирана сила за насилие и терор е един
от най-характерните белези на фашизма.
В България фашистите използват два основни
инструмента за насилие, терор и убийства: армията и нейната известна Трета
секция от седем офицери палачи като м-р Д. Порков, кап. Кочо Стоянов и др.,
както и масовото насилие от т.нар.
„шпицкоманди“. По сегашната терминология те са доброволни паравоенни
формирования (Уикипедия). Създадени са в съответствие с решение на
Междусъюзническата военна комисия през 1920 г. Това става чрез т.нар. клауза за „гражданска милиция“, в
размер до 1000 души, които могат да получават оръжие от военните складове, но
да не го използват за „огневи цели“. Освен шпицкомандите в установяване и
налагане на военно-фашистката власт са привлечени автономистки групи и
четнически отряди от ВМРО, както и
белогвардейци.
Създаването на въоръжени паравоенни формирования
е идея, възникнала доста преди военно-фашисткия преврат. Още през януари 1921
г. Съюзът на бойците (първата българска фашистка организация, плътно
доближаваща се до италианския фашизъм) в уредбата си предвижда създаването на
бойни отряди за „спазване на обществения ред“. Идеята е по примера на
италианските Черноризци (скуадристи), създадени през 1919 г.. Използван е и
примерът на Щурмабтайлунг (щурмовите отряди на хитлеристите, създадени през 1920
г.), т. нар. Кафяви ризи. Приликата на българските шпицкоманди (банди, шайки,
отряди) с черноризците и кафяворизците е в използваните средства и методи на
насилие заплашване, всяване на страх, насилие, терор. Разликата е в
организационната форма. В Италия и Германия те са самостоятелни, с общо
ръководство и единна структура. В Българя шпицкомандите са пряко ръководени от Военната лига чрез СЗО. За самостоятелна
йерархическа военна организация е и фашисткия Български народен съюз „Кубрат“.
Още след създаването си националистическият
СЗО непрекъснато изявява готовност за противодействие на левите сили и
организира големи манифестации в София (1922 г.). В документите на неговия IX редовен конгрес може да се прочете, че „съюзът на
запасните офицери покрай благотворителните си цели, преследва и други цели,
които не му позволяват да бъде ням и безучастен зрител, на това, което става в
България“, както и че е крайно време „да се съберат под девиза „Отечеството над
всичко“ (В-к „Миръ, бр. 6682 от 19.09.1922 г.). Подобни позиции заема и Съюзът
на запасните подофицери.
Своеобразен първи опит за създаване на
подобни паравоенни формирования са отрядите от запасни офицери, запасни
подофицери и активисти на партиите на Конституционния блок, ръководени от
Атанас Буров. По време на подготвяния национален събор на конституционния блок
(17 септември 1922 г.) те са съсредоточени в Горна Оряховица и Арбанаси.
Правителството на БЗНС, използвайки полицията и отряди от активисти на БЗНС разгонва
събора на блока. Двете страни в този сблъсък определят противостоящите им
отряди различно. Блокарите наричат отрядите на БЗНС шайки, а в реч пред
Народното събрание Министърът на вътрешните работи Райко Даскалов нарича
отрядите на блокарите „тайни фашистки банди…“, посочва един от водачите „Иванчо
Симеонов предвождаше една такава банда от фашисти“ и определя Ат. Буров като
„герой на фашизма“ и „капиталист-кръволок“ (Стен. дневници IV ОНС, РС, с. 266).
В шпицкомандите през 1923-1925 г. участват:
запасни офицери и подофицери; скаути, ръководени от запасния полк. Петър Траянов
(първи върховен скаут на България), член на ръководството на „Кубрат“; членове
на софийското юнашко дружество на Народно-прогресивната партия; македонисти и
шайкаджии. Тези шпицкоманди са формирани в големите градове като София, Пловдив,
Плевен, Габрово и др. Ядрото в тях са запасните офицери, сред които са и техните
ръководители. В навечерието на преврата на председателите на дружествата на
запасните офицери е съобщено „много тайно“, да имат готовност за участие в
акцията (М. Куманов. За подготовката на Деветоюнския военнофашистки преврат. –
Военно-исторически сборник, кн. 4). След
преврата, на 10 юни е издадена заповед на софийското военно комендантство, в
която пише: „Всички запасни офицери
по-млади на възраст и числящи се към дружествата на запасните офицери да се
явят в частите в цивилно облекло и снабдят с билети от горните управления (В-к
„Зора“, бр. 1197 от 11 юни 1923 г.). По време на Септемврийското въстание
повечето шпицкоманди са във войнишко облекло без пагони. Не е имало време да се
шият ризи. Запасните офицери се явяват в гражданско облекло с шпиц обувки.
Невярно е утвърждението (Уикипедия), че
шпицкомандите са действали само по време и след Септемврийското въстание. Само
за няколко дни след преврата са формирани и започват да действат първите
шпицкоманди. ВМРО не участва в подготовката на преврата, но създава свои
отряди, които участват в установяване на военно-фашисткатка власт и извършват
редица политически убийства, насилия, терор. Тяхната дейност е с цели и методи както
на шпицкомандите.
Първото известно описание на действие на
шпицкоманда е от един участник в нея и е публикувано във в-к „Миръ“ (бр. 1203
от 17 юни 1923 г.). Тя е от около 30 души предимно запасни офицери и
подофицери, определяни като „доброволци“. Тръгват с влак от гара Подуене и
първата спирка е на Новоселската гара (гара Елин Пелин). „Веднага гарата и
околните къщи бяха обискирани“. И се
продължава с превземането на полицейското управление, с пътуване до близки села
и разгонване на земеделската местна власт. В печата има малко описания на
дейността на шпицкомандите. Но те са вилнеели из страната. Свидетелство за това
е оценка за тях в „Работнически вестник“ (8 юли), който един месец след
преврата пише: „Една шепа буржоазни оръдия,
добре платени и насъсквани от старите котерии (партии – б.м.) искат да си
послужат с фашистки методи, за да сломят най-голямата и най-масовата партия
(тогава БЗНС – б.м.)“. Цялото лято има редица прояви на шпицкомандите. В края
на август, по време на религиозния празник Св. Богородица, Ал. Цанков държи
речи в Лопушна (сега Георги Дамяново) и Клисура (сега Бързия, Берковско).
Вместо приветствия и одобрение на преврата свиканите на тези събрания жители
изразяват своето неодобрение към властта. Ядосаният А. Цанков изпраща след това
наказателна бригада в Берковско, съставена от македонстващи джелати.
Веднага след преврата главният
удар е срещу БЗНС. Предимно през този период, а и по време на Септемврийското въстание, са убити над 3500 земеделци и няколко десетки
земеделски народни представители (Й. Зарчев. Септемврийското въстание и
земеделският съюз – Векове, № 5, с. 15), министри в земеделските правителства,
дори младежки деятели на БЗНС. Има и отделни убити представители на БКП (т.с.),
най-вече след Юнското въстание в Плевен (Асен Халачев и др.). Регистрирани са и
заканите за унищожаване на комунистите от министър Янко Стоенчев. Сред избитите земеделски дейци
са: Ал. Стамболийски (от ВМРО); Райко Даскалов (от ВМРО); кметът на София Крум
Попов, убит край Горубляне; Георги Дамянов депутат от БЗНС –убит и изгорен в
тухларските пещи при с. Долни Богров; журналистите Ст. Калъчев и Цв. Аврамов;
убитите от ВМРО дейци на БЗНС Петър Трендафилов, Г. Нинов, Хр. Ценин и др..
Безспорно най-кървава е
ролята на шпицкомандите и македонските автономисти по време и след
Септемврийското антифашистко въстание. Те отново се формират чрез СЗО. На 20
септември МВР съобщава на окръжните управители на Пловдив, Бургас, Кюстендил и
на градоначалника на София разпределението на „доброволците“ и да се обърнат за
съдействие „към партиите на реда“ (Демократическия сговор – б. м.) и
дружествата на запасните офицери и подофицери“ (Цит. по В. Янчев. Офицери без
пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, С., 2001, с. 55). В дейността
на редица шпицкоманди се включват и офицери от армията. Много показател е
примерът в с. Радуил, където майор Д. Порков, по признанията си в съда,
съобщава: „В
село Радуил заповядах заловените въстаници да бъдат докарани на площада, да
бъде изведено селото на площада … заповядах въстаниците да бъдат намушени.
Двама от шпицкомандата ги намушиха“ (Н. Христозов. По дирята на безследно
изчезналите, С., 1981).
Много характерни са спомените на
участниците в Септемврийското въстание (Септември 1923 г. С., 1953 г.). От тях
няколко са много характерни и типични за дейността на шпицкомандите. За
въстанието в Чипровско Асен Георгиев пише: „На 29 септември пристига шпицкомандата от София. Това бяха едри, охранени мъже,
облечени с нови войнишки дрехи без пагони, с каски, въоръжени с къси пушки,
пистолети и наредени на кръста бомби „бухалки“.“ и „след разстрелите започва
хунски грабеж из къщите на комунистите: задигат се юргани, одеяла, килими,
дрехи, пари и др. На семействата на комунистите бе определено да плащат
„контрибуция“ по 5000 лева“. К. Митев пише за шипкомандата в с. Горна Гнойница:
„Освирепелите фашистки изверги започнаха бесен терор върху домашните на избитите революционери. По-късно дойде една
шпицкоманда от Плевен, която нанесе на около 15 жени - съпруги на избитите -
тежък побой, от който не след дълго две от тях починаха.“ (с. 223). Калайджиев
посочва за въстанието в Казанлъшко: „По това време (на 20 септември 1923 г. –
б.м.) Мъглиж беше истински военен и полицейски лагер. Из селото сновяха стотици
войници, полицаи и шпицкомандаджий“. Въстаници залавят „трима въоръжени
фашисти, които караха от Казанлък за шпикомандаджийте в Мъглиж една каруца със
72 пушки и пет сандъка патрони.“
(стр.220). А в спомените на Д. Халов за Пазарджишко се чете: „Особено
свирепи се оказаха автономистките главорези. … В някои села заставяха
населението да играе хоро около труповете на избитите, другаде избиването
съпровождаха с музика.“ (стр.373). А Джамбазки си спомня, че, „… в участъка в
Ябланица, върлуваше шпицкомандата, всички арестувани другари бяха подлагани на
страшни инквизиции“ (стр. 429).
В
романа „Хоро“ на Антон Страшимиров много добре са описани зверствата в Лопушна.
В книгата „От Петрохан до Лом“ (С., 1988 г.) може да се прочете следното за
Лопушна: „На 5 октомври пристигна шпицкомандата на полк. Кузманов. С приклади и
тояги жандармите изкарват до стената пред къщата на Иван Герасимов навързани 5
комунисти и 5 безпартийни въстаници. Започва кървавата трагедия. … Безжизнените
тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада.
Следва заповед след заповед: музика и хоро. Всички да плюят върху труповете и
да играят хоро край тях. Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите,
тъпчат с ботушите и заставят жените и децата с невиждащи от сълзи очи да
играят“.
А в-к Зора (бр. 1288 от 27 септември 1923
г.) описва действията в Габрово и Габровско. Създадени са няколко отряда
(шпицкоманди). Една част от тях остават на място да пазят града, понеже в него
няма военен гарнизон. Един от отрядите под началството на Е. Топузаков се
сражава с въстаници при „Св. Никола“ и след това възстановява „законната“ власт
в Шипка, Енина и Мъглиж. Има публикации за софийска шпицкоманда, която
навестява Троян и др..
В миналото историците не са си направили
труда да изследват подробно процеса на формирането и дейността на фашистките
шпицкоманди. Не се знае техният брой, числеността на участниците, техните
действия са известни само откъслечно. По оценка на английският посланик по това
време в София офицерите от запаса, подофицерите и другите повикани за
съдействие на преврата са наброявали 4000-5000 души (По: Д. Косев.
Септемврийското въстание. С., 1973 г.). Тази цифра навярно е и по-голяма. Вл. Поптомов
в спомените си за Септемврийското въстание в Разложко пише: „Автономистите бяха
успели да мобилизират около 5000 четници и милиция от останалите околии и ги
насочат против въстанието в Разложко“. А
Г. Дамянов посочва и участието на белогвардейци, като само при Бойчиновци са
били пленени 150 врангелисти (Септемврийското въстание през 1923 г. във
Врачански окръг. С., 1953 г.).
Кръв се е ляла. Насилието е било почти
повсеместно след Деветоюнския преврат и след Септемврийското въстание. Сега
редица историци се мъчат за докажат, че много малко са убитите. Масово кръв се
е ляла по инициатива и заповеди на главните кръволоци: Ал. Цанков и ген.
Вълков. Кръвнишка е била тяхната позиция и дейност. Не е случайно, че в реч
пред Народното събрание Ал. Цанков заявява: „В защита на Отечеството няма да се
спра пред никаква кръв. Да се знае!“(Стен. дневници на 21 ОНС, I РС, 24 декември 1923 г.). Огромен е приносът в
пролятата кръв от паравоенните отряди, на шпицкомандите и
македонистите-автономисти. И ще ми казват, че в България било нямало фашизъм!
9.06.2020 г.
Анко Иванов – д-р по философия
Няма коментари:
Публикуване на коментар