Праймаризът: заблуда или измама за БСП?

            През последните дни стана модна тенденция да се говори и пише за т. нар. „пряк избор“ (праймариз) на Председател на БСП. Включиха се телевизии, вестници, сайтове. Политекспертите, политкоментаторите  и социалистическите политдеятели се разделиха на две ясни контрапозиции – „за“ и „против“, т.е. „про“ и „контра“. Вътре в самата БСП това „про“ и „контра“ придоби съотношението (на подпис) 93:92 или нещо подобно. Във вчерашното (4.06.2020 г.) едночасово гостуване на Корнелия Нинова в телевизията на БСП (БСТВ) отново на възлово място във въпросите на подмазващата се журналистка и в отговорите на Нинова личеше неразбирането на същността на прекия избор и неговата формална, популистко-параванна демократичност. Тук не става дума за личностите, които се борят за Председател на партията. Става дума за нещо много по-важно – за партийните идеи и партийните принципи на изграждане и функциониране на БСП.

В сегашния състав на Националния съвет има крайно разделение. И то е не само по въпроса за прекия избор, а и по много други принципни политически въпроси.  По същество разделението в крайна сметка е за характера на провежданата от БСП политика, а не толкова кой ще води бащина дружина. Неработещо е вече дамгосването по всякакъв начин на т.нар. „вътрешна опозиция“, която едва ли наброява повече от 20-30 души.  Забравя се, че уставно право е на всеки член на партията да има самостоятелно мнение, публично да го изразява и защитава. Опозиция в класическия смисъл на думата има само, когато група от хора има своя организационна структура и правила за поведение, създадена е с цел проваляне решенията на ръководството.

По отношение на прекия избор работят механизмите на налагане на партията на некоректно вътрешнопартийно организационно действие, действие със съмнителен демократичен и политически ефект.  Главните аргументи на двете страни са: че  „про“ (т.е. извършване на пряк избор на Председателя) е развитие на демокрацията, че това е най-висша форма на демокрация; „контра“ е съображението, че това е проява на вождизъм, на превръщането на БСП в лидерска популистка партия, пренебрегване на партийните органи от долу до горе.

            Прекият избор, известен в англосаксонския свят и в някои западноевропейски страни като праймариз (англ. Primaries) е сравнително ново явление за западноевропейските политически партии, то възниква след 1980 г. и първоначално е характерно за зелените партии, които по-скоро приличат на обществени движения без ясно и традиционно оформени и йерархично подредени структури. След това прекият избор се използва и от десни и от леви партии.  Неговото възникване и развитие и използване се основава на либерално-демократичния принцип, т.е. формална политическа популистка демокрация. Чрез въвеждането му в скрита форма, под булото на демократизма се налага вождизма и/или популизма.

   В западноевропейските партии праймаризът е твърде различен. Във Великобритания членовете на лейбъристката партия не само участват в прекия избор, но и повечето от тях активно участват във формирането на партийната програма, активно участват в малки дискусионни клубове.  В Германия двете основни политически партии не само пряко избират своите ръководители, но и кандидатите за канцлер на държавата. В Белгия след 1997 г. пряко се избират само ръководителите на почти всички партии. В Австрия прекият избор го има в устава на Социалдемократическата партия, но по същество той не се прилага редовно. Опитът обаче на Австрийската народна партия е отрицателен, понеже доведе до избора на т.нар. харизматичен популистки тип лидер Хайдегер, който многократно променяше политическото си поведение и отстъпи от провъзгласените си политически позиции. При френската социалистическа партия прекият избор също не носи резултати. В Испания през 1998 г. се въвежда и пряк избор в Работническата социалистическа партия на кандидата за Министър-Председател, предложен от партията. В България праймаризът като изборна технология бе използван от СДС. В Русия дясната либерална партия Единна Русия направи опит за електронен  праймариз за кандидатите за депутати.

    По-интересен  е резултатът от прилагането на тази технология в западноевропейските социалистически и демократични леви партии. Във Великобритания прекият избор не доведе до очакваното повишаване активността на лейбъристите и привличане на повече симпатизанти. След като Блеър премина на социаллибералните позиции в политиката (Третият път на лорд Гидънс) праймаризът не помага за повишаване на авторитета и привлекателността на предлаганата от лейбъристите политика. Подобно нещо се случи в Германия, където след като Шрьодер закачи ГСДП към колесницата на Третия път, т.е. колаборацията с десните, ГСДП непрекъснато понижава своето влияние в Германия. А във Франция на президентските избори Социалистическата партия, прикачена от Оланд към третия колаборационистичен път получи само 6%.  Частичен положителен резултат тази технология даде само в Италия. Към прекия избор Италианската демократическа партия привличат и симпатизанти, като участващите в избора подписват декларация и плащат такса от 2 евро за участие в избора. Общият извод е, че влиянието на левите партии не зависи от начина на избиране на техните лидери, а най-вече от прогласяваната и провежданата на власт политика.

Кои са главните тези за („про“) и против („контра“) пряк избор на Председателя на БСП и каква е тяхната убедителност?

Първа теза. Това е възможността за доказване на обществото на демократичността на социалистическата партия. В едно масово препечатвано от редица сайтове интервю на политоложката доц. В.И. се твърди, че прекият избор „на Председател на столетницата и … приемането му като уставна норма може да се разглежда като част от процеса на демократизацията на партията …“. Май нещо нещата са се пообъркали. Демократизацията на партията не е самоцелна дейност – работим за да се „демократизираме“. Това е помощно средство – технология на работа. Няма го главното в демократизацията. А именно – изразяване, отстояване, защита и решаване на потребностите и интересите на членовете на партията, на хората на труда. А това е съдържанието на партийната дейност. За да има демократизация в една партия следва политиката да се формира отдолу-нагоре, а не обратното както е сега, т.е. да отразява интересите на членовете на партията, на хората на труда, а не на лобистите на капитала (напр. Уестигхаус, хотел „Берлин“, американските самолети и т.н.), не само чрез „демократично избрано ръководство“. Прекият избор ще затвърди този грешен подход на поредицата ръководства на БСП. Главното в демокрацията е свободата и участието членовете на партията във формирането на политиката, а не само и не толкова в избора на лидер.

Прекият избор в една масова партия е практически и обективно неефективен, защото той пак преминава през йерархичните подредени структури на партията, които в една или  в друга степен имат възможност да манипулират мненията на социалистите или дори самите цифрови резултати. Прекият избор е удачен за спонтанно възникващите движения и тесните политически клубове и т.н. Пряк избор е бил възможен в Древна Атина, когато на агората се събирало цялото свободно население (около 10% от хората), без робите, преселниците и т.н. . 

Втора теза. Прекият избор води до преодоляване зависимостта на партията от едни и същи хора. Това твърдение е още един израз на неолибералния подход, възприет от партиите на зелените в Западна Европа и от партията на Макрон. В резултат на този подход  на отказ от „едни и същи хора“, т.е. въвеждането на ротацията в депутатския състав на макроновата партия неговите депутати в Националното събрание се оказаха с много ниско равнище на експертност и опитност. Центърът се измества. По-важни са качествата и експертната подготвеност и опитност,  а не кой колко време  е бил депутат. Количеството време побеждава качеството и опитността на личностите. Този макронов подход, по инициатива на Стойнев, бе приложен от БСП, само че не за два, а за три мандата. И в резултат парламентарната група на БСП твърде често допуска груби грешки в предлаганите проекти за решения, гласуваните закони и предлаганите законопроекти.     

Трета теза. Прекият избор води до повишаване на активността на членовете на партията и тяхната отговорност за избора на първия ръководител. Как бай Иванчо и леля Марийка ще отговорят за бъдещата работа на избрания Председател! Отговорността се размива, когато е поемана от десетки хиляди членове на партията. Измамата и самоизмамата у членовете на партията, която се насажда чрез прекия избор е, че те са компетентни, добре и правилно информирани за кандидатите и че решенията им са верни и в полза на партията, че това е цялата и единствено правилната демокрация.

Четвърта теза. Чрез прекия избор ръководителите „минават през ценза на членовете на партията. Трябва да се знае – членът на партията ръководи партията“ по думите на Кр. Премянов. Вероятно „ценза“ означава оценката. А дали е  така? Ако членът на партията, ръководи партията, защо тогава трябва да се избират цяла йерархия ръководни органи. Няма нужда от общински, райони съвети, няма нужда от областни координационни съвети, няма нужда от Национален съвет, дори няма нужда от Изпълнително бюро. Сами по всяко време и навсякъде се събрат членовете на партията и те решават!

Стига с този долнопробен популизъм. Изборът се прави чрез критерии, чрез познания за качествата на отделен политик, на развиваната и прокарвана от него политика, неговият морал и политическо поведение. За да стане това е потребно всеки член на партията да познава качествата на всички кандидати, за да направи информиран личен избор. А откъде той да ги знае  и трябва ли всеки член на партията ежеседмично да следи работата на всеки евентуален бъдещ кандидат. Той не членува в партията за да избира, членува в нея за да подкрепя идеи и политики в интерес на хората на труда. Това е практически невъзможно всеки член на партията да има достатъчно информация и впечатления за всички кандидат за поста Председател. Следователно чрез прекия избор ще се избират не хора с качества, а телевизионни публични образи. А телевизионния образ преминава предварително през гримьорната. Който има по-добър грим, прическа, лице, фасон и екранно поведение, той ще се хареса на огромната част от членовете на партията и той е най-вероятно да бъде бъде избран. Делегатите на конгреса са много по-добре информирани и голямата част от тях лично познават кандидатите, могат на живо да чуят техните презентации за политиката. И следователно да направят много по-информиран избор.  Прекият избор дава възможност на масата хора в страната, не членуващи в БСП, да съдят за нея  по едно лице, колкото и красиво и телевизионно добре да стои то или пък обратното – телевизионният образът да не впечатлява. Хората трябва да съдят за партията по политиката, а не по телевизионния образ на лицата.

Петата теза. Прекият избор е отказ от над 100 годишната практика на Българската социалистическа партия, отказ от подход с доказана ефективност във времето, независимо от променящите се исторически условия, от колективната дейност на партийните органи. Дълбоко погрешно е твърдението на епицентралната мадам В.В., че прекият избор е „революционно по своя характер в 129 годишната история на БСП, е част от процеса на демократизация в страната“. Чак пък демократизация в страна, в която „мисирките“ подкрепят мутренско-олигархическия модел на управление на България, внушават че само Б.Б. може успешно да управлява! Предвижданата „демократизация“ БСП се основа на същностна фалшификация. Вероятно хора като уважаемата мадам В.В. са „забравили“ как Кутев и Асланов (фалшифицираха нарочно или без да искат)  резултатите от референдума за обединението на левите сили. И се наложи след това Асланов публично да се коригира. 

Шеста теза.  Прекият избор е чужд на социалистическата партия. Той се основава на прилагане на неолиберални и профашистки принципи на формиране и функциониране на ръководните органи. Неолиберализмът в политиката в света си отива, а в БСП (в организационната практика и в икономическата политика) се поддържа упорито.  Да се върнем към историята за преките избори при Хитлер, Мусолини, Франко и т.н. Или да вземем Хайдегер в Австрия. Тази нова вътрешнопартийна изборна технология дори в една крайно дясна партия в България (СДС) се провали. Няколко са главните причини за срива на СДС. Едната и то не най-маловажната е праймаризът. Ако БСП иска за завърши своя политически път, подобно на СДС, да последва този отрицателен пример.

Седмата теза. Прекият избор нарушава баланса в ръководните органи на партията, особено на централно равнище. Разнобоят в подхода на формиране на Националния съвет (избор от делегирани представители) и на Председателя на БСП (пряк избор) е средство за неравноправност между дейците на партията на национално равнище. Няма как тази неравнопоставеност да не се отрази на колективността и дискусиите при обсъждането на най-важните идеологически, политически и социални въпроси в централното ръководство и ще засили конформизма на част от членовете на Националния съвет.

Осмата теза. Прекия избор изисква, особено по възприетия подход от Изпълнителното бюро на НС на БСП като копие на организацията на парламентарни избори, сложна организация, организационно-технически и материално-финансов ресурс, който БСП в настоящия момент не притежава. ГЕРБ и присъдружните им лъжепатриоти отнеха огромната част от ресурса на БСП за финансиране. Цялата организационна способност и финансови ресурси на партията се съсредоточават не в движението на партийния локомотив, а в свирката, т.е. ресурсите са насочени не към най-главното – политиката, изразяването и защитаването на потребностите и интересите на трудовите хора.  И нещо повече, прекият избор отклонява вниманието от главното – изборът на лидера заменя политиката. Изборът се изражда в това, което новият подкрепител на Нинова (Кр. Премянов) казва: „Когато става дума за „ти си лош, ти си лоша“, „стани, аз да седна“ – това е смешен и обиден за една партия …“ избор.

         Деветата теза. Прекият избор на Председателя го прави практически несменяем. При груби грешки, смяна на политическата позиция във вреда на партията и действия противоречащи на Програмата и Устава на БСП Председателят не може да бъде отстранен, не може да бъде съкратен мандата му. Той може да стане български вариант на Хайдегер.

            Десетата теза. Противниците на праймариза са тези, които се страхуват, страхуват се от това че няма да участват във вземането на решения.  Страхуват се от прекия избор тези, които на конгреса не могат вече да се договарят за избора на определени лица, на председател. Тази теза носи само негативизъм и има пропаганден характер. Тя отрича правото на множество членове на партията да имат друго мнение за прекия избор и с аргументи да защитават това мнение, дори и от онези, които нямат мераци за Председател на партията.     

            Неправилно в редица СМИ и редица политици упрекват т.нар. „партийна опозиция“, че е против Нинова и поради това иска да събори нормата за пряк избор на председателя. Въпросът е принципен. Става дума за това дали БСП се отказва от над стогодишна добра практика за избор на ръководители от хора които са добре запознати с тяхната работа или от членове на партията, които формират своите предпочитания по екранна изява на определени лица.

       Времето за БСП е разделно. Крайно време е да се разбере, че най-демократичното е Председателят на партията да е пръв между равни, т.е. той да се избира от равните му членове на Националния съвет. Това е истинският колективен партиен принцип. Иначе партията се превръща в лидерско формирование, в което партийните органи стават излишни. Такова дълбоко разделение (не разцепление) БСП в своята история не помни от началото на XX  век, но тогава разделението е по същностни проблеми на идеите и политиката, а не по организационно-изборна технология. Пряката демокрацията не бива да се използва като средство за разделение противопоставяне и самоунищожение на БСП.

Безпринципно наложеният пряк избор е в пряк изборен интерес на ГЕРБ, на неговия явен поддръжник и верен партньор ДПС. Разединена и отслабена БСП е тяхна желана мечта. И в предишни статии и в тази поддържам мнението си, че бъдещето на партията е в ръцете на членовете на БСП. И те трябва да се определят, чрез определянето:

1/. За каква партия ще гласуват – социалистическа, неолиберална или социаллиберална. Досега зад името социалистическа партия ръководствата провеждаха чужди на социалистическата идея политики, зад гърба на ляво мислещите членове на БСП, чрез социалистическа фразеология защитаваха и все още защитават десни политики. Всеки кандидат за Председател на БСП членовете на партията следва да преценяват през призмата какво съдържание той влага в понятието социалистическа партия, носител ли е на социалистическите идеи и ценности.

2/. За каква политика ще  гласува членът на БСП (непряко) чрез предпочетеният, избраният от него бъдещ Председател, за каква политическа стратегия и цели – за запазване на сегашното социаллиберално статукво, насадено в БСП още от времето на Първанов или за истинска социалистическа партия, защитаваща интересите предимно на хората на наемния труд.

3/. Каква личност членът на БСП да подкрепи за Председател: ярък бизнесмен и/или представител на приватизационния капитал; представител на средния бизнес, работодател на стотици работници; представител и лобист на задкулисния олигархат; честен, почтен, неопетнен социалист, идейно убеден в правотата на социалистическата идея и доказал се поддръжник на левите политики. Ето този трисъдържателен избор сега е решаващ. Не телевизионното излъчване и обаяние на кандидатите да предопределя избора. Защитниците на бизнеса, конформистите с десните политики, лобистите на бизнес-кръгове, морално и идейно компроментираните сега не са нужни начело на партията.   

            На ход са членовете на БСП. Дори грешните решения за провеждането на този праймариз трябва да се изпълняват, ако въобще се прецени, че е необходимо да се избира най-малкото злото от представените няколко кандидатури.

 5 юни 2020 г.

Анко Иванов – д-р по философия