Изборите
за 46 –тото Народно събрание на 11 юли 2021 г. потвърдиха още веднъж
стремглавото сриване на влиянието на БСП в обществото. В политическата реалност
в България след Десети ноември 1989 г. в Българската социалистическа партия
протича вътрешен процес на дискусия и противоборство на идеите за това каква по
своята същност е и да бъде социалистическата партия.
Предисторията
на провала
След Десети ноември 1989 г. в БСП се
оформиха две посоки на промяната. В продължение на около 100 години партията е
идейно единна. Промяната на 10 ноември задвижи механизма на идейния плурализъм
в БСП. В него няма нищо лошо, ако той е в рамките на социалистическите идеи,
ценности и политика. Но това не стана. Противоборството между Лилов и Луканов
раздели БСП не на две, а на три идейни течения. Първото, стоящо на леви
социалистически позиции бе огромната част от членската маса на БСП, но то го
нямаше по телевизиите, не бе структурирано и организирано. То смутено и
объркано се чудеше какво става по върховете на доскоро единната партия. Второто
идейно течение под водачество на Лилов явно вървеше към социалдемократизация по
западногермански модел със стремеж да се съхранят някои традиционни за БСП
социалистически ценности. Това не се обявяваше открито, тъй като огромната
тогава членска маса на БСП, а и в цялото общество думата „социалдемократизъм“
бе с крайно негативно възприемане. Провалът на различните опити за възраждане
на социалдемократически партии се дължеше на това негативно отношение. Третото
идейно направление бе за рязък завой на дясно със социалистическа фразеология и
със социалистическо знаме, под шапката на победилия завинаги капитализъм (край
на историята по Фукуяма), на войнстващият ултрадесен неолиберализъм. Това
идейно крило в БСП се развиваше и имаше привърженици предимно под влияние на
Луканов, а по-късно и от генералското движение, с активното участие на Първанов,
Овчаров, Добрев (баща, а по-късно и син), Калфин, Р. Петков, С. Узунов, А.
Найденов, Д. Дъбов и др. Това крайно
дясно идейно течение се наложи в социалистическата партия през периода от 1997
до 2013 г. като властващо не само в централното ръководството. То бе под
диригентската палка на Г. Първанов, до образуването на АБВ. Наложи се чрез
формираният му телевизионен образ, а не в зависимост от идеите, които изразява.
Започна провеждане под диригентската палка на Първанов и Овчаров (колкото и да
се мразят един друг) крайно дясна икономическа политика. Първанов бе първият,
който открито се обяви за социаллиберал и за социалиберализация на БСП. Крайно
дясната политика бе провеждана от името на БСП от икономистите Р. Овчаров, И.
Калфин, П. Димитров и др., но всъщност бе под влияние на коалиционния натиск на юпитата-жълтурковци и
депесарите с техните обръчи от фирми и раздаваните от тях догановски „порции“.
Овчаров лансира и подкрепяше в БСП неолиберала Орешарски, той го предложи и
наложи с помощта на ДПС за финансов министър.
След падането на Правителството на
Орешарски, идейно доминирано от неолиберализма и под влиянието на ДПС и след
напускането на С. Станишев, в БСП започна един бавен мъчителен опит за
олевяване, за провеждане на една по-лява, по-скоро социалдемократическа социална
и икономическа политика. В центъра за провеждане на такава политика застанаха М.
Миков, Я. Стоилов, Мерджанов и др. И скоро след това започна организирана битка
срещу тях. Формира се задкулисен антиляв фронт с основни играчи в него на Сивия
кардинал на БСП, като диригент, с най-активното участие на бизнесмените Г.
Гергов и К. Добрев, победените от Миков на избора за Председател на БСП (Стойнев,
Манолова и Нинова), Паскалев (твърдящ, че в лява партия не може да има леви
идеи и ляво движение) и т.н. На конгреса през май 2016 г. замисленият вътрешнопартиен
преврат успя и с участието на К. Янков и др. И бе избрана К. Нинова, виден
приватизатор (с участие в поне 3 приватизации – две външнотърговски дружества и
Пловдивски панаир) и свързвана от мнозина по някакъв пряк или косвен начин със
СДС, предимно може би само чрез някои личностни приятелски връзки и отношения.
С тази победа на десните при избора на
председател не завърши, а се ускори и организационно разви битката на десните
срещу по-левите в БСП. Започна се процес на елиминиране на всички малко по-ляво
мислещи от ръководните органи на партията и от депутатския състав в Народното
събрание. Бяха измислени или по-скоро прекопирани от макроновото движение
правила за включване в листите за Народно събрание, промени се Устава на БСП с
цел налагане на авторитарен режим под маската на демократични подходи и
решения. Но участниците във вътрешнопартийния преврат не очакваха, че ще бъдат
изметени всички (няма ненаказано добро), или поне почти всички, от ръководните
органи на БСП и че ще се установи еднолична партийна власт, поддържаща дясна
икономическа политика под маската на лява фразеология. „Отстреляни“ бяха
по-левите Миков, Стоилов, Мерджанов, Жаблянов и др., но и „превратаджиите“:
Гергов, Добрев, Паскалев, К. Янков, Дъбов, Асланов, Кутев. Започна процедура и
по отлюспването на Председателя на столичния съвет на БСП Калоян Паргов –
активен участник в избирането на новия председател. Ръководството на партията
се сформира от недостатъчно подготвени идейно-теоретически и
организационно-практически дейци, но с едно
силно лично качество – не възразяват и безусловно подкрепят налаганата линия от
председателя, под диригентската палка на Сивия кардинал. От „превратаджийте“ в
ръководството на БСП остана само Бригадир Аспарухов. Тази борба за „разчистване
на терена“ в ръководните органи и депутатските листи в БСП бе маскира като
борба с „вътрешнопартийната опозиция“
или като вътрешнопартийното „задкулисие“ и дори – „проводниците на ГЕРБ в БСП“.
В един кюп бяха вкарани хора с различни идейни виждания и позиции в партията с
една цел – „разчистване на терена“ за установяване на единомислие под палката
на авторитарния председател.
Анализ
на резултатите от изборите 2021
В последните дни (след 11 юли 2021 г.)
след изборите за 46 –то Народно събрание има множество и най-различни анализи
на резултатите. И на тази основа има интерпретации и оценки за влиянието на БСП
в българското общество. В тези анализи като че ли се забравят предишните
резултати и трудно се проследява връзката между предишните и следващите
резултати, т.е. „развитието“ надолу.
В политически план в началото на лятото на
2016 г., в навечерието на президентските избори започва очакваното в БСП
оживление. То се почувства и разви най-вече на президентските избори есента на
2016 г., когато Нинова и Гергов откриха и предложиха за президент Румен Радев.
Сполучливата кандидатура с лесно възприеман от масите образ на генерала осигури
първата загуба на избори на ГЕРБ.
Създаде се обстановка, в която БСП можеше
да спечели и парламентарните избори в началото на 2017 г. Но не стана.
Очакваната от левите хора в страната (социалисти, симпатизанти и поддръжници)
лява политическа предизборна платформа я нямаше. Ръководството на БСП
продължаваше в предишния стил да изразява, поддържа и провежда продясна
неолиберална и социаллиберална политика и по традиционен начин да провежда
предизборната кампания. Постигна се положителен резултат от 955 490 гласа
и 27.93% от гласовете. Но той бе под очаквания от огромната маса ляво настроени
хора в България. Пропусната бе идеална възможност за разширяване на
политическото влияние на БСП в обществото и отстраняване на мафиотската
структура ГЕРБ. Пропуснат бе благоприятният момент. След това започна битката с:
„вътрешната опозиция“, с „врага с партиен билет“, с „хората на ГЕРБ в БСП“ и
т.н. безсмислени вътрешни партийни преследвания и установяване на
вътрешнопартийния авторитарен режим в БСП. Това ставаше открито и пред погледа
на цялото общество. И то доведе до огромен отлив на последователи, за които
една партия, в която не може да има вътрешно единство не може да управлява
страната.
След изборите 2017 г. започна процес
на бавно и вече видимо понижаване на влиянието на БСП в българското общество. Проведените
през 2019 г. избори за Европейски парламент не показаха напредък и развитие.
Постигнаха се 474 160 гласа с малко по-малко от 2009 г. (476 618) и
малко повече от 2014 г. (424 037) получени гласове. Но този застой бе
обявен за гръмка победа, понеже се били увеличили броя на депутатите на БСП за
България от 4 на 5. Това увеличение се дължеше на провала на други партии, а не
на поддръжката на гласоподавателите. Подобна картина се получи и на местните
избори 2019 г. но поради безбройните разнообразни местни коалиции трудно можеше
да се определи реалният дял на получените гласове за отделните партии и
коалиции, както за кметовете, така и за общинските съветници. Отново бе отчетен
успех с избора на 4 (всъщност вече само три) кмета на областни градове. А по
същество ГЕРБ почти окончателно превзе цялата местна власт и тя стана негова опора
за следващите парламентарни избори.
Изборите за 45 Народно събрание
показаха драстичен спад на влиянието на
БСП в българското общество. Те бяха многократно обществено разглеждани,
анализирани и оценявани. Няколко бяха главните причини за провала на БСП на
изборите за 45 Народно събрание:
1). Липсата на ясно изразена лява социална
политика, а малкото частични полезни социални
неща бяха удавени в самоцелната Визия за България от 71 страници;
2). Грешна оценка на политическата
ситуация и грешно политическо решение по време на протестите да не се излезе
със силна кратка и ясна социална програма за развитие на България, страхът ГЕРБ
и десните популисти (Хаджигенов, Бабикян, Минеков и маса десни мисирки) да не
би да обвинят БСП, че „яхва“ протеста;
3). Оставането на парламентарната група
след 2 септември 2020 г. в Народно събрание в подкрепа на ГЕРБ, патриотарите и
ДПС, дало основание на голяма част от българите да считат и БСП като част от
статуквото. Депутатските заплати на народните представители от БСП за месеците
до април 2021 г. се оказаха многократно по-ценни от социално-икономическите и
политически интереси на огромната част от българското общество;
4)
Пропуснатата възможност (вероятно под влияние на К. Методиев) веднага,
незабавно да бъде подкрепен президента Румен Радев за втори мандат;
5) Пространна, не добре фокусирана
предизборна платформа и послания, в които приоритетно място имаше запазване на
социално-икономическото статукво в интерес в защита на българския бизнес, а не
на хората на наемния труд.
6) Многогодишно подценяване и
пренебрегване на работата с младите и разширяване влиянието на БСП сред
младежта. Освен това бе допуснато
разгромяване на малкото обединение на младите социалисти, обявено от
ръководството за пореден вътрешен враг, както и съвместното обучение на млади
социалисти с млади гербаджии под мъдрото лекционно „социалистическо“ знание на
Цв. Цветанов;
7) Редица стратегически и тактически
грешки в начина на формиране и състава на депутатските листи, в които със
значително предимство се оказаха само
приближените на Председателя на партията, с което се демотивират местните
структури и предимно местните избиратели.
След изборите от 4 април 2021 г.
ръководството на БСП не направи верни изводи и самокритична оценка на
станалото, не поиска да отстрани главните дефекти на предишната си предизборна
кампания, не набра морална смелост и достойнство да подаде оставка. Оправдания
много и с какви ли не аргументи, но не бе посочена нито една грешка на
ръководството и предизборния щаб. Виновна била пандемията и страха на
възрастните избиратели на БСП да отидат до урните. Започнаха да се изтъкват
изтърканите аргументи на някогашните ръководни дейци в БСП (Д. Дъбов и С.
Узунов), че сега не е време за оставки, че партията има важни задачи, които да
се решават, че оставките не са на дневен ред. И за три месеца не бе решена нито
една от тези неизвестни важни задачи. Кампанията за извънредните избори бе
проведена в почти същия вид и в почти същия състав на кандидатските листи. Не
помогна и безсмисленото авансово провеждане на митинг-събор на Бузлуджа. Там
бяха агитирани за БСП трайно убеди социалисти, бяха убеждавани убедените.
Нямаше нови обхватни леви послания и леви
социално-икономически идеи. Свиленски
многократно тръбеше че цел на БСП е отстраняването на ГЕРБ и Борисов, че „БСП
трябва да гарантира сигурност“. Коя сигурност? Тази на досегашното статукво ли?
И повечето телевизионни зрители отнасяха за пореден път БСП към статуквото. Българите
очакваха не сигурност, а промяна, дълбока значима социално-икономическа
промяна, осигуряваща повишаване на доходите, на жизненото равнище, на
намаляване на неравенството, на прекратяване демографската катастрофа. Тази
дълбока промяна обхваща основата на държавата – социално-икономическата база на
общество. Добри са някои от предлаганите социални мерки: безплатни детски
градини, безплатни лекарства за децата до 14 г., закон за младите семейства и
преизчисляване на пенсиите. Но това са отделни блокчета в общата сграда на
държавата, откъснати от социално-икономическата база, приличащи на някои хора
на популизъм. В същото време бе изразена пълна подкрепа за едрия некадърен и
граблив национално безотговорен български бизнес.
Изграждането на т.нар. Лява коалиция бе
просто прах в очите на хората. Включването на социаллибералната партия на
Първанов, Калфин и Петков (АБВ), на милионера Г. Кадиев и множество други не
разшири кръга на коалицията, а го стесни. Гласоподавателите от Младост много
добре помним как ренегатът-милионер Кадиев на местните избори работеше против
БСП и вместо да спечели кандидата за кмет на БСП бе избрана подкрепяната от
него Иванчева. А той след това ренегатски се отказа и от нея. Редица
поддръжници на БСП не гласуваха, отвратени от факта, че трябва да гласуват за
продесни партии и кариеристки ренегати в
листите на БСП. Ляво обединение се прави около леви политики и от леви партии,
а не от социаллиберали и капиталисти.
Измеренията на новия погром на БСП
на извънредните избори са ужасяващи. Спадът
на гласувалите за Коалиция БСП за България на 11 юли, независимо от разширяването
на „коалицията“, достигна историческо дъно – 2.6 пъти по-малко гласове сравнено
с резултата от 2017 г. и 1.3 пъти само за три месеца между 4 април и 11 юли.
БСП закономерно има спад в изборите, когато слиза от власт, а сега се получи
обратното – огромен спад, когато партията е в опозиция. Тези 589 795 бивши
избиратели на БСП са загубили доверие в нейната способност да промени
социално-икономическото статукво в страната. За тези четири години те чуваха
само антигерб и антиборисов говорене от екраните, но не и предложения за
съществена социално-икономическа промяна. Мнозина от тях в началото
харесваха телевизионния образ на Нинова
и нейната антигерб активност. Но след това се разочароваха. Разочарованието
вървеше по няколко линии. Против ГЕРБ сме, но подкрепяме ГЕРБ за сключването на
сделката за американските книжни фантоми, а не за повишаване на доходите на
хората в България. Против ГЕРБ сме, но гласуваме предложението на ГЕРБ за АЕЦ,
„Белене“ така че тази необходима централа да не се построи никога. Против ГЕРБ
и против статуквото сме, но гласуваме за Цацаров за шеф на КПКОНПИ. Против задкулисието
сме, но не искаме решително оставката на прикриващият задкулисието човек на
ГЕРБ и ДПС, човек на Пеевски, Доган и Борисов – главният прокурор и т.н. Само
красивите образи, красивото говорене анти ГЕРБ и анти Борисов се оказаха
недостатъчни. Втората линия на
разочарованието бе от разгарянето на вътрешното напрежение в БСП и формиране у
обществото и голямата част от левите избиратели, нечленове на БСП, че партията
е отслабена и не си заслужава да се залага на слаба партия.
Но най-важното е, че не се предвиждаше в
поредицата документи на БСП решителност за радикална промяна на неолибералното
социално-икономическо статукво, превърнало България в най-бедната страна в ЕС,
в най-умиращата нация и силно обезбългаряващата се. Продължи подкрепата от
ръководството на БСП с предимство на интересите на бизнеса, за сметка на
интересите на хората на труда, на бедните.
Изборите на 11 юли 2021 г. са с
отчайващи общи резултати, видни от таблицата, но те са такива и по региони и
области. Отливът на броя поддръжници на БСП е тотален, в цялата страната,
макар, че в процентен дял има области с над 20% - Ямбол (27.27%), В. Търново
(21.49%), Видин (20.52%) и Пловдив – област (20.48%). Увеличиха се областите от
2 на четири, в които е много нисък процента на гласовете за БСП и не са избрани
народни представители – Кърджали (8.13%), Търговище (13.41%), Разград (9.61%) и
Силистра (13.39%). Това са региони със значим дял население от български турци,
които са образували една затворена политико-религиозна общност, сред която БСП
не работи и няма дори елементарно политическо влияние.
Резултати на БСП от парламентарните
избори
|
година |
Изб. актив. |
Бр. гласове |
% от гласув. |
% Ув./ намал. |
Брой депутати |
място |
|
1994 |
75.30 |
2 258 212 |
43.40 |
+10.30 |
125 |
първо |
|
1997 |
62.40 |
939 308 |
22.07 |
-21.43 |
58 |
второ |
|
2001 |
67.00 |
783 372 |
17.15 |
-13.25 |
48 |
трето |
|
2005 |
55.76 |
1 129 196 |
30.95 |
+13.80 |
82 |
първо |
|
2009 |
60.20 |
748 147 |
17.70 |
-13.25 |
40 |
второ |
|
2013 |
51.30 |
942 541 |
26.61 |
+8.91 |
84 |
второ |
|
2014 |
48.66 |
505 527 |
15.40 |
-11.21 |
39 |
второ |
|
2017 |
54.07 |
955 490 |
27.93 |
+12.53 |
80 |
второ |
|
2021 ап. |
50.61 |
480 146 |
15.01 |
-12.92 |
43 |
трето |
|
2021 юл. |
42.19 |
365 695 |
13.29 |
-1.72 |
36 |
трето |
Източник: Централна избирателна комисия
Данните на Галъп интернешънъл показват, че
на 11 юли 2021 г. изключително нисък е делът от гласувалите за БСП на младите
хора – само 6%. А за ДБ те са 21% и за ИТН – 25%. Демократична България вдигна
значително броя на младите гласоподаватели за нея чрез по-умело използване на
възможностите на съвременните ИКТ и най-вече чрез посланията и рекламите през
интернет. А тази възможност ръководството на БСП отдавна е проспала.
Използването на ИКТ е повлияло в много по-голяма степен за ориентация и на гласоподавателите
с висше/полувисше образование. За Демократична България те имат дял от 71%, а
при БСП само 38%. Много малко са гласувалите за БСП в областните центрове –
само 11%, с по-нисък дял от БСП е само ДПС. БСП е с доминиращ дял от
гласувалите за нея в градовете (без София и областните центрове) с 33% от гласовете и
по този показател е на първо място.
Огромен е отливът от поддръжници и
симпатизанти на БСП в градските избирателни райони – в София и Пловдив и във Варненска област. В последната
делът на избирателите, подкрепили Коалиция БСП за България е само 11.27% и са
избрани само двама народни представители. Пловдивският градски избирателен
район е с 12.69% и избран 1 народен
представител. Безкрайно ниски са и резултатите в софийските избирателни райони,
в които начело на листите са най-представителните лица на БСП: 24 МИР начело с
провалилия се на предишните избори председател на предизборен щаб Свиленски
–само 13.07%, 23 МИР начело с Проданов (13.33%) и 25 МИР начело с К. Нинова
(14.70), Общо в София БСП има 5 депутати и партията е на четвърто място. Постигнатият
резултат в големите градове е избирателно дъно, по-ниско от това не може и не
бива да има.
И едно сравнение, което на ръководството
на БСП никак няма да му хареса. Преди 81 години, т.е. през януари 1941 г.,
когато в България властват фашистите, се провеждат изборите за 25 обикновено
Народно събрание. По това време членовете на БРП (к) са преследвани по ЗЗД (Закон
за защита на държавата), политическите
партии са забранени, има пълна цензура на печата и радиопредаванията. В тази
обстановка в 160 членното Народно събрание (не 240 както сега) от градските
избирателни райони в Пловдив са избрани 2 депутати – Тодор Поляков и Коста
Светлов, а сега само един. Във Варна в градските райони са избрани също двама
депутати – Аврам Гачев и Атанас Къдрев, а сега в града и в цялата област също
двама. В София от 7 градски избирателни района са избрани 4 депутата от БРП (к)
– Любен Дюгмеджиев, Н. Сакаров, Димитър Захариев и Петър Митев, а сега са пет.
Всички депутати от БРП (к) още преди изборите са знаели, че ще бъдат
преследвани. И действително от тези 8 депутати на 14 юни 1941 г. 7 са били
арестувани и изпратени в концлагер. Това са били хора отдадени на социалистическата
идея, а не кариеристи за висока заплата и високо обществено място. Всеки може
сам да си направи изводите за работата на тогавашната и днешната партия и
техните ръководители.
Провалът на изборите на 11 юли 2021 г. отново
бе оправдан с всичко друго, но не с грешки в политиката, грешна стратегия и
тактика в подготовката и провеждането на изборите, не с лична или поне не с групова
вина. За 4 април виновна бе пандемията, която била уплашила много възрастни
хора да отидат да гласуват. Сега пък виновни били машините за гласуване, чието
въвеждане бе подкрепено от настоящото ръководство на БСП, и което видите ли
било уплашило пак част от възрастните хора. За сгромолясването между 4
април и 11 юли 2021 г., слушайки по
телевизиите Нинова, Свиленски, Мирчев, Симов и другите новоизбрани стари
депутати виновно било времето. Някога (при
социализма) стопанските ръководители в селското стопанство се оправдаваха с
времето (киша или суша, мраз или пек). Сега се оправдаваме пак с времето, но
като къс период. Не стигнали 3 месеца за корекция, а всъщност на „калпава
ракета космосът ѝ пречи“ (по проф. Др. Драганов), на слабо ръководство не му
стигнаха четири години да се подготви за редовните парламентарни избори.
Причините за провала на 4 април не бяха
подложени на качествена анализ и опит да бъдат ако не всички, то поне част от
тях преодолени като например решителна промяна в предизборната платформа и
значима промяна в листите по избирателни райони. Виновно било „задкулисието“ в БСП!!!! Само че
не се уточнява кое задкулисие и кой е от това задкулисие. А е ясно, че това се внушава
предимно за хората, които имат собствено мнение, изразяват собствена позиция,
т.е. за хората от т.нар. „вътрешна опозиция“, т.е. членовете на БСП от
ръководствата с по-леви идейни нагласи. Може да има и обратна трактовка.
Провалът се дължи на скритото партийно дясно задкулисие, умело ръководено от
Сивия кардинал, Бригадира, приятелите от СДС (Методиев, Татарски и т.н.), и в което на преден план пред обществото излиза
само Председателя на партията.
И пак старата изтъркана плоча на
провалилите се на избори дейци на БСП: сега оставките не са на дневен ред. И от
телевизионния екран един депутат от бившото Ляво движение в БСП, правейки
наколенки на продесния си председател, твърди, че било започнато обновление в
партията и то трябва да продължи. И поради това оставка на председателя не била
актуална, не била на дневен ред. Ама то едно такова обновление в БСП, че свят
да ти се завие!!!?
Има жестоко поражение на БСП, но няма
вина, няма грешници. Всички от ръководството и особено от парламентарната група
са праведници. Гледайте телевизията на БСП, ако не вярвате. Има дилема: Кой е виновен
за поражението – партията или ръководството? Щом управлявалите партията в два провалени
тура на изборите се считат за праведници, то всички останали членове на партията
сме грешници. Така стана в БСП – грешниците се считат за праведници, а
праведниците (членовете на партията и нейните поддръжници и симпатизанти) сме
безкрайни грешници.
И ако префразираме дядо Хегел: всяка
партия си заслужава ръководството, което има. Когато избираме в ръководствата
телевизионни добре говорещи и добре изглеждащи образи, настроили се само срещу
ГЕРБ, а не предлагащи радикална промяна на социално-икономическите условия на
живот, водещи вътрешнопартийна война срещу инакомислещите, това получаваме и то
завинаги чрез прекия избор на Председател на партията, на който му липсва
достойнство сам да си подаде оставката.
А
сега накъде? Какво да се прави?
Първо. Партията следва
бързо да промени редица свои програмни и идейни постановки в посока тя да
изразява интересите на хората на наемния труд, на безработните и на работещите
бедни, а не на всички и най-вече на бизнеса, както е досега. В политическата
стратегия и практика е крайно необходимо БСП стриктно да се придържа към
социалистическите идеи и ценности като: равенство и борба срещу голямото
неравенство; социална справедливост; социална солидарност; политическа и
икономическа свобода; равен достъп до здравеопазване, образование и култура;
право на достоен живот в по-екологична жизнена среда; отстояване на
националните интереси и националното достойнство.
Второ. Общуване с
широките слоеве на хората на наемния труд и особено с младите хора (студенти,
докторанти, асистенти, млади научни работници, млади специалисти, млади
работници и т.н.) на ясен и разбираем социалистически, а не неолиберален език.
Отказ от натруфени и прекомерно разлати неразбираеми документи от типа на Визия
за България (71 стр.) и предизборни платформи (40 стр.). Формиране на кратки и
ясни послания, които да разкриват към какво се стреми и за какво се бори БСП.
Трето. Решителна промяна
в организационното състояние на партията с цел привличане на млади хора и хора
на средна възраст, даване възможност за организационно-политическо израстване,
подготовка и развитие на младите хора. Особена промяна е потребна при формирането
и определянето на състава на колективните ръководни органи, като приоритет да се
дава на хората с качества, а не на харесваните от някой ръководител.
Прекратяване на формалната демократичност. Изборът на Председател да бъде от
тези, които добре го познават в работата, а не го знаят само от телевизионния
екран. Една от значимите традиции на социалистическата партия е тези, които
работят или са работили с кандидат за определена партийна длъжност да преценят
неговите качества и опит, да дават отговор дали те съответстват за определен ръководен
пост – т.е. той да е пръв сред равни. Потребно е и въвеждането заедно с
принципа за изборност да се прилагат и принципите за сменяемост и отговорност
за несвършената или лошо свършената работа.
Необходимо е възвръщане на ръководната
политическа роля в партията (когато не заседава конгреса) на Националния съвет,
който да е само от социалисти със знания, опит, честност, а не избрани или дори
определени по местнически интереси и възрастови предпочитания. Сега ръководната
роля на Националния съвет по същество липсва, тя е узурпирана от
парламентарната група и Председателя на БСП. Трябва да се премахне възможността
да участват в работата на ръководния орган на БСП без да са избрани в него повечето
депутати в Народното събрание. Парламентарната група следва да се ръководи и да
реализира политиката определяна от НС на БСП, а не обратното– Националния съвет
да бъде поставян пред свършени политически актове на парламентарната група.
Четвърто. Оставка на лично
преданото на „безгрешната“ председателка на БСП Изпълнително бюро. С малки
изключения, това са приспособили се към наложената и с тяхно участие дясна
политика и внедрения авторитарен стил на ръководство на БСП. Незабавно свикване на конгреса на БСП, бързи
промени в Устава, обновление на състава на ръководните органи на БСП чрез
провеждане на бързи извънредни отчети и избори.
В заключение, сега е време не само разделно
в БСП, а е време свръхразделно. Разделяме се не по отделни политически или организационни
въпроси. Разделяме се по това дали да има в България социалистическа партия или
да няма. Сегашното, избрано от нас, ръководство ни води към пропастта, в която
ще изчезне БСП. И можем да се отнесем по въпроса към Вапцаров и неговата
„Селска хроника“:
„то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата“.
Да, всички
членове на БСП и нейните поддръжници трябва да си кажат тежката дума. Да се продължава
ли по стръмното нанадолнище на неолибералното дясно статукво и затриване на БСП
или да се възприеме курс към ляво обновление и връщане към истинските
социалистически идеали и ценности на партията? Ако и сега голямата членска маса
си затрае и не се разбунтува, ако първосигнално
се довери на „тези отгоре“, то съдбата на БСП е предрешена.
Забележка: Настоящата статия е естествено продължение на материала „Дневният ред от живота на народа го няма в новото Народно
Събрание“, публикуван в Поглед.инфо
(https://pogled.info/bulgarski/dnevniyat-red-ot-zhivota-na-naroda-go-nyama-v-novoto-narodno-sabranie.131941)
Анко Иванов
20.07.2021 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар