Тези жарки августовски дни гледам различни политици с
гръмки изявления по телевизиите, които са препредавани и описвани в удобния
профил на редакторите на сайтовете. В един от тях се появи материал със
заглавието: „Явор Божанков: 90% от приоритетите на БСП и „Има такъв народ“ се
припокриват“. Това било проличало при
разговорите между двете политически сили. Подобна теза изказа от екрана на
телевизиите и проф. Румен Гечев, само че той не включи процентомера, но бе
категоричен в главното – няма да се
увеличават данъците на богатите. Подобна тези изказаха и някои други дейци на
БСП и депутати в Народното събрание.
Ама то това съвпадение на приоритетите е не просто съвпадение,
а еднаквост и/или тъждественост, съвместяване на политически приоритети без прокламирана
причинно-следствена връзка. Има ли причинно-следствена връзка между крайно дясната
популистка либерална партия ИТН и обявяващото се за ляво партийно ръководство
на БСП (корнелианците)? Да видим. Всички т.нар. „партии на протеста“ издигат на
преден план смяна на системата на властта и съда, „изчегъртването“ на ГЕРБ и
ДПС от властта. И толкова. За парлама поставят поотделно някои социални искания
и предложения с често спорни между тях характеристики и параметри. Към този „протестен“
хор се присъедини и ръководството на БСП. И постепенно при възникналите
противоречия между Демократична България и ИТН се заформи „съвпадението“ в приоритетите
на ИТН и БСП.
Съвпадение между отделни политически програми може да има
само частично, обикновено при изразяване и защитаване на национални интереси и
решаване на общонационални проблеми, но в някои отделни други случаи. Когато
обаче има съвпадение над 60% от приоритетите става дума за сходни политически
програми на политически партии, а когато съвпадението е над 75% партиите са не
само от един и същи политически спектър, те са почти еднакви. А ако това са
90%, то би следвало да се очаква сливането на две подобни партии, нещо, което
многократно е ставало в България след Освобождението и до Втората световна
война. Сливане ли предлагат Божанков и такива като него в ръководството на БСП?
Политическото обществено мнение е подложено на манипулация, че двете партии
(ИТН и БСП) са еднотипни, т.е. те са „от един дол дренки“ и могат до управляват
от името на ИТН, но с подкрепата на БСП. И тук възникват поредица от логически
въпроси. Да разгледаме някои от тях.
Първи въпрос. Може ли
партии с различна социална база и обществена подкрепа да имат съвпадащи
обществени приоритети? Обществената подкрепа за ИТН е предимно сред
младите хора и младите специалисти в
страната и от българските емигранти и студенти в чужбина. Обществената подкрепа
за БСП е предимно сред възрастното население на страната, което е живяло при
социализма и получавало безплатно образование и безплатна медицинска помощ, имало
е обществена и социална сигурност, а сега се бърка дълбоко в джоба за да
преживее или да помогне на своите деца и внуци да заемат по-достойно място в
обществото.
В
идейно-политическо отношение (по програми) двете партии са в двете крайно
противоположни политически пространства: БСП в лявоцентристкото, а ИТН в ултранеолибералното
(див капитализъм). Това особено ярко пролича в първото представено правителство
на Николай Василев и неговата програма. В предизборната ситуация ИТН постави
акцент върху промените в управлението, промяната във властта (принципа Стани Да
Седна, т.е. СДС) и промени в съдебната власт, за да не се пречи на бизнеса. В
предизборната платформа на БСП и предизборните послания на преден план бяха
изтъквани социалните аспекти. Дори Слави Трифонов откровено заяви, че ИТН и БСП
са на различни брегове на политическата река. Е, как съвпадат социалното и
либералното от програмите на двете партии от двата бряга на реката? Само
Божанков и подобните му корнелианци знаят.
Втори въпрос. Кое е
общото в приоритетите на двете партии? Отговорът на този въпрос е
простичък – запазване на съществуващото неолиберално социално-икономическо
статукво – нисък дял на държавната собственост (почти нулев), по-малко държава,
ниски данъци за богатите, високи данъци чрез потреблението за бедните. Н.
Василев дори предложи още по драстично намаляване на данъците на богатите, така
че да станат над два пъти по-ниски от средноевропейските корпоративни данъци.
К. Нинова заяви на срещата с представителите на бизнеса, че БСП е за запазване
на данъците на богатите, най-ниските при най-бедното, емигриращо и измиращо население
в Европа. Подобна теза изрази и проф. Гечев след срещата на двете работни групи
на БСП и на ИТН по икономическите въпроси. Такова изявление направи и
новонамереният кандидат за министър- председател Пламен Николов от ИТН – „ние
няма да вдигаме данъците“. Известно е отдавна, че в основата на всяко общество
е икономиката, стопанските отношения и преразпределението на новосъздаденото
богатство (БВП).
Трети въпрос. Кой преплува реката от единия до другия
политически бряг? Отговорът на предните два въпроса определя и отговора
на този въпрос – корнелианците от БСП, отказали се от изразяване и защита на
интересите на хората на наемния труд, на безработните и защитаващи собствените
си лични икономически интереси. Не е нормално милионерите корнелианци (П.
Кънев, Г. Кадиев, Гуцанов, Божанков и някои други) и притежателите на множество
акционерни дялове (акции) и други бизнес дялове да искат повишаване на
корпоративните данъци (10% - над два пъти по-нисък от средното за ЕС) и особено
на данъка върху дивидента (5%), който е средно около три пъти по-нисък от
средното за Европа. Не е нормално да
искаме от милионери и богаташи да искат повишаване на тавана на вноските за
пенсионно осигуряване.
Четвърти въпрос. Защо на дейци и депутати на БСП и ИТН изведнъж
им съвпаднаха интересите и вече заедно са на десния бряг на реката? Причините за подбор от политическите им програми само на удобните им
приоритети за подкрепа на
правителство на ИТН са политически и личностни. Политическите причини са
различни, но водят към един и същ очакван резултат при бъдещи избори. ИТН след
поредицата от гафове във втората следизборна обстановка няма начин да остане първа,
а маже дори и втора политическа сила. БСП след двете изборни катастрофи с
корнелианското ръководство и политически приоритети при нови избори може да се
окаже четвърта или дори пета политическа сила. В личностен плана повечето депутати
от двете парламентарни групи са крайно несигурни дали ще попаднат в следващ
парламент и със всички сили и всякакви компромиси се стремят да се състави
правителство и те да останат в Народното събрание. Друг шанс няма да имат. От партиите
в Народното събрание само Демократична България има ресурс за повишаване на
делът от гласовете при нови извънредни избори, а ДПС да запази почти същото равнище.
Малцина си задават въпроса какво ще стане след провала на
правителство с мандата на ИТН, чиито конци са задкулисно дърпани най-вероятно
от ДПС, правителство, подкрепяно от БСП и чиито социално-икономически действия ще
са продължаване на социално-икономическото статукво на ГЕРБ, ДПС и патриотарите.
Най-вероятно е негативите да паднат почти изцяло върху БСП. Подобен негативен
резултат за БСП би имало и правителство с трети мандат с носител БСП. И в двата
случая това може да доведе до превръщането на БСП във второстепенна политическа
сила в българското общество, партия със затихващи функции. А не е ли това
действителната цел на задкулисието с прогласяването на „съвпадението на
приоритетите“ между ИТН и БСП?
Автор: Анко Иванов
Източник: Политкомент
Няма коментари:
Публикуване на коментар