В една от гледаните български телевизии
небезизвестният милионер-социолог Райчев обяви почти официално, че протестът, зародил
се още през лятото на 2020 г. „умря гадно“. В Интернет Първан Симеонов твърди същото. Да, протестът „умря гадно“, неговата смърт бе
бавна и мъчителна. Тя започна още от неговото раждане. Едногодишните мъки
завършиха с кръчмарски по своя характер препирни, свади и сръдни между т.нар.
„партии на протеста“ и по-точно между техните лидери с техните болни за власт
амбиции. Райчев регистрира само финалния епизод от „смъртта на протеста“. Може
да го допълним с това, че с „гадната“ умирачка на протеста, в българското
общество се формира вече обществена нагласа за отказ от протести, насажда се безперспективност
за излизане от огромната бедност, смъртност, емиграция и умиране на българите
като етнос. Може би най-после умря и
вярата в някакъв „месия“-популист, който ще дойде отнякъде и да ни спаси от
неволята и теглилата български.
Смъртта на протеста бе предизвестена
още в първите дни на неговата спонтанна поява, на емоционалната реакция на
нахлуването на хората на Гешев в най-уважаваната българска институция – президентството.
Спонтанно реагиралите хиляди хора искаха дълбока промяна на развитието на
българското общество, промяна на обществените условия и възможности за развитие
и реализация на младите хора. Такова поне бяха множеството послания на
участващите млади хора, включително и дошлите от чужбина. Те искаха по-добър
живот за да останат и да работят в България, да работят за просперитета на
своята страна. Това бе по същество една симбиоза на протести за социални,
патриотични и морални ценности. Лозунгът „Мутри вън“ бе дълбоко морален и изразяващ
искането за една по-справедлива държавна администрация, морална чистота в
обществените отношения. Протестираше се против всичко свързано с ГЕРБ, ДПС,
патриотарите, срещу Борисов, Гешев, Пеевски, Доган, Цацаров и т.н.
Острието на протеста бе насочено към
държавното управление и най-вече към правосъдната система, към изгонването от
там на мафията и олигархията, образно определяни като мутри. В това изискване
има дълбока морална основа. И тя бе умело използвана от някои политици и
бизнесмени, които се възползваха от това и успяха да прокарат свои интереси
чрез народния протест.
За смъртта, бавна и мъчителна, на
протеста има множество причини. Няколко от тях са главните и решаващите.
Първата причина, и то най-главната,
е стесняването на целта на протеста само до изгонването на мутрите от властта,
на Борисов и Гешев от постовете, които заемат. Мотото бе – да ги махнем, а пък
после ще му мислим. Да махнеш мутрите от властта е напълно благородна цел. Всичките
безброй ръководители на протеста се обявяваха за промяна на статуквото, т.е. на
мафиотско-олигархическото управление, за борба с корупцията. На заден план
остана основното в развитието на едно общество – социално-икономическата
ситуация. А тя в сегашната българска обстановка поражда огромната бедност и следствието
от нея – емиграция и обезбългаряване на
страната. В тази протестна обстановка най-нормалното нещо бе и издигането на
социално-икономически искания. Масово хората очакваха идеи за икономически и
социални промени.
Стесняването на протеста само и предимно в
борбата срещу корупцията и елиминирането на срасналата се с държавната
администрация олигархия от един „обръч от фирми“ стесни неговата социална база
предимно до интересите на бизнеса. Да,
борбата с корупцията и отстраняването от властта на мафията и олигархията е
много важен обществено значим проблем. Но много по-значимия обществен проблем е
огромната бедност, мизерия и нищета на живот на милиони българи, проблем
заложен от наложените от МВФ и поддържани от българските правителства
неолиберални форми на развитие в тяхната крайна деструктивна форма. Резултатът
от тази крайна неолиберална политика са ограниченията на държавните разходи, на
огромни привилегии за бизнеса (най-ниските корпоративни данъци в Европа, срамно
ниският данък дивидент, стоварването на данъчната тежест чрез косвените данъци
върху обикновените бедни хора), на най-голяма бедност в Европа, на най-голямото
неравенство, най-голямата смъртност, най-малката продължителност на живот.
Корупцията и покровителството на обръчи от
фирми на „наши хора“ от висшата държавна изпълнителна власт и от прокуратурата
и съда са обществено зло. Неговото преодоляване е важно за всички, но предимно
за бизнеса, който е платежоспособен и може да корумпира. Корупцията започва от
корумпиращия (най-вече бизнесмен, богаташ, чорбаджия). Безработният,
„работещият беден“, пенсионерът нямат ресурс да корумпират. Христо Иванов с
неговата маниакална битка срещу корупцията и за реформа на съдебната система
защитава само интересите на богатите, на хората, които корумпират, за да
получат привилегии и/или материални облаги. Той е само против корумпираните, а
умело забравя корумпиращите.
Подценяването и тенденциозното
ограничаване на тематичния подход на протеста предопредели и кръга от
най-активните участници в него – дребния и среден градски бизнес, част от
интелигенцията и предимно градския хайлаф. Активно включилите се в началото
млади хора и най-вече тези от чужбина, постепенно се оттеглиха от протеста, а
към него се присламчиха старите „люспи“ на СДС – хора като Малеева, Инджова и
т.н. десни бивши политици, обидени на Борисов и ГЕРБ. Ръководителите на
масовата част на протестите („Отровното трио“) бяха десни хора и не допускаха
никакви по-леви изяви и прояви, най-вече в лозунгите и речите от
импровизираните трибуни. Издигането само на десни искания и центрирането им
върху лицата от мутренската изпълнителна и съдебна власт бе възприето предимно
само от част от софиянци. В бедна и гладуваща провинция протест по същество нямаше.
Ръководството на БСП и депутатите на БСП
за България присъстваха на протеста и участваха в шествията. Хората очаква от
тях нещо повече – да издигнат типични леви социалистически цели и изисквания за
промяна на властта, на неолибералното социално-икономическо статукво. Към
протеста се прикачиха и някои ренегати от БСП – от АБВ, „Движение 21“,
Движението на Мая Манолова др. За тях най-главното бе да се покажат че съществуват
и че искат да участват в следващата следмутренска власт.
Втората причина, която много
силно негативно повлия на резултатите от протеста бе неговият безкрайно
неорганизиран характер, липсата на координация за общи действия на отделните
групи протестиращи. Формираха се няколко организационни центъра на протеста.
Триото се занимаваше само с протестите и речите в Триъгълника на властта. За
адвокат Хаджигенов и неговите приятели най-важното бе да се махнат омразните им
Борисов и Гешев. За тях не съществуваха бедни, гладни, безработни, мизерстващи
хора в България. Вторият протестен център бе Демократична България с ясни десни
политически цели – приемането на нова уредба на държавното управление и
най-вече на съдебната система, за да може бизнеса с лекота да принуждава
държавната власт да работи за него. Третият център бе организацията „Боец“,
която имаше за главен акцент смяната на Борисов и Кошлуков, която бе
специалистът по блокажи на софийски кръстовища и мостове. С относително
самостоятелни изяви бяха организациите „Правосъдие за всеки“ и „Системата ни
убива“. Протестните организации не успяха да създадат синхрон на масовите
протестни прояви. Няма как протестът с много и разнопосочно действащи вождове да
успее. Подля вода на протеста и участието на някаква олигархическа група, която
бе наела част от футболните агитки, които да провокират протестиращите и
полицията. Това отблъсна част от протестиращите. Силно медийно бяха преекспонирани
събитията на Росенец в полза на Демократична България.
Неуместно бе и оставането в Народното
събрание на парламентарната група на БСП. Това бе възприето от масата хора в
страната като подкрепа на държавно-политическото и съдебното статукво. Това бе
използвано от т. нар. „партии на протеста“ да обявят БСП за част от статуквото.
Третата причина бе поставянето от
„протестните партии“ на тясногруповите им интереси над обществените. В
създадената политическа обстановка за изолиране на ГЕРБ и ДПС избуяха видимо
личностно противоположните вождистки интереси на партиите в ИБГНИ – събрани в
едно политическо тяло с общия интерес да влязат в Народното събрание, а не общо
да решават определени политически проблеми. Христоматийни са противоречията и
разноговоренето между Манолова, Хаджигенов, Капон, Дончева, Бабикян. В ИТН няма
ясно политическа позиция за какво да се използва властта, как в конкретната
политическа обстановка да се реализират целите на протеста. Дългия и
сценаристите заеха позицията на истина от последна инстанция и посланието, че
който не е с тях е с Борисов и ГЕРБ. А
Демократична България и Христо Иванов решиха, че може те да станат център на
властта в правителство на ИТН и те да решават всичко.
Единственият възможен съюзник на трите
„протестни партии“, харесва ли им това или не,
бе БСП. Но те направиха всичко възможно да се противопоставят на БСП,
която била „на другия бряг“, но трябвало да гласува в Народното събрание за тях?!
Има множество публикации в Интернет,
множество изяви на политолози, социолози и др. че т.нар. протестни партии са някаква
видима фасада на определено олигархическо задкулисие. След действието на
американското правителство по закона Магнитски има и преструктуриране на
олигархическото задкулисие. Зад ДПС ясно прозира „обръча от фирми“ и
раздаваните от Доган „порции“. Зад ГЕРБ прозира олигархическия кръг КРИБ. Зад Демократична
България се вижда от редица публицисти олигархическия кръг „Капитал“. Други пък
свързват ИТН с ДПС, т.е. с олигархическия кръг на ДПС. Всички тези обществени мнения и твърдения опорочават
истинският протест, който в началото бе с участието на будните млади и
образовани хора.
Мандалото падна. Протестът свършва с
разпускането на 46 Народно събрание, което не прие нито един закон, което само
пилееше време в безкрайни „изслушвания“ и парламентарен контрол, отекчителни и
безсмислени промени на правилника на Народното събрание. А забравиха за
обикновените гладуващи и боледуващи хора и пропуснаха да актуализират бюджета.
Сега наред са новите избори, новите
предизборни послания, новите (или най-вероятно същите стари) кандидати за
народни представители, новите безсмислени изяви на самовлюбени политически
водачи. В тази нова политическа обстановка е потребна партия с нова програма, с
идеи за промяна не само на държавно-съдебното статукво, но дълбока промяна на
социално-икономическото статукво, така че България да бъде извадена от
позорните места в света и в Европа по неравенство, бедност, смъртност и т.н. А
такава партия може да стане само БСП.
Само със смяна в лицата на властта и
Главния прокурор, Висшия съдебен съвет и т.н., включително и в партиите, няма
да има съществена промяна. Въпросът е не Стани Да Седна (по проф. Драганов), а
да повишим жизненото равнище на хората в България. И в заключение, прав е дядо
Хегел, че всеки народ си заслужава управниците, които има. Спасението на
България е масово участие в избори и вярна преценка на политическите послания и
лица, критично отношение към налаганите ни телевизионни образи на „водачи“. Да,
в това е спасението. Месии повече и в склада няма.
Анко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар