В
празничния ден 6 септември в един уважаван сайт се появи една препечатка на
материал, написан от един известен антикомунист и русофоб. За него изглежда фактите
нямат значение. В материала има толкова много исторически неистини, че на човек
да му се завие свят. Вярното е само едно, че на 5 септември 1944 г. Съветския
съюз обявява война на България.
Да разгледаме някои от неверните
тенденциозни внушения, факти и оценки на факти. От тях произтичат редица
въпроси и отговори.
Първо. Неутрална държава ли е била България по време на Втората световна война,
преди Девети септември 1944 г.? В статията се твърди, че „Кремъл
не се съобразява и с обявения на 26 август 1944 г. от българското правителство
начело с Иван Багрянов неутралитет във войната между Германия и СССР.“ Да припомним фактите. България
се присъединява към два фашистки пакта – Тристранния пакт и Антикоминтерновския
пакт. Това са два военни пакта, насочени не само срещу Съветския съюз, но и
против САЩ и Великобритания. На основата
на присъединяването на България към Тристранния пакт нашата страна обявява
безсмислена и жестока по последици война
на Великобритания и САЩ. А Великобритания и САЩ са военни съюзници на СССР в
единен фронт срещу Тристранния пакт. Като си член на единия фронт (Тристранния
пакт), който е във война с другия фронт (Съюзените антифашистки държави) дали
въобще може да си помислиш, че си неутрален? Действително правителството на
Багрянов обявява неутралитет. Но той дали има стойност? Това се определя от
фактите. Има ли денонсиране на договорите на България за присъединяване към
Тристранния и Антикоминтерновския пакт? Няма. Следователно сме във война. Какъв
неутралитет, когато си във война със САЩ и Великобритания? Напълно логично е
техният съюзник (СССР) да е във война с България. По подобен начин СССР, като
съюзник на САЩ и Великобритания, обявява война и на Япония
Да
се обърнем към международното право, добре припомнено тези дни от кап. I ранг Р. Тотев от един друг сайт. За да бъде една
държава неутрална по време на военни действия тя е задължена да спазва Хагските
конвенции от 1907 г., ратифицирани от България през 1908 г. и чиято ратификация
не е отменяна. Ето някои доказателства за нарушаване на Хагските конвенции от
българска страна.
1). „Не могат да бъдат образувани военни
части“ в полза на воюващите (Петата конвенция, чл. 4) на неутрална територия.
На територията на „неутрална“ България са дислоцирани германски военни части. Постоянно
от март 1941 до септември 1944 г. има немски войски в България. На територията
на България на 1 август 1944
г. в 220 обекта има 22 047 немски военнослужащи. Във Варна има локализирано
Германско специално командване и 37 обекта на немската армия. В Бургас има 10
служби и поделения на нацистка Германия. В
България
са транспортирани и лекувани ранени немски войници и офицери (справка
Горноплевенските гробища, където са погребани починалите немски ранени). Постоянна
е издръжката на немските войски, намиращи се на територията на България от
българския бюджет. Германският посланик в София Бекерле при разпита му след
войната заявява: „българското правителство преодостави свой транспорт и
средства за свръзка за прехвърлянето на германските войски към границите на
Гърция и Югославия“; германските войски ползват българско продоволствие,
български укрепления и съоръжения, летища, ПВО и др.
2). „Забранено е на воюващите държави да
правят от неутрални пристанища и води бази за морски действия срещу
противниците (чл.5 XIII конвенция). Във
Варна има база на германски военни кораби и летище за германски хидросамолети. Три български корабостроителници
във Варна строят и ремонтират кораби за германския флот. Построени и предадени
на германците са 91 военноморски десантни кораба.
3). „Предаването
на каквото и да е основание пряко или косвено на военни кораби, бойни припаси
или какъвто и да е военен материал от неутрална държава на воюваща държава е
забранено.“ (чл. 6, XIII конвенция).
Всички български морски кораби са предадени на Германската армия, за обслужване
на нейните военни действия, за пренасяне
и охраняване на кервани от кораби с военни товари. Всички български кораби от
търговския флот са потопени. Два от тях край съветското крайбрежие на
полуостров Крим – при Севастопол и Евпатория. Параходът „Евдокия е в Севастопол
като база на Първа германска десантна флотилия. Ето така се спазва неутралитет!
Край
българските брегове са унищожени от
немски и български самолети и кораби 5 съветски подводници с 238 души екипаж. В
края на войната от 25 до 30 август, по време на Багряновия неутралитет, край
българските брегове, в български териториални води, между н. Галата и н.
Калиакра немците самопотопяват: 3
подводници, 4 торпедни лодки, 32 миночистачи, 2 плаващи батареи, 1 канонерка, 4
военни транспортни съда и др. или общо 74 плавателни съда. Край Шабла има заседнали 6 съда, а във Варна
и Бургас остават непотопени 29 съда (Великите сили и България 1944-1947 г. Документи,
т.1, с. 175).
4). Хагската конвенция за законите и
обичаите на сухопътната война (18 октомври 1907 г.) дава пояснението в глава I
„Кой се признава за воюващ“. В чл. 3 ясно пише: „Въоръжените сили на воюващите
страни могат да са от сражаващи се и несражаващи се“. Следователно, това че
българските войски не се сражават на Източния фронт, не значи, че страната ни
не е била съюзник на страната на Германия, тъй като нейни военни части
заместват немските окупационни сили (изпращани на Източния фронт) и се сражават
с югославските противници на нацистка Германия,
Бекерле твърди: „Неутралитетът
на България по отношение на Съветския съюз съществуваше на хартия“ (https://strogosekretno.com).
Кратко и ясно. Как да вярваме на съвременни неподкрепени с факти твърдения на русофоб-журналист?
На
5 септември в България все още има германски войски. А съветската армия воюва с
немските фашисти. Какво правят на 5 и 6 септември немски войски в „неутрална“
България? На 6 септември, ден след обявяването на война на България при Вакарел
част от немските войски са обезоръжени по самоинициатива от Бронираната
бригада. Още 90 са обезоръжени при Ихтиман. На 5 септември 1944 г. началникът
на XI полицейски участък в София пише писмо до коменданта, че в Бояна има
около 350 германски войници, които притежават бойни припаси, 2 леки
противоброневи оръдия и три тежки танка „Тигър“ (По Н. Недев. Десет дни …, с.
54-55). Следователно на 5 и 6 септември 1944
г. в България е имало въоръжени и боеспособни немски войски, които българското
правителство при уж „неутралитет“ не е обезоръжило, а този неутралитет е обявен
още на 26 август. Чрез политиката на неутралитет по същество Багрянов се стреми
да се запазят все още добри отношения с Германия.
На
3 септември 1944 г. управляващият съветското посолство в София посещава
министерството на външните работи и задава въпроса „България ще скъса ли
отношенията с Германия?“. Съветското правителство отправя нота към българското.
Съветският представител Яковлев пита външното министерство решено ли е
българското правителство да интернира всички германски плавателни съдове и ще
даде ли то на съветската страна списък на тези съдове. Още и ще интернира ли
българското правителство немските аероплани и екипажите на корабите и
самолетите, ще освободи ли всички руски граждани, които немските части водят
със себе си. Отговорът на Муравиев до Яковлев е, че правителството е решено
пълно да прилага „политиката на неутралитет“ (По Н. Недев. Десет дни 2-11
септември 1941, С., 1974 г., с.46), т.е. няма да обезоръжи немските кораби и
самолети и интернира техните екипажи. Какъв неутралитет, когато на твоя
територия има немски войски, кораби и самолети, които не искаш да обезоръжиш
или да изгониш от страната?
Второ. Възстановило ли е
конституционния ред и демокрацията правителството на К. Муравиев? Били възстановени
политическите партии, видите ли? А БРП (к) като нелегална партия не е
легализирана. Нещо повече, продължава преследването и избиването на нейни
членове и симпатизанти. На 4 септември 1944 г. делегация на Отечествения фронт
поставя пред Муравиев искането за провеждане на събрания и митинги на Отечествения
фронт, което е отхвърлено от „демократа“ Муравиев. В Новаковския балкан на 3
срещу 4 септември са убити 15 партизани. На 4 септември министър Вергил Димов издава
разпореждане „всички служители по ведомството на полицията да употребят максимални
усилия за най-строго приложение на
всички закони и наредби (В-к „Зора“ бр. 7546 от 5 септември 1944 г.), т.е.
продължава терора извършван по действащите фашистки закони. На 4 септември при
Милеви скали в Родопите с участие на уж „разпуснатата“ жандармерия, полиция и
войска се води сражение. При него са убити 11 партизани, начело с големия
българин от Македония Методи Шатаров. На 5 септември 1944 г. има заповед на
главния директор на полицията Сава Куцаров, в което пише: „Вменявам в дълг и
заповядвам на всички полицейски органи в царството да бдят неуморно и предотвратят и най-малкия опит за каквато и
да било проява, насочена срещу държавната власт.“ (В-к „Заря“, от 6 септември
1944 г.). И се започва „предотвратяването и на най-малкия опит“ за съпротива. На
6 септември 1944 г. пред хотел „Славянска беседа“ има масов протест. Германски
офицери и български полицаи стрелят срещу множеството. На 7 септември на профсъюзен
митинг в София е убит работническия водач Петър Топалов-Шмит. Да, това също ли е
конституционализъм и демокрация – убийство по време на митинг? Още
по-„демократично“ е събитието в Перник,
където при манифестация на работници са убити от Муравиевата полиция 6 и са
ранени 13 души. В същия ден „демократичното“ правителство взема решение да се
милитаризират служителите от трамваите в София за да се избегне стачка.
Трето.
Правителството на Муравиев било обявило политическа амнистия. Формално
това е вярно, но реално затворниците са си в затворите. И забележете. На 4
септември правителството взема решение за „временно спиране на изпълнението на
смъртните присъди.“ Няма амнистия, а отлагане на смъртта. Освобождаването на
политическите затворници започва по инициатива на възмутените граждани, които
разбиват на 7 септември Плевенския и Силистренския затвор, а на 8 септември –
Варненския. На 8 септември след пристигането на съветски военни части в Шумен
са освободени от концлагера пленените американски и британски летци – над 300
души. На Девети септември, след падането
на Муравиевото обявило „амнистия“ от затоворите са освободени около 7 800 политически
затворници (По данни на проф. Калонкин)
Четвърто.
Спекулациите за целите за обявяване на войната и окупацията на България. Още
в заглавието на материала четем: „СССР обявява война на България, за да
я окупира и съветизира“. Истинската цел на войната ясно личи в
обръщението на маршал Толбухин от седми септември 1944 г. В него ясно се казва“
„Червената армия няма намерение да воюва
с българския народ и неговата армия, тъй като тя счита българският народ за
братски народ. Червената армия има една задача – да
разгроми германците и да ускори времето за настъпването на всеобщия мир …“ (В-к „Заря“ от 9
септември 1944 г.). На Съветската армия не и е до окупация на България. Това би
означавало големи съветски военни части да бъдат отклонени от фронта и оставени
в България да управляват и контролират страната, а българската армия,
българският съд и българската полиция да престанат да функционират, страната да
няма собствено правителство. За Съветската армия е било важно през България да се да
се пресече пътя за изтегляне на германската група армии „Е“ от Гърция към Средна
Европа. Българското правителство се включва във войната срещу Германия и
българските войски са поставени под командването на III украински фронт на 18 септември 1944 г. „Окупираната“ България има
боеспособна армия, която се включва във военните действия през първата фаза на
Отечествената война, когато се сражава с немските изтеглящи се войски по
теченията на реките Вардар и Драва (Нишка операция, Кумановска операция и др.). Съветския съюз не е съветизирал България, тя
след 1947 г. става Народна република, а не Съветска република. До 1947 г. в
България действа Съюзна контрола комисия с представители на СССР,
Великобритания и САЩ. За Съветския съюз е било важно не да окупира България, а
да се усили Трети украински фронт и по-скоро да се завърши войната с Германия. Малочислените съветските войски се изтеглят от
България след слючването на Парижкия мирен договор, когато е приключила войната. Съветският съюз не е имал
военни бази на българска територия, за разлика от САЩ, които след войната
създадоха свои военни бази в почти всички европейски държани като Турция,
Гърция, Италия, Германия, Великобритания и т.н.
Пето.
Поисканото примирие от българска страна е също предмет на манипулация. В нея се
твърди: „Москва отказва примирие, само и само да окупира България“. В края на август, особено след 23
август 1944 г., в комисията за съгласуване и сътрудничество между държавите от
Антихитлеристката коалиция (САЩ, СССР и Великобритания) вървят преговори,
разменят се писма с участието на министрите на външните им работи за условията
за бъдещото примирие с България. Неговият окончателен текст към датата на обявяването
на война на България от Съветския съюз и дори непосредствено след Девети
септември не е приет. Няма как Съветския съюз едностранно да сключи примирие с
България, тъй като страната е във война и с Великобритания и САЩ. Примирието е
сключено през октомври в Москва с подписите на представители на трите големи
страни победителки във войната (СССР, САЩ и Великобритания) и подписа на министъра
на външните работи на България проф. Петко Стайнов (бивш министър от
Демократическия сговор) от българска страна.
Фактите са упорито нещо. Манипулаторите на
историческите събития или неподготвените имат превратни тълкувания и пропускат
истината. От един факт, обявяването на война на България от СССР, са направени
множество грешни изводи и написани множество грешни твърдения. Има всички
основания да се предполага, че това е направено със спекулативна идеологическа
цел.
Автор – Анко Иванов
Източник: politkoment.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар