Последна секира за добрите учители

Последна секира за добрите учители

автор: Анко Иванов

            Българското образование с огромна скорост се движи към своя окончателен колапс. Това е обществена система, която се регулира от държавата и която в крайна сметка се развива според политиките, т.е. капризите на управляващите държавата. От правителството на Иван Костов насам непрекъснато се правят опити тя да бъде срината окончателно. И винаги предлозите са външно обвити от уж „благи намерения“ за разтоварване на учениците, за демократизиране на системата  и пр. Главният удар бе направен върху качеството на образованието. Външните параметри като години обучение, седмична натовареност на учениците и други имат второстепенно място.

Качеството на образованието се срина чрез въвеждането от Иван Костов и неговото правителство на учебния план, при който рязко се намали обхвата на учебното съдържание по общообразователните учебни дисциплини и бе въведена измислицата за 1.5 учебни часа седмично по основните общообразователни предмети, прекомерното раздуване учебното време за избираемите учебни предмети, безсмисленото опростяване на учебното съдържание чрез държавните образователни изисквания, учебните програми и различното съдържание на десетките използвани учебници. Тази тенденция чрез учебния план и учебното съдържание да срива качеството на образованието продължава и при сегашното правителство чрез новоприетият закон и подготвеният нов учебен план.

Вторият удар върху качеството на средното образование е чрез понижаване на качеството на обучение и равнището на знания и умения на младите учители. Сега в голяма степен влизащите в университети студенти по педагогическите специалности имат ниско общо равнище на средното си образование и поради въведените и в университетите делегирани бюджети не могат да го компенсират, често пъти завършват и без педагогически знания и умения на университетско равнище. Тревогата от застаряването на учителите в българското училище е основателна, но предлаганите действия са неадекватни. Министър Танев изисква всички учители, навършили възраст и притежаващия необходимият осигурителен стаж да бъдат пенсионирани в края на учебната година 2015/2016 г.. Става дума по изчисленията на чиновниците в МОН за около 5000 учители. Такъв подход стана възможен с наложената от Калфин и антисоциалното АБВ промяна на Кодекса на труда (ДВ, бр.54 от 2015 г.) с въведената нова точка 12 в ал. (1) на чл. 327 в сила от 17.07.2015 г., предвиждаща такава възможност да бъде пенсиониран от работодателя всeки „придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за пенсия“. Никой не казва какви обаче ще бъдат последствията от този административно-чиновнически подход. Да се опитаме да направим логичен анализ на възможните последствия.

            Първият очакван резултат ще бъде статистически. Ще се подмлади състава на учителите. Това формално е добре. Ще има повече учители, които да са по-близки с децата и да могат да скачат и да играят с тях и дори да играят на компютърни игри. Ще се отворят нови работни места и макар и с малко ще се намали статистически безработицата сред лицата с висше образование. До тук добре.

            Вторият резултат е че ще бъде понижено качеството на обучение. Пенсионираните възрастни учители са от последните педагози, получили при социализма високо качество на педагогическата си подготовка и натрупали огромни умения чрез продължителния си педагогически стаж и работа с децата. По-голямата част от тези учители са в помощ и подкрепа за младите учители, които навлизат в професията без достатъчно качествена подготовка и практически без умения да работят с децата. Въпросът е кой и с какви качества ще подпомага младите учители. Принципът „блъскаме те в морето и ако не знаеш да плуваш ще се удавиш“ ще отврати от учителската професия млади учители, но ще нанесе и непоправими щети върху качеството на обучението на учениците. Никой учител не е вечен и в определен момент ще напусне учителската работа. Въпросът е дали тези от възрастните учители, които нямат здравословни проблеми и могат успешно да работят дали да напуснат училищата. Това трябва да става не по измислени чиновническо-статистически правила, а плавно и постепенно, така че да няма трусове в качеството на обучение в системата.

            Третият резултат ще бъде развързване на ръцете на директорите на училищата да се освобождават предсрочно от авторитетни и способни учители. Така бе направено през септември в Немската гимназия в София с тенденциозно ранното освобождаване на най-авторитетния учител – Г. Димитров (марката Грегъри), който със своя личностен авторитет засенчваше неподходящата директорка. И това доведе до голямо напрежение сред настоящи ученици, бивши ученици и родители. С това указание на министър Танев до директорите на РИО на МОН и на училищата се дава възможност на директорите на училищата да използват възможностите за ранно пенсиониране по чл. 69б на Кодекса за социално осигуряване с три години по-рано от общоприетата възраст за пенсиониране на трета категория труд. Тази възможност вероятно ще доведе до допълнително значимо увеличаване на бройката на пенсионираните качествени и опитни учители и тя може да достигне за една година не по-малко от 3000-4000 души. Ако към цифрата на министър Танев (към 15.09.2015 г) от 5000 учители прибавим и тези, които ранно ще бъдат пенсионирани от капризите на директорите и тези, които до 15 юни 2016 г. допълнително придобиват право на пенсия, експертно преценени като около 2000 души, става дума за кампанийно пенсиониране на около 10 000 учители, при общо около 50 000 работещи учители, т.е. всеки пети учител. А това си е по същество кампания за махане предсрочно от училище на предимно способни и авторитетни опитни учители.

            Четвъртият резултат ще бъде рязкото финансово натоварване на системата на образованието и на пенсионната система. Тези около 10 000 учители, преобладаващата част са с трудов стаж от 10 последни години при един и същи работодател. Ако приемем, че това са 7000 души то само за 10 –те заплати обезщетение ще са необходими между 40 и 50 млн. лева допълнително. В същото време големият брой ранно пенсионирани учители съществено ще намалят средствата в Учителски пенсионен фонд (УПФ) и това ще намали възможността за допълнителни пенсионни плащания на пенсионираните учители срещу осигуровките, които са удържани за този фонд. Но може да има и друг казус. Тези, които ще бъдат пенсионирани, ако всички си подадат молбите за пенсиониране с предизвестие на 30 април 2016 г, на 30 май трябва да бъдат освободени поради пенсиониране, преди да приключи учебната година. Те ще имат финансов интерес, тъй като училището ще трябва да има плати и пълния размер на неползваната за лятото отпуска и по същество ще ползват и размера на заплатата, изплащан като отпуска, но и новото плащане - пенсията. А това отново ще натовари училищния бюджет.

            Петият резултат е антисоциален за учителите, които ще бъдат прибързано пенсионирани. Тези учители ако работят  още една година т.е. бъдат пенсионирани след 1.01.2017 г. ще се пенсионират при доста по-изгодни условия. Това е така понеже при определяне на пенсията ще имат повече стаж, но след 1 януари 2017 г. се увеличава тежестта на всяка година трудов стаж от 1.1 вероятно на 1.2 коефициент. Това означава, че учител с 40 години трудов стаж при пенсионирането си вместо при коефициент 1.1 да има 44 години, те ще станат 48, а това значимо ще се отрази на размера на получаваната пенсия. Явно целта на Калфин и Танев е да се осигурят по-ниски пенсии за учителите.

            Тази правителствена акция е целево насочена и подготвена, а не е случаен резултат от недомислени законови разпоредби. Съвсем не е случайно, че разпоредбата на т.12 (ал (1) на чл. 327 влиза в сила от 17.07.2015 г. Да припомним, че на 15.07. завършват занятията на учениците до осми клас включително, а на 30 юни и на девети, десети и единадесети класове. И не случайно промяната на въвеждането на увеличението на коефициента за една прослужена година се увеличава от 1 януари 2017 г.. И тази пъклена акция срещу българското учителство бе въведена и направлявана от уж „социалния“ Ивайло Калфин. Новите указания на министър Танев са като на лъжливото овчарче. Той ту говореше, че ще се увеличат със 70 лева заплатите на учителите, ама май се оказа не съвсем вярно. Ту той твърди,  че образованието е правителствен приоритет, но делът от БВП на средствата за образование се намаляват. Ту е загрижен за образованието, но защитава  учебен план, който ще доведе до значително понижаване на качеството на българското общо образование. Дали целево действа срещу качеството на българското образование или е умело подведен от Калфин, няма пряко значение за оценката на министър Танев.

            Резултатът е ясен – провеждане на политика за влошаване на качеството на българското образование и изхвърляне прибързано и кампанийно от системата на средното образование на последните остатъци от качествени учители. Секирата е високо вдигната. Очаква се ударът след седем месеца. 

1.12.2015 г.