Най-скапаната в
света данъчна система
Автор Анко Иванов
Нахалството на неолибералите няма граници. На 7 декември 2015 г. в едно от безкрайните телевизионни студия пак изпълзя политическото джудже, наричано Муравей Радев. Той отново рецитира познатия ни рефрен „Данъчната ни система е от най-модерните в света. Преди години взехме най-доброто и го приложихме“. Явно, че трябва да се ориентираме кое е „модерното“ на нашата данъчна система. Иначе няма как да осъзнаем Радевата „модерност“.
Философията на българската данъчна система се корени в постулатите на изчерпания и катастрофирал неолиберален икономически модел, заложен като основа на прословутия Вашингтонски консенсус. А главното в него е начинът на разпределението на създаваното богатство в страните. Азбучна истина е, че богатството на всяко общество, на всяка държава, се дължи на опредметения, на овещественият труд на хората от тази страна. Това богатство се създава от произвеждащите хора (работници, селяни, инженери, техници, специалисти, експерти и т.н.), но се разпределя според собствеността на фирмите. Лъвският дял от това богатство отива в собственика. Незначителен дял, колкото да се каже, че получават нещо, остава в производителите. Това е най-дълбоката скрита същност на неолиберализма, прикрита под булото на „пазарна икономика“, „предприемачество“, „работни места“ и т.н.
В преразпределителните отношения в обществото централно
място има данъчната система. Чрез държавния бюджет се преразпределя произведеният БВП. В развитите и
бързо развиващите се страни делът на преразпределението на произведения БВП е
около 45-50%. В България е около 37-38%, т.е. значително под средното за Европа.
Както в света, така и за България главната неолиберална мантра е скрита зад
постулатите „по-малко държава“ и „по-ниски данъци, за да има инвестиции“. Преходният период от социализъм към
капитализъм в България приключи, когато в страната остана „по-малко държава“ в
прекия и в преносния смисъл, т.е. по-малко държавна собственост и по-ниски
данъци за бизнеса. Девизът „по-малко държава“ политически и икономически се реализира
чрез три основни действия.
Първото действие е решителното намаляване на обема и обхвата на държавната собственост, независимо
от използваните техники: изкуствено фалиране на предприятия, източване на
държавните предприятия, приватизация (касова,
масова, работническо-мендъжърска, разбойническа) и т.н. Държавната собственост е тази, която крепи в много голяма степен
държавния бюджет. Борисов и Дянков изземваха 80% от приходите на държавните
предприятия, а частните фирми, плащат данък само 10%. И се чудим, защо държавните
предприятия са с лошо финансово състояние, а и няма приходи в бюджета.
Орешарски и Чобанов намалиха тази тежест от 80% на 75%. Едновременно с това
чрез грабителската приватизация на държавните фондове държавната собственост остана
вече на равнището под 10% и то държавни останаха предимно някои големи
предприятия в енергетиката и железопътния транспорт. По такъв начин държавата
бе лишена от собственост и възможност да формира значителни приходи в държавния
бюджет за да могат да се решават социалните проблеми на обществото. Това е пряк
дисбаланс на бюджета.
Второто действие, в резултат на призива „по-малко държава“ е решително намаляване на
приноса на бизнеса за формиране на държавния бюджет. Това стана чрез много
значимото намаляване на корпоративните данъци и данъчното облагане на
физическите лица. У нас бе въведен неолибералният подход на данъчно облагане с
все по-малко плащания към държавата от бизнеса и от богатите чрез плоския данък.
В България той е на най-ниското равнище в света от 10%. Подобни данъци имат
само още Монголия, Киргизстан и Македония, т.е. най-бедните страни. В същото
време в Прибалтийските страни той 21-22%, а Чехия и Словакия вече го отмениха. Очакваните
чрез плоския данък „големи чуждестранни инвестиции“ вече са сведени до нулата.
По същество този нисък данък облагодетелства най-богатите и особено чуждестранните
фирми, които поради ниското равнище на корпоративния данък изнасят свободно в
чужбина ежегодно (по различни оценки) от 6 до 10
млрд. лева. Ето явната „модерност“ –
обогатяване на бизнеса и износ на български национален доход в полза на други
страни. Тази Радева „модерност“ бе
разширена и чрез облагането на физическите лица с 10%. В чий интерес е такова облагане - разбира се на богатите. Да вземем шумният пример с
мениджърите на банките. Един от тях получава месечна заплата 200 000 лева.
При прогресивното облагане той плащаше данък
от 24% или 48 000 лева. При плоската ставка на същия данък вече плаща 20 000
лева.
Спестяват му се „само“ 28 000 лева всеки месец. При
старата ставка най-ниско платените работници бяха освободени от данък, а сега
плащат по 10%. Къде са 0 лева, къде са 40 лева за нископлатените работници.
Третото
действие на „модерната“ данъчна система е прехвърляне на данъчната тежест върху
почти цялото население, т.е на бедните, хората с ниски равнища на доходите,
безработните, пенсионерите и т.н. – до 90% от хората в страната. Това стана
чрез високото равнище на косвените данъци – ДДС и акцизи. Те са едни от
най-високите в света и в Европа. Нещо повече сред най-високите са и местните данъци
и такси, плащани от хората по всякакъв повод. Това общините го правят поради изземването
от държавата на плащанията от данъците на физическите лица. И какво се
получава. България е на първо място в света по обърната пирамида на данъците по
съотношението преки - косвени данъци. Сега то е 25% преки данъци и 75% косвени
данъци. Подобна е картината и в съотношението
корпоративни данъци и данъци на физическите лица. Сега делът на корпоративните
данъци е само една трета, т.е две трети от приходите на държавния бюджет идва
от данъците на гражданите, а не от бизнеса, не от фирмите. С тези две
съотношения навярно сме в книгата на Гинес за рекорди по антинародност на
данъците. В същото време чрез държавния бюджет целево се задържа ръста на трудовите
възнаграждения чрез изкуствено задържане на равнището на минималната работна
заплата и минималните осигурителни прагове по професии.
Тази „модерност“
на българската данъчна система осигурява най-ниските равнища на трудови
възнаграждения в Европа, най-високото равнище на бедност, най-ниското равнище на
потребление, най-голям дял в износа на национален доход. Тази генерирана
предимно чрез данъчната и осигурителната система в страната бедност е главният
двигател на: емиграцията на почти два милиона българи, ежегодното емигриране на
15-20 000 завършили средно образование за продължаване на образованието в
чужди страни. Тази „модерност“ на данъчната система, осигуряваща неимоверната
бедност на преобладаващата част от българите, е в основата на демографската
катастрофа на страната и предимно безкрайно ниската раждаемост, особено сред
семействата с по-високо образование.
Чрез тази „модерна
данъчна система“ навярно МВФ и ЕС провеждат някакъв чудовищен финансов експеримент
до какво равнище може да се ограбва един народ.
8.12.2015 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар