Политико-историческата амнезия

Политико-историческата амнезия

Автор: Анко Иванов

            Вчера бе една забележителна дата в новата българска история. На 10 декември 1877 г. след бурна петмесечна руска обсада пада укрепеният от Осман паша Плевен. Този ден се отбелязва от българската и международната общественост като прелом в Освободителната Руско-Турска война, в резултат от която България възстанови своята държавност. Тази дата вчера бе успешно премълчана от българските средства за масова информация. Мълчаха всички ефирни и кабелни телевизии, мълча българското национално радио, мълчаха повечето от най-посещаваните сайтове в Интернет. Никой не спомена историческото събитие с важно значение за българската история.

            Нещо повече, стигна се до информационен цинизъм. Телевизията на ДПС и Делян Пеевски в рубриката „На този ден“ отбеляза, че 10 декември  е празникът на град Плевен. Дадена бе обща количествена и географска характеристика на града и бе проследено възникването на града. Но нито дума, че празникът на Плевен е свързан с датата на освобождаването на града от турците и пленяването на армията на Осман паша. Нито дума за загиналите 31 000 руски войници и офицери и няколко хиляди румънски войници. Нито дума за ген. Скобелев и майор Горталов и т.н.

            Премълчана бе и реакцията за това събитие в други страни. В един от руските вестници от 1877 г. кратко и ясно е написана историческата оценка на значението на този ден: „Падането на Плевен решава целият въпрос на войната“. Но това падане не е пасивно, то е резултат от 4 щурма и атаки на укрепленията край града. Първият опит за завземането на града е на 8 юли 1877 г., когато Осман паша с войските от Видинско пръв влиза в града и бързо създава укрепления. Вторият щурм на Плевен е след половин месец, когато руската армия има малко числено преимущество и поради това не успява. На 30 август е третият щурм, при който генерал Скобелев почти успява, но забавянето на руските резервни войски осуетява падането на града. След този щурм и подвига на Скобелев и Горталов започва няколкомесечна обсада на крепостта, прекъсването на всякакви възможности за осигуряване на продоволственото му снабдяване. Генерал Тотлебен организира успешната блокада на корпуса на Осман паша. Увеличава се числеността на руските и румънски войски, който достига до над 125 000 души срещу три пъти по-малко на Осман паша. Недостигът на провизии принуждава Осман паша да търси пробив и да спаси своите войски. И започва четвъртият сблъсък между двете армии. Докато на 10 декември при река Вит вървят сраженията и руските войски удържат атаката на турските войски генерал Скобелев нахлува в Плевен и превзема града. 

Осман паша и армията му капитулират. Предават се около 40 000 турски войници, а в последното сражение загиват 6000 турци и 1700 руснаци и румънци.

            За ознаменуването на това събитие по идея и с активното участие на Стоян Заимов се провежда обществена акция за набиране на средства и изграждане на музеи и паметници в памет на сраженията и освобождението на Плевен. Създадени са няколко музея и 171 паметника. В края на XX век по инициатива на местното плевенско ръководство с руското участие на забележителния художник Н.В. Овечкин се изгради и изографиса Плевенската панорама. След Десети ноември 1989 г. в условията на „избухналата“ демокрация, възприемането на „евроатлантическите ценности“ и външно подклажданата русофобия на отделни политици започна процес на постоянно неглижиране на приноса на Русия за създаването на независимата Трета българска държава. Този процес протича чрез антируската външна и икономическа политика на българската държава, най-вече по време на управленията на Иван Костов и Бойко Борисов, чрез средствата за масова информация, особено на тези от медийната група на Пеевски и кръга Капитал.

        В страната сега има странна политико-историческа амнезия за миналото и за възраждането на българската държавност. Моментните политически ориентации на управляващите страната под външната диктовка не може и не бива да скрива историческата истина. Чуждоземския слугинаж никога не е в интерес на развитието на собствения народ и държава.

11.12.2015 г.