Местан-Доган и системата ЕЖК

                Местан-Доган и системата ЕЖК

Автор: Анко Иванов

       Чета препечатката на Поглед.инфо „Шамарите, които Лютви Местан зашлеви на българската държава“. Чета и се сещам за едно старо забравено писмо на Ахмед Доган до Мадам В. В спомените ми остава впечатлението, че някога тя е била в много близки политически отношения не само с Кобурга, но и със Сокола. И сега тя се опитва да се отграничава от някогашната си духовно-идейна близост с някои български политици  и да се хареса на нови управници. Събитията в ДПС не случайно се случиха по време на Коледните и новогодишни празници. Това дава възможност всеки да бъде очернен както си иска – дали, че не е направил изявление, дали че помрачава празниците със занимавката Местан-Доган. Ето този подход говори за нечистоплътност в българската журналистика. Именно тази нечистоплътност използва майсторски Доган и сполучливо, от негова гледна точка, избра времето за разправата с Местан. А българите си се бяха настроили за коледни празници.

            Във въпросната статия има 50 изречения, които завършват с въпросителен знак? Това е отдавна изпробван маниер за манипулация, когато чрез въпросите се правят внушения за отговорите. А Мадам В. е майстор на манипулациите още от времето на възхода на СДС  и ДПС, след това по времето на възхода на НДСВ и в последните години по време на двете управления на ГЕРБ. Всичко тече, всичко се променя. Само в едно остава постоянна Мадам В. – омразата към БСП и социалистическата идеология. И дори когато темата е за случващото се в ДПС и в държавата, отново виновна за всичко е БСП. Сега за това че Миков не бил направил изявления.  Мадам В. май забравя, че първа БСП реагира крайно отрицателно на декларацията на Местан чрез изказването на Янаки Стоилов от трибуната на Народното събрание, не пред някоя кабеларка, не пред измислени Интернет сайтове, блогове,    фейсбуци, туитъри, институти за „дясна политика“ и „изследователски центрове“. Тогава, когато всички си мълчаха, само БСП ясно се произнесе. А някои от журналистите дори упрекнаха БСП и Стоилов за това навременно изявление против декларацията на ДПС-Местан. Още тогава имаше позиция против протурската декларация на Местан не само на БСП, но и на Велизар Енчев и на Атака. Но антисоциалистическото у Мадам В. упорито надделява и трябва БСП да се упреква за нещо, за което след декларацията любимият и сега политик Б. Борисов си мълчеше, мълчаха и Цветанов, мълчеше и Калфин и т.н. Мълчеше си и Доган и се сети сега точно преди Коледа да помрачи празниците на милионите българи с вътрешнопартийните си разпри.

Нещо повече, Мадам В. много е наясно, че изявления пред медиите се правят само, когато някого някъде го поканят. Днес бе поканен Румен Петков и той взе отношение. Лошото би било, ако бе поканен Миков и той публично откаже да вземе отношение  и позиция. Но такова нещо няма. Него не го канят. Канят се нарочно дейците на ВМРО и НФСБ, Татяна Дончева и Осман Октай.  Каракачанов и Джамбазки обиколиха всички възможни телевизии и радиостанции. В един ден те се появяваха по 5-6 пъти пред различни камери и микрофони.  Бойко, Цветанов, Цачева и компания се скриха по темата и се събудиха само за рязането на лентички в Монтана. А Мадам В. много добре знае, че появата на представители на БСП в някои телевизии е събитие. В България има затъмнение, телевизонно,у радио и т.н. за позициите на БСП. Разбира се, тя се прави че не разбира това положение и отношение спрямо БСП. А медиите нещо забравиха да канят и Сидеров, Чуколов, Ташева и др. дейци на Атака, които имат ясно мнение против декларацията на Местан. Те бяха потребни на медиите, когато трябваше чрез тях ГЕРБ да  прикрие грубите изборни нарушения.

            Истината около „националното предателство“ е много по-широка и сложна тема. По нея не може да се работи по политическата информация от системата ЕЖК (Една жена ми каза). Някой ни втълпява, че Местан е национален предател, но без да посочва данни за това. Аз не го харесвам Местан, аз съм против неговите политически разбирания и поведение. Аз вярвам, че има нещо гнило в цялата тази работа, но нямам факти. За това, че някой е отишъл в чуждо посолство още не е предателство и доказателство за предателство. Човък може само морално да бъде укорен. Май че навремето и друг български политик се кри в английското посолство в София. И май че и той бе обявен за национален предател и за чужд шпионин. Май си спомням, че един друг деец на ДПС преди двадесетина години посети това чуждо турско  посолство и остави в него списък на българските агенти на външното разузнаване. Тогава това за Мадам не бе „национално предателство“. Ама си спомням и за един друг български политик, който представи в едно чуждо посолство един списък с 1200 имена на бивши функционери на БСП и който списък вероятно попадна е в една специална известна в цял свят служба. Това също може да бъде определено като национално предателство, та те са също български политици, независимо дали ги харесваме или не. Какво ли пък да кажем за посещението на един български прокурор при президента на една ислямистка държава, една недемократична държава, която води война със собственото си население.  А аз оценям като национално предателство и посещението на Правителство на България в една ислямистка съседна на България държава (ревностно поддържаща терористите от „Мюсюлмански братя“ и ИДИЛ) за съвместно заседание на Министерските съвети! За такова аз считам и участието на дейците на ДПС, включително и на Доган, в изборите за Главен мюфтия по поръка на чужда държава. Всеки има право на оценка за националното предателство. За такова аз считам и  подписаният от Калфин договор за предоставяне на американски военни бази в България без да той да се допита до суверена на държавата – българския народ. Подобен характер има и клекването на Министър-предеседатели на България пред американски държавни секретари и сенатори против интересите на България за изграждането на важни за българското стопанство инфраструктурни проекти. Тогава Мадам В. пак си мълчеше, а може би се радваше. Дали Местан е национален предател трябва да каже българският съд на основата на събрани доказателства от МВР, ДАНС, НСО, от българската прокуратура. Една жена каза, че има национално предателство, е само мнение и морална оценка при предварително формирана негативна позиция. А истината е, че в България твърде много станаха националните предателства, подчиняването на българските институции на указанията на чиновниците от Брюксел и от НАТО.

            Прословутата реч на Доган и последвалите събития в ДПС са многопластови, те се отнасят до една голяма политическа игра с поне три важни компонента. 

     Първият компонент е потребността от промяна на положението на България в Европейския съюз, необходимостта да се премине от кимане с глава за съгласие към отстояване на действителните български интереси в полето на европейската политика, така както това все по-успешно правят десните правителства на Полша и Унгария и левите правителства на Чехия и Словакия. Доган правилно си дава сметка, че ДПС се дискредитира от проявата на русофобия в русофилска страна, че има множество опасности при изостряне на конфликта Русия-Турция. Предварително и гласно заявената позиция лишава ДПС от възможности за маневриране.

Вторият компонент на събитията в ДПС е главният – борбата за власт в движението. Доган не може да търпи чуждо, друго мнение. Той се е излъгал в послушанието на Местан и не е могъл да предвиди, че неговия наследник ще направи неразумен завой към послушание не на САЩ и ЕС,  а на Турция, че той все по-малко ще слуша наставленията на своя ментор. Така навремето си се заблуди и Първанов за Станишев. Аксиома в политиката е, че всеки нов ръководител иска да се еманципира от този, който го е наложил и го е заместил. Изключение от това правило са само отношенията Путин-Медведев. Струва ми се, че до голяма степен събитията в ДПС изкуствено се надценяват от българските журналисти, главно под влияние на изданията на Пеевски, който рязко обърна палачинката и от човек на Доган и Местан остана само човек на Доган. Съвсем не е случайно, че неговите медии пишат и излъчват и много верни и безкрайно много неверни неща против Местан. А това ще втвърди част от електората на ДПС срещу Доган и Пеевски. Не на последно място в ситуацията е преструктурирането на образа на ДПС в българското общество. Това в същност е главното. Местан превърна ДПС от партия на българските турци и на българи-кариеристи в партия на българските турци, българските роми (пардон цигани), българските кариеристи. На последните местни избори ДПС понесе съществени електорални загуби, разбра се че при купуването на цигански гласове ГЕРБ са много по-силни и изместиха в много райони ДПС. На последните избори всички партии по изчисленията на Иван Костов загубиха, като най-значими бяха загубите на Атака, ГЕРБ и ДПС. Но само БСП прояви куража и смелостта ясно да каже, че партията е понесла тежка загуба. Всички други се обявиха за победители. От тази лоша ситуация за ДПС трябваше да се излезе и Доган правилно от своята камбанария видя, че това може да стане само чрез обновяване на партийните ръководства на ДПС и придаването на нов облик на движението. Не случайно Доган избра трима значително по-млади и по-неопитни от партийната дейност заместници на Местан.   

Третият компонент е вътрешнопартийната битка в ДПС за разпределяне сферите и фирмите за икономическо влияние. Истината е, че ДПС, откакто е регистрирана като партия, има обкръжение от фирми, които поддържат финансово и материално движението и получават чрез властта множество икономически изгоди и облаги. Част от обръча от фирми на Доган се поразкъса след излизането на ДПС от властта. ГЕРБ се възползваха умело от грешката на Доган и Местан да съборят Правителството на Орешарски и да се опитат да погребат БСП. ГЕРБ вече преструктурират бизнес-пространството и притеглят редица фирми, което бяха в обръча на ДПС. Събарянето на КТБ и искането за банкова ваканция от Местан, Чобанов, Борисов, Плевналиев и Искров бе опит за преразпределяне на богатствата на КТБ и Василев във фирмите край ГЕРБ и ДПС. Но нещо не се получи съвсем така, както бе замислено.  Смяната на ръководството на ДПС е опит да се намалят напреженията на ДПС с ГЕРБ, ДСБ и БСП, така че отново ДПС да може да изиграе ролята не само на балансьор в българската политика, не само на привлекателен коалиционен партньор, но и обръчът от неговите фирми да се облажи. Цялото общество вече е настръхнало срещу Пеевски и неговите фирми. И в скоро време може би Доган ще трябва да разкъса този неблагоприятен за облика на ДПС пред обществото обръч от фирми. ДПС не може да живее без властта и свързаните с нея и с него (с ДПС) фирми. Обикновените отрудени български турци не могат да са източник на богатства за партийно-политическата клика, управляваща ДПС. Такъв източник може да бъда само властта, чрез която се разпределят порциите по методиката на Доган. А той е обигран политик, представящ се за радетел на националната самостоятелност на България.

             Ситуацията в ДПС умело се използва от Борисов за повишаване на неговия авторитет в обществото,  накърнен от близките му отношения с Ердоган и Давутоглу, от поддръжката на исканията за създаване на „зона за сигурност в Сирия“ (т.е. за турска окупация на северните райони на Сирия). Борисов иска българското общество да забрави, че той действаше на срещата в Брюксел по същество като представител на Ердоган. До голяма степен ми се струва невероятен проведеният телефонен разговор с Давутоглу, представен само от Борисов. Той е човек, който в деня поне три пъти може да си смени мнението и три пъти да каже различни неща. Сега си придава имидж на националист, патриот и родолюбец, защитаващ само българските национални интереси. Но пред Меркел, Оланд и Камерън говори друго.

            Главното в тази политическа ситуация в България е да се получи надеждна информация от държавните служби, ако те, разбира се, поискат да информират обществото. Иначе всички сме свободни по системата ЕЖК да правим всякакви коментари и разсъждения на тема национална независимост, национално достойнство и национално предателство. В тази ситуация няма истина от „последна инстанция“. Лошото е когато определени журналисти се мъчат да прикрият своите личностни политически предпочитания и матрици на мисленето и да служат на определени политически сили.

29.12.2015 г.